Кеворк изплющя шамар: Безсрамие без предел
Някои хора, в това число и другари като Богомил Бонев и Велизар Енчев, са се подразнили, че Петър Стоянович лепял всяка неделя по Българска национална телевизия некролози на соца. Това негово усърдие, единствено по себе си, не е проблем – само че става проблем, в случай че го прави без конкурент, тогава ще бъде израз на явна уязвимост.
Измамно улеснение е да си каканижеш самичък, без някой да подлага на подозрение или напряко да опровергава изказванията ти.
Петър Стоянович има право да ненавижда соца, както и всеки различен – може би даже и с преимущество, тъй като е от знатна фамилия, която сигурно е брала кахъри след Девети септември. Но в по-късните години всичко и при тях изглеждаше добре. Познавах Иван Стоянович, бащата на Петър, канех го постоянно да показва премиерните филм във „ Всяка неделя “. Беше удивително проницателен човек, основно зад кулисите на предаването, не толкоз в самото предаване.
Беше ми занимателно да го следя в ефир, тъй като знаех какво може да каже, само че не го прави. Беше добре подложен в професионалната си среда – само че върхушката на киногилдията евентуално му е изглеждала простолюдна спрямо неговия генезис.
Някои от оценките му за известни режисьори – споделени уединено – бяха убийствени, само че и фино остроумни, да не загатвам имена. Всъщност, той можеше да изтърси най-малко едно от тях в ефир, стига да искаше.
Неудобна среда за човек с аристократично родословие, само че пък Иван не направи нито един опит да се самозапали обществено в Киноцентъра в Драгалевци.
Беше си добре и със знатния си генезис измежду простолюдието. Убеден съм, че и по-късно, към този момент в годините на Прехода, не е въртял ятагана на отмъщението. Може би и поради това, че не беше посмял да драсне клечката кибрит.
През 2022 година да оглозгваш натрупа на соца обаче наподобява налудно. Един от доста редките изрази на нашето благовъзпитание е националният лаф „ На умряло куче нож вади “ – той в действителност е демонстрация на умереност, срещана тук по изключение. А в този момент пък наподобява напряко идиотски сходен напор – да въртиш ножа над мъртвата гад. Нямам поради единствено Петър Стоянович.
И за кого да се хабиш? На публиката на Българска национална телевизия, най-малко на главната част от нея, това сигурно няма да се хареса – това са преди всичко възрастни хора, които са изцяло наясно с меда и жилото на соца.
А пък са и задоволително грамотни, с цел да знаят, че в наши дни неуспехите на соца се употребяват основно, в случай че не и само, с цел да се прикрият неуспехите на Лайнения Преход. В нередки случаи и поради персоналната облага – някои тарикати даже са подготвени да наподобяват като свинче със звънче, с цел да ги виждат какви са антикомунисти.
Не виждам нито една причина повече да се ровят кокалите на соца. Да си го правил преди рухването му – само че тогава свинчетата се кичеха с други звънчета.
Проблемът е различен и в действителност е съществен: ровиш в гроба, а там го няма натрупа на соца. Вонята идва извън – от новите „ строители “, по-безумни от комунягите, и гениално крадливи спрямо тях.
Няма авторитетен българин, водач на публичното доверие, който да не е отчаян от това, което ни споходи. За Народа да не приказваме – той се тътри към този момент три десетилетия в една тягостна върволица към личното си заравяне. За този Парад на Унизените си коства да се приказва. Но интелигенцията като цяло натрупа чудовищни загуби на доверие, тъй като не го прави – от боязън и повече от изгода.
Някои се зъбят на Миналото, а към момента имат по някое месце от него, заклещено сред зъбите. Пред възрастните, рационални генерации те нямат никакъв късмет. Остават им младите, само че кои тъкмо?
Около трийсетина % от тях до трийсетгодишната си възраст към момента живеят при родителите си и нямат несъмнено прехранване. Живеят в жилища, добити по времето на соца и безусловно висят на шията на родителите си. Тия, в случай че повярват на непремерените приказки за Миналото, значи са цялостни идиоти.
И да, идиоти са, които без да имат никаква памет или знание за отминалото време, драговолно го поругават – по този начин поругават и живота на родителите си, поругават честния им труд, унижават и достолепието им.
Халал да си ви тия идиоти. Никой не може същински да разчита на тях.
Имах един лаф в „ ония “ години, пусках го, когато доста ме ядосат, само че няма да го кажа, тъй като се отнася до мен. Мога обаче да го парафразирам: „ Ще си останете небогати, незнайни и необичани “ – това, в случай че някои не престават да изясняват неуспеха си със соца. Друго ви провали и ще продължава да го прави, в случай че не ви облъчат с някаква магия и не ви де-зомбират/размагьосат – въпреки че такава магия надали съществува.
За това би трябвало да се приказва – а не да се натрупат бързи заеми от попържни по адрес на мъртвеца – знае се, каква е ориста на ония, които са се полакомили от бързите заеми, най-после нещата в никакъв случай не свършват добре за тях.
Наоколо е цялостно с разгонени кучки, основно булонки, които облайват соца – най-малко на тях можете да се озъбите. То е ясно, че на някой като ПростоКирчо, примерно, и сходните му тарикати няма да извадите не нож, ами даже и перце – от ония, които продават в магазините за сексиграчки.
Пиша и виждам физиономията на Иван Стоянович, доста ясно зървам и по какъв начин ми намига. Споменавам го с положително, само че това несъмнено е ясно за читателите. Той все ми разказваше една история, твърдеше, че е достоверна, а аз му имах вяра, тъй като ми се искаше да е по този начин. Най-вероятно се е случила в киносредите.
Някакъв шеф влезнал ненадейно в кабинета на собствен зависещ, оня се стреснал и под паника затворил чекмеджето на бюрото си – не си припомням към този момент, какво е зяпал там, обаче си представете един напряко сюреалистичен край: скача оня и по едно и също време с това, към този момент прав, блъска злокобното чекмедже и… Какво и – затиска тестисите си с чекмеджето. Това е историята, няма потребност от спомагателни детайлности. Самозатиснал се – край! Нещо като соца – биха споделили закъснелите му гробокопачи.
Но и те биха се съгласили, че от писъци въобще няма потребност, работата била ясна за умните хора още тогава – и за Народа е била ясно, по какъв начин ще свърши всичко с едни затиснати мъде – в случай че ми позволите да бъда по-изящен.
Преди време правеха описи на тукашните „ дисиденти “ и разбираемо падна огромно натискане за тях. Обаче не помниха да включат и Живков Узурпатора, който още преди да падне Стената беше споделил обществено, че соца се е оказал едно недоносче.
Ако някоя от приетите в ония описи дисиденти беше даже единствено прошепнал това под юргана на жена си, в този момент щеше да претендира да му създадат приживе монумент – най-малко с размерите на този на Съветската войска. Тия пък, от този вид, са напряко отвратителни, също като късните гробари.
Соца към този момент остава в паметта на Народеца, не тъй като му е толкоз благ.
Реклама
Друга е повода – тъй като това, което му пробутаха, и пробутват, се оказа още по-недонаправено, сакато и кривунделско. Колкото и необикновено да наподобява, като че ли е майсторено от две леви ръце – каквито са, в действителност, мазните ръчички на приспособенците-тарикати, които приватизираха „ Промяната “.
Това би трябвало да се изследва – тази драма, това напряко нечовешко поражение на очакванията на елементарните хора.
Но това и до момента не се случва – задоволяват се да ровят гробове.
Изобщо, както сподели един футболен коментатор – един от ударниците езикотрошачи: „ Продължава суетата край контузения футболист “. Думата, която му трябваше, естествено беше „ суетенето “. Тъй се случва и в осмислянето на Миналото: някои хора не престават суетливо да се суетят към него – с вярата да бъдат припознати като окончателните герои на разгрома му.
Заглавието на дописката подсказва, че става дума за българската политика – тя е безспорният шедьовър на Прехода, шедьовър на безсрамието – то пък е безкрайно. Наистина безкрайно.
Съмнителната и много постоянно напряко срамна предприемчивост, която тук минава за „ политика “, претърпя може би най-грозното си поражение с появяването на нетърпимия ПростоКирчо. Този човек като че ли с всеки собствен мирис създава нещо грозно и от ден на ден и повече завлича в мерзкото цялата политическа класа.
Той е един неповторим лъжец, опозорил самата Конституция – само че това въобще не попречи на съсловието да го одобри като собствен, покорно и с тарикатско намигане – и без да си дава сметка, че по този начин опозорява и себе си. Лъжите му мъчно могат да бъдат изброени, похищенията му над закона – също.
Арестува потвърдено нелегално някогашен министър председател – само че Бойко Борисов широкански му прости, най-малко на думи и към този момент. Така оня го въвлича в мръсотията – и в този момент всеки може да бъде задържан и компрометиран.
Последното издънване на Измамника към този момент в действителност е чудовищно. Цялата парламентарна група на социалистите свидетелства, че е предложил да им подмятна „ кодовете “ за изборните машини, в случай че отдръпват поправките си в Изборния закон.
Направил го, това е несъмнено и не е нужно депутатите на Българска социалистическа партия да се кълнат на връх Бузлуджа. Такава е настройката му – като на уличник евтинджос, той може да направи всичко, тъй като се счита за недостижим – щом наплю даже и Конституцията и нищо не последва от това. Колкото повече го търпят в политическото съсловие, толкоз повече замязват на него.
А Радев поучава политиците да не губят време с изборния закон. Нека да му кажем напряко: по този начин ги поучава да одобряват като нещо обикновено най-мръснишката корупционна договорка, въпреки и неосъществена до дъно, в годините на Прехода.
Дава ли си сметка президентът, какво прави в действителност? Подпечатва им правото да издевателстват до насита, до момента в който заличат и последните признаци на възпитание в политиката, поучава ги да мълчат – и на практика да се мафиотизират.
Неизбежно е едно съпоставяне с практиката на соца, с който се занимавахме при започване на дописката. Един образец единствено, само че индикативен: през 80-те години осъдиха на седем години затвор военачалник Пенчев – всесилният заместник-началник на УБО/преторианската армия на режима, от горната страна на всичко и партизанин от бригада „ Чавдар “, витрината на Съпротивата. Пратиха го в пандиза поради една готварска печка, подарена му, тъй като оказал помощ при уреждането на някакъв квартирен проблем.
И ето го сравнението: системата на соца може и да е била непродуктивна/негодна в някои връзки – и прикриването на тази генерална уязвимост може да се одобри и за форма на гигантска корупция.
Но обособеният човек, даже да е един от избранниците/носителите на Властта, безжалостно е принуждаван да съблюдава законите. Репресията над него би трябвало да оправдае и самата система, да я белоса.
А в този момент – би трябвало ли да приемем, че „ новата “ система е толкоз безупречна, та изначално би трябвало да бъдат амнистирани греховете на днешните първенци?
Не чакайте нищо положително от Народа, до момента в който се лигавите с ПростоКирчо.
Отношението към него – преливащо от примирие и даже от прикрит екстаз – е най-продуктивното средство за покваряване на елементарните хора. Създавате нови лагери/гета на неосведомени младежи, разпечатани по облика на Баш Корупционера.
Те ще гласоподават за такива като него – до момента в който някой не ги убеди, че не това е свободата. Дотогава те ще се вършат, че са свободни и нови – напълно нови – макар, че ще маршируват в сгода на безспорни кретени. След престъпната оферта на Измамника никой повече няма да има вяра в изборните резултати – и с съображение.
Впрочем, на кой глупак му са нужни избори, пазарени на едро от видове като Кирчо. Кой ще си признае?
***
Някой напомни, че Петър Стоянович бил министър в кабинета на Орешарски – соц кабинет. Вероятно, с цел да изучи от вътрешната страна пороците на соца. Пък и какво от това – преди „ Промяната “ сходна еластичност се наричаше „ оцеляване “. След това, и до момента, се приема като прискимбичване.
Да се прискимбичват, колкото си щат – това си е тяхна работа. Стига да не преписват като кьорави манастирски послушници Историята.
А една правозащитничка оправда Кирчо Корупцията: той не знаел да борави с кодовете за изборните машини, така че не би могъл да предложи да ги даде.
Ей, моме, той заложи – без даже да примигне – достойнството на президента, който го стартира, както и достойнството на кабинета, който оглавяваше – направи го с дивата машинация с двойното си поданство – та няма да се търгува с някакви кодове.
Ако го оставят, и страната ще заложи, в случай че към този момент скрито не го е направил. Питайте македонците и Макрон.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
Измамно улеснение е да си каканижеш самичък, без някой да подлага на подозрение или напряко да опровергава изказванията ти.
Петър Стоянович има право да ненавижда соца, както и всеки различен – може би даже и с преимущество, тъй като е от знатна фамилия, която сигурно е брала кахъри след Девети септември. Но в по-късните години всичко и при тях изглеждаше добре. Познавах Иван Стоянович, бащата на Петър, канех го постоянно да показва премиерните филм във „ Всяка неделя “. Беше удивително проницателен човек, основно зад кулисите на предаването, не толкоз в самото предаване.
Беше ми занимателно да го следя в ефир, тъй като знаех какво може да каже, само че не го прави. Беше добре подложен в професионалната си среда – само че върхушката на киногилдията евентуално му е изглеждала простолюдна спрямо неговия генезис.
Някои от оценките му за известни режисьори – споделени уединено – бяха убийствени, само че и фино остроумни, да не загатвам имена. Всъщност, той можеше да изтърси най-малко едно от тях в ефир, стига да искаше.
Неудобна среда за човек с аристократично родословие, само че пък Иван не направи нито един опит да се самозапали обществено в Киноцентъра в Драгалевци.
Беше си добре и със знатния си генезис измежду простолюдието. Убеден съм, че и по-късно, към този момент в годините на Прехода, не е въртял ятагана на отмъщението. Може би и поради това, че не беше посмял да драсне клечката кибрит.
През 2022 година да оглозгваш натрупа на соца обаче наподобява налудно. Един от доста редките изрази на нашето благовъзпитание е националният лаф „ На умряло куче нож вади “ – той в действителност е демонстрация на умереност, срещана тук по изключение. А в този момент пък наподобява напряко идиотски сходен напор – да въртиш ножа над мъртвата гад. Нямам поради единствено Петър Стоянович.
И за кого да се хабиш? На публиката на Българска национална телевизия, най-малко на главната част от нея, това сигурно няма да се хареса – това са преди всичко възрастни хора, които са изцяло наясно с меда и жилото на соца.
А пък са и задоволително грамотни, с цел да знаят, че в наши дни неуспехите на соца се употребяват основно, в случай че не и само, с цел да се прикрият неуспехите на Лайнения Преход. В нередки случаи и поради персоналната облага – някои тарикати даже са подготвени да наподобяват като свинче със звънче, с цел да ги виждат какви са антикомунисти.
Не виждам нито една причина повече да се ровят кокалите на соца. Да си го правил преди рухването му – само че тогава свинчетата се кичеха с други звънчета.
Проблемът е различен и в действителност е съществен: ровиш в гроба, а там го няма натрупа на соца. Вонята идва извън – от новите „ строители “, по-безумни от комунягите, и гениално крадливи спрямо тях.
Няма авторитетен българин, водач на публичното доверие, който да не е отчаян от това, което ни споходи. За Народа да не приказваме – той се тътри към този момент три десетилетия в една тягостна върволица към личното си заравяне. За този Парад на Унизените си коства да се приказва. Но интелигенцията като цяло натрупа чудовищни загуби на доверие, тъй като не го прави – от боязън и повече от изгода.
Някои се зъбят на Миналото, а към момента имат по някое месце от него, заклещено сред зъбите. Пред възрастните, рационални генерации те нямат никакъв късмет. Остават им младите, само че кои тъкмо?
Около трийсетина % от тях до трийсетгодишната си възраст към момента живеят при родителите си и нямат несъмнено прехранване. Живеят в жилища, добити по времето на соца и безусловно висят на шията на родителите си. Тия, в случай че повярват на непремерените приказки за Миналото, значи са цялостни идиоти.
И да, идиоти са, които без да имат никаква памет или знание за отминалото време, драговолно го поругават – по този начин поругават и живота на родителите си, поругават честния им труд, унижават и достолепието им.
Халал да си ви тия идиоти. Никой не може същински да разчита на тях.
Имах един лаф в „ ония “ години, пусках го, когато доста ме ядосат, само че няма да го кажа, тъй като се отнася до мен. Мога обаче да го парафразирам: „ Ще си останете небогати, незнайни и необичани “ – това, в случай че някои не престават да изясняват неуспеха си със соца. Друго ви провали и ще продължава да го прави, в случай че не ви облъчат с някаква магия и не ви де-зомбират/размагьосат – въпреки че такава магия надали съществува.
За това би трябвало да се приказва – а не да се натрупат бързи заеми от попържни по адрес на мъртвеца – знае се, каква е ориста на ония, които са се полакомили от бързите заеми, най-после нещата в никакъв случай не свършват добре за тях.
Наоколо е цялостно с разгонени кучки, основно булонки, които облайват соца – най-малко на тях можете да се озъбите. То е ясно, че на някой като ПростоКирчо, примерно, и сходните му тарикати няма да извадите не нож, ами даже и перце – от ония, които продават в магазините за сексиграчки.
Пиша и виждам физиономията на Иван Стоянович, доста ясно зървам и по какъв начин ми намига. Споменавам го с положително, само че това несъмнено е ясно за читателите. Той все ми разказваше една история, твърдеше, че е достоверна, а аз му имах вяра, тъй като ми се искаше да е по този начин. Най-вероятно се е случила в киносредите.
Някакъв шеф влезнал ненадейно в кабинета на собствен зависещ, оня се стреснал и под паника затворил чекмеджето на бюрото си – не си припомням към този момент, какво е зяпал там, обаче си представете един напряко сюреалистичен край: скача оня и по едно и също време с това, към този момент прав, блъска злокобното чекмедже и… Какво и – затиска тестисите си с чекмеджето. Това е историята, няма потребност от спомагателни детайлности. Самозатиснал се – край! Нещо като соца – биха споделили закъснелите му гробокопачи.
Но и те биха се съгласили, че от писъци въобще няма потребност, работата била ясна за умните хора още тогава – и за Народа е била ясно, по какъв начин ще свърши всичко с едни затиснати мъде – в случай че ми позволите да бъда по-изящен.
Преди време правеха описи на тукашните „ дисиденти “ и разбираемо падна огромно натискане за тях. Обаче не помниха да включат и Живков Узурпатора, който още преди да падне Стената беше споделил обществено, че соца се е оказал едно недоносче.
Ако някоя от приетите в ония описи дисиденти беше даже единствено прошепнал това под юргана на жена си, в този момент щеше да претендира да му създадат приживе монумент – най-малко с размерите на този на Съветската войска. Тия пък, от този вид, са напряко отвратителни, също като късните гробари.
Соца към този момент остава в паметта на Народеца, не тъй като му е толкоз благ.
Реклама
Друга е повода – тъй като това, което му пробутаха, и пробутват, се оказа още по-недонаправено, сакато и кривунделско. Колкото и необикновено да наподобява, като че ли е майсторено от две леви ръце – каквито са, в действителност, мазните ръчички на приспособенците-тарикати, които приватизираха „ Промяната “.
Това би трябвало да се изследва – тази драма, това напряко нечовешко поражение на очакванията на елементарните хора.
Но това и до момента не се случва – задоволяват се да ровят гробове.
Изобщо, както сподели един футболен коментатор – един от ударниците езикотрошачи: „ Продължава суетата край контузения футболист “. Думата, която му трябваше, естествено беше „ суетенето “. Тъй се случва и в осмислянето на Миналото: някои хора не престават суетливо да се суетят към него – с вярата да бъдат припознати като окончателните герои на разгрома му.
Заглавието на дописката подсказва, че става дума за българската политика – тя е безспорният шедьовър на Прехода, шедьовър на безсрамието – то пък е безкрайно. Наистина безкрайно.
Съмнителната и много постоянно напряко срамна предприемчивост, която тук минава за „ политика “, претърпя може би най-грозното си поражение с появяването на нетърпимия ПростоКирчо. Този човек като че ли с всеки собствен мирис създава нещо грозно и от ден на ден и повече завлича в мерзкото цялата политическа класа.
Той е един неповторим лъжец, опозорил самата Конституция – само че това въобще не попречи на съсловието да го одобри като собствен, покорно и с тарикатско намигане – и без да си дава сметка, че по този начин опозорява и себе си. Лъжите му мъчно могат да бъдат изброени, похищенията му над закона – също.
Арестува потвърдено нелегално някогашен министър председател – само че Бойко Борисов широкански му прости, най-малко на думи и към този момент. Така оня го въвлича в мръсотията – и в този момент всеки може да бъде задържан и компрометиран.
Последното издънване на Измамника към този момент в действителност е чудовищно. Цялата парламентарна група на социалистите свидетелства, че е предложил да им подмятна „ кодовете “ за изборните машини, в случай че отдръпват поправките си в Изборния закон.
Направил го, това е несъмнено и не е нужно депутатите на Българска социалистическа партия да се кълнат на връх Бузлуджа. Такава е настройката му – като на уличник евтинджос, той може да направи всичко, тъй като се счита за недостижим – щом наплю даже и Конституцията и нищо не последва от това. Колкото повече го търпят в политическото съсловие, толкоз повече замязват на него.
А Радев поучава политиците да не губят време с изборния закон. Нека да му кажем напряко: по този начин ги поучава да одобряват като нещо обикновено най-мръснишката корупционна договорка, въпреки и неосъществена до дъно, в годините на Прехода.
Дава ли си сметка президентът, какво прави в действителност? Подпечатва им правото да издевателстват до насита, до момента в който заличат и последните признаци на възпитание в политиката, поучава ги да мълчат – и на практика да се мафиотизират.
Неизбежно е едно съпоставяне с практиката на соца, с който се занимавахме при започване на дописката. Един образец единствено, само че индикативен: през 80-те години осъдиха на седем години затвор военачалник Пенчев – всесилният заместник-началник на УБО/преторианската армия на режима, от горната страна на всичко и партизанин от бригада „ Чавдар “, витрината на Съпротивата. Пратиха го в пандиза поради една готварска печка, подарена му, тъй като оказал помощ при уреждането на някакъв квартирен проблем.
И ето го сравнението: системата на соца може и да е била непродуктивна/негодна в някои връзки – и прикриването на тази генерална уязвимост може да се одобри и за форма на гигантска корупция.
Но обособеният човек, даже да е един от избранниците/носителите на Властта, безжалостно е принуждаван да съблюдава законите. Репресията над него би трябвало да оправдае и самата система, да я белоса.
А в този момент – би трябвало ли да приемем, че „ новата “ система е толкоз безупречна, та изначално би трябвало да бъдат амнистирани греховете на днешните първенци?
Не чакайте нищо положително от Народа, до момента в който се лигавите с ПростоКирчо.
Отношението към него – преливащо от примирие и даже от прикрит екстаз – е най-продуктивното средство за покваряване на елементарните хора. Създавате нови лагери/гета на неосведомени младежи, разпечатани по облика на Баш Корупционера.
Те ще гласоподават за такива като него – до момента в който някой не ги убеди, че не това е свободата. Дотогава те ще се вършат, че са свободни и нови – напълно нови – макар, че ще маршируват в сгода на безспорни кретени. След престъпната оферта на Измамника никой повече няма да има вяра в изборните резултати – и с съображение.
Впрочем, на кой глупак му са нужни избори, пазарени на едро от видове като Кирчо. Кой ще си признае?
***
Някой напомни, че Петър Стоянович бил министър в кабинета на Орешарски – соц кабинет. Вероятно, с цел да изучи от вътрешната страна пороците на соца. Пък и какво от това – преди „ Промяната “ сходна еластичност се наричаше „ оцеляване “. След това, и до момента, се приема като прискимбичване.
Да се прискимбичват, колкото си щат – това си е тяхна работа. Стига да не преписват като кьорави манастирски послушници Историята.
А една правозащитничка оправда Кирчо Корупцията: той не знаел да борави с кодовете за изборните машини, така че не би могъл да предложи да ги даде.
Ей, моме, той заложи – без даже да примигне – достойнството на президента, който го стартира, както и достойнството на кабинета, който оглавяваше – направи го с дивата машинация с двойното си поданство – та няма да се търгува с някакви кодове.
Ако го оставят, и страната ще заложи, в случай че към този момент скрито не го е направил. Питайте македонците и Макрон.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ