Японците, тези съучастници на неонацизма
Официално Токио намерено показва себе си като съизвършител на нео-нацизма. До подобен извод стигна тези дни представителят на съветското министерство на външните работи Мария Захарова.
Разбира се, сходна изразителност от страна на Руската федерация към този момент не е изненадваща. Инвазията на Москва против Киев бе предхождана и обслужвана с дезинформация, като в основата на пропагандния сноп стоеше точно разказът за нацизма на украинските управляващи. Съответно колкото по-голяма взаимност с Украйна демонстрираше дадена страна, толкоз по-нацистка ставаше и тя в очите на съветската политическа върхушка. Изобщо свят, цялостен с нацисти, съвсем осем десетилетия по-късно.
Всъщност мотивът за гореспоменатите думи на представителя на съветското ведомство бе това, че Япония извади от листата си с терористични организации украинския батальон " Азов " (крайно-дясна паравоенна милиция с спорен имидж), който е част от проведената опозиция против съветските войски в Източна Украйна и Донбас. Тези дни националната Разузнавателна организация за социална сигурност на Япония съобщи, че данните за батальона " Азов " са незадоволителни, с цел да потвърдят нейния неонацистки профил, заради което тя бе извадена от листата на терористичните организации, воден от въпросната работа.
Напълно допустимо е съветското неспокойствие (и развяването на призрака на нацизма) да е предизвикано и от това, че последните няколко седмици статутът на Курилските острови (Северните територии, намиращи се под юрисдикцията на Москва) като японски се вменява изключително постоянно в общественото пространство на страната на самураите.
Всъщност политическата изразителност и статута на батальона " Азов " - като нацистка организация или не съгласно управляващите в Токио - е най-малкият проблем за Руската федерация, когато на фокус е Япония. На " страниците " на news.bg към този момент стана дума по какъв начин Токио вижда все по-малък смисъл от воденото на " " (външно-политическа интензивност, насочена към разрешаването на проблемите от двустранен темперамент с Русия).
В синхрон с последното Япония последователно усилва кръга от наказателни ограничения, които постанова на Руската федерация. Миналата седмица управляващите от страната на изгряващото слънце сложиха в санкционен лист две от най-големите съветски банки - Sberbank и Alfa Bank (Япония към този момент бе замразила активите на други съветски банки като Novikombank,Otkritie Bank, VTB Bank, Sovcombank, Rossiya Bank, Promsvyazbank). Токио е забранил и износа на над 300 типа артикули за Руската федерация, най-важните от които са полупроводници и телекомуникационна технология. В знак на взаимност и синхрон с Европейския съюз и Съединени американски щати, японските управляващите също обявиха, че ще преустановят вноса си на съветски въглища. Пътят към летището в Токио бе императивно показан на 8 съветски дипломата, до момента в който локалните управляващи, сходно на американските и европейски, не разрешиха и вноса на съветска водка.
С тези образци надалеч не се изчерпват глобите, които Япония постанова на Руската федерация от започването на войната в Украйна (така да вземем за пример, самураите лишиха и преференциалния търговски статут на Москва и постановиха самостоятелни ограничаващи ограничения на редица лица от съветския политически елит).
В същото време обаче би трябвало да уточним, че Япония не може да си разреши да дублира всички наказания, които Запада постанова на Руската федерация. Поради последното Токио не е забранил достъпа на въздушното си пространство за съветските самолети и този до пристанищата си на съветските морски съдове (при реципрочно деяние от страна на Москва японската логистика би се затруднило значително). Властите от страната на изгряващото слънце предизвестиха, че не мислят да се отдръпват и от взаимните си планове с Русия - Сахалин-1 и Сахалин-2. Първият, в който японските компании Itochu Corp. и Marubeni Corp. имат 30% актив, касае добива на петрол; вторият, в който Mitsui & Co. и Mitsubishi Corp. имат общ дял от 22.5%, добива полутечен природен газ.
Въпреки че Русия не е от най-крупните вносители на въглеводороди за Япония (за 2021-ва година Москва дава отговор за 4% oт суровия нефт и за 9% от втечнения природен газ, импортирани от страната на изгряващото слънце), то министър-председателят Фумио Кишида не желае да рискува още повече, предизвиквайки ценови флуктуации в изборна за него и партията му година. Японският министър председател обаче съобщи, че Токио ще се опита да понижи своята взаимозависимост от вноса на енергийни запаси, развивайки в допълнение мощности, свързани с възобновимата сила и нуклеарната енергетика.
Промените на върха на Южна Корея, където предишния месец за президент бе определен консерватора Юн Сук-йол, също дават обещание нови хоризонти за Япония (и надлежно, свиването на тези пред Москва, което също би трябвало да безпокои Кремъл). Последното се дължи на това, че след разбъркванията на политическите пластове в Сеул, южнокорейската столица дава поръчка в три съществени направления.
Един път, вложението на нова сила за разрешаването на проблемите от двустранно естество с Токио (компенсации за така наречен " дами за комфорт " и насилствения труд, налаган от японските управляващи по отношение на южнокорейците през ВСВ). Втори път, прекратяване на процеса на отдалечаване на целите сред дипломациите на Сеул и Вашингтон (при предходната администрация на Муун Дже-ин Синята къща имаше доста по-консенсус метод по отношение на Северна Корея и Китай, паралелно на по-антагонистичен подобен против Токио). Трети път, позиционирането на Южна Корея по-близо до системата за сигурност в азиатско-тихоокеанския район, изграждана от членовете на Четиристранният разговор по сигурността (САЩ, Япония, Австралия, Индия).
И при все че, че това са промени, които касаят на първо място Китай (особено в случай че Сеул фактически реши да се достави с още една американска батерия на системата за противоракетна защита THAAD), то всяка една от тези промени има отношение и към политиката на Руската федерация по отношение на Източна и Югоизточна Азия. Възможностите за свободно дипломатическо деяние на Москва в тази част на света, което да не е съставка от рефлекса на китайската страна, стават все по-тесни.
Такъв е казусът и със основания преди седмица формат " 2+2 " (състав на министри на външните работи и на отбраната) сред Япония и Филипините, по този начин както и течащите диалози сред двете страни за подписването на съдействието в областта на защитата, което ще разреши провеждането на взаимни военни образования и опцията бойните формирования на едната страна да употребяват военна инфраструктура на другата (Филипините имат такова съглашение, подписано със Съединени американски щати, а Япония - с Австралия). Това още веднъж касае, преди всичко, Китай, само че Манила и Токио взаимно жигосаха съветската експанзия по отношение на Украйна като " съществено нарушаване на интернационалното право ", осъждайки " ужасните филантропични последствия от враждебните дейности, изключително в Буча ". Тук е моментът да се подсети, че точно Филипините станаха клиент при започване на тази година на крилата ракета " БрахМос ", взаимен план сред Москва и Ню Делхи.
Въпреки клишираните измерения на съветската агитация, която обгръща нашествието на Москва в Украйна в словесна лирика като фронт против нацизма, не е изключително далновидно тъкмо в този момент достолепието на Япония да бъде " гъделичкано " с намеци като това на Захарова. Русия губи пространство и въздух освен на запад, в посока Европа, Европейски Съюз и НАТО, само че и на изток.
Вярно е, че Япония е била съдружник на нацистка Германия. Но прекомерният уклон в историята не би бил в услуга на Москва. Понеже японците към този момент са правили това, което през днешния ден показват украинците: по какъв начин се пука агитационен балон, обвързван с съветската военна мощност. Все отново войната сред страната на изгряващото слънце и Руската империя при започване на предишното столетие приключва с първото значимо проваляне на европейска страна от азиатска такава. И това още преди японците да станат " съучастници на неонацизма ".
Разбира се, сходна изразителност от страна на Руската федерация към този момент не е изненадваща. Инвазията на Москва против Киев бе предхождана и обслужвана с дезинформация, като в основата на пропагандния сноп стоеше точно разказът за нацизма на украинските управляващи. Съответно колкото по-голяма взаимност с Украйна демонстрираше дадена страна, толкоз по-нацистка ставаше и тя в очите на съветската политическа върхушка. Изобщо свят, цялостен с нацисти, съвсем осем десетилетия по-късно.
Всъщност мотивът за гореспоменатите думи на представителя на съветското ведомство бе това, че Япония извади от листата си с терористични организации украинския батальон " Азов " (крайно-дясна паравоенна милиция с спорен имидж), който е част от проведената опозиция против съветските войски в Източна Украйна и Донбас. Тези дни националната Разузнавателна организация за социална сигурност на Япония съобщи, че данните за батальона " Азов " са незадоволителни, с цел да потвърдят нейния неонацистки профил, заради което тя бе извадена от листата на терористичните организации, воден от въпросната работа.
Напълно допустимо е съветското неспокойствие (и развяването на призрака на нацизма) да е предизвикано и от това, че последните няколко седмици статутът на Курилските острови (Северните територии, намиращи се под юрисдикцията на Москва) като японски се вменява изключително постоянно в общественото пространство на страната на самураите.
Всъщност политическата изразителност и статута на батальона " Азов " - като нацистка организация или не съгласно управляващите в Токио - е най-малкият проблем за Руската федерация, когато на фокус е Япония. На " страниците " на news.bg към този момент стана дума по какъв начин Токио вижда все по-малък смисъл от воденото на " " (външно-политическа интензивност, насочена към разрешаването на проблемите от двустранен темперамент с Русия).
В синхрон с последното Япония последователно усилва кръга от наказателни ограничения, които постанова на Руската федерация. Миналата седмица управляващите от страната на изгряващото слънце сложиха в санкционен лист две от най-големите съветски банки - Sberbank и Alfa Bank (Япония към този момент бе замразила активите на други съветски банки като Novikombank,Otkritie Bank, VTB Bank, Sovcombank, Rossiya Bank, Promsvyazbank). Токио е забранил и износа на над 300 типа артикули за Руската федерация, най-важните от които са полупроводници и телекомуникационна технология. В знак на взаимност и синхрон с Европейския съюз и Съединени американски щати, японските управляващите също обявиха, че ще преустановят вноса си на съветски въглища. Пътят към летището в Токио бе императивно показан на 8 съветски дипломата, до момента в който локалните управляващи, сходно на американските и европейски, не разрешиха и вноса на съветска водка.
С тези образци надалеч не се изчерпват глобите, които Япония постанова на Руската федерация от започването на войната в Украйна (така да вземем за пример, самураите лишиха и преференциалния търговски статут на Москва и постановиха самостоятелни ограничаващи ограничения на редица лица от съветския политически елит).
В същото време обаче би трябвало да уточним, че Япония не може да си разреши да дублира всички наказания, които Запада постанова на Руската федерация. Поради последното Токио не е забранил достъпа на въздушното си пространство за съветските самолети и този до пристанищата си на съветските морски съдове (при реципрочно деяние от страна на Москва японската логистика би се затруднило значително). Властите от страната на изгряващото слънце предизвестиха, че не мислят да се отдръпват и от взаимните си планове с Русия - Сахалин-1 и Сахалин-2. Първият, в който японските компании Itochu Corp. и Marubeni Corp. имат 30% актив, касае добива на петрол; вторият, в който Mitsui & Co. и Mitsubishi Corp. имат общ дял от 22.5%, добива полутечен природен газ.
Въпреки че Русия не е от най-крупните вносители на въглеводороди за Япония (за 2021-ва година Москва дава отговор за 4% oт суровия нефт и за 9% от втечнения природен газ, импортирани от страната на изгряващото слънце), то министър-председателят Фумио Кишида не желае да рискува още повече, предизвиквайки ценови флуктуации в изборна за него и партията му година. Японският министър председател обаче съобщи, че Токио ще се опита да понижи своята взаимозависимост от вноса на енергийни запаси, развивайки в допълнение мощности, свързани с възобновимата сила и нуклеарната енергетика.
Промените на върха на Южна Корея, където предишния месец за президент бе определен консерватора Юн Сук-йол, също дават обещание нови хоризонти за Япония (и надлежно, свиването на тези пред Москва, което също би трябвало да безпокои Кремъл). Последното се дължи на това, че след разбъркванията на политическите пластове в Сеул, южнокорейската столица дава поръчка в три съществени направления.
Един път, вложението на нова сила за разрешаването на проблемите от двустранно естество с Токио (компенсации за така наречен " дами за комфорт " и насилствения труд, налаган от японските управляващи по отношение на южнокорейците през ВСВ). Втори път, прекратяване на процеса на отдалечаване на целите сред дипломациите на Сеул и Вашингтон (при предходната администрация на Муун Дже-ин Синята къща имаше доста по-консенсус метод по отношение на Северна Корея и Китай, паралелно на по-антагонистичен подобен против Токио). Трети път, позиционирането на Южна Корея по-близо до системата за сигурност в азиатско-тихоокеанския район, изграждана от членовете на Четиристранният разговор по сигурността (САЩ, Япония, Австралия, Индия).
И при все че, че това са промени, които касаят на първо място Китай (особено в случай че Сеул фактически реши да се достави с още една американска батерия на системата за противоракетна защита THAAD), то всяка една от тези промени има отношение и към политиката на Руската федерация по отношение на Източна и Югоизточна Азия. Възможностите за свободно дипломатическо деяние на Москва в тази част на света, което да не е съставка от рефлекса на китайската страна, стават все по-тесни.
Такъв е казусът и със основания преди седмица формат " 2+2 " (състав на министри на външните работи и на отбраната) сред Япония и Филипините, по този начин както и течащите диалози сред двете страни за подписването на съдействието в областта на защитата, което ще разреши провеждането на взаимни военни образования и опцията бойните формирования на едната страна да употребяват военна инфраструктура на другата (Филипините имат такова съглашение, подписано със Съединени американски щати, а Япония - с Австралия). Това още веднъж касае, преди всичко, Китай, само че Манила и Токио взаимно жигосаха съветската експанзия по отношение на Украйна като " съществено нарушаване на интернационалното право ", осъждайки " ужасните филантропични последствия от враждебните дейности, изключително в Буча ". Тук е моментът да се подсети, че точно Филипините станаха клиент при започване на тази година на крилата ракета " БрахМос ", взаимен план сред Москва и Ню Делхи.
Въпреки клишираните измерения на съветската агитация, която обгръща нашествието на Москва в Украйна в словесна лирика като фронт против нацизма, не е изключително далновидно тъкмо в този момент достолепието на Япония да бъде " гъделичкано " с намеци като това на Захарова. Русия губи пространство и въздух освен на запад, в посока Европа, Европейски Съюз и НАТО, само че и на изток.
Вярно е, че Япония е била съдружник на нацистка Германия. Но прекомерният уклон в историята не би бил в услуга на Москва. Понеже японците към този момент са правили това, което през днешния ден показват украинците: по какъв начин се пука агитационен балон, обвързван с съветската военна мощност. Все отново войната сред страната на изгряващото слънце и Руската империя при започване на предишното столетие приключва с първото значимо проваляне на европейска страна от азиатска такава. И това още преди японците да станат " съучастници на неонацизма ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ