Как се роди култът към личността – с диктатура към прогрес и други световни трагедии
„ Няма друго сходно име на планетата, като това на Сталин. То свети като факел на свободата, издига се като стандарт за милиони служащи по целия свят, гърми като стихия, предизвестява обречените съсловия на робите, притежателите и експлоататорите. Сталин е днешният Ленин! Сталин е мозъкът и сърцето на партията! Сталин е флагът на милиони хора, които се борят за по-добър живот. “
вестник Правда, 19 декември 1939 година по случай рождения ден на Сталин
Смъртта на Йосиф Сталин на 5 март 1953 година ще сътвори нечувано страдалчество за Съюз на съветските социалистически републики. Само няколко часа след гибелта му, тялото е занесено в лаборатория и изложено до това на Ленин. Той е емблема, тъкмо като Ленин, заслужава място до бащата на революцията и би трябвало да продължи да живее. Огромни тълпи с тъжни и опечалени хора ще върви след катафалката. Толкова доста хора отиват да се поклонят на великия водач, че се стига до мачкане и боричкане, някои са прегазени до гибел. Дори тези, които са мразели Сталин, също осъзнават какъв брой мощна е била неговата персона и какъв фетиш ще бъде повдигнат.
По спомените на хора като Андре Синяков, същата вечер ще се приказва за Сталин по този начин, като че ли обикаля улиците на Москва и към момента е жив. За същинските и правилни фенове на Йосиф, хора като Петър Григоренко ще считат, че загубата на диктатора е най-голямата покруса в света. Мнозина ще задават един и същи въпрос: а в този момент накъде?
Историята ни демонстрира, че когато един човек напусне този свят, а през целия си житейски път е направил редица стъпки, с цел да се запише в архивите, съществуват два разновидността: да се продължи култът или да бъде премахнат вечно. Адолф Хитлер се самоубива на 30 април 1945 година Застрелва се с револвер през устата към мозъка. Неговото тяло е изгорено в градината на канцлера, с цел да не може да бъде в никакъв случай разпознато. Охраната на SS съумява да изпие всички останал алкохол в бункера и се приготвя за своето наказване. Алберт Спиър ще успее да вземе един от последните подписи на Хитлер, а няколко седмици по-рано ще предложи концепцията за самоубийството.
Съюзниците се опасяват, че култът към личността на Хитлер ще продължи и след войната. Британците стартират да цензурират цялата поща сред германците и в края на войната вършат обезверени опити да заличат всичко от Хитлер, както и да отхвърлят слуховете, че същият може да е жив някъде. Направено е изследване след 1945 година и към 48% имат вяра, че фюрерът е бил единственият отговор за възкресението на Германия, към 1967 година една 3-та от жителите на Западна Германия ще считат Хитлер за един от най-великите управници до преди войната. По време на Втората Световна война милиони руснаци и германци ще умрат за родината си, Хитлер и Сталин, само че и двамата диктатори ще се радват на своята известност по друг метод.
Книги за култа към Хитлер ще се родят преди войната, а създателите ще разказват Адолф като един от наследниците на Мохамед, който самоуверено ги води към абсолютния фанатизъм. Тук не може да се пропусне и Мусолини, който действително е един от първите майстори на съвършената агитация, довела до безспорната смяна на диктатурата, каквато я познаваме. Във всички случаи ще следим представянето на свръх индивидът. Хитлер ще показа в своята книга, че страната не би трябвало да залага на болшинството и на обществото като цяло, а да се концентрира върху една персона. Великите мозъци в никакъв случай не са били избирани от болшинството, а съумяват да се повдигнат над него и да поемат контрола. Хитлер даже ще се показа за живото доказателство, че личността би трябвало да се извиси, а не желанията, благосъстоянието или купата. Те просто не играят роля във висшата роля на политическото водачество. По време на неговото ръководство, култът към личността се счита за естествена посока на развиване, а не противоположното. Точно затова се късат всички остарели връзки и идеологии с президент, министър-председател, кайзер или нещо друго. Никога не разрешава на кайзера да се върне назад в Германия, въпреки и при започване на ръководството да се намира в Холандия и да се пробва да откри път назад в Германия. Интересно е, че Хитлер обожава знаците, само че когато за първи път се разгласява книга с визията на Хитлер и свастиката. Вилхелм II припомня, че това е знак, който символизира нощта, несполуката и гибелта.
Успехите на Сталин идват под една друга форма. Той идва от всеобщата гражданска война, съумява да се скрие пред погледите на всички и да държи партията, която да се счита за виновен представител на елементарния човек. Тук идват редица проблеми и тъкмо затова ще открием, че Сталин до 1920 година ще се пробва да дава отговор непосредствено с цитати от книгите на Ленин, само че когато през 1931 година немския биограф Емил Лудвиг го пита по какъв начин тъкмо ще дефинира своята висока позиция в комунистическия стандарт, Сталин дава отговор, че даже в Марксизма не е изключено да има герои.
Дори и да признава, че някой различен може да стои на неговото място, действително не може да отхвърли, страната има потребност от героична фигура, която да го води. Вдъхновение за стоманения ще бъдат хора като Иван Грозни, Петър Велики и други именити фигури от съветската история. Често употребена доктрина на Сталин е, че народът има потребност от цар и той най-смирено се предлага на подобен, измествайки властта от партията върху себе си. Изключителен воин, както и да го погледнем.
За да разберем какво тъкмо се крие зад триумфа на тоталитаризма и култа към личността, просто би трябвало да се върнем обратно във времето и да си спомним желанията на Ницше за основаването на свръхчовека, който отхвърля Бог като институция, който отхвърля своята обществена или демографска принадлежност, който се извисява над всичко. Ницше е необикновен водач в това отношение, само че скоро и други ще го последват. Европейските интелектуалци ще последват тази концепция и ще заявят, че лятото би трябвало да се изостави, дружно с либерализма, да се основат обществени инкубатори и да се разграничат отличаващите се персона.
Ернст Бертрам ще приказва за случаите, в които се слага концепцията, че ще се върне нов избавител и избавител на нацията, като героят би трябвало да избавя нацията от самата себе си. Вебер ще приказва за харизматичният държател, който съумява да измести оня, приближаващ с родословие в ръководството и задоволително знания. Харизматичният водач може да наподобява простодушен, с доста обикновени думи, само че в същото време има наличие и визия, която да накара масата да се подчини. Той играе своята театрална роля по този начин, като че ли в действителност може да избави света, само че някъде под цялата мимика и спектакъл, същият е обикновен и много слаб състезател. Вебер акцентира, че един подобен воин би трябвало да разчита на своята лична психична мощ и воля.
Основната му роля е да измести егоистичните ползи на класата или корпорацията, която ръководи, да завоюва доверието и да извоюва своята независимост на деяние. Такъв образец може да бъде английският министър-председател Уилям Гладстоун. Той е описван като известен водач, който е повдигнат от тълпата, само че най-после не разрешава да бъде обхванат още веднъж от нея. Идеята, че някой ще пристигна и ще избавя, някой ще може да реши всички проблеми, това е детайлът, който публично изключва отговорността на масата. Дори и през днешния ден ще открием, че един от най-популярните термини при избори е: кой ще ни оправи?
Сякаш чакаме магическия избавител да пристигна и да реши международните проблеми. Каква е тайната, това придвижване за свръхчовека и предлаганата концепция, че всеки може да израсне дотам, публично могат да се считат като една изключително висока лидерска позиция.
Хитлер и Сталин идват на власт през 1934 година и стартират да градят своята персонална тирания. Карл Юнг ще подсети, че великите каузи постоянно остават резервирани за специфичните персони, които се намират извънредно рядко, само че са издигнати от грубата и брутална нужда, а по-късно се трансформират в закона, а по-късно и в водача.
Германия по това време ще отхвърли западните хрумвания на индивидуализма, които ще счита за плоски и материални. След Първата Световна война всички ще приказват за отхвърлянето на буржоазния свят и основаването на гражданско тъждество, построено от виновни поданици. Германия губи войната и стартира да плаче за национално възмездие и издигането на героичната персона. През 20-те години на предишния век всички ще търсят този популярен избавител, който да помогне за изпълняването на фантазиите.
Хитлер въобще не се вписва в този облик, само че пък знае какво желаят неговите сънародници и ще употребява техните космополитен молби, с цел да успее да завоюва сърцата им. Още през 1932 година след тежката икономическа рецесия в Германия, някои от водещите икономисти ще припомнят на бизнеса, че в този момент е момента да се даде властта на единицата – мощният и интелигентен водач, който да спре потъването в хаоса. Култът към личността ще се появи по натурален път.
Ницше ще остави своя почерк и в Русия, освен това по съвсем идентичния метод. Максим Горки ще е един от първите, които ще плачат за съветския свръхчовек. Неговата задача ще е да отстрани остарялото вечно. Идеята, че ще се открие човек, който да успее да отстрани царската корупция и сриващата се система, стартира да се услажда на масата.
Руските селяни ще си мечтаят за бял цар, който ще успее да ги избави от беднотията и мизерията. Повечето християнски църкви ще заговорят за второто идване на Бог. И революцията в Русия не може да пристигна, без да подаде ръка на религията. Гражданската война ще се романтизира като борбата сред положителното и злото, само че действително ще бъде сред злото и по-голямото зло.
Култът към личността, споделя Юинг, може да се случи единствено, когато се открие нов път, който да се издигне над страданието, без плодородната културна почва, персони като Хитлер и Сталин нямаше да могат да съществуват и да израснат толкоз бързо.
