Откъде идват облаците?
Облаците са неповторимо естествени феномени. Те са всевъзможни форми и всевъзможни цветове – от снежнобели, през сиви и буреносни, до бонбонено розови, жълти или лилави при изгревите и залезите. Понякога ни припомнят на захарен памук - огромни пухкави топки, различен път образуват чудни фигури.
Чудите се от кое място идват облаците?
За да разберете облаците, би трябвало първо да разберете водата. Водата има три положения – твърдо, течно и газообразно. Газообразното не може да бъде забелязано, само че то е постоянно край нас. Понякога, когато вън е влажно, можем даже да я усетим.
За да се образуват облаците, въздухът би трябвало да бъде охладен до такава температура, при която водните изпарения се трансформират в течна вода. Най-лесният метод – въздухът да се издигне високо в атмосферата, където е студено. И колкото по-високо отиваме, толкоз по-високо става. Преди да стигне до небето обаче, от земята потегля балон, цялостен с топъл въздух. Когато доближи високо в атмосферата, този мехур се охлажда и се трансформира във водата в положението, в което я познаваме най-добре. Едва тогава се образуват облаците. Освен от водни капчици облаците могат да са направени още и от ледени кристали.
Освен от въздушни мехури облаци могат да се образуват и посредством вятъра. Той придвижва въздух до високи географски елементи, да вземем за пример върхове. Това събитие съставлява красивата облачна мантия, която виждаме под себе си, когато се изкачим на високите върхове.
Интересът към облаците датира от най-дълбока античност. Още Аристотел написа за тях, като в началото са се наричали метеори – от гръцки високо в небето. А за първи път от научна позиция облаците се преглеждат във Франция през 19 век. Тогава се открива, че менящите се форми на облаците са част от науката, която през днешния ден ни оказва помощ да разберем климата.
В литературата ентусиазъм от Франция и от облаците намира Гьоте, който даже написа стихотворения за облаците, посвещавайки ги на откривателя им във разновидността, в който ги познаваме през днешния ден – Люк Хауърд. Именно неговата система е публично призната на Международната научна конференция през 1891 година. Тя обгръща единствено част от облаците – тези в ниските пластове на атмосферата, а по-късно през 19 век се откриват и облаците, които са по-високо. И до през днешния ден двата типа се класифицират по друг метод.
Облаците са толкоз специфични, че за тях има и специфична просвета. Нарича се нефология и е част от метеорологията, като оказва помощ за по-доброто схващане на атмосферата и климата към нас към нас.
