Всеки ден е шанс да простите, да научите нещо ново и да благодарите
Ние печелим независимост: да обичаме света и хората в него, да обичаме себе си и всичко, което ни заобикаля.
Човек би трябвало да се освободи от целия негатив, който го разяжда от вътрешната страна, с цел да откри щастието. Само по този метод можем да се научим да ценим себе си и света, който ни заобикаля.
Ние сме в обществото, където царува безпорядък и звук, които отвличат вниманието ни от основното - да разберем какво е в действителност значимо и значимо в нашия живот. Постоянното безпокойствие, безконечен стрес и това да оставяме щастието за по-късно не ни разрешават да се любуваме на най-ценното нещо - настоящия миг.
Следователно е толкоз значимо да създадем това и да не го отлагаме за по-късно: Да намерим време да благодарим на живота за всичко, което имаме, да прощаваме на тези, които са ни обидили (съзнателно или несъзнателно) и да разберем още доста значими неща.
Прошката - доста удобна за мозъка
Прошката е демонстрация на увереност и храброст. И по тази причина не би трябвало да чакате подобаващото време или условия. Можете да покажете смелостта си и да пуснете всички обиди тъкмо в този момент. Хората са склонни да поясняват прошката като демонстрация на уязвимост. Това е голямо неправилно разбиране. Прошката в действителност е форма на прочувствено избавление. Ние получаваме невиждана независимост, преставаме да бъдем пандизчии на това, което ни боли. В интерес на истината това е единственият ни късмет да се освободим от болката и най-сетне да сложим край.
Така че прошката е нужна на първо място за самите нас. Прощавайки, ние укрепваме личното си здраве и реализираме прочувствен баланс. Освобождаваме се от болежка и оскърбление, отваряйки сърцата и душите си за нови благоприятни условия, с които животът е цялостен.
Способността за учене и схващане е ключът към щастливия живот
Да се учиш е освен да запомниш нова информация, а да я анализираш и да станеш по-образован. Образованието е развой на събуждане на човек, способността да преоткрива нещо за себе си всеки ден, с цел да се приспособява по-добре в този свят.
Факт е, че хората, без значение какъв брой умни и мъдри са, са склонни да основават избрани модели на мислене във времето. Това значи, че те губят способността да гледат на света оттатък техните „ точки “. Затова е толкоз значимо да се учим всеки ден, всяка минута. Да вършим това за себе си, с цел да оцелеем и този огромен, изменящ се свят.
Благодарността е скъпа добродетел
Чувствата на признателност и благодарност въздействат доста позитивно на нашия мозък и въодушевление: тревогата и стресът понижават, депресията изчезва. И най-важното - най-сетне започваме да живеем пълностоен живот и го оценяваме.
Да кажем „ благодаря “ значи да оценяваме това, което имаме. Оценяваме кои сме. Ние печелим независимост: да обичаме света и хората в него, да обичаме себе си и всичко, което ни заобикаля.
Човек би трябвало да се освободи от целия негатив, който го разяжда от вътрешната страна, с цел да откри щастието. Само по този метод можем да се научим да ценим себе си и света, който ни заобикаля.
Ние сме в обществото, където царува безпорядък и звук, които отвличат вниманието ни от основното - да разберем какво е в действителност значимо и значимо в нашия живот. Постоянното безпокойствие, безконечен стрес и това да оставяме щастието за по-късно не ни разрешават да се любуваме на най-ценното нещо - настоящия миг.
Следователно е толкоз значимо да създадем това и да не го отлагаме за по-късно: Да намерим време да благодарим на живота за всичко, което имаме, да прощаваме на тези, които са ни обидили (съзнателно или несъзнателно) и да разберем още доста значими неща.
Прошката - доста удобна за мозъка
Прошката е демонстрация на увереност и храброст. И по тази причина не би трябвало да чакате подобаващото време или условия. Можете да покажете смелостта си и да пуснете всички обиди тъкмо в този момент. Хората са склонни да поясняват прошката като демонстрация на уязвимост. Това е голямо неправилно разбиране. Прошката в действителност е форма на прочувствено избавление. Ние получаваме невиждана независимост, преставаме да бъдем пандизчии на това, което ни боли. В интерес на истината това е единственият ни късмет да се освободим от болката и най-сетне да сложим край.
Така че прошката е нужна на първо място за самите нас. Прощавайки, ние укрепваме личното си здраве и реализираме прочувствен баланс. Освобождаваме се от болежка и оскърбление, отваряйки сърцата и душите си за нови благоприятни условия, с които животът е цялостен.
Способността за учене и схващане е ключът към щастливия живот
Да се учиш е освен да запомниш нова информация, а да я анализираш и да станеш по-образован. Образованието е развой на събуждане на човек, способността да преоткрива нещо за себе си всеки ден, с цел да се приспособява по-добре в този свят.
Факт е, че хората, без значение какъв брой умни и мъдри са, са склонни да основават избрани модели на мислене във времето. Това значи, че те губят способността да гледат на света оттатък техните „ точки “. Затова е толкоз значимо да се учим всеки ден, всяка минута. Да вършим това за себе си, с цел да оцелеем и този огромен, изменящ се свят.
Благодарността е скъпа добродетел
Чувствата на признателност и благодарност въздействат доста позитивно на нашия мозък и въодушевление: тревогата и стресът понижават, депресията изчезва. И най-важното - най-сетне започваме да живеем пълностоен живот и го оценяваме.
Да кажем „ благодаря “ значи да оценяваме това, което имаме. Оценяваме кои сме. Ние печелим независимост: да обичаме света и хората в него, да обичаме себе си и всичко, което ни заобикаля.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ