Доц. Стоянка Черкезова за ДЕБАТИ: Подобряването качеството на живот не води задължително до по-висока раждаемост
Сподели
Стоянка Черкезова е доцент по статистика и демография в Института за проучване на популацията и индивида в Българската академия на науките, където е и теоретичен секретар. Научните ѝ ползи са в региона на стареене на популацията и социално-икономическо развиване, междупоколенчески
неравенства и достъп до права и запаси в третата и четвъртата възраст, политики
за включване на възрастните, миграция, етничност и интеграция,
права и благоприятни условия на хора с друг стопански и обществен статус в
региона на заетостта, образованието, здравните услуги, дълготрайната грижа. Тя е лекар по стопанска система.
– Доц. Черкезова, от последните данни на Национален статистически институт видяхме, че не престават някои отрицателни трендове, които въздействат върху намаляването на популацията на страната като цяло. Какво е вашето резюме на тези данни?
– Да, фактически не престават трендовете на понижаване и остаряване на популацията, на превишаване на смъртността над раждаемостта и като цяло на релативно висока смъртност и ниска раждаемост.
Втора поредна година следим увеличение на раждаемостта, респ. на фертилността, които можем да измерим по друг метод.
Тоталният коефициент на плодовитост съставлява хипотетичният брой деца, който една жена във фертилна възраст може да има в живота си към съответния миг. Ако до неотдавна той се колебае сред 1.5 – 1.58, в този момент неговата стойност 1.78 за 2022 година и 1.79 за 2023 година
Това е един доста добър индикатор за една страна, която има сходно цивилизационно развиване като останалите европейски страни. В развитите страни, към които спада и България, по принцип е обикновено тоталният коефициент на плодовитост да е по-нисък, затова и раждаемостта да е по-ниска.
Но това нарастване на фертилността и раждаемостта в последните две години може да е краткотрайно. Все още не можем да приказваме за трендове.
Има най-малко две пояснения за увеличението на раждаемостта през последните две години.
В България има два съществени модела на раждаемост, които са противоположни.
Първият модел на раждаемост това е ранната и изключително ранна раждаемост при дами под 18-годишна възраст, при които имаме както ранно раждане, по този начин и повече деца в границите на фертилния живот.
Във втория, радикално противопоставен модел, имаме отсрочване на ражданията за по-късни възрасти. И вследствие на отсрочване на първото раждане понижава и раждаемостта въобще. Тоест, понижава броят на родените от една жена деца, защото не остава време от време на време за второ, трето и така нататък
Първата допустима догадка, която може да изясни това, че има увеличение на тоталния коефициент на плодовитост, е че има нарастване на дамите, които попадат в първия модел. Данните за 2023 година, обаче демонстрират, че в действителност нарастването на ражданията се случва повече при дамите в по-високи възрасти. Което значи, че тази догадка по-скоро не е вярна.
Другото евентуално пояснение, и то е по-вероятното, в този момент да се осъществят отсрочени раждания в последните години, които да са били отсрочени поради пандемията от Ковид-19.
– Вярно ли е изказванието, че, с цел да обърнем отрицателните трендове, е належащо да има 100 хиляди раждания на година?
– В момента фактически би трябвало ражданията да са много повече, в сравнение с са в този момент, с цел да може да се обърне наклонността. Действително има аргумент, в сходно изказване, само че на практика това е едва евентуално. Защото, преди всичко, тоталният коефициент на плодовитост би трябвало да се усили на най-малко 2.1 деца почти.
Или, казано по различен метод, на всеки 10 дами, които раждат по две деца, да има една жена, която ражда три.
Освен че това не се случва, също по този начин и броят на дамите, които са във фертилна възраст – сред 15 и 49-годишна възраст, не е задоволителен, с цел да реализираме този брой деца годишно.
Защо се случва по този начин? Все още има полемика сред учените и две съществени преобладаващи хипотези.
Едната е, че България, както и доста други развити страни, минават през смяна на полезностите във връзка с развъждането на дете.
Ако в предходни интервали, когато полезностите са били повече насочени към обичайното и модерното, в този момент, в постмодерното общество не е толкоз значимо самото раждане на дете, колкото е значима изявата на индивида и това не става наложително през неговата роля на родител.
Тоест, детето постоянно не е основна цел в живота на хората. Какво значи това? В обичайното семейство са се раждали доста деца, които са били нужни като работна мощ.
В модерното семейство понижава броят на децата, които се раждат, само че повода за намаляването му е по-скоро поради едно прекосяване от количество към качество.
Родителите желаят да отгледат по-добре децата си, да ги възпитат, да им дадат нужното обучение, да са здрави. В постмодерното общество, даже и самото развъждане на детето към този момент не е толкоз значимо.
Преминава се към други разновидности на себеизяви в живота. Жизнените траектории стават най-различни, най-разнообразни, хората търсят различен вид на себеосъществяване. Това е едното пояснение.
Другото пояснение е обвързвано с приходите, с чувството за сигурност, с качеството на живот, което хората имат. Ако липсва сигурност и приходите са ниски, родителите могат да се опасяват да има деца, до момента в който не настъпи по-благоприятен интервал.
Но както виждаме, даже и в доста развити общества, когато имаме високо качество на живот, там раждаемостта също не е висока. Дори и в някакъв миг да имаме повишение на качеството на живот, даже когато стигнем този миг, тогава стартират да се демонстрират тези постмодерни полезности.
Има и една сплотяваща догадка, съответно за България и Източноевропейските страни, която е най-релевантна – смята се, че при нас спадането на раждаемостта в първите години на Прехода се дължи на огромна неустановеност, турбулентност.
Значителна част от ражданията бяха отсрочени точно поради това – поради комплицираната икономическа, обществена и политическа конюнктура и несигурността в бъдещето. След това тази наклонност стартира лека-полека да се утвърждава като нов модел на държание. Следващите генерации виждаха от предходните, че ражданията могат да се отсрочат, че това е обикновено, че това е постижимо, че не е публично нелегитимно.
По този метод започнаха да се утвърждават нов вид полезности и настройки. Нормално е да се осъществяваме по-добре преди да създадем семейство, да отложим ражданията за подобаващия миг и да не е нужно да раждаме в по-ранна възраст. Всичко това води до понижаване на броя на децата, тъй като понижават и вторите и третите раждания не се осъществят от време на време заради отсрочване на първите раждания.
– За да обобщим – подобряването на качеството на живот не е наложително обвързано с повишението на раждаемостта и подобряването на демографската картина.
– По принцип, да. Когато обществата стигнат несъмнено ниво на витален стандарт, на приходи, на обучение, на опазване на здравето, присъединяване на дамите на пазара на труда, тогава се случва и това – смяна в полезностите.
Наскоро върших едно проучване, от което излиза наяве, че обществото в България що се отнася за полезностите по отношение на родителството е към момента по-скоро в модерността и обичайното спрямо останалите европейски страни, само че очевидно полезностите се променят към постмодерни.
За интервал от 12 години хората във всички страни в Европа трансформират вижданията си по отношение на родителството към повече постмодерност и понижаване на значимостта на родителството.
Конкретно в България има два пъти увеличение на каузи на хората за този интервал, които считат, че е изцяло обикновено човек да няма деца в своя живот.
В подобен смисъл, гледайки посоката на изменение на тези полезности не можем да чакаме мощно положителни резултати от политики, ориентирани към раждаемост. Но не можем да отречем изцяло политиките във връзка с раждаемостта и това, което би трябвало да се прави, с цел да може фамилиите в най-различните им форми, родителите и техните деца да живеят по-добре.
Т.е. повишението на качеството на живот е значима част от политиките най-малкото поради повишение на качеството на развъждане на децата, само че не можем да кажем с решителност, че това ще докара до повишение на раждаемостта. Можем да се надяваме, че въпреки всичко може да докара до някакво възстановяване на тези индикатори, свързани с раждаемостта, само че имайки поради и смяната в полезностите, мъчно можем да чакаме някакъв поврат. Можем да смекчим отрицателните трендове, само че не можем да ги обърнем в идващите 10-15 години.
– Пресилено ли е да се приказва за демографска рецесия и демографска злополука? Разбирам, че е евентуално тези трендове, за които говорите, да продължат и през идващите години.
– Може да се приказва за извънредно неподходящи демографски промени и демографски трендове. Не бих го нарекла демографска злополука, като се има поради, че в идващите най-малко 15 години се чака в още 60 страни в света, с изключение на България, популацията да понижава.
Много повече са обществата от тези 60 страни, в които популацията остарява. Това са естествени процеси, през които минават обществата. Просто ние сме в подобен стадий – при нас е по-остро, тъй като, с изключение на раждаемостта, за която говорехме досега, имаме релативно висока смъртност.
И когато приказваме за качество на живот, в действителност качеството на живот е един от пътищата, по които да вземем ограничения за понижаване на смъртността. Това е нещо, което ще забави намаляването на популацията. А когато понижим детската и преждевременната смъртност, ще работим също и за закъснение на остаряване на популацията.
Третият фактор, това са миграциите. По това се отличаваме от останалите развити страни. Ние, дружно с други Източноевропейски страни, имаме негативно миграционно салдо, което спомага за понижаване на популацията. И защото миграцията е по-скоро измежду младото население, това спомага и за остаряване на популацията.
Тоест, тук са по-неблагоприятните трендове, спрямо другите страни, което още веднъж ни връща към тематиката за качеството на живот. Просто казано би трябвало да търсим отговора на въпроса по какъв начин една страна да стане още веднъж привлекателна, с цел да може хората да идват да живеят в нея и да не желаят да си потеглят? Когато имаме усъвършенствано качество на живот, понижени неравенства, нараснали приходи, усъвършенствано опазване на здравето, добре работеща просветителна система, тогава можем да търсим този позитивен резултат върху миграциите, върху желанията за раждане и върху смъртността.
В този смисъл, „ злополука “ е доста мощна дума. „ Криза “ също ми се коства мощна дума. По-скоро приказваме за неподходящи демографски трендове, които въпреки всичко би трябвало да приемем, че са част от цивилизационното развиване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Стоянка Черкезова е доцент по статистика и демография в Института за проучване на популацията и индивида в Българската академия на науките, където е и теоретичен секретар. Научните ѝ ползи са в региона на стареене на популацията и социално-икономическо развиване, междупоколенчески
неравенства и достъп до права и запаси в третата и четвъртата възраст, политики
за включване на възрастните, миграция, етничност и интеграция,
права и благоприятни условия на хора с друг стопански и обществен статус в
региона на заетостта, образованието, здравните услуги, дълготрайната грижа. Тя е лекар по стопанска система.
– Доц. Черкезова, от последните данни на Национален статистически институт видяхме, че не престават някои отрицателни трендове, които въздействат върху намаляването на популацията на страната като цяло. Какво е вашето резюме на тези данни?
– Да, фактически не престават трендовете на понижаване и остаряване на популацията, на превишаване на смъртността над раждаемостта и като цяло на релативно висока смъртност и ниска раждаемост.
Втора поредна година следим увеличение на раждаемостта, респ. на фертилността, които можем да измерим по друг метод.
Тоталният коефициент на плодовитост съставлява хипотетичният брой деца, който една жена във фертилна възраст може да има в живота си към съответния миг. Ако до неотдавна той се колебае сред 1.5 – 1.58, в този момент неговата стойност 1.78 за 2022 година и 1.79 за 2023 година
Това е един доста добър индикатор за една страна, която има сходно цивилизационно развиване като останалите европейски страни. В развитите страни, към които спада и България, по принцип е обикновено тоталният коефициент на плодовитост да е по-нисък, затова и раждаемостта да е по-ниска.
Но това нарастване на фертилността и раждаемостта в последните две години може да е краткотрайно. Все още не можем да приказваме за трендове.
Има най-малко две пояснения за увеличението на раждаемостта през последните две години.
В България има два съществени модела на раждаемост, които са противоположни.
Първият модел на раждаемост това е ранната и изключително ранна раждаемост при дами под 18-годишна възраст, при които имаме както ранно раждане, по този начин и повече деца в границите на фертилния живот.
Във втория, радикално противопоставен модел, имаме отсрочване на ражданията за по-късни възрасти. И вследствие на отсрочване на първото раждане понижава и раждаемостта въобще. Тоест, понижава броят на родените от една жена деца, защото не остава време от време на време за второ, трето и така нататък
Първата допустима догадка, която може да изясни това, че има увеличение на тоталния коефициент на плодовитост, е че има нарастване на дамите, които попадат в първия модел. Данните за 2023 година, обаче демонстрират, че в действителност нарастването на ражданията се случва повече при дамите в по-високи възрасти. Което значи, че тази догадка по-скоро не е вярна.
Другото евентуално пояснение, и то е по-вероятното, в този момент да се осъществят отсрочени раждания в последните години, които да са били отсрочени поради пандемията от Ковид-19.
– Вярно ли е изказванието, че, с цел да обърнем отрицателните трендове, е належащо да има 100 хиляди раждания на година?
– В момента фактически би трябвало ражданията да са много повече, в сравнение с са в този момент, с цел да може да се обърне наклонността. Действително има аргумент, в сходно изказване, само че на практика това е едва евентуално. Защото, преди всичко, тоталният коефициент на плодовитост би трябвало да се усили на най-малко 2.1 деца почти.
Или, казано по различен метод, на всеки 10 дами, които раждат по две деца, да има една жена, която ражда три.
Освен че това не се случва, също по този начин и броят на дамите, които са във фертилна възраст – сред 15 и 49-годишна възраст, не е задоволителен, с цел да реализираме този брой деца годишно.
Защо се случва по този начин? Все още има полемика сред учените и две съществени преобладаващи хипотези.
Едната е, че България, както и доста други развити страни, минават през смяна на полезностите във връзка с развъждането на дете.
Ако в предходни интервали, когато полезностите са били повече насочени към обичайното и модерното, в този момент, в постмодерното общество не е толкоз значимо самото раждане на дете, колкото е значима изявата на индивида и това не става наложително през неговата роля на родител.
Тоест, детето постоянно не е основна цел в живота на хората. Какво значи това? В обичайното семейство са се раждали доста деца, които са били нужни като работна мощ.
В модерното семейство понижава броят на децата, които се раждат, само че повода за намаляването му е по-скоро поради едно прекосяване от количество към качество.
Родителите желаят да отгледат по-добре децата си, да ги възпитат, да им дадат нужното обучение, да са здрави. В постмодерното общество, даже и самото развъждане на детето към този момент не е толкоз значимо.
Преминава се към други разновидности на себеизяви в живота. Жизнените траектории стават най-различни, най-разнообразни, хората търсят различен вид на себеосъществяване. Това е едното пояснение.
Другото пояснение е обвързвано с приходите, с чувството за сигурност, с качеството на живот, което хората имат. Ако липсва сигурност и приходите са ниски, родителите могат да се опасяват да има деца, до момента в който не настъпи по-благоприятен интервал.
Но както виждаме, даже и в доста развити общества, когато имаме високо качество на живот, там раждаемостта също не е висока. Дори и в някакъв миг да имаме повишение на качеството на живот, даже когато стигнем този миг, тогава стартират да се демонстрират тези постмодерни полезности.
Има и една сплотяваща догадка, съответно за България и Източноевропейските страни, която е най-релевантна – смята се, че при нас спадането на раждаемостта в първите години на Прехода се дължи на огромна неустановеност, турбулентност.
Значителна част от ражданията бяха отсрочени точно поради това – поради комплицираната икономическа, обществена и политическа конюнктура и несигурността в бъдещето. След това тази наклонност стартира лека-полека да се утвърждава като нов модел на държание. Следващите генерации виждаха от предходните, че ражданията могат да се отсрочат, че това е обикновено, че това е постижимо, че не е публично нелегитимно.
По този метод започнаха да се утвърждават нов вид полезности и настройки. Нормално е да се осъществяваме по-добре преди да създадем семейство, да отложим ражданията за подобаващия миг и да не е нужно да раждаме в по-ранна възраст. Всичко това води до понижаване на броя на децата, тъй като понижават и вторите и третите раждания не се осъществят от време на време заради отсрочване на първите раждания.
– За да обобщим – подобряването на качеството на живот не е наложително обвързано с повишението на раждаемостта и подобряването на демографската картина.
– По принцип, да. Когато обществата стигнат несъмнено ниво на витален стандарт, на приходи, на обучение, на опазване на здравето, присъединяване на дамите на пазара на труда, тогава се случва и това – смяна в полезностите.
Наскоро върших едно проучване, от което излиза наяве, че обществото в България що се отнася за полезностите по отношение на родителството е към момента по-скоро в модерността и обичайното спрямо останалите европейски страни, само че очевидно полезностите се променят към постмодерни.
За интервал от 12 години хората във всички страни в Европа трансформират вижданията си по отношение на родителството към повече постмодерност и понижаване на значимостта на родителството.
Конкретно в България има два пъти увеличение на каузи на хората за този интервал, които считат, че е изцяло обикновено човек да няма деца в своя живот.
В подобен смисъл, гледайки посоката на изменение на тези полезности не можем да чакаме мощно положителни резултати от политики, ориентирани към раждаемост. Но не можем да отречем изцяло политиките във връзка с раждаемостта и това, което би трябвало да се прави, с цел да може фамилиите в най-различните им форми, родителите и техните деца да живеят по-добре.
Т.е. повишението на качеството на живот е значима част от политиките най-малкото поради повишение на качеството на развъждане на децата, само че не можем да кажем с решителност, че това ще докара до повишение на раждаемостта. Можем да се надяваме, че въпреки всичко може да докара до някакво възстановяване на тези индикатори, свързани с раждаемостта, само че имайки поради и смяната в полезностите, мъчно можем да чакаме някакъв поврат. Можем да смекчим отрицателните трендове, само че не можем да ги обърнем в идващите 10-15 години.
– Пресилено ли е да се приказва за демографска рецесия и демографска злополука? Разбирам, че е евентуално тези трендове, за които говорите, да продължат и през идващите години.
– Може да се приказва за извънредно неподходящи демографски промени и демографски трендове. Не бих го нарекла демографска злополука, като се има поради, че в идващите най-малко 15 години се чака в още 60 страни в света, с изключение на България, популацията да понижава.
Много повече са обществата от тези 60 страни, в които популацията остарява. Това са естествени процеси, през които минават обществата. Просто ние сме в подобен стадий – при нас е по-остро, тъй като, с изключение на раждаемостта, за която говорехме досега, имаме релативно висока смъртност.
И когато приказваме за качество на живот, в действителност качеството на живот е един от пътищата, по които да вземем ограничения за понижаване на смъртността. Това е нещо, което ще забави намаляването на популацията. А когато понижим детската и преждевременната смъртност, ще работим също и за закъснение на остаряване на популацията.
Третият фактор, това са миграциите. По това се отличаваме от останалите развити страни. Ние, дружно с други Източноевропейски страни, имаме негативно миграционно салдо, което спомага за понижаване на популацията. И защото миграцията е по-скоро измежду младото население, това спомага и за остаряване на популацията.
Тоест, тук са по-неблагоприятните трендове, спрямо другите страни, което още веднъж ни връща към тематиката за качеството на живот. Просто казано би трябвало да търсим отговора на въпроса по какъв начин една страна да стане още веднъж привлекателна, с цел да може хората да идват да живеят в нея и да не желаят да си потеглят? Когато имаме усъвършенствано качество на живот, понижени неравенства, нараснали приходи, усъвършенствано опазване на здравето, добре работеща просветителна система, тогава можем да търсим този позитивен резултат върху миграциите, върху желанията за раждане и върху смъртността.
В този смисъл, „ злополука “ е доста мощна дума. „ Криза “ също ми се коства мощна дума. По-скоро приказваме за неподходящи демографски трендове, които въпреки всичко би трябвало да приемем, че са част от цивилизационното развиване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ