Новото летище на Истанбул - мрачна строителна площадка на лични трагедии
Новото летище в Истанбул, което би трябвало да бъде намерено след броени седмици, е един от най-престижните планове на президента Реджеп Ердоган. Сега обаче се множат уликите, че през годините на градежа там са се разигравали същински нещастия, написа Бурджу Каракаш в коментар за Deutsche Welle .
Истанбул има две огромни летища, само че те от години се пукат по шевовете. Крайно незадоволителни са, с цел да поемат всички пътуващи до 15-милионната метрополия. Затова в този момент се строи трето интернационално летище, което да разтовари трафика. Бъдещото летище е един от най-престижните планове на президента Ердоган. За да бъде завършен градежът до края на октомври, в границите на оповестения период, там от четири години стремително се трудят 36 000 служащи. Техните права обаче постоянно не костват и пукната пара. Когато преди дни служащите се подвигнаха на митинг против неприятните условия на труд, полицията употребява сълзотворен газ и водни струи. Общо 500 души са били задържани, доста от тях са били пребити от пердах.
Протестите на служащите са били предизвикани от съответна преживелица, която очевидно е преляла чашата на търпението: предходната седмица те били принудени в продължение на часове да чакат под проливния дъжд, до момента в който дойде специфичният рейс, с който ги извозват от градежа до бараките, където са настанени.
„ След края на промяната тръгнахме към автобусите. Навън валеше като из ведро, намокрихме се до кости. Когато след дълго очакване пристигна единствено един рейс, всички се пробваха да се качат в него. Същата обстановка се повтори и на идващия ден и тогава стартира протестът ", изяснява 26-годишният М., който работи на градежа дружно с татко си. Работниците оповестили стачка, към която се включили стотици. Въпреки отправените предизвестия, те отказали да се върнат по работните си места. На което полицията реагирала с принуждение.
Но пътуването сред бараките и градежа, което продължава към два часа, надалеч не е единствената причина за недоволството на служащите. Те се оплакват и от незадоволителната защита на труда, от неприятните битови условия в бараките и дефицита на храна. Условията на труд са безчовечен, твърди М. и прибавя: „ Вкарват двуетажни кревати в дребни, тесни стаички. Понякога спим по осем души в едно помещение. И тъй като лагерът ни е в гората, има доста инсекти. Когато се върнем в бараките, ни споделят: Търсете си друго място за спане, тъй като в този момент тук ще пръскаме с отрова против инсекти. Но къде да ида? Нямам къде да преспивам ", споделя младежът.
25-годишният Ф. от Диарбекир работи от три месеца на градежа. Напуснал е родния си град, тъй като там няма работа. И той се оплаква от неприятните условия в лагера: „ Храната няма никакъв усет, водата в банята е или ледено студена, или въобще я няма, а заплатите не се изплащат в точния момент ", споделя младият мъж и прибавя, че след митинга полицията е засилила наличието си. „ Все едно сме в изключително състояние. Навсякъде са ситуирани танкове ".
Работниците са повдигнали общо 15 претенции, измежду които възстановяване на битовите условия, постоянно погашение на заплатите и по-добра защита на труда. Последното е измежду най-острите проблеми на градежа. Най-голямата турска опозиционна партия, Републиканската национална партия (CHP), още преди месеци внесе в Народното събрание искане да бъдат разследвани аргументите за гибелта на 400 служащи, починали на градежа на новото летище. Турското министерство на труда твърди обаче, че там са починали единствено 27 души.
Казим Байрактар, юрист на работническия профсъюз „ Иншаат-Иш ", споделя, че членове на синдиката подхванали опити да ревизират защитата на труда на градежа, само че не били позволени. „ По-лесно е да влезеш в някоя казарма, в сравнение с да те пуснат на този градеж ", споделя Байрактар и изяснява, че е съвсем невероятно да се реализира какъвто и да било контакт със фамилиите на починалите служащи. „ Близките на жертвите биват заплашвани - с цел да не стигнат въпросните случаи до съда ", твърди юристът.
От 36-те хиляди служащи на градежа, 15 000 живеят в един лагер, изяснява на собствен ред Али Йозтутан, ръководител на синдиката на строителните служащи IYI-SEN. По неговите думи, още през цялото време на строителните работи е имало редица нарушавания, които по този начин и не са били прекратени, защото виновните за строителството са желали да пестят разноски.
В същото време държавното управление пренебрегва недоволствата на служащите и преследва една-единствена цел - новото летище да бъде намерено в точния момент, на 29 октомври, когато се отбелязва Денят на турската република. Досега летището е коствало близо 11 милиарда евро и ще има потенциал да обслужва до 90 милиона пасажери на година.
Истанбул има две огромни летища, само че те от години се пукат по шевовете. Крайно незадоволителни са, с цел да поемат всички пътуващи до 15-милионната метрополия. Затова в този момент се строи трето интернационално летище, което да разтовари трафика. Бъдещото летище е един от най-престижните планове на президента Ердоган. За да бъде завършен градежът до края на октомври, в границите на оповестения период, там от четири години стремително се трудят 36 000 служащи. Техните права обаче постоянно не костват и пукната пара. Когато преди дни служащите се подвигнаха на митинг против неприятните условия на труд, полицията употребява сълзотворен газ и водни струи. Общо 500 души са били задържани, доста от тях са били пребити от пердах.
Протестите на служащите са били предизвикани от съответна преживелица, която очевидно е преляла чашата на търпението: предходната седмица те били принудени в продължение на часове да чакат под проливния дъжд, до момента в който дойде специфичният рейс, с който ги извозват от градежа до бараките, където са настанени.
„ След края на промяната тръгнахме към автобусите. Навън валеше като из ведро, намокрихме се до кости. Когато след дълго очакване пристигна единствено един рейс, всички се пробваха да се качат в него. Същата обстановка се повтори и на идващия ден и тогава стартира протестът ", изяснява 26-годишният М., който работи на градежа дружно с татко си. Работниците оповестили стачка, към която се включили стотици. Въпреки отправените предизвестия, те отказали да се върнат по работните си места. На което полицията реагирала с принуждение.
Но пътуването сред бараките и градежа, което продължава към два часа, надалеч не е единствената причина за недоволството на служащите. Те се оплакват и от незадоволителната защита на труда, от неприятните битови условия в бараките и дефицита на храна. Условията на труд са безчовечен, твърди М. и прибавя: „ Вкарват двуетажни кревати в дребни, тесни стаички. Понякога спим по осем души в едно помещение. И тъй като лагерът ни е в гората, има доста инсекти. Когато се върнем в бараките, ни споделят: Търсете си друго място за спане, тъй като в този момент тук ще пръскаме с отрова против инсекти. Но къде да ида? Нямам къде да преспивам ", споделя младежът.
25-годишният Ф. от Диарбекир работи от три месеца на градежа. Напуснал е родния си град, тъй като там няма работа. И той се оплаква от неприятните условия в лагера: „ Храната няма никакъв усет, водата в банята е или ледено студена, или въобще я няма, а заплатите не се изплащат в точния момент ", споделя младият мъж и прибавя, че след митинга полицията е засилила наличието си. „ Все едно сме в изключително състояние. Навсякъде са ситуирани танкове ".
Работниците са повдигнали общо 15 претенции, измежду които възстановяване на битовите условия, постоянно погашение на заплатите и по-добра защита на труда. Последното е измежду най-острите проблеми на градежа. Най-голямата турска опозиционна партия, Републиканската национална партия (CHP), още преди месеци внесе в Народното събрание искане да бъдат разследвани аргументите за гибелта на 400 служащи, починали на градежа на новото летище. Турското министерство на труда твърди обаче, че там са починали единствено 27 души.
Казим Байрактар, юрист на работническия профсъюз „ Иншаат-Иш ", споделя, че членове на синдиката подхванали опити да ревизират защитата на труда на градежа, само че не били позволени. „ По-лесно е да влезеш в някоя казарма, в сравнение с да те пуснат на този градеж ", споделя Байрактар и изяснява, че е съвсем невероятно да се реализира какъвто и да било контакт със фамилиите на починалите служащи. „ Близките на жертвите биват заплашвани - с цел да не стигнат въпросните случаи до съда ", твърди юристът.
От 36-те хиляди служащи на градежа, 15 000 живеят в един лагер, изяснява на собствен ред Али Йозтутан, ръководител на синдиката на строителните служащи IYI-SEN. По неговите думи, още през цялото време на строителните работи е имало редица нарушавания, които по този начин и не са били прекратени, защото виновните за строителството са желали да пестят разноски.
В същото време държавното управление пренебрегва недоволствата на служащите и преследва една-единствена цел - новото летище да бъде намерено в точния момент, на 29 октомври, когато се отбелязва Денят на турската република. Досега летището е коствало близо 11 милиарда евро и ще има потенциал да обслужва до 90 милиона пасажери на година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ