О, майко моя, родино мила,защо тъй жално, тъй милно плачеш?Гарване,

О, майко моя, родино блага,
за какво така жално, така милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там така грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят заветен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един наследник, Българийо,
виси на него със страшна мощ.

Гарванът грачи грозно, злокобно,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
дамите плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла ария,
вихрове гонят тръни в полето,
и мраз, и студ, и рев без вяра
навяват на теб тъга на сърцето.

На 19 февруари България отбелязва 150 година от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски - това са имената, с които е прочут Васил Иванов Кунчев.

Левски е съществена фигура в българското освободително придвижване. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в битката за избавление на България от турско иго. Неговите политически и държавнически визии следват духа на най-хубавото от европейските демократични правила.



На 27 декември 1872 година Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея.



Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания. Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 г. 

60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

„ Каквото съм правил, в изгода народу е “ - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.

На 18 февруари 1873 година (6 февруари по остарял срил) присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.

При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата гибел - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.