Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
Общоприето е схващането, че човек остарява щастливо, в случай че има щастливо фамилен живот. Но две скорошни проучвания демонстрират, че в действителност другарствата ни са по-важни за щастливото остаряване.
Уилям Чопик, асистент-преподавател по логика на психиката в Мичиганския щатски университет е провел изследване, обхващащо близо 280 000 души. Проучването регистрира две паралелни допитвания, показващи въздействието върху здравето и възприятието за благополучие, което въздействие другарствата имат до самия завършек на живота ни.
Чопик анализирал резултати от допитване измежду 271 053 участници от всички възрасти, от близо 100 страни. Темата била по какъв начин те правят оценка живота си във връзка с физическо здраве и възприятие за благополучие. Всеки участник описал и оценил също и връзките си с хората към себе си - семейство и другари.
Второто проучване се допитало до 7 481 възрастни хора в Съединени американски щати във връзка с поддръжката от страна на другари и на хроничните заболявания, от които възрастните хора страдали.
Според първото изследване, и фамилията, и другарствата са свързани с по-добро здраве и благополучие, само че с увеличение на възрастта другарствата стартират да играят по-важна роля, в сравнение с фамилиите. Според второто проучване, другарствата се оказали с голямо въздействие върху здравето, респ. възприятието за благополучие на възрастните хора. Когато те усещат поддръжка и имат мощни другарства, страдат от по-малко хронични заболявания. Обратното, когато нямат доста другари или имат неудовлетворителни връзки с тях, те се усещат по-болни и нещастни.
Уилям Чопик изяснява резултатите със характерните характерности на другарството като човешка връзка и връзки. Ние избираме приятелите си - можем да се привързваме за цялостен живот към тях, само че и имаме алтернатива да се отървем от другари, с които не сме щастливи. С годините, приятелите, които резервираме в живота си, са мощни, осъзнати и пълноценни. Превръщат се в източник на поддръжка, вяра, когато не сме щастливи с сътрудници, когато фамилиите ни се разпадат, децата се отделят или когато обичани хора си отидат вечно.
Приятелството е главно противопоставяне на самотата, която се усилва с напредването на възрастта. Когато обичаният ни човек си отиде преди нас, децата поемат собствен живот, когато се пенсионираме и попаднем в нова обществена роля. Да запазим малко, само че положителни другари към себе си, е сериозно значимо за щастливите старини, по тази причина си коства, съгласно Уилям Чопик, когато сме по-млади, да влагаме единствено в другарства, които ни вършат щастливи.
Уилям Чопик, асистент-преподавател по логика на психиката в Мичиганския щатски университет е провел изследване, обхващащо близо 280 000 души. Проучването регистрира две паралелни допитвания, показващи въздействието върху здравето и възприятието за благополучие, което въздействие другарствата имат до самия завършек на живота ни.
Чопик анализирал резултати от допитване измежду 271 053 участници от всички възрасти, от близо 100 страни. Темата била по какъв начин те правят оценка живота си във връзка с физическо здраве и възприятие за благополучие. Всеки участник описал и оценил също и връзките си с хората към себе си - семейство и другари.
Второто проучване се допитало до 7 481 възрастни хора в Съединени американски щати във връзка с поддръжката от страна на другари и на хроничните заболявания, от които възрастните хора страдали.
Според първото изследване, и фамилията, и другарствата са свързани с по-добро здраве и благополучие, само че с увеличение на възрастта другарствата стартират да играят по-важна роля, в сравнение с фамилиите. Според второто проучване, другарствата се оказали с голямо въздействие върху здравето, респ. възприятието за благополучие на възрастните хора. Когато те усещат поддръжка и имат мощни другарства, страдат от по-малко хронични заболявания. Обратното, когато нямат доста другари или имат неудовлетворителни връзки с тях, те се усещат по-болни и нещастни.
Уилям Чопик изяснява резултатите със характерните характерности на другарството като човешка връзка и връзки. Ние избираме приятелите си - можем да се привързваме за цялостен живот към тях, само че и имаме алтернатива да се отървем от другари, с които не сме щастливи. С годините, приятелите, които резервираме в живота си, са мощни, осъзнати и пълноценни. Превръщат се в източник на поддръжка, вяра, когато не сме щастливи с сътрудници, когато фамилиите ни се разпадат, децата се отделят или когато обичани хора си отидат вечно.
Приятелството е главно противопоставяне на самотата, която се усилва с напредването на възрастта. Когато обичаният ни човек си отиде преди нас, децата поемат собствен живот, когато се пенсионираме и попаднем в нова обществена роля. Да запазим малко, само че положителни другари към себе си, е сериозно значимо за щастливите старини, по тази причина си коства, съгласно Уилям Чопик, когато сме по-млади, да влагаме единствено в другарства, които ни вършат щастливи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ