Трябва да се доказвам 10 пъти повече. Защото съм от ромски произход
Оженили го, когато станал на 16 година Семейството му живеело с 250 евро на месец. За себе си споделя не без горделивост:
" Аз бях първият ром от нашата махала, записал се в университет. "
Атанас Стоянов през днешния ден е на 30 години, израснал е в малко село в Северна България. Произхожда от ромската общественост от групата на ножарите, наброяваща към 10 000 души. Неговият дядо, прародител и прапрадядо са били ножари. С рухването на комунизма в България ножарската специалност запада. Така бащата на Атанас става монтьор и тракторист. Никой от предците му не е имал по-високо обучение от него.
" В нашата общественост е обикновено да те оженят на 14, 15 или 16 години. Затова и множеството нейни представители не приключват даже осми клас ", споделя Атанас Стоянов.
Когато изкарал главното учебно заведение, никой не очаквал от него да продължи да учи, въпреки че в неговото село имало и приблизително учебно заведение.
Малцинството на малцинствата в Европа
Ромите са най-голямото малцинство в Европа. В множеството европейски страни те са подложени на дискриминация и живеят в беднотия. 80 % от ромите са застрашени от беднотия. Много от тях са отритнати от обществото, живеят в гета, а децата им учат в сегрегирани учебни заведения. По данни на Европейската комисия (ЕК) 60 % от ромските деца в България, Унгария и Словакия посещават тъкмо такива учебни заведения и нямат контакти с другите деца.
Атанас Стоянов обаче е съумял. Въпреки подписания прекомерно рано брак той стартира да следва срещу волята на родителите си. „ Никога не съм се виждал като тракторист. Не че не мога да правя и това, само че желаех да последвам и да си намеря работа в администрацията ”, споделя той. Сега Стоянов работи в Брюксел в една неправителствена организация за ромското включване.
Българските управляващи: не са дискриминирани!
Нямаме проблем със сегрегираните учебни заведения, споделя за " Дойче веле " заместник-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова.
" В някои дребни села към момента има няколко такива учебни заведения заради най-вече ромското население. Но в този момент ние реформираме просветителната система. Привлекли сме в учебните заведения над 17 000 ромски деца. Подпомагаме ги финансово, а в някои случаи им осигуряваме храна, облекло и учебници ", добавя Русинова.
Означава ли обаче това, че няма и дискриминация? Наскоро българският вицепремиер Валери Симеонов, който е и ръководител на Националния съвет за интеграция на етническите малцинства, беше наказан от български съд за засегнатост и втълпяване на ненавист против ромите. Той беше декларирал, че ромите са " арогантни, надменни и диви човекоподобни същества ", а дамите им били с инстинкт на " улични кучки ". По този мотив Зорница Русинова споделя:
" Всички държавни управления в Европа желаят да се грижат за своите жители. Ние също желаеме да ги запазим. За нас е доста значимо, че българското държавно управление не е дискриминиращо държавно управление. В България няма дискриминация на ромите. "
Вътрешен проблем?
България неведнъж е упреквана в дискриминация на ромското малцинство. Институтът Open Society European Policy упреква в собствен меморандум България, че просто унищожава ромски селища. По данни на института сред 2010 и 2016 година управляващите в България са разрушили над 500 къщи, 97% от които са били благосъстоятелност на роми.
Атанас Стоянов също знае за сходни случаи.
" Много роми бяха преселени в гета, с цел да работят в околните заводи. Те живеят там към този момент второ потомство, само че нямат нотариални актове за къщите си. В един миг кметът взема решение тези здания да бъдат съборени и споделя на ромите, че нямат право да живеят там ", споделя той.
Лъжи ли са тези отчети? Българската зам.-министърка на труда и обществената политика дава отговор по този начин:
" Да. Всички жители би трябвало да съблюдават законите. Всички нуждаещи се фамилии и жители получават поддръжка от държавното управление. Затова ние стартирахме програмата за създаване на обществени жилища. "
Съгласно последния отчет на Европейска комисия ситуацията с водоснабдяването и електроснабдяването в ромските квартали в България и Румъния се е подобрило.
Маргинализирани в Румъния
Румънката Кармен Танасе също е израснала в сегрегирано ромско населено място. У дома всички говорели романес. Когато родителите ѝ я завели за първия образователен ден, учителката ги върнала назад с аргумента, че в класа нямало място за ромски деца. Приканила ги да дойдат по-късно.
" Когато отидохме още веднъж, към този момент бяха организирали обособена класна стая в друга постройка - на към 3 километра от естественото учебно заведение. Учителите ни бяха други. Нямахме учебници и тъй като бяхме единствено роми, говорехме между тях на романес ", споделя Кармен.
Въпреки това Танасе държала да продължи образованието си и станала единственото ромско дете, записало се в междинното учебно заведение. Родителите ѝ я подкрепили, след което изкарала и висше обучение. Въпреки университетската си тапия обаче Кармен не съумяла да си откри работа.
Малцинство на малцинството
" Виждам, че в Румъния не мога да оцелея, тъй като съм мургава. Не можех да си намеря работа. Проведох няколко телефонни изявленията, разпращах автобиографията си - правех всичко належащо. Но когато се стигаше до изявление за работа, ми заявяваха: съжаляваме, само че не можем да ви назначим ", споделя Кармен Танасе.
И тя не е изключение. Съгласно данните на Европейската организация за главните човешки права 63 % от ромите на възраст сред 15 и 24 години са безработни, не вървят на учебно заведение и не получават професионално обучение. Ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, са най-малочислената група на трудовия пазар и са подложени на непрекъсната дискриминация. Затова Кармен Танасе отпътува първо за Будапеща, а по-късно за Брюксел. Тя също работи за неправителствена организация, която се застъпва за правата на ромите.
" Спомням си думите на дядо, който ми споделяше, че би трябвало да се потвърждавам три пъти повече, тъй като съм ромка. Но си мисля, че когато човек е задоволително мощен, може да реализира това, което желае. Дори и тук обаче постоянно би трябвало да се потвърждавам 10 пъти повече. Само тъй като съм от ромски генезис ", твърди Кармен Танасе. / " Дойче веле "
" Аз бях първият ром от нашата махала, записал се в университет. "
Атанас Стоянов през днешния ден е на 30 години, израснал е в малко село в Северна България. Произхожда от ромската общественост от групата на ножарите, наброяваща към 10 000 души. Неговият дядо, прародител и прапрадядо са били ножари. С рухването на комунизма в България ножарската специалност запада. Така бащата на Атанас става монтьор и тракторист. Никой от предците му не е имал по-високо обучение от него.
" В нашата общественост е обикновено да те оженят на 14, 15 или 16 години. Затова и множеството нейни представители не приключват даже осми клас ", споделя Атанас Стоянов.
Когато изкарал главното учебно заведение, никой не очаквал от него да продължи да учи, въпреки че в неговото село имало и приблизително учебно заведение.
Малцинството на малцинствата в Европа
Ромите са най-голямото малцинство в Европа. В множеството европейски страни те са подложени на дискриминация и живеят в беднотия. 80 % от ромите са застрашени от беднотия. Много от тях са отритнати от обществото, живеят в гета, а децата им учат в сегрегирани учебни заведения. По данни на Европейската комисия (ЕК) 60 % от ромските деца в България, Унгария и Словакия посещават тъкмо такива учебни заведения и нямат контакти с другите деца.
Атанас Стоянов обаче е съумял. Въпреки подписания прекомерно рано брак той стартира да следва срещу волята на родителите си. „ Никога не съм се виждал като тракторист. Не че не мога да правя и това, само че желаех да последвам и да си намеря работа в администрацията ”, споделя той. Сега Стоянов работи в Брюксел в една неправителствена организация за ромското включване.
Българските управляващи: не са дискриминирани!
Нямаме проблем със сегрегираните учебни заведения, споделя за " Дойче веле " заместник-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова.
" В някои дребни села към момента има няколко такива учебни заведения заради най-вече ромското население. Но в този момент ние реформираме просветителната система. Привлекли сме в учебните заведения над 17 000 ромски деца. Подпомагаме ги финансово, а в някои случаи им осигуряваме храна, облекло и учебници ", добавя Русинова.
Означава ли обаче това, че няма и дискриминация? Наскоро българският вицепремиер Валери Симеонов, който е и ръководител на Националния съвет за интеграция на етническите малцинства, беше наказан от български съд за засегнатост и втълпяване на ненавист против ромите. Той беше декларирал, че ромите са " арогантни, надменни и диви човекоподобни същества ", а дамите им били с инстинкт на " улични кучки ". По този мотив Зорница Русинова споделя:
" Всички държавни управления в Европа желаят да се грижат за своите жители. Ние също желаеме да ги запазим. За нас е доста значимо, че българското държавно управление не е дискриминиращо държавно управление. В България няма дискриминация на ромите. "
Вътрешен проблем?
България неведнъж е упреквана в дискриминация на ромското малцинство. Институтът Open Society European Policy упреква в собствен меморандум България, че просто унищожава ромски селища. По данни на института сред 2010 и 2016 година управляващите в България са разрушили над 500 къщи, 97% от които са били благосъстоятелност на роми.
Атанас Стоянов също знае за сходни случаи.
" Много роми бяха преселени в гета, с цел да работят в околните заводи. Те живеят там към този момент второ потомство, само че нямат нотариални актове за къщите си. В един миг кметът взема решение тези здания да бъдат съборени и споделя на ромите, че нямат право да живеят там ", споделя той.
Лъжи ли са тези отчети? Българската зам.-министърка на труда и обществената политика дава отговор по този начин:
" Да. Всички жители би трябвало да съблюдават законите. Всички нуждаещи се фамилии и жители получават поддръжка от държавното управление. Затова ние стартирахме програмата за създаване на обществени жилища. "
Съгласно последния отчет на Европейска комисия ситуацията с водоснабдяването и електроснабдяването в ромските квартали в България и Румъния се е подобрило.
Маргинализирани в Румъния
Румънката Кармен Танасе също е израснала в сегрегирано ромско населено място. У дома всички говорели романес. Когато родителите ѝ я завели за първия образователен ден, учителката ги върнала назад с аргумента, че в класа нямало място за ромски деца. Приканила ги да дойдат по-късно.
" Когато отидохме още веднъж, към този момент бяха организирали обособена класна стая в друга постройка - на към 3 километра от естественото учебно заведение. Учителите ни бяха други. Нямахме учебници и тъй като бяхме единствено роми, говорехме между тях на романес ", споделя Кармен.
Въпреки това Танасе държала да продължи образованието си и станала единственото ромско дете, записало се в междинното учебно заведение. Родителите ѝ я подкрепили, след което изкарала и висше обучение. Въпреки университетската си тапия обаче Кармен не съумяла да си откри работа.
Малцинство на малцинството
" Виждам, че в Румъния не мога да оцелея, тъй като съм мургава. Не можех да си намеря работа. Проведох няколко телефонни изявленията, разпращах автобиографията си - правех всичко належащо. Но когато се стигаше до изявление за работа, ми заявяваха: съжаляваме, само че не можем да ви назначим ", споделя Кармен Танасе.
И тя не е изключение. Съгласно данните на Европейската организация за главните човешки права 63 % от ромите на възраст сред 15 и 24 години са безработни, не вървят на учебно заведение и не получават професионално обучение. Ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, са най-малочислената група на трудовия пазар и са подложени на непрекъсната дискриминация. Затова Кармен Танасе отпътува първо за Будапеща, а по-късно за Брюксел. Тя също работи за неправителствена организация, която се застъпва за правата на ромите.
" Спомням си думите на дядо, който ми споделяше, че би трябвало да се потвърждавам три пъти повече, тъй като съм ромка. Но си мисля, че когато човек е задоволително мощен, може да реализира това, което желае. Дори и тук обаче постоянно би трябвало да се потвърждавам 10 пъти повече. Само тъй като съм от ромски генезис ", твърди Кармен Танасе. / " Дойче веле "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ