За резултатите от изборите в РС Македония и геополитическото им влияние върху Балканите
Огнян Минчев*
Резултатите от изборите в районен съд Македония бяха предстоящи, въпреки че мащабът на успеха на ДПМНЕ е в действителност впечатляващ. Според наблюдаващи в Скопие този резултат е не толкоз разследване на огромно публично доверие към ДПМНЕ, колкото на отчаяние от ръководството на досегашната коалиция, отпред със СДСМ. Позициите на победилата партия, както и на нейния претендент за президент - Гордана Силяновска - са добре известни. Те се вписват напълно в процеса на основаване на антизападна - антиевропейска и прокремълска ос в района, която през днешния ден се съставлява от партньорската двойка Орбан - Вучич. Разширяването на въздействието на оста Будапеща - Белград към Скопие ще има
отрицателно геополитическо въздействие върху целия балкански район
Към тази ос принадлежи и сепаратисткия режим в Република Сръбска в БиХ, както и забележителна част от политическата класа на Черна гора.
Укрепването на геополитическото въздействие на Белград и Будапеща ще ускори раздялите на Балканите, ще направи района доста по-уязвим за дестабилизация и хибридни офанзиви. Процесът на европейска интеграция - най-малко що се отнася до Скопие - ще бъде напълно блокиран. Причините за това не се изчерпват с твърдото желание на новите водачи в Скопие да оспорват договорите, подписани от районен съд Македония с България и Гърция, както и " френското предложение " за деблокиране на българското несъгласие върху започване на договаряния на Скопие с Брюксел. Днешното управление на ДПМНЕ отпред с Християн Мицкоски намерено продължава политическата линия на ръководство на Никола Груевски от 2006 до 2016 година - номинално поддържане на кандидатура за НАТО (РС Македония към този момент е страна-членка) и Европейски Съюз, предпочитани връзки с Белград, икономическа интеграция с Турция и растяща взаимозависимост - под повърхността - от антиевропейските сили в Белград, Будапеща и Москва.
Отношенията сред Скопие и София ще останат във допустимо най-ниската си точка, антибългарският възторг на предизборната акция на ДПМНЕ и Силяновска значително ще се придвижи и върху водената политика по отношение на България. София не разполага със значими запаси за смяна на двустранните връзки. Необходимо е изрично да се поддържа позицията на България за включване на българите в македонската конституция - какъвто и да е резултата от реализирането на това изискване, то към този момент съставлява част от изискванията на Брюксел за пускане на преговорния развой със Скопие и ние не можем, не трябва да отстъпваме от него.
През интервала на ръководство на ДПМНЕ няма да бъде реалистично да се чака оживление на договарянията сред двете страни - изключително по основни за България тематики, свързани с история, еднаквост и така нататък Не е невероятно обаче София да води невъзмутима и безапелационна политика за реализиране на практични планове в двустранните връзки, макар, че Скопие при новото държавно управление ще се стреми да ги блокира - по този начин, както правеше Груевски в десетилетието на своето ръководство. Инфраструктурни планове като кулоар № 8 са европейски - атлантически приоритет, като се изключи че показват главния интерес от районна интеграция освен на България, само че и на Албания и на самата Македония. Един намерено просръбски режим в Скопие ще извършва директивите за опазване на инфраструктурната надмощие на Белград по оста Север - Юг, за сметка на развиване по оста Изток - Запад. Дългосрочният интерес на
България е да води безапелационна европейска - атлантическа политика
във връзка с задълбочаващата се рецесия в района на Балканите.
За България, както и за района на Западните Балкани следва дълъг интервал на блокирано районно развиване - изключително в направление европейска интеграция. Ще бъде забавно държанието на Албания, чийто главен приоритет е участие в Европейски Съюз - само че в " двойка " с районен съд Македония. Възможно е да се стигне и до утежняване на връзките сред Скопие и Атина - изключително при проблематизиране клаузите на Преспанския контракт от новата власт в районен съд Македония. Възможна посока за развиване на българската районна политика са целенасочени старания на София за съдействие с Атина, с Тирана и с Прищина. През последните месеци внезапно се ускори антибългарската изразителност и съответна политика на Белград по отношение на България. Засега София мълчи. Това безмълвие не дава отговор на българските национални ползи. Без да копираме наглостта в антибългарската политика на Белград, ние би трябвало да намерим заслужен и ефикасен метод да й отговорим.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Резултатите от изборите в районен съд Македония бяха предстоящи, въпреки че мащабът на успеха на ДПМНЕ е в действителност впечатляващ. Според наблюдаващи в Скопие този резултат е не толкоз разследване на огромно публично доверие към ДПМНЕ, колкото на отчаяние от ръководството на досегашната коалиция, отпред със СДСМ. Позициите на победилата партия, както и на нейния претендент за президент - Гордана Силяновска - са добре известни. Те се вписват напълно в процеса на основаване на антизападна - антиевропейска и прокремълска ос в района, която през днешния ден се съставлява от партньорската двойка Орбан - Вучич. Разширяването на въздействието на оста Будапеща - Белград към Скопие ще има
отрицателно геополитическо въздействие върху целия балкански район
Към тази ос принадлежи и сепаратисткия режим в Република Сръбска в БиХ, както и забележителна част от политическата класа на Черна гора.
Укрепването на геополитическото въздействие на Белград и Будапеща ще ускори раздялите на Балканите, ще направи района доста по-уязвим за дестабилизация и хибридни офанзиви. Процесът на европейска интеграция - най-малко що се отнася до Скопие - ще бъде напълно блокиран. Причините за това не се изчерпват с твърдото желание на новите водачи в Скопие да оспорват договорите, подписани от районен съд Македония с България и Гърция, както и " френското предложение " за деблокиране на българското несъгласие върху започване на договаряния на Скопие с Брюксел. Днешното управление на ДПМНЕ отпред с Християн Мицкоски намерено продължава политическата линия на ръководство на Никола Груевски от 2006 до 2016 година - номинално поддържане на кандидатура за НАТО (РС Македония към този момент е страна-членка) и Европейски Съюз, предпочитани връзки с Белград, икономическа интеграция с Турция и растяща взаимозависимост - под повърхността - от антиевропейските сили в Белград, Будапеща и Москва.
Отношенията сред Скопие и София ще останат във допустимо най-ниската си точка, антибългарският възторг на предизборната акция на ДПМНЕ и Силяновска значително ще се придвижи и върху водената политика по отношение на България. София не разполага със значими запаси за смяна на двустранните връзки. Необходимо е изрично да се поддържа позицията на България за включване на българите в македонската конституция - какъвто и да е резултата от реализирането на това изискване, то към този момент съставлява част от изискванията на Брюксел за пускане на преговорния развой със Скопие и ние не можем, не трябва да отстъпваме от него.
През интервала на ръководство на ДПМНЕ няма да бъде реалистично да се чака оживление на договарянията сред двете страни - изключително по основни за България тематики, свързани с история, еднаквост и така нататък Не е невероятно обаче София да води невъзмутима и безапелационна политика за реализиране на практични планове в двустранните връзки, макар, че Скопие при новото държавно управление ще се стреми да ги блокира - по този начин, както правеше Груевски в десетилетието на своето ръководство. Инфраструктурни планове като кулоар № 8 са европейски - атлантически приоритет, като се изключи че показват главния интерес от районна интеграция освен на България, само че и на Албания и на самата Македония. Един намерено просръбски режим в Скопие ще извършва директивите за опазване на инфраструктурната надмощие на Белград по оста Север - Юг, за сметка на развиване по оста Изток - Запад. Дългосрочният интерес на
България е да води безапелационна европейска - атлантическа политика
във връзка с задълбочаващата се рецесия в района на Балканите.
За България, както и за района на Западните Балкани следва дълъг интервал на блокирано районно развиване - изключително в направление европейска интеграция. Ще бъде забавно държанието на Албания, чийто главен приоритет е участие в Европейски Съюз - само че в " двойка " с районен съд Македония. Възможно е да се стигне и до утежняване на връзките сред Скопие и Атина - изключително при проблематизиране клаузите на Преспанския контракт от новата власт в районен съд Македония. Възможна посока за развиване на българската районна политика са целенасочени старания на София за съдействие с Атина, с Тирана и с Прищина. През последните месеци внезапно се ускори антибългарската изразителност и съответна политика на Белград по отношение на България. Засега София мълчи. Това безмълвие не дава отговор на българските национални ползи. Без да копираме наглостта в антибългарската политика на Белград, ние би трябвало да намерим заслужен и ефикасен метод да й отговорим.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ