Просвещението
Никой не знае какво е съзнанието и по какъв начин работи. Разбира се, учените от разнообразни области на науката имат разнообразни догатки по отношение на този резултат, само че никой не може да даде прецизен отговор на въпроса, какво е съзнанието? Подобна обстановка се следи и при квантовата механика – изучавайки взаимоотношението на най-малките частици на Вселената между тях, физиците са научили доста. Но защото квантовата механика не е съгласна с теорията за общата релативност на Айнщайн, откривателите не могат да схванат, по какъв начин да ги доведат до общ знаменател.
Според един от най-великите учени на ХХ век, физикът Ричард Файнман, никой не схваща същински квантовата механика. Интересното е, че той също е приказвал за също толкоз комплициран проблем на съзнанието. Въпреки обстоятелството, че някои учени имат вяра, че съзнанието е просто заблуда, други, в противен случай, имат вяра, в това че въобще не разбираме от кое място идва то. Така че не е изненадващо, че вековната тайнственост на съзнанието е предиздвикала някои откриватели да се извърнат към квантовата физика, с цел да го обяснят. Но по какъв начин една неразгадана тайнственост може да бъде обяснена от друга?
Какво е съзнанието?
Трудно е да се дефинира какво тъкмо е съзнанието. Как да отговоря на въпрос „ за какво съм аз “ или „ по какъв начин моето схващане се разграничава от съзнанието на котката? “ или “защо схващам света по този метод, а не по друг метод? ” За благополучие има учени по света, които са подготвени да отговорят, в случай че не на всички, то на доста въпроси за това, какво е човешкото схващане?
Например, когнитивният мъдрец Даниел Денет, професор в университета Тъфтс (САЩ), в книгата си „ От бактерии до Бах и назад “ приказва за това, по какъв начин биологичните процеси в човешкото тяло основават поток от мисли и облици. Професорът има вяра, че субективният филм, който се играе пред очите на всеки от нас, не е нищо повече от заблуда, ловко изтъкана от мозъка ни. Той също по този начин има вяра, че съзнанието не е толкоз загадъчно, колкото си мислим, и има вяра, че науката би трябвало да изясни обективното действието на мозъка.
Сред учените, които не са съгласни с гледната точка на Денет, е австралийският мъдрец и преподавател Дейвид Чалмърс. Той предлага съзнанието да се преглежда като нещо фундаментално, да вземем за пример като законите на физиката, които могат да бъдат открити в бъдеще благодарение на най-новите технологии. Втората му още по-радикална концепция се назовава „ хипотезата на панспичизма “, съгласно която съзнанието е универсално и всяка система го има до известна степен, даже обикновените частици и фотони. А където има фотони, може да има квантова механика.
През 1921 година Алберт Айнщайн е почетен с Нобелова премия за физика за откриването на закона за фотоелектричния резултат. Физикът вярвал, че светлината, която нормално се смятала за непрекъсната вълна, може да бъде разпределена и в кванти, които ние назоваваме фотони. Това събитие, дружно с разбирането на Макс Планк за радиацията на черното тяло, новият атомен модел на Нилс Бор, рентгеновите проучвания на Артър Комптън и догатката на Луи дьо Бройл, че материята има вълнообразни свойства, белязали началото на новата квантова епоха, в която аз и ти имаме шанса да живеем.
Изненадващо или не, обаче се появи новата квантова доктрина на съзнанието, която се назовава Orchestrated Objective Reduction (Orch OR), спонсорирана от носителя на Нобелова премия по физика професор Роджър Пенроуз от Оксфордския университет и анестезиолога Стюарт Хамеров от Университета в Аризона.
Теорията на Orch OR, макар че е претърпяла редица промени от самото си основаване, нормално декларира, че откриването на квантовите вибрации в „ микротубулите “, които се намират вътре в невроните на мозъка, поражда схващане. Микротубулите (протеиновите полимери) управляват невроналните и синаптичните функционалности, които свързват мозъчните процеси със самоорганизиращите се процеси на квантово равнище. Учените имат вяра, че новата доктрина може даже да изясни и за отвъдното.
Обърнете внимание,
че теорията на Пенроуз и Хамеров провокирала редица рецензии, само че използването на квантовата доктрина в биологичен подтекст траяла много време като имала максимален триумф във връзка с фотосинтезата. Интересното е било, че изследванията на обонянието, ензимите и даже птичите ДНК също допускат, че квантовите резултати могат да бъдат по-широко включени във действието на биологичните организми.
Докторантът Бетани Адамс неотдавна разгласява публикация във Physics World за ролята на квантовите резултати в мозъка. Докато проучванията на Адамс акцентират редица вероятни квантови резултати върху мозъка, нейното докторско проучване се концентрира върху квантовото усложнение сред невроните, и по какъв начин фармацевтични артикули като литий могат да му повлияят.
Въпреки че работата на Адамс обгръща няколко евентуални приложения, тя самата се надява, че нейните проучвания ще донесат на света по-добро схващане за това, по какъв начин работят антидепресантите и стабилизаторите на настроението, както и новите лекувания за многото психологични болести. Но кой знае, може би нейната работа ще разреши на учените да обяснят, по какъв начин работи съзнанието и от кое място идва.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
