Дайте на сина на Божанков автомат. И да отиде с татко на работа
Имаше един подобен анекдот от началото на Прехода: Във Великото национално заседание нахълтал злокобно изглеждащ юначага с камуфлажно облекло, брада до кръста и скиорска маска. В ръцете си стискал автомат „ Калашников “ с двоен пълнител. Изтъпанил се посред залата и изревал: „ Кой от вас е Желю Желев? “ Тишина. „ Кой е Желев? “ От лявата част се чуло безшумно гласче, може би на Клара Маринова или на Ирина Бокова: „ Ей, оня там е! “ Мъжът заредил автомата и изкомандвал: „ Желю, залегни! “
Случката с невръстното синче на Явор Божанков, което гръмна в крайници с „ Магнум “ 357 другарче по игра в Арбанаси оня ден, ми подсети какъв брой подценявана е въоръжената политическа битка по нашите ширини. Даже македонците, дето ги нямаме за нищо, взривиха Киро Глигоров, а ние 30 години си подмятаме един мъртвец на Андрей Луканов от моргата, дето към този момент не служи нито за поука, нито за сензация, нито даже за естетически удар по сетивата.
За страна, превзета напълно от мафията и някогашните репресивни органи на болшевишката власт, ние сме забележителни пацифисти. В надалеч по-изпитани демокрации знакови фигури отнасят ножа или патрона, а тук даже не смеят по един пестник да си отвъртят. Най-много някой да настъпи Манол Пейков. Тупаниците, дето Боян Расате ги бие в клубовете на гейове и лесбийки, не ги броя, че той е парламентарно непредставен.
Преди година и нещо в Япония очистиха премиера Шиндзо Абе, голяма фигура освен на вътрешната сцена, само че и интернационално приет политик с връзки от Китай до Бразилия. Земунският клан очисти със снайпер Зоран Джинджич. Рафик Харири, който възвърне Ливан след десетилетната революция и се радваше на невижданата честност на своя народ, беше взривен с кола-бомба през 2005-а.
Само у нас политиците живеят в цялостна сигурност и философско равнодушие и не, не е тъй като бавачките им от НСО са суперпрофита. Тях ги бива единствено да им готвят манджи и да ги карат на коафьор и ноктопластика. Причината да няма атентати е, че няма кой да бъде отстрелян, тъй като всички по този начин са се слели с миманса на статуквото, че никой не изпъква задоволително, с цел да поеме патрона. Превърнали са се в сива, клиентелистка маса, в безформено тресавище, в каша от редки изпражнения. А всеки добър стрелец ще ви каже, че да гърмиш в такава субстанция си е чиста загуба на боеприпаси.
За да си цел би трябвало да си корав, в диария няма даже кой камъче да хвърли, тъй като единствено ще се изпръска, а тя ще си остане същата и непокътната. Първият политически атентат в международната история верочтно води началото си от Каин и Авел. Или за феновете на чистата просвета – когато някой фъфлещ неандерталец е сграбчил тоягата и се спукал кратуната на водача на племето с желанието да заграби мястото му.
От тогава задачата на политическите атентати остава една и съща: физическото очистване на противника и вдишване на властта в свои ръце. Тук обаче властта е съответно разграничена, парцелирана и съединена и затова живеем в мир и единодушие. Само почтените деца може би считат, че има някакъв излаз и път за смяна. Защо не пробваме тогава? Да дадем на сина на Явор Божанков калашник и да го пратим с баща му в Народното събрание. Каквото и да се случи, все ще завоюва демокрацията.
Случката с невръстното синче на Явор Божанков, което гръмна в крайници с „ Магнум “ 357 другарче по игра в Арбанаси оня ден, ми подсети какъв брой подценявана е въоръжената политическа битка по нашите ширини. Даже македонците, дето ги нямаме за нищо, взривиха Киро Глигоров, а ние 30 години си подмятаме един мъртвец на Андрей Луканов от моргата, дето към този момент не служи нито за поука, нито за сензация, нито даже за естетически удар по сетивата.
За страна, превзета напълно от мафията и някогашните репресивни органи на болшевишката власт, ние сме забележителни пацифисти. В надалеч по-изпитани демокрации знакови фигури отнасят ножа или патрона, а тук даже не смеят по един пестник да си отвъртят. Най-много някой да настъпи Манол Пейков. Тупаниците, дето Боян Расате ги бие в клубовете на гейове и лесбийки, не ги броя, че той е парламентарно непредставен.
Преди година и нещо в Япония очистиха премиера Шиндзо Абе, голяма фигура освен на вътрешната сцена, само че и интернационално приет политик с връзки от Китай до Бразилия. Земунският клан очисти със снайпер Зоран Джинджич. Рафик Харири, който възвърне Ливан след десетилетната революция и се радваше на невижданата честност на своя народ, беше взривен с кола-бомба през 2005-а.
Само у нас политиците живеят в цялостна сигурност и философско равнодушие и не, не е тъй като бавачките им от НСО са суперпрофита. Тях ги бива единствено да им готвят манджи и да ги карат на коафьор и ноктопластика. Причината да няма атентати е, че няма кой да бъде отстрелян, тъй като всички по този начин са се слели с миманса на статуквото, че никой не изпъква задоволително, с цел да поеме патрона. Превърнали са се в сива, клиентелистка маса, в безформено тресавище, в каша от редки изпражнения. А всеки добър стрелец ще ви каже, че да гърмиш в такава субстанция си е чиста загуба на боеприпаси.
За да си цел би трябвало да си корав, в диария няма даже кой камъче да хвърли, тъй като единствено ще се изпръска, а тя ще си остане същата и непокътната. Първият политически атентат в международната история верочтно води началото си от Каин и Авел. Или за феновете на чистата просвета – когато някой фъфлещ неандерталец е сграбчил тоягата и се спукал кратуната на водача на племето с желанието да заграби мястото му.
От тогава задачата на политическите атентати остава една и съща: физическото очистване на противника и вдишване на властта в свои ръце. Тук обаче властта е съответно разграничена, парцелирана и съединена и затова живеем в мир и единодушие. Само почтените деца може би считат, че има някакъв излаз и път за смяна. Защо не пробваме тогава? Да дадем на сина на Явор Божанков калашник и да го пратим с баща му в Народното събрание. Каквото и да се случи, все ще завоюва демокрацията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ