Просвещението
Ново изследване допуска, че интелигентният живот или извънземните може да се популяризират бързо в Млечния път, колонизирайки звездни системи и създавайки сфери на въздействие, които се уголемяват с времето.
Изследването, оповестено в The Astrophysical Journal, се основава на математически модел, който преглежда по какъв начин цивилизациите се развиват и взаимодействат със средата си. Моделът включва и парадокса на Ферми, който пита за какво към момента не сме разкрили признаци на извънземен разсъдък (ETI).
Авторите на проучването Джонатан Карол-Неленбек от университета в Рочестър и неговите сътрудници настояват, че парадоксът на Ферми въобще не е абсурд, а по-скоро разследване от необятността на пространството и крайната скорост на светлината.
Те настояват, че извънземните цивилизации
може да са доста постоянно срещани в галактиката, само че техните сигнали и сонди лишават доста време, с цел да доближат до нас, и противоположното. Освен това те допускат, че извънземните цивилизации може да имат разнообразни претекстове и тактики за проучване и колонизиране на галактиката, които въздействат върху това какъв брой забележими са за нас.
Изследването се основава на предходна работа на Карл Сейгън и Уилям Нюман, които през 1981 година предложиха цивилизациите да се уголемяват оттатък родните си планети в сферични черупки, които порастват с непрекъсната скорост. Карол-Неленбек и неговият екип обаче трансформираха тази концепция, като вкараха два нови фактора: фронта на заселване и фронта на изследване.
Фронтът на заселване е границата на район,
където цивилизацията е открила непрекъснати колонии. Изследователският фронт е границата на район, където цивилизацията е изпратила сонди или кораби, с цел да изследват евентуално обитаеми светове.
Фронтът на заселване постоянно изостава от фронта на проучване, тъй като основаването на колония изисква време и запаси. Разстоянието сред двата фронта зависи от това какъв брой бързо една цивилизация може да изследва и колонизира нови светове и какъв брой време им лишава да споделят между тях.
Изследването също по този начин преглежда разнообразни сюжети за взаимоотношение на цивилизациите между тях. Например, някои цивилизации могат да си сътрудничат и да обменят информация, до момента в който други могат да се конкурират и да крият наличието си.
Някои цивилизации може да останат покрай родните си планети,
до момента в който други може да се реалокират надалеч. Някои цивилизации могат да оцелеят дълго време, до момента в който други могат да изчезнат или да преминат в друго положение на битие.
Авторите са употребявали компютърни симулации, с цел да тестват по какъв начин тези фактори въздействат на разпространяването и откриваемостта на извънземни цивилизации в галактиката. Те откриха, че в множеството сюжети галактиката е изпълнена с припокриващи се сфери на въздействие, които нарастват с времето.
Въпреки това, тези сфери не са безусловно забележими за нас, тъй като са прекомерно далечни или прекомерно слаби, с цел да бъдат открити. Авторите пресмятат, че на една цивилизация ще са нужни минимум 3 милиарда години, с цел да колонизира цялата вселена и даже повече, преди да ги видим.
Изследването заключава, че парадоксът на Ферми не е безапелационен мотив против съществуването на ETI, а по-скоро отразява нашите лимитирани познания и вероятност.
Авторите допускат, че би трябвало да продължим да търсим признаци на извънземни цивилизации, употребявайки както съществуващи, по този начин и бъдещи технологии като радиотелескопи, оптични телескопи, инфрачервени телескопи и междузвездни сонди.
Те също по този начин предлагат да сме готови за опцията да срещнем извънземни, които са доста разнообразни от нас както във връзка с своята биология, по този начин и във връзка с културата си.
