Обстановката в северната част на Сирия малко се успокои след

Обстановката в северната част на Сирия малко се успокои след сключването на четиридневно помирение. Преди това в продължение на седмици регионът беше сцена на яростни сражения сред силите на преходното сирийско държавно управление и кюрдските Сирийски демократични сили (SDF).

Народ без страна

 

Според приблизителни оценки в света живеят сред 30 и 35 милиона кюрди. Точният им брой е мъчно да се дефинира, защото страните, в които те живеят, постоянно не ги признават като независима етническа група, заради което те остават вън от статистиките. Освен това в другите елементи на териториите, населявани от кюрди, се приказват разнообразни диалекти.

Религиозната им принадлежност също е разнообразна: до момента в който болшинството изповядва сунитския ислям, има обилни общности от алевити, язиди, шиити, християни и други.

 

Исторически видяно тяхната първична татковина е била територията сред реките Тигър и Ефрат в Месопотамия. След рухването на Османската империя и Първата международна война ориста им значително е била предопределена от Франция и Англия. С Договора от Лозана през 1923 година територията е разграничена на четири елементи: днешна Турция, Ирак, Сирия и Иран. С това фантазията за самостоятелен Кюрдистан, залегнала в предходния Севърски кротичък контракт, е дефинитивно разрушена. Извън историческите си области през днешния ден най-голямата кюрдска общественост живее в Европа, най-вече в Германия.

Кюрдите в Сирия

 

След разделянето на родината им кюрдските племена остават най-вече около турската граница, до момента в който през 1960-те години сирийското държавно управление стартира систематична асимилация и нападателна акция за тяхната арабизация.

В резултат от преброяването на популацията през 1962 година към 120 хиляди кюрди губят сирийското си поданство – оповестени са за лица без поданство, като по този метод са лишени от правото си на благосъстоятелност. Впоследствие хиляди са наложително прогонени в пустинята, а арабски племена целеустремено са заселвани в освободените от кюрдите земи. През идващите десетилетия потискането на кюрдите се ускорява: наложени са забрани на езика им, техните книги и даже кюрдските имена са строго неразрешени.

Днес в Сирия живеят почти 2,5 милиона кюрди, което съставлява към 10 % от популацията. По време на гражданската война и възхода на „ Ислямска страна “ (ИД) през 2014 и 2015 година те станаха незаменими сътрудници на Съединени американски щати в битката против тероризма и сътвориха лична самоуправляваща се администрация в североизточната част на страната.

Ситуацията в Турция

 

В Турция, където живеят 15 до 18 милиона кюрди, тази етническа група не е приета за независимо малцинство, а допреди няколко години те нямаха право да приказват на личния си език или да дават на децата си кюрдски имена. От 1984 година неразрешената Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) води въоръжена битка против турската страна – в началото за основаване на лична страна, а по-късно за реализиране на необятна автономност. През май 2025 година ПКК публично разгласи разпускането си.

Въпреки че това даде нов подтик на мирния развой, в който ПКК алармира подготвеност да се разоръжи, разговорът сега стагнира. Кюрдите упорстват за освобождението на техни политици, за завършек на насилственото ръководство в кюрдските градове и преразглеждане на изискванията за арест на създателя на ПКК Йоджалан, който е в пандиза от 1999 година по обвиняване в държавна измяна.

Иракският модел за автономност и неговите тъмни страни

 

Историята на близо седем до осем милиона кюрди в Ирак е белязана от изключителни премеждия. Под ръководството на Саддам Хюсеин популацията е било подложено на геноцид. Трагична кулминационна точка на тази политика е химическата офанзива против кюрдския град Халабджа на 16 март 1988 година с над 5000 цивилни жертви. След Втората война в Персийския залив, водената от Съединени американски щати коалиция откри зона, неразрешена за полети, която откъсна кюрдите от Багдад и им разреши да открият лично самоуправление.

От 2005 година самостоятелната област Кюрдистан е записана в конституцията на страната. Политиката се господства основно от племенните кланове Барзани и Талабани и техните партии. Въпреки относителната непоклатимост, районът остава уязвим: през 2014 година кюрдските сили пешмерга, виновни за сигурността в кюрдската област, не съумяха да отхвърлен настъплението на ИД, което докара до жестоки убийства и подчиняване на язидите.

Иран – знак на контузия и фантазии

 

В Иран живеят осем до 10 милиона кюрди. Режимът гледа на тях като на опасност за националното единение, защото доста скоро след Ислямската гражданска война кюрдите заеха ясна позиция против режима на мюсюлманските духовници. През годините режимът в Техеран подложи на гонения и някои кюрдски дейци в чужбина, имаше даже и убийства.

Протестите против режима в Иран избухват изключително елементарно точно в кюрдските региони, на което Техеран дава отговор с изключителна свирепост. Дълбоко запечатана в груповата памет е гибелта на младата кюрдка Джина Махса Амини през 2022 година, арестувана от тамошната нравствена полиция за погрешно носена мюсюлманска кърпа и умряла по-късно в полицейския арест.

В историческо отношение Иран играе основна роля: учредената през 1946 година благодарение на Съветския съюз кюрдската република Махабад, която просъществува единствено единайсет месеца, и до през днешния ден въодушевява устрема на кюрдите към самостоятелност.

 

Автор: Елмаз Топчу/DW

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News