Просвещението
Нощта против 1 май 1969 година
Най-кървавият случай в историята на БДЖ. Край плевенското село Чомаковци пътнически вагон дерайлира от придвижване. Инцидентът убива на място 27 души, други 38 са ранени. По-късно от контузиите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот. Теснолинейката потегля препълнена с хора от Червен бряг към 3 часа през нощта. Преди това са се качили голям брой пасажери, бързащи да се приберат по родните си места за празника. След като потегля към Оряхово, препълненото малко влакче стартира да се клати. Последният вагон се прекатурва встрани, без да се откъсне от композицията. Продължава да се хлъзга по релсите. Уплашените пасажери потеглят да скачат в придвижване, само че изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака раздират телата им. Тежка орис застига и малцината, които съумяват да се промушат на открито. Те падат напряко върху едрия трошляк, който ги раздробява на части. Притеклите се на помощ разказват случая като месомелачка. Глави, ръце и крайници са били пръснати из покрайнината, жп линията е обляна в кръв. По-късно експертизата демонстрира, че влакът се движел с 1 -2 км/ч над ограничаването от 30 км/ч.
На 10 декември 1972 година гара Венчан,
Провадийско – бързият трен „ Албена “ се блъска в товарна комбинация. Загиват 21 души, а няколко десетки са ранени. Овъглени са били спалните вагони, които са били прикачени при започване на влака. Според очевидци хората са горяли като факли и не е имало кой да им помогне. Голяма част от починалите са били студенти, които се прибирали по домовете си след студентския празник. Причината за смъртоносната злополука е бил пийнал чиновник на БДЖ, който регулирал придвижването на влаковете. След случая спалните вагони към този момент са се закачвали в края на влака.
На 13 юни 1976 година
11 души умират в жп злополуката до плевенското с. Ясен в нощта против 13 юни 1976 година На влизане в гарата интернационален трен връхлита в комбинация от 36 цистерни с гориво от нефтената рафинерия. При челния конфликт 4 т масло изгарят в трансформатора и разтопяват оборудването на локомотива.
На 20 юли 1979 година
на Гълъбовския прелез на 3 км от Симеоновград – товарен трен размазва рейс, умират 18 души, ранени са 30. В 8,27 ч сутринта от Гълъбово доближава товарен трен, возещ 740-тонна комбинация. По същото време рейс „ Чавдар “ с 50 пасажери навлиза в зоната на прелеза. Бариерите не са спуснати, пазачът го няма. Шофьорът на автобуса не вижда приближаващия трен, макар че машинистът надува сирената. Сблъсъкът е ужасяващ. Парният локомотив се врязва в рейса и го влачи 50-60 метра. Резервоарът на рейса избухва и пламъците обгръщат пасажерите. 13 души изгарят в огъня, петима умират по-късно в болница.
На 8 март 1982 година
пътнически трен от Карлово за Тулово се врязва в рейс на прелеза до фабрика „ Кремона “. Загиват 13 души, единствено мъже. Инцидентът става към 14 часа. Причина за нещастието е човешката небрежност. Пазачката на прелеза Жечка Станева не запомнила да пусне бариерите. Шофьорът на рейса Александър Абрашев в последния миг вижда връхлитащия трен. Опитал се да форсира, само че мотрисата блъснала задната част на автобуса. Жечка Станева се признава за отговорна и е наказана на 8 години затвор.
На 17 август 1992 година
край Казичене при катастрофа сред експрес и товарен трен умират 8 души, а 56 са ранените. Час и половина преди среднощ товарен трен маневрира на коловозите в Казичене. Експрес „ Слънчев бряг “ навлиза в гарата, пред него свети зелен семафор. В това време на товарния ватман Красимир Тодоров му се допива кафе и напуща локомотива, без да блокира машината. Поверява ръководството на помощника си Валентин Кръстев, който бил пиян. Помощник-машинистът не забелязал аления сигнал и пресякъл линията, по която идва експресът „ Слънчев бряг “. След удара от релсите изхвръкват двата локомотива, два вагона от товарния трен и пет от експреса. Най-много са потърпевшите в предната част на експреса. Около вагоните било осеяно с тела, от купчините желязо са извадени 50 тежко ранени.
След дълго разтакаване на делото през 1998 година Софийският градски съд дефинира общо 25 години затвор за тримата обвинени за злополуката. 12-годишна присъда получава пияният помощник-машинист Кръстев. Машинистът Красимир Тодоров е наказан на 8 години пандиза. Началникът на влака Ангел Ботев получава 5-годишна присъда по тази причина, че не е направлявал подчинените си.
На 1 октомври 1992 година.
Харманли – товарен трен се блъска в интернационален експрес, умират 6 души. Поради несъгласувани дейности сред локомотивен ватман и началник придвижване на гара Харманли част от товарен трен потегля в междугарието Харманли – Любимец и при спирка Бисер се удря във влака Истанбул – Белград.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
Източник /
