Стига хотели и лъскави казина, искаме да се развива духовността
Общината може да е добър сътрудник с страната, споделя Тихомир Янакиев, кмет на Созопол
- Г-н Янакиев, по какъв начин наподобява в този момент остров Свети Кирик?
- Малко предистория желая да дам. Свети Кирик като остров беше военна база до 2005 или 2006 година Тогава там работеха 100-200 души, настрана имаше военни. Имаше живот на острова. Беше организиран с връзки, ток, вода, там има прелестен пристан, имаше и подземно оборудване за корабите. Всичко това, откакто беше консервирано, по този начин да се каже, потъна в забвение и стартира да се разрушава. В тази база беше постройката на Рибарското учебно заведение, която е издигната още по времето на Царство България. В него са се обучавали сираци за капитани, механици. И моят дядо е приключил това учебно заведение, по тази причина имам сантимент към острова.
- Какво се случи по-късно?
- Първоначално всичко на острова стартира да се занемарява. Дървета и шубраци започнаха да завладяват площи, които преди този момент бяха поддържани като по конец. След това островът мина под егидата на Министерството на културата. Има една дребна част, която употребява Гранична полиция. И остовът потъна в забвение, съставлява извънредно тъжна панорама години наред. Чувахме какви ли не клюки - че някой желае да го вземе, че желае да го прави място, където да се строят казина, хотели. На няколко пъти община Созопол е кандидатствала да й бъде възложен, с цел да го стопанисва. Тези молби не бяха признати по някакви аргументи. Но аз задавам въпрос: за какво целият този регион, който е извънредно атрактивен, място със антична история - за какво беше оставен на произвола? Да, има защита, да, там копаят археолози, само че това е всичко. Аз също съм отбивал военната си работа там и за мен е извънредно тъжно като отида на това място и видя разрухата, която го е обхванала.
- А по какъв начин виждате бъдещето на острова?
- Гражданите на Созопол желаят това място да се преобрази радикално. Да стане средище на просвета, на изкуство - нещо, което да е обвързвано с историята на Созопол като античен град. Отварям скоба: аз се абстрахирам, че съм кмет, приказвам като жител. Дали ще е страната, дали общината, дали ще се привлекат някакви европейски фондове, това не е значимо в този миг. Но дано Министерството на културата като принципал да показа някаква тактика. Сега стартирам да приказвам към този момент като кмет: беше пристигнал господин Боил Банов, когато беше министър на културата, и не се обади на кмета на община Созопол. Тъй като беше с френската посленичка госпожа Робин, с която аз се познавам отпреди, запознат съм тях, че те са в Созопол и задачата им е да огледат Рибарското учебно заведение и острова. Как е допустимо да не се обърне към общината, към локалните хора, да се попита какви са техните претенции? И ние желаеме да се създадат галерии, концертни зали, нещо, което да е обвързвано с изкуството, с културата, с историята. Защото желаеме да се подчертава върху историята на града, която е на 2600 години. Стига към този момент с хотели, лъскави казина. Не желаеме сходно нещо. Искаме нещо, което да развива духовността, нагледали сме се на всичко друго. Това е нашата концепция. Съзнавам, че ние сме в слаба позиция, тъй като общината не разполага със средства. Бяхме в доста неприятно положение, наследихме огромни задължения, само че към този момент се стабилизираме, финансово сме в кондиция. Разбирам, че общината не може да се оправи с менажиране на огромен план, само че бихме могли да сме добър сътрудник с страната. Ако страната реши, че не й би трябвало сътрудник - добре, само че островът би трябвало да стане едно извънредно място, каквото е бил през цялата история. И отново споделям - общината ще оказва помощ с всичко, което е по опциите й.
- Г-н Янакиев, по какъв начин наподобява в този момент остров Свети Кирик? - Малко предистория желая да дам. Свети Кирик като остров беше военна база до 2005 или 2006 година Тогава там работеха 100-200 души, настрана имаше военни. Имаше живот на острова. Беше организиран с връзки, ток, вода, там има прелестен пристан, имаше и подземно оборудване за корабите. Всичко това, откакто беше консервирано, по този начин да се каже, потъна в забвение и стартира да се разрушава. В тази база беше постройката на Рибарското учебно заведение, която е издигната още по времето на Царство България. В него са се обучавали сираци за капитани, механици. И моят дядо е приключил това учебно заведение, по тази причина имам сантимент към острова.
- Какво се случи по-късно?
- Първоначално всичко на острова стартира да се занемарява. Дървета и шубраци започнаха да завладяват площи, които преди този момент бяха поддържани като по конец. След това островът мина под егидата на Министерството на културата. Има една дребна част, която употребява Гранична полиция. И остовът потъна в забвение, съставлява извънредно тъжна панорама години наред. Чувахме какви ли не клюки - че някой желае да го вземе, че желае да го прави място, където да се строят казина, хотели. На няколко пъти община Созопол е кандидатствала да й бъде възложен, с цел да го стопанисва. Тези молби не бяха признати по някакви аргументи. Но аз задавам въпрос: за какво целият този регион, който е извънредно атрактивен, място със антична история - за какво беше оставен на произвола? Да, има защита, да, там копаят археолози, само че това е всичко. Аз също съм отбивал военната си работа там и за мен е извънредно тъжно като отида на това място и видя разрухата, която го е обхванала.
- А по какъв начин виждате бъдещето на острова?
- Гражданите на Созопол желаят това място да се преобрази радикално. Да стане средище на просвета, на изкуство - нещо, което да е обвързвано с историята на Созопол като античен град. Отварям скоба: аз се абстрахирам, че съм кмет, приказвам като жител. Дали ще е страната, дали общината, дали ще се привлекат някакви европейски фондове, това не е значимо в този миг. Но дано Министерството на културата като принципал да показа някаква тактика. Сега стартирам да приказвам към този момент като кмет: беше пристигнал господин Боил Банов, когато беше министър на културата, и не се обади на кмета на община Созопол. Тъй като беше с френската посленичка госпожа Робин, с която аз се познавам отпреди, запознат съм тях, че те са в Созопол и задачата им е да огледат Рибарското учебно заведение и острова. Как е допустимо да не се обърне към общината, към локалните хора, да се попита какви са техните претенции? И ние желаеме да се създадат галерии, концертни зали, нещо, което да е обвързвано с изкуството, с културата, с историята. Защото желаеме да се подчертава върху историята на града, която е на 2600 години. Стига към този момент с хотели, лъскави казина. Не желаеме сходно нещо. Искаме нещо, което да развива духовността, нагледали сме се на всичко друго. Това е нашата концепция. Съзнавам, че ние сме в слаба позиция, тъй като общината не разполага със средства. Бяхме в доста неприятно положение, наследихме огромни задължения, само че към този момент се стабилизираме, финансово сме в кондиция. Разбирам, че общината не може да се оправи с менажиране на огромен план, само че бихме могли да сме добър сътрудник с страната. Ако страната реши, че не й би трябвало сътрудник - добре, само че островът би трябвало да стане едно извънредно място, каквото е бил през цялата история. И отново споделям - общината ще оказва помощ с всичко, което е по опциите й.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ