Лавина от критики предизвикаха мерките за спасяване на бизнеса
Никой не харесва ограниченията на държавното управление за поддръжка на бизнеса и жителите, потърпевши от ковид.
Лавина от рецензии отприщи оповестеният през вчерашния ден пакет от 4.5 милиарда лева Като се изключи снадки до 30 юни период за заплащане на налог облага, на практика в пакета има единствено две ограничения, ориентирани непосредствено към компаниите - субсидирането с 60% на заплатите на служащите и гаранциите на Българската банка за развиване пред комерсиалните банки да разсрочат заемите на затруднените компании.
Схемата с 60-процентната дотация към този момент бе мощно подложена на критика от работодателските организации поради това, че изключва редица бизнеси - като цялата индустрия, която понася огромни загуби поради забавени доставки на първични материали и съставни елементи и транспорт на подготвена продукция за експорт.
Недоволни са обаче и секторите, които ще получат тази помощ - търговци на дребно, хотелиери, ресторантьори, туристически организации.
" Искаме безусловно изплащане на 60% от трудовото заплащане на всеки един ангажиран, без обвързване с каквито и да било задължения от страна на работодателя - нито финансови, нито административни ", заяви Емил Коларов, ръководител на Сдружението на заведенията. От сдружението оферират тези 60% да се преведат по сметки на служащите аналогично на изплащането на болничните листове.
" Съмнявам се някой от сътрудниците да може да си разреши при затворено заведение да доплаща останалите 40% от възнагражденията на служащите плюс осигуровката им, която е върху 100% от заплатата. Такава мярка е само в отбрана на личния състав, само че не и на бизнеса. Само заведения, които имат кухни и се пробват сега да работят храна за у дома, може да си разрешат да задържат личен състав при тези условия, споделя Коларов.
Собствениците на заведенията недоволстват, че избавителните ограничения са се забавили прекалено доста във времето. " Хората имат потребност от пари в този момент, тъй като не работим от 13 март. Персоналът е в заплатен или непратен отпуск, само че на доста места към този момент е скъсен ", споделя Коларов. Според него доста значимо е още занапред да се мисли по какъв начин ще се развива икономиката след карантината. " Настояваме да се въведе диференцирана ставка за храните, което ще се отрази и за нашия бизнес. Това ще бъде глътка въздух след рецесията ", споделя Коларов.
" Не разбирам по какъв начин ще борим рецесията с заеми, които би трябвало да се връщат. Защото на бизнеса му се предлага тъкмо това - да вземе в допълнение заеми ", разяснява другата избавителна мярка Ричард Алибегов от Асоциацията на ресторантьорите. На процедура наливането на 500 млн. лева в Българската банка за развиване има за цел да се обезпечат гаранции пред комерсиалните банки за по-лесно рефинансиране на закъсалите компании, които не могат да си заплащат към този момент теглените заеми.
И в туристическия отрасъл не са удовлетворени от ограниченията. Условията за прилагане на 60% дотация за заплатите, вършат мярката неприложима, казва Даниела Стоева, шеф на Тандем Травел и ръководител на Асоциация на българските туроператори и туристически организации. Не е ясно и при какви условия и критерии ще се обезпечи финансиране през Българсата банка за развиване и до каква степен комерсиалните банки ще имат подготвеност да се участват, счита тя.
" Туристическият отрасъл настоявахме да има отсрочване на заплащането на Данък добавена стойност. Специално за нашия бранш не е прав финансовият министър Владислав Горанов, като споделя че това е индиректен налог, който потребителят - крайният клиент, към този момент е платил. При нас облагането на Данък добавена стойност става на маржова скица, т.е. не се начислява настрана ", показва Стоева.
И споделя, че секторът е очаква мерките да бъдат в по-дългосрочен проект. " Защото в случай че едно магазинче отвори откакто свърши изключителното състояние и бизнесът му може да се възвърне за няколко седмици, то в туризма нещата не може да станат в кратковременен проект - ние сме подвластни от авикомпаниите, от логиката на психиката на екскурзианта... Така че една мярка от порядъка на месец, даже три месеца, не е целесъобразна. Туризмът, с цел да си поеме глътка въздух, има потребност от подкрепяне най-малко 9 месеца " споделя Стоева.
За промишлеността пък най-значимата помощ от страната е да обезпечи транспортните връзки в чужина. " Дори и никаква друга подкреда да не получим от страната, само да подсигури безпромлемното предугаждане на стоките на открито, е голяма крачка. Тя обаче по никакъв начин не се случва. Но тук казусът е на равнище Европейски Съюз ", коментира Румен Радев, зам.-председател на АИКБ. Работодателската огранизация мощно разкритикува орязаната опция повече браншове и компании да се възползват от субсидирана претовареност. Критики има и към изискванията за използването на тази дотация. " Сметките демонстрират, че като се прибавят осигуровките страната ще подкрепи компаниите единствено с една трета, а останалите две трети брутното заплащане би трябвало да се дадат от работодателя ", споделя Радев.
" В машиностроенето да вземем за пример по данни на Национален статистически институт междинната съществена заплата е 1165 лева За служащ с 10-годишен стаж заплащанията на работодателя доближават до 1392 лева, а чистата сума след приспадане на осигуровки и 10% налог, която ще получи работникът е 904 лева Т.е. страната взима 487 лева от брутната заплата. Като дава обещание да покрие 60% от брутното заплащане, звучи доста - 700 лева при този образец. Но като приспаднем тези 487 лева, се получава, че страната действително оказва помощ с 212 лева Така най-после излиза, че служащият ще си вземе отново същите 904 лева, без да е полагал труд, само че страната ще подсигури единствено 23% от тях, а останалите 77% са от компанията. За да има най-малко равнене на тежестта - страната би трябвало да каже, че покрива 80% от брутната заплата. Това демонстрира простата математика ", споделя Радев.
" Селскостопанският бранш също се нуждае от препоръчаната мярка 60 на 40 и в случай че това се направи, тогава бихме могли да предложим на служащите по-високо възнаграждение и да притеглим работна ръка. Например доста български служащи в чужбина се завърнаха в страната ", разяснява Мариана Милтенова, ръководител на Националното съдружие на градинарите - пред БНР. Според нея изключването на браншове от ограниченията за подкрепяне е дискриминация. " Не знаем обаче дали може да се включим в обсега на тази мярка заради поставеното изискване да няма освобождение на назначени служащи. При нас в по-голямата си част хората работят сезонно, не са целогодишно заети, тъй като няма по какъв начин да плащаш на 300 души целогодишно заплащане ", споделя тя.
Според Милтенова е значимо да се подкрепи селското ни стопанство, тъй като то е насочено към вътрешния пазар, огромна част от продукцията се осъществя на Черноморието и в туристическите курорти и в случай че няма туризъм, реализацията на артикули ще намалее.
Лавина от рецензии отприщи оповестеният през вчерашния ден пакет от 4.5 милиарда лева Като се изключи снадки до 30 юни период за заплащане на налог облага, на практика в пакета има единствено две ограничения, ориентирани непосредствено към компаниите - субсидирането с 60% на заплатите на служащите и гаранциите на Българската банка за развиване пред комерсиалните банки да разсрочат заемите на затруднените компании.
Схемата с 60-процентната дотация към този момент бе мощно подложена на критика от работодателските организации поради това, че изключва редица бизнеси - като цялата индустрия, която понася огромни загуби поради забавени доставки на първични материали и съставни елементи и транспорт на подготвена продукция за експорт.
Недоволни са обаче и секторите, които ще получат тази помощ - търговци на дребно, хотелиери, ресторантьори, туристически организации.
" Искаме безусловно изплащане на 60% от трудовото заплащане на всеки един ангажиран, без обвързване с каквито и да било задължения от страна на работодателя - нито финансови, нито административни ", заяви Емил Коларов, ръководител на Сдружението на заведенията. От сдружението оферират тези 60% да се преведат по сметки на служащите аналогично на изплащането на болничните листове.
" Съмнявам се някой от сътрудниците да може да си разреши при затворено заведение да доплаща останалите 40% от възнагражденията на служащите плюс осигуровката им, която е върху 100% от заплатата. Такава мярка е само в отбрана на личния състав, само че не и на бизнеса. Само заведения, които имат кухни и се пробват сега да работят храна за у дома, може да си разрешат да задържат личен състав при тези условия, споделя Коларов.
Собствениците на заведенията недоволстват, че избавителните ограничения са се забавили прекалено доста във времето. " Хората имат потребност от пари в този момент, тъй като не работим от 13 март. Персоналът е в заплатен или непратен отпуск, само че на доста места към този момент е скъсен ", споделя Коларов. Според него доста значимо е още занапред да се мисли по какъв начин ще се развива икономиката след карантината. " Настояваме да се въведе диференцирана ставка за храните, което ще се отрази и за нашия бизнес. Това ще бъде глътка въздух след рецесията ", споделя Коларов.
" Не разбирам по какъв начин ще борим рецесията с заеми, които би трябвало да се връщат. Защото на бизнеса му се предлага тъкмо това - да вземе в допълнение заеми ", разяснява другата избавителна мярка Ричард Алибегов от Асоциацията на ресторантьорите. На процедура наливането на 500 млн. лева в Българската банка за развиване има за цел да се обезпечат гаранции пред комерсиалните банки за по-лесно рефинансиране на закъсалите компании, които не могат да си заплащат към този момент теглените заеми.
И в туристическия отрасъл не са удовлетворени от ограниченията. Условията за прилагане на 60% дотация за заплатите, вършат мярката неприложима, казва Даниела Стоева, шеф на Тандем Травел и ръководител на Асоциация на българските туроператори и туристически организации. Не е ясно и при какви условия и критерии ще се обезпечи финансиране през Българсата банка за развиване и до каква степен комерсиалните банки ще имат подготвеност да се участват, счита тя.
" Туристическият отрасъл настоявахме да има отсрочване на заплащането на Данък добавена стойност. Специално за нашия бранш не е прав финансовият министър Владислав Горанов, като споделя че това е индиректен налог, който потребителят - крайният клиент, към този момент е платил. При нас облагането на Данък добавена стойност става на маржова скица, т.е. не се начислява настрана ", показва Стоева.
И споделя, че секторът е очаква мерките да бъдат в по-дългосрочен проект. " Защото в случай че едно магазинче отвори откакто свърши изключителното състояние и бизнесът му може да се възвърне за няколко седмици, то в туризма нещата не може да станат в кратковременен проект - ние сме подвластни от авикомпаниите, от логиката на психиката на екскурзианта... Така че една мярка от порядъка на месец, даже три месеца, не е целесъобразна. Туризмът, с цел да си поеме глътка въздух, има потребност от подкрепяне най-малко 9 месеца " споделя Стоева.
За промишлеността пък най-значимата помощ от страната е да обезпечи транспортните връзки в чужина. " Дори и никаква друга подкреда да не получим от страната, само да подсигури безпромлемното предугаждане на стоките на открито, е голяма крачка. Тя обаче по никакъв начин не се случва. Но тук казусът е на равнище Европейски Съюз ", коментира Румен Радев, зам.-председател на АИКБ. Работодателската огранизация мощно разкритикува орязаната опция повече браншове и компании да се възползват от субсидирана претовареност. Критики има и към изискванията за използването на тази дотация. " Сметките демонстрират, че като се прибавят осигуровките страната ще подкрепи компаниите единствено с една трета, а останалите две трети брутното заплащане би трябвало да се дадат от работодателя ", споделя Радев.
" В машиностроенето да вземем за пример по данни на Национален статистически институт междинната съществена заплата е 1165 лева За служащ с 10-годишен стаж заплащанията на работодателя доближават до 1392 лева, а чистата сума след приспадане на осигуровки и 10% налог, която ще получи работникът е 904 лева Т.е. страната взима 487 лева от брутната заплата. Като дава обещание да покрие 60% от брутното заплащане, звучи доста - 700 лева при този образец. Но като приспаднем тези 487 лева, се получава, че страната действително оказва помощ с 212 лева Така най-после излиза, че служащият ще си вземе отново същите 904 лева, без да е полагал труд, само че страната ще подсигури единствено 23% от тях, а останалите 77% са от компанията. За да има най-малко равнене на тежестта - страната би трябвало да каже, че покрива 80% от брутната заплата. Това демонстрира простата математика ", споделя Радев.
" Селскостопанският бранш също се нуждае от препоръчаната мярка 60 на 40 и в случай че това се направи, тогава бихме могли да предложим на служащите по-високо възнаграждение и да притеглим работна ръка. Например доста български служащи в чужбина се завърнаха в страната ", разяснява Мариана Милтенова, ръководител на Националното съдружие на градинарите - пред БНР. Според нея изключването на браншове от ограниченията за подкрепяне е дискриминация. " Не знаем обаче дали може да се включим в обсега на тази мярка заради поставеното изискване да няма освобождение на назначени служащи. При нас в по-голямата си част хората работят сезонно, не са целогодишно заети, тъй като няма по какъв начин да плащаш на 300 души целогодишно заплащане ", споделя тя.
Според Милтенова е значимо да се подкрепи селското ни стопанство, тъй като то е насочено към вътрешния пазар, огромна част от продукцията се осъществя на Черноморието и в туристическите курорти и в случай че няма туризъм, реализацията на артикули ще намалее.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ