Просвещението
Никой не знае, накъде ще го води живот или къде ще бъде след няколко години. Наречете го орис, предназначение, съвпадане или просто кьорав шанс, само че от време на време пътищата ни могат да ни отведат, за места които може би даже не сме и подозирали, че съществуват. Понякога пътят, който сме мислили, че ще следваме, фрапантно се отклонява от това, което сме възнамерявали или очаквали, отвеждайки ни в нова и постоянно странна неразучена територия.
В тази публикация ще стане на въпрос за тъкмо подобен човек, който почнал живота си в нормално семейство в Ню Джърси, само че ориста и странните видения го пренесли в различен пъстър и трогателен живот, който го води в далечни земи, към античните секрети на Мистериозната галактика.
Американският антрополог
и публицист Уолтър Йейлинг Евънс-Венц е роден в Трентън, Ню Джърси през 1878 година в фамилията на Кристофър Уенц и Мери Евънс Кук, немски преселник и брокер. Отгледан като баптист, той получава относително светско образование, до момента в който родителите му не се очароват от света на окултизма и спиритизма, което е първото излагане на Уолтър в света на езотеричното и свръхестественото.
Баща му бил много захласнат от Мадам Блаватска, основателката на Теософското общество, и нейните хипотетични мистични завършения в Тибет. Това оказало бездънен резултат върху младия Уолтър, карайки го да се замисли, по какъв начин един ден ще пътува по света и ще види странни далечни места, земи и води и ще води тайнствен, аскетичен живот. Той непрестанно мечтаел за това и даже декларирал, че се усеща съдбоносен за подобен живот, когато един ден, като младеж, се излежавал на брега на река Делауеър и имал това, което би нарекъл надълбоко зрение, казвайки:
Въпреки тази мощна визия
изначало той си помислил, че става дума за елементарна фикция. В последна сметка Уолтър става брокер като татко си и се реалокира да живее в Калифорния. Там той стартира да живее своя естествен живот, и даже се записва в Станфордския университет, с цел да учи вяра, философия и история… Тогава той се причислява към Теософското сдружение. В този миг животът на скитничество и завършения по света към момента бил просто сън, витащ в съзнанието му, само че това щяло да се промени. След като получава бакалавърска и магистърска степен от Станфорд, Уолтър Евънс-Венц се реалокира в Джизъс Колидж, Оксфорд, където се сприятелява с ирландския стихотворец Уилям Бътлър Йейтс, изучавай келтска митология и фолклор и се интересувал извънредно доста от царството на феите. Той бил толкоз удивен от фолклора, въртящ се към феите, пиксите и други сходни същества, че е взел участие в етнографска теренна работа, събирайки феи в Уелс, Шотландия, Ирландия, Корнуол, Бретан и остров Ман.
През това време той съумял да събере всевъзможни освен познания, само че и многочислени хипотетични действителни наблюдения и истории за същински феи. Уолтър Еванс-Венц бил уверен, че те са същински, а не както множеството хора допускат, че са плод на мечти и митове. Тези теренни изследвания формирали основата на неговата дисертация и по този начин през 1911 година той написал книгата за всичко това, озаглавена „ Приказната религия в келтските страни “. Индия, Сиким, Китай, Мексико, Европа, Египет, Италия, Гърция и Япония, където, съгласно него, са живеели и са мислили „ великите души от предишното “. По време на своето пътешестване в Индия през 1918 година, той съумял да се срещне с голям брой духовни фигури и водачи, като даже учи в Теософското общество на Адиар. По време на своя престой в Индия той бил изцяло удивен от тази страна, наричайки я свещено място. Веднъж той написа:
През 1919 година той пътува до Тибет, където учи тибетския будизъм и деликатно учи другите тибетски религиозни текстове като „ Освобождението посредством слушане в междинното положение “ на Карма Лингпа. Тогава той бил захласнат от концепцията да преведе тези текстове за западния свят. Там той съумял да се срещне с учителя по британски език и преводач на име Лама Кази Дауа-Самдуп и в продължение на няколко месеца деликатно превели книгата на британски.
Любопитно е, че Евънс-Венц не намира заглавието за задоволително привлекателно за западната аудитория и го преименува на по-екзотично и ненапълно злокобно звучащо име, а точно “Тибетска книга на мъртвите “, тъй като му звучало готино и частично тъй като твърди, че му припомня за египетската книга на мъртвите, с която имал честа да се срещне по време на престоя си в Египет.
Публикувана от Oxford University Press
през 1927 година, „ Тибетската книга на мъртвите “ е първият англоезичен текст, който отваря прозорец в света на тибетския будизъм, и в този интервал става шлагер. Въпреки обстоятелството, че в действителност не превежда нищо и даже не може да приказва тибетски вярно, Евънс-Венц спорно се разпознава единствено като съставител и редактор на творбата, само че това не стопира известността на ръкописа.
Евънс-Венц превежда от тибетски още три текста за източната мистичност и нематериалност: Великият тибетски йоги Миларепа (1928), Тибетска йога и тайните доктрини (1935) и Тибетската книга за Великото избавление (1954). Въпреки че фантазията му била да остане в Индия до края на живота си, той се завърнал в Съединените щати с експлоадирането на Втората международна война. Там той разделя времето си сред главната си резиденция в хотел Keystone в Сан Диего и скромният си дом покрай планината Кучама на границата с Мексико, която считал за свещено място за упражняване на медитация, будистка нематериалност и това, което той назовава “дхарма ”, будисткият път на “истината “.
Най-често той е бил възприеман като много екстравагантен, облечен в изтъркани облекла и от време на време скитащ в близост необут. Голяма част от същия аскетичен живот, който е водил в Тибет, той назовава „ идеалът на отшелника “. Той продължава да написа и през 1946 година като написва увод към известната автобиография на Йогананда – биография на един йогин, като също по този начин продължава да написа и доста публикации за теософски изявления и другата своя книга, наречена „ Свещените планини “, която се занимава с паралелите сред индианските вярвания и тибетския будизъм. През всичко това време той копнее да се върне към живота, който е оставил след себе си в обичаната си Индия, записвайки в миналото в дневника си:
Той в никакъв случай повече нямал шанса да се върне, най-малко не и в този живот в Индия, тъй като умрял на 17 юли 1965 година, Част от прахът му бил пренесен в дребен храм в Северна Индия. Това е дълбокият завършек на неговия див живот, който той водил от просто момче от Ню Джърси до странник, ловджия на феи и създател на един от първите налични текстове за тибетския будизъм, които Западът в миналото е виждал.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
