Карфиолът – зелето с образование
" Обучението е всичко. Прасковата в миналото е била горчив бадем. Карфиолът е нищо друго с изключение на зеле с висше обучение. " Това е колкото известна мисъл на Марк Твен, толкоз и погрешно представена.
Повечето хора я изваждат от подтекста, споменавайки единствено втората част, описваща карфиола, и са под усещането, че Марк Твен иронично „ гризва ” по престижа на зелевия зарзават. Напротив. Той възхвалява добродетелите на образование в лицей посредством асоциацията си с него. Писателят е желал да изрази концепцията, че растежът и извървения път в работливо и непрекъснато учене се възнаграждава, както от една горчива наченка-ядка израства последователно сладостният и обаятелен плод на прасковата и както от неугледния, сврян в зелени листа карфиол се появява бял зарзават с разнообразни разклонения на розичките и с забавна форма, която не се среща при другите зелеви растения.
Малко история за карфиола
Карфиолът в миналото е бил най-скъпият, празнично готвен и " гръмък " при поднасяне зарзават на викторианската маса. Той се е възприемал съвсем по този начин, както и през днешния ден, само че и още повече - бил е неизменима част от ежедневното готвене на хората от заможната класа.
С латинско име Brassica cauliflora карфиолът е едногодишно тревисто растение от жанр Зеле на сем. Кръстоцветни и съставлява доста предизвикателство, що се отнася до сложността в развъждането му. Във викторианските времена той е претендирал доста аграрни умения и работа, с цел да може да бъде разсаждан и отглеждан вярно, а белият цвят към момента не е бил хибридно създаден.
Листата на зеленчука трябвало да бъдат вързани деликатно, с цел да обхванат разрастващите му се розички под повърхността, като по този начин те се опазвали от загуба на мокрота и оставали бели. Производството му през годината изисквало малко по-сложна система за развъждане, като то почнало преди настъпването на есента и продължавало с потребността от развъждането му в стъклени сандъчета за разсад и в парници през зимата.
Описан от арабските ботаници и добре прочут на римляните, карфиолът произлиза от Кипър, където е и в началото разсаждан и отглеждан. Култивиран и импортиран е във Франция от Италия в средата на 16-ти век. Често зелевият зарзават е оприличаван, както и орехът, на мозък по формата на розичките. Трудно може да си представим, че в миналото е бил обект на всеобщо кулинарно поклонение в двора на Луи XIV, като се е сервирал в богати на съставки блюда от изтънчени майстори на кулинарното изкуство.
В Бретан карфиолът е осигурявал добър занаят за локалните. Менон - публицист за храните и бита на 18-ти век, изчерпателно споделя, че зеленчукът отлично „ избистря ” усета като гарнитура към телешко месо с тежък сос, а също по този начин е съвместим с шунка и сметана. С него се приготвяла специфична яхния с гъби и гъши дроб. Такива декадентско изкусителни и месни ястия с карфиол евентуално могат да се намерят в чинията на всеки актуален чревоугодник.
Карфиолът в Съединени американски щати за първи път се култивира в Маргаритвил през 1891 година, когато Уилям Ф. Ван Беншотен засажда шепа семена в своята плантация, издигаща се на планински връх и имаща аспект към подножието на селото. Производството на зеленчуци процъфтява в района и когато първата годишна продукция карфиол на предприемчивия фен на карфиол става подготвена за продажба на пазара в Ню Йорк, съседите му последват образеца и засаждат също няколко имота със зеленчука. Докато някои стопанства в региона не престават да създават карфиол и през 90-те години на предишния век, разцветът на промишлеността в Кетскил Маунтин набира най-голяма мощ от началото на 1900 до 1940 година.
Не единствено че развъждането му подкрепя финансовото издържане на фамилиите в местността, само че също по този начин обезпечава работа за външни, наемни служащи, железопътни чиновници, водачи на камиони, за производителите на щайги и даже за сътрудници в комисионни къщи. Толкова значим е зелевият зарзават за локалната стопанска система, че Кетскилските вести (които са били и към момента са един от най-важните източници на информация за жителите на планинския район) извеждат неприятното време, огнищата на вредители и заболявания по реколтата, прогнозите за рандеман и цените на карфиола като вести на първата си страница.
Увеличената конкуренция в агробизнес интервенциите - най-вече в Лонг Айлънд и Калифорния - довежда до спад в производството на зеленчука от 1950 година нататък. Дълго време обаче жителите на Маргаритвил не не помнят карфиола като знак на местността и помнят съвсем индустриалното негово смисъла.
Хранителни преимущества на карфиола
Специално образованият съгласно Марк Твен карфиол има и впечатляващи заложени качества в хранителна стойност. Той е с доста ниско наличие на наситени мазнини и холестерол. Добър източник е на протеини, тиамин, рибофлавин, ниацин, магнезий и фосфор. С карфиола може да си набавим не малко количество диетични фибри, които спомагат за положителното храносмилане и бързата чревна перисталтика.
Витамин С, витамин К, витамин В6, фолиева киселина, пантотенова киселина, калий и манган също съставляват хранителния профил на зеленчука. Голяма част от калориите в него идват от естествените захари, които му придават и характерния прелестен усет.
В 100 грамова купчинка от сурово нарязани розички от карфиол се съдържат следното количество хранителни детайли: 30 мг натрий; 3 г диетични фибри; 2 г захари и единствено 25 калории. 100 г от зеленчука покрива потребността ни от банкет на ден на витамин С със 77 %, на желязото с 2%, на калций с 2%.
Вкусотии с карфиол
Карфиоленото сирене е название, с което от време на време се назовава ядене от карфиол и сирене. То е обичайно английско и е фамозно в целия свят. Може да се яде като главно ядене за обяд или вечеря, или като гарнитура, постоянно съпроводена с печени меса като говеждо или свинско.
Необходими артикули: 1 приблизително огромен карфиол (около 450 г), 60 г масло, 60 г брашно, 1 ч.л. горчица на прахуляк (по желание), щипка сол, 460 мл прясно мляко, 100 г сирене Чедър – настъргано, както и още в допълнение за поръсване на ястието, прясно надробен черен пипер.
Начин на подготвяне:
Загрейте фурната до 200 °C. Премахнете зелените листа от карфиола и направете бездънен прорез на кръст в долната част на стъблото, а по-късно сложете зеленчука цялостен в тенджера с вряща вода за 10 минути. Свалете го от котлона и го оставете да изстине. Карфиолът не би трябвало да бъде изцяло сварен, а единствено леко да омекне.
Смесете маслото и брашното в огромна тенджера и на слаб огън ги разбърквайте, до момента в който маслото се разтопи, а брашното се хомогенизира с него. Добавете солта и горчицата на прахуляк и продължете да разбърквате към две минути. Увеличете малко котлона до междинни градуси и прибавете млякото едновременно. Разбърквайте пламенно, до момента в който се образува равен сос. Продължавайте да хомогенизирате соса, с цел да се сгъсти и полъскавее (около 5 минути). Ако се получи доста гъст, прибавете още малко мляко. Сосът следва да бъде гъстичък, само че въпреки всичко и да се разтича добре. Добавете настърганото сирене и разбъркайте, до момента в който се разтопи. Отстранете соса от котлона.
Внимателно разделете розичките карфиол, като следите да не се пречупят от ствола си. Той би трябвало да се резервира. Поставете цветчетата в намазана с масло тавичка - задоволително огромна, с цел да побере цялата примес. Изсипете от горната страна соса от сирене и следете да покрие всички дребни розички карфиол. Поръсете с още настъргано сирене и смелете малко черен пипер. Познатото и обичано на всеки британец ядене се пече в гореща фурна, до момента в който сосът стартира да клокочи и от горната страна се появи златисто кафяво коричка. За към 30 минути карфиолът на фурна ще е подготвен.
Отлични хрумвания за вкусно подготвяне на кръстоцветния зарзават са паниран карфиол и запеканка с карфиол.
Вижте още и по какъв начин да си извършите пица с блат от карфиол.
