2022-а – годината на бруталната инфлация
„ Ниската инфлация е казусът на тази ера “ – това съобщи преди три години Джон Уилямс, президент на Федералната аварийна банка на Ню Йорк. Проблемът в този момент е тъкмо противоположният – съвсем всяка страна се пробва да овладее галопиращите цени през 2022 година Почти несъмнено е, че инфлацията ще бъде овладяна през 2023 година, само че с цената на икономическия напредък, написа The Economist.
Това, което направи 2022 година толкоз необикновена, беше мащабът на ценовия напън. Глобалният ритъм на инфлация ще завърши годината на към 9 на 100. За доста разрастващи се страни високата инфлация е повтарящо се предизвикателство. Но последният път, когато тя е толкоз висока в богатите страни, бе началото на 80-те години. В Съединени американски щати потребителските цени са на път да се покачат с към 7% през 2022 година, най-високото равнище от четири десетилетия. В Германия процентът ще бъде по-близо до 10 на 100 – първата двуцифрена стойност след 1951 година
Общите фактори, които помпат инфлацията на всички места, са внезапно растящите разноски за гориво и храна. Цените на доста потребителски артикули към този момент покачваха при започване на 2022 година заради продължителното влияние на COVID-19 върху веригите за доставки. Нахлуването на Русия в Украйна през февруари се оказа още по-разрушително. Цената на петрола се нарастна с една трета, откакто западните страни постановиха наказания на Русия, главен производител на недопечен нефт.
Цените на храните също скочиха, тласнати нагоре от разноските за торове и превоз, както и от блокадите на Русия на износа на зърно от Украйна, главен производител на пшеница. От икономическа позиция това се равняваше на типичен потрес в предлагането.
Внезапното повишаване на цените на главните артикули бързо се настани в всекидневието на жителите на света. В Европа, която от дълго време зависи от съветския газ, милиони се двоумят дали да си разрешат отопление тази зима. Във всички райони храните и горивата способстват за повече от половината от инфлацията през 2022 година
Ако инфлацията беше единствено феномен от страната на предлагането, щеше да е задоволително мъчително. Но най-тревожното развиване за централните банкери е, че натискът проникна в „ главните “ съставни елементи на ценовите показатели – т.е. артикули и услуги, разнообразни от нестабилните храни и сила. Повишаването на главните цени е индикация, че инфлацията сама набира скорост. Това от своя страна сочи към аргументи отвън петролния потрес.
Много страни в този момент имат извънредно тесни пазари на труда, частично резултат от вълна от ранни пенсионирания по време на пандемията. В резултат на това фирмите заплащат по-високи заплати, с цел да привлекат служащи, добавяйки още инфлационни импулси.
В Америка, където покачването на главната инфлация беше изключително внезапно, спомагателен провинен бяха несъразмерните тласъци – както от държавното управление, по този начин и от Фед – в разгара на Коронавирус. През по-голямата част от 2022 година, която се трансформира в прегряло търсене, с действителни персонални разноски, по-високи от наклонността преди пандемията. Показателно е, че огромната стопанска система с най-ниска инфлация беше Китай. Стратегията му нулева коронавирус тласна разноските надалеч под наклонността преди пандемията.
Почти на всички места се постановиха опасенията, че покачващите се цени ще нулират инфлационните упования на хората, което ще ги накара да изискат по-високи заплати. Известна като серпантина на заплатите и цените, сходна динамичност би направила инфлацията доста по-трудна за превъзмогване. Самата опасност от динамичността беше задоволителна, с цел да подтикне централните банки към деяние.
Федералният запас беше най-агресивен, като увеличи лихвените проценти от нулата през март до над 4% през днешния ден, най-рязкото стягане на паричната политика от четири десетилетия. Централните банки в целия богат свят, от Стокхолм до Сидни, го последваха.
Един от методите за разглеждане на вероятностите за инфлация през 2023 година е като дуел сред възстановяващото се предложение и намаляващото търсене. Обещаващо е, че някои от факторите, които подхраниха инфлацията при започване на 2022 година, започнаха да избледняват. Цените на потребителските артикули се намалиха, защото веригите за доставки се възстановиха.
Цената на петрола се върна до равнището си отпреди година, частично с помощта на възобновяване на производството. По-строгата парична политика задушава търсенето и това също стартира да се случва. Секторите, които са най-чувствителни към лихвените проценти, страдат най-вече: настъпи ненадейно изстудяване на в миналото кипящите пазари на парцели, като покупко-продажбите пресъхнаха. Ако възобновяване на предлагането, което е извънредно значимо, и на пазара на работна ръка е огромно и задоволително бързо, централните банки може да са в положение да спрат стягането, преди да предизвикат дълбока криза. Но към днешна дата наподобява по-вероятно те да нанесат действителни жертви на международната стопанска система. През 2023 година страховете от инфлация може да правят отстъпка място на опасенията за безработицата.
Това, което направи 2022 година толкоз необикновена, беше мащабът на ценовия напън. Глобалният ритъм на инфлация ще завърши годината на към 9 на 100. За доста разрастващи се страни високата инфлация е повтарящо се предизвикателство. Но последният път, когато тя е толкоз висока в богатите страни, бе началото на 80-те години. В Съединени американски щати потребителските цени са на път да се покачат с към 7% през 2022 година, най-високото равнище от четири десетилетия. В Германия процентът ще бъде по-близо до 10 на 100 – първата двуцифрена стойност след 1951 година
Общите фактори, които помпат инфлацията на всички места, са внезапно растящите разноски за гориво и храна. Цените на доста потребителски артикули към този момент покачваха при започване на 2022 година заради продължителното влияние на COVID-19 върху веригите за доставки. Нахлуването на Русия в Украйна през февруари се оказа още по-разрушително. Цената на петрола се нарастна с една трета, откакто западните страни постановиха наказания на Русия, главен производител на недопечен нефт.
Цените на храните също скочиха, тласнати нагоре от разноските за торове и превоз, както и от блокадите на Русия на износа на зърно от Украйна, главен производител на пшеница. От икономическа позиция това се равняваше на типичен потрес в предлагането.
Внезапното повишаване на цените на главните артикули бързо се настани в всекидневието на жителите на света. В Европа, която от дълго време зависи от съветския газ, милиони се двоумят дали да си разрешат отопление тази зима. Във всички райони храните и горивата способстват за повече от половината от инфлацията през 2022 година
Ако инфлацията беше единствено феномен от страната на предлагането, щеше да е задоволително мъчително. Но най-тревожното развиване за централните банкери е, че натискът проникна в „ главните “ съставни елементи на ценовите показатели – т.е. артикули и услуги, разнообразни от нестабилните храни и сила. Повишаването на главните цени е индикация, че инфлацията сама набира скорост. Това от своя страна сочи към аргументи отвън петролния потрес.
Много страни в този момент имат извънредно тесни пазари на труда, частично резултат от вълна от ранни пенсионирания по време на пандемията. В резултат на това фирмите заплащат по-високи заплати, с цел да привлекат служащи, добавяйки още инфлационни импулси.
В Америка, където покачването на главната инфлация беше изключително внезапно, спомагателен провинен бяха несъразмерните тласъци – както от държавното управление, по този начин и от Фед – в разгара на Коронавирус. През по-голямата част от 2022 година, която се трансформира в прегряло търсене, с действителни персонални разноски, по-високи от наклонността преди пандемията. Показателно е, че огромната стопанска система с най-ниска инфлация беше Китай. Стратегията му нулева коронавирус тласна разноските надалеч под наклонността преди пандемията.
Почти на всички места се постановиха опасенията, че покачващите се цени ще нулират инфлационните упования на хората, което ще ги накара да изискат по-високи заплати. Известна като серпантина на заплатите и цените, сходна динамичност би направила инфлацията доста по-трудна за превъзмогване. Самата опасност от динамичността беше задоволителна, с цел да подтикне централните банки към деяние.
Федералният запас беше най-агресивен, като увеличи лихвените проценти от нулата през март до над 4% през днешния ден, най-рязкото стягане на паричната политика от четири десетилетия. Централните банки в целия богат свят, от Стокхолм до Сидни, го последваха.
Един от методите за разглеждане на вероятностите за инфлация през 2023 година е като дуел сред възстановяващото се предложение и намаляващото търсене. Обещаващо е, че някои от факторите, които подхраниха инфлацията при започване на 2022 година, започнаха да избледняват. Цените на потребителските артикули се намалиха, защото веригите за доставки се възстановиха.
Цената на петрола се върна до равнището си отпреди година, частично с помощта на възобновяване на производството. По-строгата парична политика задушава търсенето и това също стартира да се случва. Секторите, които са най-чувствителни към лихвените проценти, страдат най-вече: настъпи ненадейно изстудяване на в миналото кипящите пазари на парцели, като покупко-продажбите пресъхнаха. Ако възобновяване на предлагането, което е извънредно значимо, и на пазара на работна ръка е огромно и задоволително бързо, централните банки може да са в положение да спрат стягането, преди да предизвикат дълбока криза. Но към днешна дата наподобява по-вероятно те да нанесат действителни жертви на международната стопанска система. През 2023 година страховете от инфлация може да правят отстъпка място на опасенията за безработицата.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ