Александра Карамихалева: Щом преодолеем разкола в душите си, ще спре и разделението
Никоя технология няма да докара до " парадайс на земята ", в случай че вместо обич, хората са ръководени от лакомия и горделивост Добрият човек е и добър жител на страната си, споделя Александра Карамихалева в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Александра Карамихалева над 25 години работи в Синода на БПЦ, като основава и управлява активността на отдела " Връзки с обществеността " на патриаршията, основен редактор е на " Църковен вестник ", измежду основателите е на формалния уебсайт на Българската православна черква. Автор е на книгите " През очите на вярата ", " Като живи камъни ", " Насаме ", на сюжети за документални филми и публикации, представящи православния мироглед върху разнообразни проблеми. С госпожа Карамихалева беседваме за новата й книга " Мисли по пътя ".
-->
- Госпожо Карамихалева, за какво решихте да напишете " Мисли по Пътя " и към какъв кръг от читатели е адресирана книгата?
- Писането за мен не е самоцел, а още по-малко средство за придобиване на някакви облаги, известност и така нататък То е моят метод да схвана протичащото се в мен и към мен, да осмисля тестванията и при конфликта ми с житейски проблем да възстановя нарушавания си нравствен мир, да модернизирам характера си и надграждам себе си като персона. Текстовете в тази книга - към 100 есета и глава с по-кратки мисли - са писани от края на 2017 до края на 2022 година. За мен това бяха много преломни години и в персонален и в всемирен проект. Това са изводите до които съм достигнала, по този начин са отекнали събитията в душата ми. В книгата ми са залегнали тематики като измеренията на свободата, доверието и вярата, любовта в другите? проявления, злото в света, силата на словото, Истината, времето и вечността, кои са същински значимите неща, смисъла и крайната цел на човешкия живот и доста други. Въпросите, които преглеждам, могат да се обобщят като " екзистенциални ", тъй като във всички случаи съм търсила отговор на въпроса какъв е смисълът от протичащото се и по какъв начин да мина през тестванията свястно, градивно. Тези текстове са извънредно съкровени и в същото време всемирен, тъй като касаят въпроси, които стоят пред всеки мислещ човек. Аз нямам претенциите, че отговорите, до които съм достигнала, са единствени и общовалидни, само че това е моето виждане, учредено на християнската ми религия и православния ми мироглед и метод на живот.
- Много от тематиките, които засягате в книгата, са свързани с любовта и междуличностните връзки, по какъв метод тези въпроси касаят смисъла на съществуването ни?
- Според християнството, а и съгласно човешкия ни опит, любовта е от изключителна значимост за битието ни. От една страна, в персонален и всемирен проект всичкото зло и страдалчество на този свят са заради недостиг на обич. Любовта не допуска и не прави зло: не убива, не ощетява другия, не го наранява, не му вреди нито с думи, нито на дело, не му завижда, не го клюки, не го оскърбява или злепоставя, не му мисли зло, не пожелава нищо непознато, а прави всичко по силите си, с цел да е добре на близък.
От друга страна, всяко наше дело на този свят има смисъл и стойност до толкоз, доколкото сме го създали с обич, с цел да създадем живота на хората по-добър. И каквито и придобивки, постове, познания и умения да придобием, щом обич нямаме, нищо не сме и нищо от това няма да ни е от изгода. Всичко, направено не от обич към Бога и хората, в случай че не е искрено зло, то най-малко е суетно, на вятъра и няма да ни донесе задоволство, нравствен мир и наслада. Никакво софтуерно, икономическо, научно и така нататък развиване няма да докара до по този начин жадувания " парадайс на земята ", в случай че вместо от безусловна и неотпадаща обич, хората са ръководени от горделивост, лакомия, самолюбие, блян към власт, популярност, персонален комфорт и така нататък Светът ще си остане все по този начин неправдив и носещ тъга и страдалчество, а хората - все по този начин нещастни и самотни в егоцентризма си.
- Днес живеем в много разграничено общество. Как да се излекуваме от този кусур?
- Като първо се вгледаме в себе си и преодолеем разкола в личните си души, разкола сред мозъка и сърцето, сред условията на съвестта и настоящото ни нравствено положение, разкола сред това, което би трябвало да бъдем като сътворени по Божий облик и сходство и това, което сме с всичките ни недъзи, дефекти, несъвършенства; Като превъзмогнем своята самомнителност, егоизма и се стремим да обичаме абсолютно всеки човек, без значение от убежденията му, разликите посред ни и даже без значение от неговата персонална злост към нас. Истински великите обединители - мислители, водачи, които извеждат човечеството на по-високо ходило в духовното му развиване, постоянно са били хора, превъзмогнали този вътрешен ерес в душите си, хора, чиито каузи дават отговор на думите им, думите - на мислите им, а мислите - на високия блян, в който имат вяра и на постигането на който са посветили себе си и живота си.
- Кога стартира вътрешната смяна в индивида?
- Променя ни съзнателното и целеустремено образование от страна на нашите наставници, както и несъзнателното такова; трансформират ни образците, които избираме да следваме, личностите, на които избираме да подражаваме; трансформират ни тестванията, през които прекосяваме - заболявания, инциденти, загуби, разочарованияЕ; трансформират ни книгите, които четем, филмите, които гледаме, връзките, в които влизаме, заниманията ни, обществената ни среда и статуса ни в обществото, публичната ситуацияЕ Променят ни мислите, концепциите, вярванията, които разрешаваме или избираме да проникват в нас, да се посяват в мозъците и сърцата ни и да ни образуват като персони. Въпросът е до каква степен осъзната е тази смяна, дали се държим като обекти на външно въздействие или като субекти - хора рационални, със своя воля, визии, преценки. Както и дали тази вътрешна смяна ни построява като високоморални, пълноценни, потребни за обществото персони или деградираме, а с нас - и обществото като цяло.
- Влияят ли персоналните ни взаимоотношения и на публичните?
- Общото сред персоналните и публичните връзки е нашият вътрешен свят - светогледът, разбиранията, вярванията, идеалите ни, нашите показа за положително и зло, рано и неправилно, възможно и неприемливо, нашата ценностна система и моралните ни правила, които се отразяват и върху нашите персонални връзки и върху наличието ни и ролята ни в обществото, и, които в последна сметка дефинират целия ни живот.
Добрият, почтен, честен човек напълно закономерно ще бъде и добър брачен партньор, родител, другар, сътрудник, комшия, член на общността и жител на страната си. И противоположното - човек, зависим на алчността, завистта, гордостта, властолюбието, честолюбието, егоизма, без здрави нравствени устои и съвест, ще е подобен във всичките си проявления, и в персоналния си живот, и в обществото. И колкото по-голяма власт и въздействие има подобен човек, толкоз по-пагубно и на по-голям кръг от хора ще се отразяват нравствените му недъзи.
- Как да променим публичното говорене?
- Хигиената на публичното говорене стартира с хигиената ни на мислене и хигиената ни на говорене в нашия стеснен кръг на другарство. С това постоянно да държим сметка по какъв начин ще отекне всяка наша дума в душите на хората и какво ще породи в тях - положително или зло; успокоение, наслада, ентусиазъм или болежка, яд, обезсърчение, тъга. Колкото по-влиятелен е човек, толкоз по-далече в пространството и времето отекват думите му и толкоз по-голяма е неговата отговорност, по-внимателно би трябвало да сортира думите и посланията, които насочва към хората.
- Кой е Пътят, по който да вървим?
- Житейският път на всеки от нас е нещо строго самостоятелно. Но каквото и да претърпяваме, ние, християните имаме за собствен пример за подражателство и блян Личността на Господ Иисус Христос, Който споделя за Себе Си: " Аз съм Пътят и Истината и Животът ". В своя персонален и публичен живот ние се стремим да изпълняваме Христовите заповеди, систематизирани и обединени в заповедта за любовта към Бога и близък. И през каквото и да прекосяваме, би трябвало да оглеждаме себе си в Личността на Христос, дали нашите мисли, усеща, думи и каузи са сходни на Христовите, по какъв начин би постъпил Той в аналогична на нашата обстановка. А в случай че става въпрос за човек без християнско съзнание, залог за почтено извървян житейски път е да има високи идеали, към които да се стреми, почтени персони, дали образец на саможертвена обич, на които да подражава или просто да се държи към така наречен обичайни полезности.
Александра Карамихалева над 25 години работи в Синода на БПЦ, като основава и управлява активността на отдела " Връзки с обществеността " на патриаршията, основен редактор е на " Църковен вестник ", измежду основателите е на формалния уебсайт на Българската православна черква. Автор е на книгите " През очите на вярата ", " Като живи камъни ", " Насаме ", на сюжети за документални филми и публикации, представящи православния мироглед върху разнообразни проблеми. С госпожа Карамихалева беседваме за новата й книга " Мисли по пътя ".
-->
- Госпожо Карамихалева, за какво решихте да напишете " Мисли по Пътя " и към какъв кръг от читатели е адресирана книгата?
- Писането за мен не е самоцел, а още по-малко средство за придобиване на някакви облаги, известност и така нататък То е моят метод да схвана протичащото се в мен и към мен, да осмисля тестванията и при конфликта ми с житейски проблем да възстановя нарушавания си нравствен мир, да модернизирам характера си и надграждам себе си като персона. Текстовете в тази книга - към 100 есета и глава с по-кратки мисли - са писани от края на 2017 до края на 2022 година. За мен това бяха много преломни години и в персонален и в всемирен проект. Това са изводите до които съм достигнала, по този начин са отекнали събитията в душата ми. В книгата ми са залегнали тематики като измеренията на свободата, доверието и вярата, любовта в другите? проявления, злото в света, силата на словото, Истината, времето и вечността, кои са същински значимите неща, смисъла и крайната цел на човешкия живот и доста други. Въпросите, които преглеждам, могат да се обобщят като " екзистенциални ", тъй като във всички случаи съм търсила отговор на въпроса какъв е смисълът от протичащото се и по какъв начин да мина през тестванията свястно, градивно. Тези текстове са извънредно съкровени и в същото време всемирен, тъй като касаят въпроси, които стоят пред всеки мислещ човек. Аз нямам претенциите, че отговорите, до които съм достигнала, са единствени и общовалидни, само че това е моето виждане, учредено на християнската ми религия и православния ми мироглед и метод на живот.
- Много от тематиките, които засягате в книгата, са свързани с любовта и междуличностните връзки, по какъв метод тези въпроси касаят смисъла на съществуването ни?
- Според християнството, а и съгласно човешкия ни опит, любовта е от изключителна значимост за битието ни. От една страна, в персонален и всемирен проект всичкото зло и страдалчество на този свят са заради недостиг на обич. Любовта не допуска и не прави зло: не убива, не ощетява другия, не го наранява, не му вреди нито с думи, нито на дело, не му завижда, не го клюки, не го оскърбява или злепоставя, не му мисли зло, не пожелава нищо непознато, а прави всичко по силите си, с цел да е добре на близък.
От друга страна, всяко наше дело на този свят има смисъл и стойност до толкоз, доколкото сме го създали с обич, с цел да създадем живота на хората по-добър. И каквито и придобивки, постове, познания и умения да придобием, щом обич нямаме, нищо не сме и нищо от това няма да ни е от изгода. Всичко, направено не от обич към Бога и хората, в случай че не е искрено зло, то най-малко е суетно, на вятъра и няма да ни донесе задоволство, нравствен мир и наслада. Никакво софтуерно, икономическо, научно и така нататък развиване няма да докара до по този начин жадувания " парадайс на земята ", в случай че вместо от безусловна и неотпадаща обич, хората са ръководени от горделивост, лакомия, самолюбие, блян към власт, популярност, персонален комфорт и така нататък Светът ще си остане все по този начин неправдив и носещ тъга и страдалчество, а хората - все по този начин нещастни и самотни в егоцентризма си.
- Днес живеем в много разграничено общество. Как да се излекуваме от този кусур?
- Като първо се вгледаме в себе си и преодолеем разкола в личните си души, разкола сред мозъка и сърцето, сред условията на съвестта и настоящото ни нравствено положение, разкола сред това, което би трябвало да бъдем като сътворени по Божий облик и сходство и това, което сме с всичките ни недъзи, дефекти, несъвършенства; Като превъзмогнем своята самомнителност, егоизма и се стремим да обичаме абсолютно всеки човек, без значение от убежденията му, разликите посред ни и даже без значение от неговата персонална злост към нас. Истински великите обединители - мислители, водачи, които извеждат човечеството на по-високо ходило в духовното му развиване, постоянно са били хора, превъзмогнали този вътрешен ерес в душите си, хора, чиито каузи дават отговор на думите им, думите - на мислите им, а мислите - на високия блян, в който имат вяра и на постигането на който са посветили себе си и живота си.
- Кога стартира вътрешната смяна в индивида?
- Променя ни съзнателното и целеустремено образование от страна на нашите наставници, както и несъзнателното такова; трансформират ни образците, които избираме да следваме, личностите, на които избираме да подражаваме; трансформират ни тестванията, през които прекосяваме - заболявания, инциденти, загуби, разочарованияЕ; трансформират ни книгите, които четем, филмите, които гледаме, връзките, в които влизаме, заниманията ни, обществената ни среда и статуса ни в обществото, публичната ситуацияЕ Променят ни мислите, концепциите, вярванията, които разрешаваме или избираме да проникват в нас, да се посяват в мозъците и сърцата ни и да ни образуват като персони. Въпросът е до каква степен осъзната е тази смяна, дали се държим като обекти на външно въздействие или като субекти - хора рационални, със своя воля, визии, преценки. Както и дали тази вътрешна смяна ни построява като високоморални, пълноценни, потребни за обществото персони или деградираме, а с нас - и обществото като цяло.
- Влияят ли персоналните ни взаимоотношения и на публичните?
- Общото сред персоналните и публичните връзки е нашият вътрешен свят - светогледът, разбиранията, вярванията, идеалите ни, нашите показа за положително и зло, рано и неправилно, възможно и неприемливо, нашата ценностна система и моралните ни правила, които се отразяват и върху нашите персонални връзки и върху наличието ни и ролята ни в обществото, и, които в последна сметка дефинират целия ни живот.
Добрият, почтен, честен човек напълно закономерно ще бъде и добър брачен партньор, родител, другар, сътрудник, комшия, член на общността и жител на страната си. И противоположното - човек, зависим на алчността, завистта, гордостта, властолюбието, честолюбието, егоизма, без здрави нравствени устои и съвест, ще е подобен във всичките си проявления, и в персоналния си живот, и в обществото. И колкото по-голяма власт и въздействие има подобен човек, толкоз по-пагубно и на по-голям кръг от хора ще се отразяват нравствените му недъзи.
- Как да променим публичното говорене?
- Хигиената на публичното говорене стартира с хигиената ни на мислене и хигиената ни на говорене в нашия стеснен кръг на другарство. С това постоянно да държим сметка по какъв начин ще отекне всяка наша дума в душите на хората и какво ще породи в тях - положително или зло; успокоение, наслада, ентусиазъм или болежка, яд, обезсърчение, тъга. Колкото по-влиятелен е човек, толкоз по-далече в пространството и времето отекват думите му и толкоз по-голяма е неговата отговорност, по-внимателно би трябвало да сортира думите и посланията, които насочва към хората.
- Кой е Пътят, по който да вървим?
- Житейският път на всеки от нас е нещо строго самостоятелно. Но каквото и да претърпяваме, ние, християните имаме за собствен пример за подражателство и блян Личността на Господ Иисус Христос, Който споделя за Себе Си: " Аз съм Пътят и Истината и Животът ". В своя персонален и публичен живот ние се стремим да изпълняваме Христовите заповеди, систематизирани и обединени в заповедта за любовта към Бога и близък. И през каквото и да прекосяваме, би трябвало да оглеждаме себе си в Личността на Христос, дали нашите мисли, усеща, думи и каузи са сходни на Христовите, по какъв начин би постъпил Той в аналогична на нашата обстановка. А в случай че става въпрос за човек без християнско съзнание, залог за почтено извървян житейски път е да има високи идеали, към които да се стреми, почтени персони, дали образец на саможертвена обич, на които да подражава или просто да се държи към така наречен обичайни полезности.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ