След края на държавния монопол: Заплита се космическа интрига за милиарди
Новата галактическа промишленост е във напредък – тя към този момент не е единствено държавен монопол, а е и частно начинание и сцена на непрестанно състезание сред най-богатите бизнесмени в света. В момента в окритото пространство работят над 90 са страни. Съединените щати остават най-големият вложител с общ галактически бюджет от 60 милиарда $, който е съвсем четири пъти повече от този на идната страна в класацията – Китай. Освен това Индия и голям брой европейски страни са нараснали разноските за галактически задачи и изследвания с 30% или повече през 2021 година, макар че бюджетите на тези страни остават под 2 милиарда $ годишно.
През първите шест месеца на 2022 година са изстреляни 75 ракети по целия свят, което подхожда на върха, подложен през 1967 година от Съединени американски щати и Съветския съюз по време на конкуренцията до Луната. Около 90% от общо над 1000 галактически апарата, изстреляни тази година, са били подкрепени от частни компании. Основният дял се пада на стотиците интернет спътници Starlink на SpaceX на американския милиардер и бизнесмен Илон Мъск.
През последните години обаче става все по-ясно, че най-големите международни сили не могат да се спогодят даже за главните правила, които да ръководят идващото потомство галактически действия.
Русия напуща МКС, прави лична галактическа станция
През юли тази година стана ясно, че Руската държавна корпорация за галактически действия „ Роскосмос “ ще се отдръпна от плана за Международна галактическа станция (МКС) след 2024 година и ще си прави лична орбитална станция. Това беше оповестено след среща сред генералния шеф на „ Роскосмос “ Юрий Борисов и съветския президент Владимир Путин.
„ Разбира се, че ще осъществим всичките си отговорности към нашите сътрудници, само че решението и излизането от тази станция след 2024 година е взето “, сподели Борисов. Според него до тогава Руската федерация ще стартира да образува Руската орбитална станция (РОСС). Той съобщи, че главната цел на „ Роскосмос “ ще бъде да даде на съветската стопанска система нужните галактически услуги, като навигация, връзки, предаване на данни, метеорологична и геодезическа информация.
Русия видя сателитна провокация и заплаши с удар
През 2020 година Русия изгуби монополното си състояние в галактическите полети, което имаше с помощта на своите ракети носители и корабите „ Съюз “ – остаряла, само че към момента надеждна техника. Страната бе изместена от SpaceX, която потвърди, че може да транспортира хора до МКС и от този момент стартира да го прави постоянно.
Санкциите на Запада против Русия поради войната ѝ в Украйна също засегнаха националната галактическа промишленост. Има риск обаче те да се отразят неподходящо и на Международната галактическа станция, която може да остане без основни доставки.
Нищо обаче не попречи на „ Роскосмос “ да подписа съглашение с американската галактическа организация НАСА за полети на американски астронавти с съветски галактически кораби, както и на съветски космонавти със SpaceX.
Китай навлиза в бранша на галактическия туризъм
Китайската галактическа софтуерна компания CAS Space подписа съглашение това лято за стратегическо партньорство с дъщерното сдружение на основания в Хонконг колос в туристическата промишленост China Tourism Group. Чрез него двете страни се ангажират взаимно да предизвикват използването на търговски галактически технологии и да основат нова галактическа стопанска система в бранш галактически туризъм.
Космическият туризъм през днешния ден е доминиран от западни компании. При суборбиталните полети на височина към 100 километра водач е Virgin Galactic на Ричард Брансън, а при по-скъпите орбитални полети, издигащи се на съвсем 600 километра – SpaceX, която предлага на пасажерите неколкодневен престой в космоса.
Що се отнася до CAS Space, компанията е тясно обвързвана с Китайската академия на науките, която е най-голямата изследователска организация в света. През август предходната година тя разгласи, че основан от нея транспортен съд за галактически туризъм може да транспортира до седем души. Също по този начин съобщи, че ще стартира да предлага суборбитални полети и предвижда, че през 2024 година те ще могат да транспортират близо 1000 души годишно.
Луната: Битка за милиарди
Китай възнамерява да изстреля три безпилотни задачи до Луната през идващото десетилетие, защото се стреми да съперничи на Съединени американски щати в новата епоха на галактическите проучвания. Съобщението пристигна ден откакто азиатската страна съобщи, че е разкрила нов лунен минерал посредством проби, извлечени от задачата Chang-5. Той бе разказан като тип прозрачен транспарантен кристал и се твърди, че съдържа хелий-3, изотоп, за който се спекулира, че е предстоящ източник на сила.
През последните години Китай усили упоритостите си в космоса, давайки поръчка за изпращане на сонди до Луната и изграждайки лична галактическа станция. Освен това погледна и към Марс. Всички тези проекти слагат страната в директна конкуренция със Съединени американски щати. НАСА към този момент разполага с марсоход на Червената планета и се стреми да изпрати астронавти на Луната още през това десетилетие.
Целта и на двете сили са минералите на Луната, а добивът на потребни изкопаеми в космоса като цяло се чака да бъде идващият източник на напрежение.
През последните няколко месеца двете страни си размениха реплики, откакто задачата на Съединени американски щати „ Артемида I “ – първият огромен опит за завръщане на Луната от половин век насам – бе отсрочена. Администраторът на НАСА Бил Нелсън упрекна Китай в кражба на галактически технологии. Страната е подложена на критика и поради галактическите боклуци.
Създадена през 2004 година, китайската стратегия „ Chang‘е “ за проучване на земния сателит изстрелва първия си галактически уред три години по-късно. Носеща името на китайската богиня на Луната, в последно време тя е съсредоточена върху събирането на проби от лунната повърхнина.
Предстоящата през 2024 година задача „ Chang‘е - 7 “ се цели към южния полюс на небесното тяло – област, където съгласно учените има максимален късмет за намиране на вода. НАСА също се е насочила към тази част на Луната.
Крайната цел на Пекин е построи интернационална изследователска станция на Луната. Сходни са и проектите на американската галактическа организация. Всъщност земният сателит е междинна стъпка към по-голямата цела на всички – Червената планета.
Невиждана приказност от дълбините на космоса (снимки)Милиардерски упоритости за Марс
В началото на годината Илон Мъск още веднъж съобщи, че човечеството би трябвало да стане междупланетарна цивилизация, с цел да оцелее. Той напомни главната си цел – пътуванията и колонизирането на Марс и прикани „ да ги създадем действителност “. Отдавна декларираната упоритост на милиардера визионер е да изпрати хора на Червената планета до 2026 година – период, който към днешна дата наподобява неосъществим. Чисто финансово, за задачата компанията ще се нуждае от към 3 милиарда $ вложения.
Интересът към космоса е характерен и на други милиардери, измежду които Джеф Безос. Миналата година той се отдръпна от дългогодишния си пост на основен изпълнителен шеф в Amazon, давайки поръчка, че ще усили напъните си към откритото пространство. Идеята му е да създаде бизнес с галактическите пътувания посредством учредената от него компания Blue Origin.
Подобно на SpaceX, Blue Origin работи върху транспорт на потребен товар в околоземна орбита посредством ракети-носители за многократна приложимост, както и върху технология за кацане на Луната. Безос също работи за обезпечаването на на ниска цена достъп до космоса.
Ръководителите на Blue Origin обявиха неотдавна, че компанията е покрай извеждане на хора оттатък орбита. Една от най-екстравагантните хрумвания на Безос, която той разкри през 2019 година, е визията за галактически колонии – въртящи се цилиндрични структури, плаващи из космоса сходно на големите уреди от книгите на Лари Нивън.
Мъск vs. Безос: 15 години „ галактическа война “
И двамата милиардери са с дългогодишни обичаи в галактическата промишленост, ангажирайки разнообразни стартъпи и вложители. Със сигурност борбата сред тях ще продължи и в бъдеще.
А къде е България?
Макар и дребна страна, страната ни има дългогодишни обичаи в космоса. Tя да вземем за пример е шестата нация в света, изпратила свои астронавти в откритото пространство и единствената от някогашния Източен блок с двама космонавти (Георги Иванов и Александър Александров). По това време България става и третата нация, която основава храна за астронавтите и първата, която прави оранжерия в космоса.
Една българска авантюра в Космоса
С годините обаче страната губи набраната инерция. Днес една от главните цели на държавно равнище е извоюването на пълноправно участие в Европейската галактическа организация. Преговорите за такова са към края си, а в това време България съумя да се възползва от финансиране по предприсъединителния контракт. От 2015 година до края на предходната година в тръжни процедури по линия на ЕКА са взели участие 127 родни компании, а в осъществяване са 39 плана на стойност над 12 млн. лв.. Те са свързани с наблюдаване на Земята, галактическа просвета и технологии, телекомуникации и други
Членството в ЕКА ще отключи доста по-големи благоприятни условия пред страната да се включи с повече сили в галактическата конкуренция. Междувременно компании като Endurosat (иновативният стартъп за наносателити) проправят път към световната промишлеността и оказват помощ за по-доброто позициониране на България на картата.
Лабораторията за наносателити в София
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинКосмос галактическа промишленост SpaceX Blue Origin държавен монопол наносателити Луна кацане на Марс ПоследниНай-четениИндустрии 4 След края на държавния монопол: Заплита се галактическа конспирация за милиарди Екология 52 „ Хората са отговорни “: Какво споделят научните данни за изменението на климата? Компании 1800 Първа в света: Amazon изтри $1 трлн. пазарна капитализация Европари 92 Европейски Съюз финансира с 1 милиарда евро модернизацията на пристанище Констанца Имоти 28103 Строителите пуснаха на пазара невъобразим брой жилища Компании 9536 Преди пазарния взлом Dronamics ще тества още едно българско летище Политика 4895 Русия глоби 15 български компании, измежду които ВМЗ и „ Арсенал “ Компании 4889 Фурор в енергетиката: Българска компания измежду 15-те най-големи в ЦИЕ Всички новини10:49 4 Мъск даде обещание на рекламодателите да махне подправените сметки в TwitterОще от ИндустрииВиж всичкиБританска рафинерия за £600 млн. влиза в лудата литиева надпревараЧуждите вложители към този момент не търсят единствено ниски заплати в БългарияКомпенсациите за бизнеса вършат българското произвеждане конкурентноЕлектрифицирането на стопанските системи ще докара до световен дефицит на мед
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулации
През първите шест месеца на 2022 година са изстреляни 75 ракети по целия свят, което подхожда на върха, подложен през 1967 година от Съединени американски щати и Съветския съюз по време на конкуренцията до Луната. Около 90% от общо над 1000 галактически апарата, изстреляни тази година, са били подкрепени от частни компании. Основният дял се пада на стотиците интернет спътници Starlink на SpaceX на американския милиардер и бизнесмен Илон Мъск.
През последните години обаче става все по-ясно, че най-големите международни сили не могат да се спогодят даже за главните правила, които да ръководят идващото потомство галактически действия.
Русия напуща МКС, прави лична галактическа станция
През юли тази година стана ясно, че Руската държавна корпорация за галактически действия „ Роскосмос “ ще се отдръпна от плана за Международна галактическа станция (МКС) след 2024 година и ще си прави лична орбитална станция. Това беше оповестено след среща сред генералния шеф на „ Роскосмос “ Юрий Борисов и съветския президент Владимир Путин.
„ Разбира се, че ще осъществим всичките си отговорности към нашите сътрудници, само че решението и излизането от тази станция след 2024 година е взето “, сподели Борисов. Според него до тогава Руската федерация ще стартира да образува Руската орбитална станция (РОСС). Той съобщи, че главната цел на „ Роскосмос “ ще бъде да даде на съветската стопанска система нужните галактически услуги, като навигация, връзки, предаване на данни, метеорологична и геодезическа информация.
През 2020 година Русия изгуби монополното си състояние в галактическите полети, което имаше с помощта на своите ракети носители и корабите „ Съюз “ – остаряла, само че към момента надеждна техника. Страната бе изместена от SpaceX, която потвърди, че може да транспортира хора до МКС и от този момент стартира да го прави постоянно.
Санкциите на Запада против Русия поради войната ѝ в Украйна също засегнаха националната галактическа промишленост. Има риск обаче те да се отразят неподходящо и на Международната галактическа станция, която може да остане без основни доставки.
Нищо обаче не попречи на „ Роскосмос “ да подписа съглашение с американската галактическа организация НАСА за полети на американски астронавти с съветски галактически кораби, както и на съветски космонавти със SpaceX.
Китай навлиза в бранша на галактическия туризъм
Китайската галактическа софтуерна компания CAS Space подписа съглашение това лято за стратегическо партньорство с дъщерното сдружение на основания в Хонконг колос в туристическата промишленост China Tourism Group. Чрез него двете страни се ангажират взаимно да предизвикват използването на търговски галактически технологии и да основат нова галактическа стопанска система в бранш галактически туризъм.
Космическият туризъм през днешния ден е доминиран от западни компании. При суборбиталните полети на височина към 100 километра водач е Virgin Galactic на Ричард Брансън, а при по-скъпите орбитални полети, издигащи се на съвсем 600 километра – SpaceX, която предлага на пасажерите неколкодневен престой в космоса.
Що се отнася до CAS Space, компанията е тясно обвързвана с Китайската академия на науките, която е най-голямата изследователска организация в света. През август предходната година тя разгласи, че основан от нея транспортен съд за галактически туризъм може да транспортира до седем души. Също по този начин съобщи, че ще стартира да предлага суборбитални полети и предвижда, че през 2024 година те ще могат да транспортират близо 1000 души годишно.
Луната: Битка за милиарди
Китай възнамерява да изстреля три безпилотни задачи до Луната през идващото десетилетие, защото се стреми да съперничи на Съединени американски щати в новата епоха на галактическите проучвания. Съобщението пристигна ден откакто азиатската страна съобщи, че е разкрила нов лунен минерал посредством проби, извлечени от задачата Chang-5. Той бе разказан като тип прозрачен транспарантен кристал и се твърди, че съдържа хелий-3, изотоп, за който се спекулира, че е предстоящ източник на сила.
През последните години Китай усили упоритостите си в космоса, давайки поръчка за изпращане на сонди до Луната и изграждайки лична галактическа станция. Освен това погледна и към Марс. Всички тези проекти слагат страната в директна конкуренция със Съединени американски щати. НАСА към този момент разполага с марсоход на Червената планета и се стреми да изпрати астронавти на Луната още през това десетилетие.
Целта и на двете сили са минералите на Луната, а добивът на потребни изкопаеми в космоса като цяло се чака да бъде идващият източник на напрежение.
През последните няколко месеца двете страни си размениха реплики, откакто задачата на Съединени американски щати „ Артемида I “ – първият огромен опит за завръщане на Луната от половин век насам – бе отсрочена. Администраторът на НАСА Бил Нелсън упрекна Китай в кражба на галактически технологии. Страната е подложена на критика и поради галактическите боклуци.
Създадена през 2004 година, китайската стратегия „ Chang‘е “ за проучване на земния сателит изстрелва първия си галактически уред три години по-късно. Носеща името на китайската богиня на Луната, в последно време тя е съсредоточена върху събирането на проби от лунната повърхнина.
Предстоящата през 2024 година задача „ Chang‘е - 7 “ се цели към южния полюс на небесното тяло – област, където съгласно учените има максимален късмет за намиране на вода. НАСА също се е насочила към тази част на Луната.
Крайната цел на Пекин е построи интернационална изследователска станция на Луната. Сходни са и проектите на американската галактическа организация. Всъщност земният сателит е междинна стъпка към по-голямата цела на всички – Червената планета.
В началото на годината Илон Мъск още веднъж съобщи, че човечеството би трябвало да стане междупланетарна цивилизация, с цел да оцелее. Той напомни главната си цел – пътуванията и колонизирането на Марс и прикани „ да ги създадем действителност “. Отдавна декларираната упоритост на милиардера визионер е да изпрати хора на Червената планета до 2026 година – период, който към днешна дата наподобява неосъществим. Чисто финансово, за задачата компанията ще се нуждае от към 3 милиарда $ вложения.
Интересът към космоса е характерен и на други милиардери, измежду които Джеф Безос. Миналата година той се отдръпна от дългогодишния си пост на основен изпълнителен шеф в Amazon, давайки поръчка, че ще усили напъните си към откритото пространство. Идеята му е да създаде бизнес с галактическите пътувания посредством учредената от него компания Blue Origin.
Подобно на SpaceX, Blue Origin работи върху транспорт на потребен товар в околоземна орбита посредством ракети-носители за многократна приложимост, както и върху технология за кацане на Луната. Безос също работи за обезпечаването на на ниска цена достъп до космоса.
Ръководителите на Blue Origin обявиха неотдавна, че компанията е покрай извеждане на хора оттатък орбита. Една от най-екстравагантните хрумвания на Безос, която той разкри през 2019 година, е визията за галактически колонии – въртящи се цилиндрични структури, плаващи из космоса сходно на големите уреди от книгите на Лари Нивън.
И двамата милиардери са с дългогодишни обичаи в галактическата промишленост, ангажирайки разнообразни стартъпи и вложители. Със сигурност борбата сред тях ще продължи и в бъдеще.
А къде е България?
Макар и дребна страна, страната ни има дългогодишни обичаи в космоса. Tя да вземем за пример е шестата нация в света, изпратила свои астронавти в откритото пространство и единствената от някогашния Източен блок с двама космонавти (Георги Иванов и Александър Александров). По това време България става и третата нация, която основава храна за астронавтите и първата, която прави оранжерия в космоса.
С годините обаче страната губи набраната инерция. Днес една от главните цели на държавно равнище е извоюването на пълноправно участие в Европейската галактическа организация. Преговорите за такова са към края си, а в това време България съумя да се възползва от финансиране по предприсъединителния контракт. От 2015 година до края на предходната година в тръжни процедури по линия на ЕКА са взели участие 127 родни компании, а в осъществяване са 39 плана на стойност над 12 млн. лв.. Те са свързани с наблюдаване на Земята, галактическа просвета и технологии, телекомуникации и други
Членството в ЕКА ще отключи доста по-големи благоприятни условия пред страната да се включи с повече сили в галактическата конкуренция. Междувременно компании като Endurosat (иновативният стартъп за наносателити) проправят път към световната промишлеността и оказват помощ за по-доброто позициониране на България на картата.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулации
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ




