Да, Меси е велик. Но не е единствен!
Няма спор, че Лео Меси е измежду най-големите имена във футбола през новия век.За неговите върхове, извънреден гений, Златни топкии какво ли не още е казано всичко. Но груповата неуравновесеност, тръгнала и разраснала се до параноични размери към международното състезание в Катар, пристигна малко допълнително.
Величия и провали
-->
Емоционално нещата се показват по този начин, все едно футболът е почнал и приключва с Меси. Да, Меси е популярен. Но не е субстанцията. В кариерата на играча има доста величия, само че и доста провали. Да оставим настрани и фактът, че чак на 35 години стана международен първенец. Дори в миг, в който малко хора чакаха това.Така е още по-сладко.
Но да напомним, че Краля на футбола Пеле завоюва първата от трите си международни трофеи с Бразилия едвам на 17 години. С главен принос, освен това. Поради тази причина по-късно стана и Крал. И в този момент е подобен.
Феномена Роналдо - евентуално най-хубавият централен нападател в историята на футбола, има две международни трофеи с Бразилия, като за втората приносът му е грамаден. Да не забравяме и извънреден футболист като Роналдиньо, също с голям принос за една международна купа на бразилците. Можем да се върнем обратно и със Зинедин Зидан, с Герд Мюлер, с Гаринча... Списъкът е дълъг. Да не приказваме и в този момент за Килиян МБапе! Той е към този момент друга тематика.
Сравненията с Марадона
Тук няма по какъв начин да оставим настрани и Диего Марадона, с който в този момент вървят неизбежните съпоставения с Меси за родната им Аржентина. Едно от тях е, че Марадона завоюва купата на 25 години, до момента в който Меси на 35. Марадона нямаше шумни спортни провали в кариерата си, в случай че оставим настрани опиатите и свадите. Те обаче са друга територия.
Докато неуспехите преди триумфа за Меси не бяха един и два. Преди 6 години, след изгубен край за Копа Америка, Меси сензационно разгласи, че се отхвърля от националния тим. Тогава Аржентина загуби от Чили след осъществяване на дузпи, а самият Меси пропусна своята и не съумя да спре сълзите си след дуела.
Резилът на " Анфийлд " и подарената Златна топка
Можем да напомним и огромния пердах, който Барселона с Меси изяде на " Анфийлд " от Ливърпул с 0:4 в полуфинал на Шампионската лига след победа с 3:0 в първия мач. А на реванша в Англия Меси бе най-слабият на терена! Този срам, обвързван с неговото име, се помни и през днешния ден.
Горчив усет в устата оставя и най-малко една от седемте Златни топки на Лео през същата тази 2019 година и погрома на " Анфийлд ". Тя му беше подарена " по дифолт ", вместо заллужаващия номер едно тогава Ван Дайк. И този скандал се помни. Защо? Справедливо ли беше това?
Огромният психически товар
" Трудно е да проучваме сега. Първото нещо, което ми идва на разум е, че за мен това е краят с екипа на Аржентина. Пробвах и направих всичко, с цел да печеля нещо с националния тим, само че по този начин и не съумях. Това беше най-голямата ми фантазия, само че изгубих четири финала (б.а. Световното състезание 2014, Копа Америка 2007, 2015 и 2016), което не е всекидневно за мен ", съобщи тъжният Меси през 2016-а година.
В последна сметка Лео промени решението си и 6 години по-късно, към този момент в залеза на своята кариера, Меси съумя да изкачи футболния Еверест.Може би най-голямата победа за Меси в този момент е големият психически товар, който той смъкна от себе си. През цялата си другояче шеметна кариера той би подложен на критика, че няма душeвност на победител и не се раздава задоволително за националния тим.
Все проблеми, които при доста други звезди от международна големина не съществуваха. В последна сметка за подобен голям гений като Лионел Меси е хубаво, че въпреки всичко счупи отровната чаша в края на кариерата си. Но груповата нервност да разгласяваме Меси за най-великия състезател в историята на футбола - това е и прекомерно, и просто погрешно.
Величия и провали
-->
Емоционално нещата се показват по този начин, все едно футболът е почнал и приключва с Меси. Да, Меси е популярен. Но не е субстанцията. В кариерата на играча има доста величия, само че и доста провали. Да оставим настрани и фактът, че чак на 35 години стана международен първенец. Дори в миг, в който малко хора чакаха това.Така е още по-сладко.
Но да напомним, че Краля на футбола Пеле завоюва първата от трите си международни трофеи с Бразилия едвам на 17 години. С главен принос, освен това. Поради тази причина по-късно стана и Крал. И в този момент е подобен.
Феномена Роналдо - евентуално най-хубавият централен нападател в историята на футбола, има две международни трофеи с Бразилия, като за втората приносът му е грамаден. Да не забравяме и извънреден футболист като Роналдиньо, също с голям принос за една международна купа на бразилците. Можем да се върнем обратно и със Зинедин Зидан, с Герд Мюлер, с Гаринча... Списъкът е дълъг. Да не приказваме и в този момент за Килиян МБапе! Той е към този момент друга тематика.
Сравненията с Марадона
Тук няма по какъв начин да оставим настрани и Диего Марадона, с който в този момент вървят неизбежните съпоставения с Меси за родната им Аржентина. Едно от тях е, че Марадона завоюва купата на 25 години, до момента в който Меси на 35. Марадона нямаше шумни спортни провали в кариерата си, в случай че оставим настрани опиатите и свадите. Те обаче са друга територия.
Докато неуспехите преди триумфа за Меси не бяха един и два. Преди 6 години, след изгубен край за Копа Америка, Меси сензационно разгласи, че се отхвърля от националния тим. Тогава Аржентина загуби от Чили след осъществяване на дузпи, а самият Меси пропусна своята и не съумя да спре сълзите си след дуела.
Резилът на " Анфийлд " и подарената Златна топка
Можем да напомним и огромния пердах, който Барселона с Меси изяде на " Анфийлд " от Ливърпул с 0:4 в полуфинал на Шампионската лига след победа с 3:0 в първия мач. А на реванша в Англия Меси бе най-слабият на терена! Този срам, обвързван с неговото име, се помни и през днешния ден.
Горчив усет в устата оставя и най-малко една от седемте Златни топки на Лео през същата тази 2019 година и погрома на " Анфийлд ". Тя му беше подарена " по дифолт ", вместо заллужаващия номер едно тогава Ван Дайк. И този скандал се помни. Защо? Справедливо ли беше това?
Огромният психически товар
" Трудно е да проучваме сега. Първото нещо, което ми идва на разум е, че за мен това е краят с екипа на Аржентина. Пробвах и направих всичко, с цел да печеля нещо с националния тим, само че по този начин и не съумях. Това беше най-голямата ми фантазия, само че изгубих четири финала (б.а. Световното състезание 2014, Копа Америка 2007, 2015 и 2016), което не е всекидневно за мен ", съобщи тъжният Меси през 2016-а година.
В последна сметка Лео промени решението си и 6 години по-късно, към този момент в залеза на своята кариера, Меси съумя да изкачи футболния Еверест.Може би най-голямата победа за Меси в този момент е големият психически товар, който той смъкна от себе си. През цялата си другояче шеметна кариера той би подложен на критика, че няма душeвност на победител и не се раздава задоволително за националния тим.
Все проблеми, които при доста други звезди от международна големина не съществуваха. В последна сметка за подобен голям гений като Лионел Меси е хубаво, че въпреки всичко счупи отровната чаша в края на кариерата си. Но груповата нервност да разгласяваме Меси за най-великия състезател в историята на футбола - това е и прекомерно, и просто погрешно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ