Нощният експрес, който свързва София и Истанбул (505 км), започна

Нощният експрес, който свързва София и Истанбул (505 км), стартира да пътува през 2017 година, само че единствено след три години бе спрян, поради пандемията.    Когато започва още веднъж, той беше определен от Lonely Planet за едно от най-хубавите пътувания в света за 2023 година   Ето всичко, което би трябвало да знаете за него.    В първите години композицията комфортно спираше на остарялата централна гара „ Сиркеджи ” в Еминюню в сърцето на Златния рог, сходно на фамозния си предходник Orient Express.    Сега обаче крайната спирка е „ Халкали ” – неугледна дребна гара в покрайнините на Истанбул, от която има бърз и елементарен публичен превоз до центъра на града, далечен на 25 километра. Най-лесното напредване е с крайградската мотриса „ Мармарай ” – тя води до остарялата железопътна гара „ Сиркеджи ”.   Тези крайградски влакове се движат на всеки 15 минути с цена на билета под 2 евро, а пътуването е 35 минути.  Добре е да знаете:Влакът потегля от София в 21: ч. и идва в Истанбул в 07:49 ч. Обратната връзка е 21:40 ч. от гара „ Халкали ” и идване в 08:40 ч. на Централна гара София. Препоръчваме и в двете направления да изберете вагоните на Турските железници (TCDD).  Имате няколко разновидността за пътешестване в първа и втора класа – в спален вагон с едно легло и самостоятелна баня, в спален вагон с две кревати и самостоятелна баня и кушет вагони с 4 или 6 места. Най-ниската цена  на билет втора класа е 19 евро плюс 10 евро добавка за софа в купе с четири кревати или +15 евро за спален вагон с две кревати. Първа класа е 28 евро за билет + 35 евро за независимо купе и баня.   Билетът София-Истанбул се купува на гишетата „ Международни пътувания ” на Централна гара. Онлайн продажби няма. Ако авансово не сте купили противоположния билет Истанбул-София, може да го извършите на гише 4 на гара „ Сиркеджи ”.  Около 03:00 ч. влакът наближава Капъкуле. Шафнерът ви разсънва с почукване по вратата на купето и зов „ Контроол ”. Граничният надзор лишава към час, след което имате към 3 часа да дремнете преди влакът да спре в покрайнините на мегаполиса.     Възможностите за настаняване в Истанбул са хиляди, само че обърнете внимание на хотел Legacy Ottoman на две пресечки от остарялата гара.


Източник: Unsplash

Освен близостта до „ Сиркеджи ” и всички значими туристически места, притегля ни и историческата постройка от 1911 година – едно от последните архитектурни творби на Османската империя, и изумителната панорама към Босфора, Пера и Златния рог, която се открива от панорамния ресторант на последния етаж. Ще познаете хотела по куполите, издигащи се от двете му страни, които припомнят този на джамията Масджид ал-Акса на Храмовия рид в Йерусалим.   Истанбул е удивителен град – и поради разположението си, и поради културните въздействия на гърци, римляни, ромеи, латини и отоманци   Хилядолетната му орис внезапно се трансформира през ноември 324 година, когато персонално Константин I набелязал очертанията на бъдещата столица на Източната Римска империя. Новият Рим е умислен като езическа столица с разнообразие от култове към разнообразни божества. Статут на християнска столица градът придобива към края на 5 в. по времето на император Теодосий II. По това време Константинопол е най-големият град в света с към половин милион население.   Наричали го „ Царствения град ”, откъдето идва и словосъчетанието на славяните „ Царевград ”. Английски странник от 12 в. споделя, че той е събрал „ една трета от благосъстоянията на земята ”. Следите от величието на този град към момента могат да се видят в актуалния Истанбул.    На Златния рог няма нищо по-величествено от храма на 1490 години „ Света София – Божията Премъдрост ”. Превърнатата през днешния ден в джамия православна базилика е служила като такава в продължение на 936 години.    Докато чакате извън, обърнете внимание на разхвърляните мраморни части – някои от тях са били постаменти на скулптури. Сред тях е и цокъл от колона от порфир, върху която в миналото е греела сребърната скулптура на императрица Евдокия. Вляво от входа на храма се вижда и портала на остарялата базилика от 415 година, издигната от император Теодосий. Тя е изгорена по време на въстанието Ника от януари 532 година

„ Света София ” е най-високата постройка в света в продължение на 6 века до построяването на Линкълнската катедрала през 1311 година и е ненадмината 900 години по мярка на вътрешното пространство до построяването на „ Санта Мария дел Фиоре ” във Флоренция през 1436 година И фактически – за пристъпите ли в основния транспортен съд, чувството е неповторимо. Неслучайно византийците са вярвали, че в храма нощем струи неземна светлина и пеят небесни хорове.    Днес богомолци и туристи влизат през западните порти храма, които са били отваряни единствено по огромни празници. Обичайният вход е бил през югозападния вестибюл, който през днешния ден се употребява за излаз. Посетителите виждат Императорската врата, която съгласно преданието  била направена от останките от Ноевия ковчег със сребърен обков и е имала лечебни свойства. Тя обаче е плячкосана от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Съвременната структура е направена през 1847-49 година

  Една колона на първия етаж от храма е считана за значима религиозна светиня и за християни, и мюсюлмани. Те имат вяра в чудодейната ѝ мощ, слагат пръста си в нея и си пожелават шанс. Легенда споделя, че сълзите на Дева Мария, проляти след гибелта на Исус, пробили колоната, която по-късно е донесена и сложена в свещения храм. Друга – че в нея пророкът Хидр пъхнал пръста си и обърнал църквата по посока на Кааба в Свещената джамия в Мека. Всъщност това е колоната на св. Григорий Богослов. Византийците вярвали, че в нея е зазидан самият светец и по тази причина има лечебна мощ.    Вторият етаж също крие секрети – мраморният парапет е изписан от горе до долу с графити на викинги, служили като бодигардове на византийските императори, и мореплаватели, които отправяли молебствия за избавление.    След като преминете Вратата на Рая и Ада ще се изправите пред изумителната мозайка дейсис (моление) от времето на Палеологовия подем. На нея са изобразени Христос Вседържител и скръстилата молитвено ръце Богородица и Йоан Предтеча. Точно против стенописа на пода е сложена плоча от бял мрамор, която бележи мястото, където е заровен Енрико Дандоло – венецианският дож, който трагично трансформира ориста на Константинопол, като насочва рицарите от Четвъртия кръстоносен поход против християнския град.  

За страдание малко на брой екскурзоводи показват територията, която са заемали Големият Юстинианов замък и Магнаурската школа, в която са учили българският цар Симеон и двамата братя Кирил и Методий.    Всъщност това е бил огромен дворцов комплекс – с галерии, градини, езера, павилиони и балкони, нещо като Забранения град в Пекин – който е граничил с хиподрума, морето и със „ Света София ”, чрез един кулоар. Днес тази голяма територия е безредно застроена с дребни дървени къщи, пресечена е от релсите на железницата.    Най-старата част от комплекса е така наречен Константинов замък, част от който е бил Магнаура, който се намира на мястото на днешния хотел Four Seasons. За да добиете визия за размера на тази грандиозна конструкция, ви предлагаме да изпиете чаша чай или кафе на панорамната тераса на хотела и да се насладите на прелестната панорама към „ Света София ” и Синята джамия – от едната страна, и Босфора – от другата.   Зад всяка истанбулска врата се крие мистерия    На 150 м югозападно от православния храм зад неугледен вход се крие същинско богатство – Цистерна базилика (Йеребатан сарнъджъ). Някои с право назовават водния контейнер Потъналият замък. Той до неотдавна беше затворен за гости поради реституция. 

Източник: Pixabay
  Построена през 542 година от император Юстиниан на мястото на антична черква (откъдето идва и името ѝ), цистерната е част от акведукт и други публични уреди, издигнати от римляните, поддържан от византийците и зарязан от османците.    Тя е снабдявала с вода Големия замък, палатите, манастирите и църквите на Първия рид. Френски академик и странник на име Петрус Гилиус открива през 1545 година резервоара, който е групирам 78 000 куб. м вода – един от 60-те, които снабдявали Константинопол с вода.    Впечатляващата структура е поддържана от 336 мраморни колони, подредени в 12 редици от 28 дорийски и коринтски колони, всяка с височина от 9 метра. Две от тях изобразяват Главата на Медуза.   Който търси останките от Византийския Константинопол, безусловно би трябвало да посети Манастира Хора (Кахрие джамия или някогашната византийска черква „ Богородица в Хора ”).    Превръщането на този храм, а и на „ Света София ”, в музей изискуем на американския предприемач Томас Уитмор, който убедил Мустафа Кемал Ататюрк, че двете православни църкви са с изключителна историческа и художествена стойност. Запазените византийски мозайки подсказват за предишното величие на „ Света София ”.    Всеки, който прекрачи прага на църквата, се стопира първо пред облика на Христос Пантократор (Вседържател) над централния проход, а против него е Богородица (Въплъщение) с облика на Младенеца в утробата ѝ. Отправяйки се към нартекса ви посреща още един облик на Христос и Теодор Метохит – най-влиятелният човек в империята, възстановил храма през 1315 година – който му сервира негов смален модел.    В квартал Бейоглу извисява снага кулата „ Галата ”. Построена като Кулата на Христос от генуезци през 1348 година тя се виждала от всички точки на Константинопол.


Източник: Unsplash

През 1267 година император Михаил VIII Палеолог им подарява територията на север от Златния рог, която те укрепили с крепостни стени, част от които е кулата.   Когато противников нападения грозели града от нея се спускала гигантска верига, която препречвала пътя във вътрешността в залива. Другият ѝ край бил в несъществуващата към този момент кула „ Кентинарий ”.  Днес остатъци от тежката верига могат да се видят в Археологическия музей и Yeralti Camii.    Днес генуезката Пера е застроена със остарели италиански къщи, византийски църкви, превърнати в джамии, уютни кафенета и заведения за хранене, художествени галерии и музикални магазини. Тук е най-известната улица в Истанбул - Istiklal Caddesi (Авеню на независимостта), която води до площад Таксим.    Garden 1897 Restaurant е чудесно място да завършите обиколката на Истанбул – отлична кухня, ужасно обслужване, вечеря на свещи и дискретна музика. Какво по-хубаво!    Светлана Тодорова-Ваташка