Просвещението
Очите са огледалото на душата. Те са тези, които всякога, когато се срамим, понижават. Те са тези, които когато нещо притегли вниманието ни, оживяват. Те са тези, които когато не желаеме другите да схванат, какво в действителност усещаме, те се обръщат другаде.
Изражението на погледа може да бъде приковаващо.
Тяхното многообразие във форми и цветове прави съвсем невероятно да се срещнат безразлични очи.
В ежедневната приложимост на речта те също по този начин показват сегашното с куп експресивни формули – като случая да кажем, че виждаме, до момента в който желаеме да кажем, че разбираме -. Също толкоз забавни са езиковите заблуди. Казваме да вземем за пример, че влюбеният вижда любовта с очите си, а в това време споделяме, че любовта е сляпа.
Очите ни оферират като театър
– идеалното оправдание да се влюбим, да обичаме, да ненавиждаме, да объркваме, да бъдем впримчени.
Могат даже да ни лишат от свободата ни и да ни затворят в своите дребни кафези. Ако това се случи, тогава сигурно ще останем там неми и изпълнени с двусмислени усеща.
Започнете да забелязвате очите, които срещате всеки ден
на разходка, на работа, на всички места и ще разберете, че те имат доста да ви дадат. Те ще ви научат, че когато са сълзливи, имат потребност от сладостен жест, а когато блестят, имат потребност от одобрение. Когато са уплашени, те желаят утешение, а когато изпитват болежка, търсят облекчение.
Повярвайте ми, има доста очи, които чакат да ги откриете и посредством това изобретение да станете по-добър човек. Като погледнете някого в очите, даже и да ви лъже, ще можете да разберете.
Затова обръщайте повече внимание на външния тип и по-малко на думите.
Животът ви ще разплете нишката си по най-автентичния метод. Очаква ви пътешестване до на никое място и на всички места, пътешестване до нищо и всичко.
