Огнян Георгиев е дългогодишен журналист в Капитал, редактор по темите

Огнян Георгиев е дълготраен публицист в " Капитал ", редактор по тематиките Икономика, Градове и Еврофинансиране. В момента ръководи, където се занимава с локално самоуправление и развиване. Изследвал е тематиките за градската миграция, депопулацията и какво прави градовете привлекателни. Fullbright scholar в департамента по Градски науки към MIT. Интересите му са ориентирани към тематиката по какъв начин градовете на Източна Европа да стартират да притеглят още веднъж население.
Когато хората питат " по какъв начин ще наподобяват градовете след 10 - 20 - 30 години ", нормално си показват нещо като " Блейд рънър " или " Петият детайл " - големи кули, дълги видеостени, летящи коли, левитиращи влакове, роботи. Ако перифразирате въпроса на " по какъв начин ще наподобява вашият град " след 30 години, нормално визията придобива много по-реалистични измерения: да се оправят да вземем за пример паркоместата и да се сложат повече велоалеи.

Помислете си - по какъв начин изглеждаше София преди 30 години? Доста позападнала, да. Доста разрушена, запусната, даже незаконна. И въпреки всичко макар пооправените улици, няколко нови булеварда, 2-3 нови квартала, освежаването на парковете и несъмнено, метрото, градът не се е трансформирал дотолкоз, че да не можете да го познаете. И това, имайте поради, е най-промененият град в страната.
Реклама
Истината е, че градовете не се трансформират толкоз бързо или толкоз трагично, в случай че не се случи някое злополучие, което да заличи огромна част от тях, или в случай че не са издигнати напълно отначало (като да вземем за пример саудитския опит The Line). Една от аргументите е, че са формирани от елементи, които са с дълъг живот - здания, улици, паркове, канали. Друга е, че са обитаеми с хора. А хората харесват смяната по малкия екран, само че кардинално не я толерират прекалено много в местата, в които живеят (както сте разкрили и сами, в случай че участвате в среща на входната си асоциация).

Затова, както споделя пред Vox един от водещите откриватели, проф. Ричард Флорайда, градът на бъдещето ще наподобява " удивително сходен " на това, което имаме в този момент. Доказателство за това е късата анкета, която направихме измежду хора, занимаващи се с развиването на градове от разнообразни континенти (виж долу).

Но въпреки всичко няколко значими съставки ще са разнообразни и макар че едва ли ще летим и живеем в небесата, градовете ще се трансформират.

Тук е значимо да се уточни, че " градовете " е толкоз общ термин, че не значи нищо. По-голямата част от човешкото население към този момент живее в такива - към 2050 година това ще е към 70%. Тези градове и логиката им на развиване се разграничава - метрополисите на Азия имат малко общо с централноевропейските столици, а разпръснатите метрополии на Съединени американски щати - с бурно растящите латиноамерикански агломерации. Докато доста остарели градски ареали ще се свиват, тези в Африка ще порастват бурно - чудовищният мегаград към нигерийския Лагос да вземем за пример се чака да наброява над 30 млн. души и над 40 с всички негови покрайнини. Логиката на развиване, както и проблемите там обаче ще са радикално разнообразни от тези тук.
Реклама
Затова да стартираме с фокуса върху района, който най-пряко ни вълнува - Европа. Демографският меч Има два фактора, които ще въздействат върху местата, в които живеем. И те са застаряването и намаляването на популацията. На места като Източна Европа те са свързани, само че това надалеч не е по този начин на всички места.

Намаляването на популацията е изразителен развой тук, където продължава към този момент десетилетия, само че други елементи на континента също са подвластни от него - най-вече в периферията от Италия и Испания до Финландия. Според проучване на Joint Research Center на Европейската комисия над половината европейски градове ще се смалят като население в идващите десетилетия.

Казано просто, множеството градове ще продължат да стават по-малки, а няколко центъра ще порастват. Това ще ускорява миграцията към тези центрове, допринасяйки за намаляването на другите, защото мигрирането се прави най-вече от младо население в детеродна възраст. Вероятно е този развой да бъде занимателен на дадени места и даже извърнат в няколко изключителни случая, които положат доста старания за това, само че е едва евентуално да бъде спрян.

България прочее е европейски водач в смаляването - от изследваните страни тя има най-вече смаляващи се функционални градски ареала. Към 2050 година градовете, записани като родни в персоналните карти на тогавашните българи, ще са доста по-малък брой от тези в този момент. Това ще значи, че градове като София, Пловдив, Варна и вероятно още няколко центъра ще би трябвало да трансформират освен планирането на услугите си, само че и метода, по който се ръководят: те ще стават от ден на ден метрополии, с доста сателитни градове, за които ще е значимо да координират общите си политики - от опазване на здравето и превоз до строителство и обучение. Стари, само че значими Застаряването е другият развой, който обаче визира целия свят. Населението по света прогресивно остарява - частично поради намаляващата раждаемост световно, само че и поради напредъка в медицината, който значи, че хората живеят доста по-дълго. Според СЗО през 2050 година броят на хората над 60 ще се усили от 12% сега на съвсем 25%.