„Днес – ти мене, утре – аз тебе“: Плагиатът Петър Илиев набърка кримисюжет с Митьо Гестапото
Обезценяването на научните степени и звания в България е развой, който разяжда академичната общественост от вътрешната страна. И рискува да срине така и така нежното доверие към нея.
Ако в тоталитарната страна присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и следено, то през днешния ден всеки университет има правото да хабилитира фрагменти на правилото „ през днешния ден – ти мене, на следващия ден – аз тебе “.
Тази паразитна процедура е обхванала цялата система на висшето обучение у нас и към този момент дава своите отровни плодове. Все отново в някои университети с отдавнашна традиция и престиж има опозиция против нея. В други хабилитирането се оказва надалеч по-лесно. Нещо повече – до присъединяване в конкурс се позволяват лица, които са плагиатствали и измамата им е станала обществено притежание, какъвто е казусът с някогашния учител по конституционно право в СУ Петър Илиев.
Ако процедурата против него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше приключена с дисциплинарно произвеждане, а не с напускането му на университета „ по взаимно единодушие “, щеше да бъде отнета и хабилитационната купа „ лекар “ по право, разяснява пред „ За истината “ правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката.
В състезанието Илиев показва една монография, четири студии и осем публикации. Хабилитационната монография на Петър Илиев със заглавие „ Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна “ е предадена за щемпел от създателя на 7 февруари т.г. в Рекламната организация „ Евромедиа “.
На въпроса ни към един от двамата издатели – Димитър Иванов излязла ли е от щемпел и в какъв тираж книгата, получихме отговори, които припомнят повече за тогавашната му професионална битност на офицер от Държавна сигурност в сравнение с издател, академични учител и създател на научни книги.
Отначало Иванов твърдеше, че монографията към момента не е излязла от щемпел, след това, че „ няма да дочакаме книгата, тъй като той е издателят и ще я издаде, в случай че желае “. Накрая показа трета версия – че са издадени толкоз бройки, колкото са нужни за хабилитацията, а тиражът бил издателска загадка.
Монографията има ISBN – интернационален общоприет код за книги, които са налични за обществеността, т.е. са обществени. В Националния указател на издаваните книги в България е посочена и плануваната дата на издаването й – 28 февруари т.г. Но след обстойна инспекция в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че научният труд на Петър Илиев не попада в нейните фондове (поне до 19 юли т.г.).
Монографията не е приложена и към документите на състезанието, удостовери пред медията ни професор Добри Ярков – ректор на Тракийския университет.
Книгата „ черно на бяло “ не е виждала и проф. Мария Нейкова – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в състезанието. За улеснение като член на журито тя поискала от създателя монографията в PDF формат, само че като „ правист и професор по право тя нямало по какъв начин да работи, с изключение на по процедурите на закона “. Затова подложила на инспекция за плагиатство всички изявления, показани за хабилитацията.
Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма скрупули, че е предложила назначението на Илиев. За да бъде правилна и да съблюдава условието на Закона за развиване на академичната общественост, в който едно от изискванията за заемане на длъжността „ доцент “ е „ претендентите да нямат потвърдено по законоустановения ред плагиатство или неистинност на показаните данни в научните им писания “, тя твърди, че отправила запитване към МОН и получила оттова вербален отговор, че по мнението на Етичната комисия в СУ не е откривана законна процедура за доказване на плагиатство на някогашния учител по конституционно право в Юридическия факултет.
Оказва се, че с изключение на създателят, издателят и членовете на научното жури на състезанието, които са написали рецензиите си и мненията си въз основа на текст, прочетен в PDF формат, обществен достъп до хабилитационния труд на Петър Илиев други нямат. От което поражда разумният въпрос за какво той не желае издаването му и разпространението му в университетските среди? Нали всеки академик написа, с цел да бъде четен и представен?
Реклама
Категоричен отговор на този въпрос може да даде единствено инспекция на способените институции. Но съгласно спомагателните разпореждания на Закона за развиване на академичната общественост в България монографията би трябвало да е излязло от щемпел автентично научно проучване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в размер не по-малък от 100 страници. „ Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна “ има ISBN, само че не е отпечатана, т.е. не извършва наредбите на закона.
И затова не може да бъде приета за хабилитационен труд Петър Илиев. На какво съображение тогава е определен и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и нужното болшинство от 50+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?
Това значи, че министерството на образованието и науката би трябвало да ревизира законността на състезанието и избора на Петър Илиев. По случая би трябвало да бъде формирано и досъдебно произвеждане, което да проверява дали докторът по право и неговият издател не са се пробвали да заобиколят закона. То може да бъде присъединено и към досъдебното произвеждане за плагиатство в СРП, което беше формирано през 2021 година по сигнал на БОЕЦ против Петър Илиев и още не е завършено.
Митьо Гестапото В този съвсем престъпен сюжет се откроява ясно така наречен кръг „ Библиотекарите “ – някогашни офицери от Държавна сигурност в библиотекарския университет, измежду които е и някогашният началник на VI ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов – Митьо Гестапото – издателят на неизлязлата от щемпел монография. Най-вероятно с негова защита откакто напуща Софийския университет, поради абсурда с плагиатството, Петър Илиев е бил определен за хоноруван помощник във въпросния университет (УниБИТ), а от началото на т.г. и за хоноруван учител по комерсиално, административно и стопанско право в Стопанския факултет на Тракийския университет.
Не наподобява да е инцидентен и изборът на проф. Мария Нейкова за рецензент на показаните от Илиев научни изявления в състезанието. Тя е част от университетския състав на УниБИТ като учител в катедра „ Национална сигурност “. В същия университет Нейкова е защитила и дисертация за отсъждане на научната степен „ лекар на науките “ в направление „ Национална сигурност “.
Дали героят на тази по-скоро престъпна сага е обвързван с някогашните секрети служби по фамилна линия не можем да твърдим, само че с изключение на чадъра над злощастната му научна кариера, сянката на Задкулисието и на Държавна сигурност прозира и в номинирането му от Има Такъв Народ за най-високи постове в двата проектокабинета на партията.
Потърсихме двама професори от СУ за коментар на този към момента недовършен сюжет.
Според проф. Нели Огнянова да се показват удостоверения на състезания, вместо книга с тираж не е казус. Но това не е проблем на закона, а на неговата корист и на практиките, тъй като, когато е писан, създателите му не са предполагали, че ще е нужна жандармерия да следи за спазването му.
В собствен пост във фейсбук проф. Огнянова разгласява линк към публикация в Ню Йорк Таймс, от която излиза наяве, че президентът на Станфорд ще подаде оставка, откакто отчет е открил пропуски в проучванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинявания в научна машинация и непозволено държание, само че прегледът демонстрира, че работата му има „ голям брой проблеми “ и „ пада под нормалните стандарти за научна суровост “. Краткият коментар на Огнянова е „ Стандарти. Да не си измисляш случайно, да не приказваме за елементарните преписвачи! “.
Проф. Тодор Танев разяснява случая не като елементарна тарикатщина и заобикаляне на закона, което удря по нежния академизъм на Андрешко, а като тежка форма на корупция: “Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които съблюдават закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас, измежду които има и такива като Исак Паси. “
По думите на някогашния министър на образованието и науката „ ченгеджийщината в България донесе несбъднатия град “. Кадрите на Държавна сигурност си, разяснява проф. Танев сътвориха университети и превзеха половината от държавните. А в този момент желаят и да са новият хайлайф.
