Размислите ни правят нещастни
Обикновено се усещаме нещастни, когато разсъдъкът ни блуждае, което се случва в 46.9 % от времето, когато не спим. Чувстваме се щастливи и живи по време на секс, физически извършения и при другарство с други хора, настояват учени от Харвардския университет.
Когато си почиваме, като използваме компютъра, или пък работим, се усещаме най-нещастни. Това се дължи на обстоятелството, че сме единствените бозайници на планетата, които прекарват толкоз доста време, с цел да мислят за нещата, които се случват към нас.
Ние мислим непрекъснато за отминали събития, за вероятни събития в бъдещето или за неща, които надали в миналото ще се случат, само че това ни вълнува.
Матю Килингсуърт и Даниъл Гилбърт употребявали интернет приложение, с цел да съберат 250 000 данни за възприятията, мислите и дейностите на хората, които ги вълнуват всеки ден.
Те настояват, че човешкият разсъдък стартира да блуждае от толкоз доста мислене и тъкмо това, колкото и необичайно да звучи, ни прави в действителност нещастни.
Възможността да мислиш за това, което не се случва в дадения миг, е умствено достижение, от което обаче страдат страстите.
Изследователите разпитали 2250 участника в опита, които били на възраст от 18 до 88 години през избрани изрезки от време, с цел да изяснят равнището им на благополучие.
Те изяснили какво са считали да създадат в избран миг доброволците, били ли са съсредоточени върху активността си в този миг или върху нещо друго, което не им е било прелестно.
Учените предложили на доброволците двадесет и два типа действия, които включвали гледане на телевизия, правене на физически извършения, хранене и извършване на покупки.
Станало ясно, че 46.9 % от времето си участниците отделили не на нещо друго, а на размишления. Всъщност, когато правели каквото и да е, с изключение на секс, мислите им блуждаели в тридесет % от случаите. Оттук и изводът на учените, че до момента в който вършим обич, концентрираме активността на мозъка си.
Според учените умственият ни живот е изпълнен най-много с това, което в действителност не се случва. Блуждаенето на мислите е по някакъв метод предсказател на щастието. Всъщност това, до каква степен постоянно мислите ни напущат сегашното и насоката им предсказват дали ще се усещаме щастливи, в сравнение с какъвто и да е тип активност, който правим.
Според резултатите от проучването размислите ни карат да се усещаме нещастни, а не се явяват разследване от нещастията, с изключение на в някои изключителни случаи. Много метафизичен и религиозни учения учат, че щастието може да се открие, като се живее в сегашното, а този, който практикува тези познания, се учи да се опълчва на блуждаенето на разсъдъка.
