Огромни опашки от автомобили, изключително бавно придвижване, бавене от страна

Огромни опашки от коли, извънредно постепенно напредване, бавене от страна на украинските гранични управляващи и никаква помощ от българското посолство в Украйна. Така разказва обстановката преди границата с Румъния кърджалиецът Йълмаз Али-Кройфа, който пътува от украинския град Харков за България дружно със фамилията си. Няма храна, няма рейсове, няма подпомагане, споделя той: " На границата съм втори ден (украинско-румънската при Чернивци - Сучава, бел.ред.). Не можем да стигнем границата втори ден. Гладни, жадни, с 4-годишно дете. Няма нищо, никаква помощ. В посолството звъним, никой не подвига телефони ", споделя Йълмаз Али. В отговор на въпрос за броя на колите, които чакат да преминат, споделя: " Това, което може да си помислите, го умножете на 100. Опашката е голяма. не мога да схвана за какво украинската страна толкоз задържа и мъчи хората, тъй като това са хора с дребни деца, кърмещи майки. Тук чакат втори, трети ден. "
Йълмаз споделя, че няма опция и да поспи и почине и за момент, тъй като следователно някой ще изпревари колата и ще мине по-напред: " От един час не съм минал и два метра. Просто стоиш. "

Ядосва се, че телефоните на посолството не дават отговор. За какво е посолството, нали да оказва помощ на българите в чужбина, да ги потърси по телефоните, да им спомага, да ги успокои, пита мъжът. 

Чуди се къде са обещаните рейсове от страна на България и  споделя, по какъв начин, до момента в който чака на опашката от коли, е видял полски, турски, даже индийски рейсове, които извеждат жителите на тези страни, които желаят да изоставен Украйна. 

Йълмаз споделя, че е имал шанс да бъде един от последните, които са купили вода от бензиностанция по пътя. " И там стартира безредица, нервност и хората затвориха магазина и избягаха. "

В прикачения звуков файл може да чуете целия диалог на Станислава Георгиева с Йълмаз Али-Кройфа.