Окончателно: Година и 6 месеца за прокурорския син, убил двама на бул. България
Окончателно: Бисер Андреев получи година и 6 месеца присъда за това, че през 2011г. по несъобразителност при злополука на столичния бул. България убива момче и момиче (Николай и Паола) на тротоар. Инцидентът става до момента в който синът на прокурора от ВКП Венцислав Андреев изпреварва ауди, оповестява 24 часа.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в мощ решението от 14.11.2019 година на Софийския апелативен съд (САС) по дело дело № 207/2020г. Делото беше формирано по тъжби на подсъдимия Бисер Андреев и четирима от частните обвинители. Решение № 85/17.07.2020 година не предстои на обжалване.
На 10 януари 2017г. Софийския градски съд призна Андреев за отговорен в причиняване на гибел по несъобразителност и го осъди на 3 години „ отнемане от независимост “, отсрочено за период от 5 години. Андреев беше лишен и от правото да упралява МПС за 6 години.
След това с решение на САС присъдата беше променена, а действието - преквалифицирано в по-леко наказуемо. Сега то е понижено на 1 година и 6 месеца „ отнемане от независимост “, отсрочено за период от 3 години. Подсъдимият е лишен от право да ръководи МПС за 4 години.
Тричленният състав на Върховен касационен съд означи в решението си: „ Подсъдимият Андреев е позволил нарушавания на разпоредбите за придвижване по пътищата, изразяващи се в ръководство на МПС със скорост над оптимално разрешената за съответния пътен сектор, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на надзор над органите за ръководство на автомобила. Тези нарушавания са взаимно свързани и вкупом са съдействали за настъпването на общественоопасния резултат “.
В решението на Върховен касационен съд написа още, че е несъмнено, че очевидецът Людмил С., участник в ПТП-то, е ускорил придвижването на лекия си автомобил, когато е бил изпреварван от автомобила, ръководен от подсъдимия Андреев. С това той е позволил нарушаване на член 42, алинея 3 от ЗДвП, който задължава лидера на изпреварваното транспортно средство да не усилва скоростта.
Не е основателна и тезата за неправилна интерпретация на наредбата на член 343а от Наказателен кодекс (за оказване на помощ на пострадалите). Частните обвинители слагат приложението на привилегирования състав не според от инициираното от подсъдимия позвъняване до телефон 112, на който е съобщил за станалия случай, а от нуждата той персонално да е направил дейни дейности по тяхното избавяне или най-малкото да е изискал изпращането на две коли за спешна помощ. Върховните съдии показват, че условията на законодателя за използване на привилегирования състав са две – помощта да е била нужна, т. е. да е оказана на жив човек, и деецът да е бил в задоволителна степен деен в дейностите си по поддържане живота на потърпевшия. В сегашния проблем и двете предпоставки са налице. Безспорен факт е, че потърпевшите са били живи все още на позвъняването до телефон 112, инициирано от Бисер Андреев.
По отношение на наложеното наказване в претекстовете се показва, че вярно като смекчаващи отговорността условия са преценени чистото правосъдно минало на подсъдимия, изразеното страдание, младата му възраст все още на действието, данните за упражняван от него общественополезен труд, позитивните характеристични данни, забележителното съпричиняване на съставомерните последствия от другия лидер, който не е притеглен към наказателна отговорност и продължителността на наказателното произвеждане. Съставът на Върховен касационен съд споделя извода на въззивния съд, че срокът на разглеждане на наказателното произвеждане над 8 години се явява неблагоразумен (чл. 6, § 1 от Европейската спогодба за отбрана на правата на човека), без значение от сложността на делото.
Според висшите съдии доводът на прокурора, че подсъдимият следва да носи отговорност за личното си държание е кардинално правилен, само че в случай че очевидецът Людмил С. бе притеглен към наказателна отговорност, тогава и той би понесъл последствията от породения незаконен резултат.
„ В случая не може да бъде подценен фактът, че единственият притеглен към отговорност е подсъдимият Бисер Андреев, заради което няма по какъв начин да бъде пренебрегнато забележителното съпричиняване на тежките съставомерни последствия от очевидеца Людмил С. и то да не бъде съобразено при установяване размера на наказването, което подсъдимият Андреев следва да понесе “, написа в претекстовете на Върховен касационен съд.
Съдебните инстанции са създали деликатна преценка на отражението на условното наказание върху постигането на задачите на наказването. Разсъжденията им са основани върху множеството смекчаващи отговорността условия, относими към личността на подсъдимия, за който действието се явява инцидентна демонстрация в живота.
Тези данни, в комбиниране с демонстрираното от него страдание, поддържат направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде реализирано и без отделянето му от обществото. Наред с това, не трябва да се не помни и установеният безразсъдно дълъг период на разглеждане на делото.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в мощ решението от 14.11.2019 година на Софийския апелативен съд (САС) по дело дело № 207/2020г. Делото беше формирано по тъжби на подсъдимия Бисер Андреев и четирима от частните обвинители. Решение № 85/17.07.2020 година не предстои на обжалване.
На 10 януари 2017г. Софийския градски съд призна Андреев за отговорен в причиняване на гибел по несъобразителност и го осъди на 3 години „ отнемане от независимост “, отсрочено за период от 5 години. Андреев беше лишен и от правото да упралява МПС за 6 години.
След това с решение на САС присъдата беше променена, а действието - преквалифицирано в по-леко наказуемо. Сега то е понижено на 1 година и 6 месеца „ отнемане от независимост “, отсрочено за период от 3 години. Подсъдимият е лишен от право да ръководи МПС за 4 години.
Тричленният състав на Върховен касационен съд означи в решението си: „ Подсъдимият Андреев е позволил нарушавания на разпоредбите за придвижване по пътищата, изразяващи се в ръководство на МПС със скорост над оптимално разрешената за съответния пътен сектор, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на надзор над органите за ръководство на автомобила. Тези нарушавания са взаимно свързани и вкупом са съдействали за настъпването на общественоопасния резултат “.
В решението на Върховен касационен съд написа още, че е несъмнено, че очевидецът Людмил С., участник в ПТП-то, е ускорил придвижването на лекия си автомобил, когато е бил изпреварван от автомобила, ръководен от подсъдимия Андреев. С това той е позволил нарушаване на член 42, алинея 3 от ЗДвП, който задължава лидера на изпреварваното транспортно средство да не усилва скоростта.
Не е основателна и тезата за неправилна интерпретация на наредбата на член 343а от Наказателен кодекс (за оказване на помощ на пострадалите). Частните обвинители слагат приложението на привилегирования състав не според от инициираното от подсъдимия позвъняване до телефон 112, на който е съобщил за станалия случай, а от нуждата той персонално да е направил дейни дейности по тяхното избавяне или най-малкото да е изискал изпращането на две коли за спешна помощ. Върховните съдии показват, че условията на законодателя за използване на привилегирования състав са две – помощта да е била нужна, т. е. да е оказана на жив човек, и деецът да е бил в задоволителна степен деен в дейностите си по поддържане живота на потърпевшия. В сегашния проблем и двете предпоставки са налице. Безспорен факт е, че потърпевшите са били живи все още на позвъняването до телефон 112, инициирано от Бисер Андреев.
По отношение на наложеното наказване в претекстовете се показва, че вярно като смекчаващи отговорността условия са преценени чистото правосъдно минало на подсъдимия, изразеното страдание, младата му възраст все още на действието, данните за упражняван от него общественополезен труд, позитивните характеристични данни, забележителното съпричиняване на съставомерните последствия от другия лидер, който не е притеглен към наказателна отговорност и продължителността на наказателното произвеждане. Съставът на Върховен касационен съд споделя извода на въззивния съд, че срокът на разглеждане на наказателното произвеждане над 8 години се явява неблагоразумен (чл. 6, § 1 от Европейската спогодба за отбрана на правата на човека), без значение от сложността на делото.
Според висшите съдии доводът на прокурора, че подсъдимият следва да носи отговорност за личното си държание е кардинално правилен, само че в случай че очевидецът Людмил С. бе притеглен към наказателна отговорност, тогава и той би понесъл последствията от породения незаконен резултат.
„ В случая не може да бъде подценен фактът, че единственият притеглен към отговорност е подсъдимият Бисер Андреев, заради което няма по какъв начин да бъде пренебрегнато забележителното съпричиняване на тежките съставомерни последствия от очевидеца Людмил С. и то да не бъде съобразено при установяване размера на наказването, което подсъдимият Андреев следва да понесе “, написа в претекстовете на Върховен касационен съд.
Съдебните инстанции са създали деликатна преценка на отражението на условното наказание върху постигането на задачите на наказването. Разсъжденията им са основани върху множеството смекчаващи отговорността условия, относими към личността на подсъдимия, за който действието се явява инцидентна демонстрация в живота.
Тези данни, в комбиниране с демонстрираното от него страдание, поддържат направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде реализирано и без отделянето му от обществото. Наред с това, не трябва да се не помни и установеният безразсъдно дълъг период на разглеждане на делото.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ