Душевната зависимост и нейното отвоюване |
Независимостта на България е измежду най-дръзките и почтени актове, предприемани от нашия народ. Сега, уви, 112 години след оня незабравим ден наподобява, че България е по-зависима от всеки път.
Тогава сме били подвластни от Османската империя, половин век по-късно ставаме напълно подвластни от Съветския съюз.
През 2020 година обаче сме подвластни от Турция да не ни пусне мигрантите, от Русия да не ни спре газта, от Съединени американски щати да не си отдръпне поддръжката, от Европейски Съюз да не понижи еврофондовете и още от десетки други дребни и огромни зависимости, които трансфораха България в пазар за непознати артикули и запас за евтина работна ръка за чужбина.
Всички тези зависимости обаче се коренят в една-единствена - нашата лична психическа, умствена и прочувствена взаимозависимост. От победенческото ни мислене, което си постановяваме сами от десетилетия насам. Всичко непознато е по-хубаво от всичко българско. Криворазбрана цивилизация, която ни кара да кръщаваме децата си с непознати имена, да отхвърляме традициите си, да вкарваме непрестанно ненужни чуждици в езика си, да тъпчем културата си и да подценяваме производството си.
Да, не трябва и да изпадаме в сляпо патриотарство, както една нелепа реклама твърди, че от българското по-хубаво няма. Истината е някъде по средата.
В мига, в който осъзнаем личната си душевна взаимозависимост - ще реализираме самостоятелност. Ще тропнем с крайник и като персони, и като страна - и ще кажем стига толкоз. Неминуемо ще има негативи, само че ние ще ги понесем с високо вдигнати глави.
Защото достолепието не се лишава, то се дава.
Преди 112 година независимостта ни е била застрашена от война, интернационална изолираност и тежка икономическа рецесия, само че това не стопира нашите прародители да работят. Бидейки изцяло наясно какво може да последва. И тъй като са се осмелили – са победили.
Нима в този момент е по-страшно? Не, просто ние сме по-страхливи и малодушни. Преклонена главица сабя не я сече, но пашата обича смелите.
Честит празник, скъпи сънародници, уповавам се всеки един от нас да събере задоволително сили, с цел да извоюва личната си душевна самостоятелност, а по-късно и тази на България.
Още мнения и изявленията от „ По острието “ може да чуете във,,, и.
Тогава сме били подвластни от Османската империя, половин век по-късно ставаме напълно подвластни от Съветския съюз.
През 2020 година обаче сме подвластни от Турция да не ни пусне мигрантите, от Русия да не ни спре газта, от Съединени американски щати да не си отдръпне поддръжката, от Европейски Съюз да не понижи еврофондовете и още от десетки други дребни и огромни зависимости, които трансфораха България в пазар за непознати артикули и запас за евтина работна ръка за чужбина.
Всички тези зависимости обаче се коренят в една-единствена - нашата лична психическа, умствена и прочувствена взаимозависимост. От победенческото ни мислене, което си постановяваме сами от десетилетия насам. Всичко непознато е по-хубаво от всичко българско. Криворазбрана цивилизация, която ни кара да кръщаваме децата си с непознати имена, да отхвърляме традициите си, да вкарваме непрестанно ненужни чуждици в езика си, да тъпчем културата си и да подценяваме производството си.
Да, не трябва и да изпадаме в сляпо патриотарство, както една нелепа реклама твърди, че от българското по-хубаво няма. Истината е някъде по средата.
В мига, в който осъзнаем личната си душевна взаимозависимост - ще реализираме самостоятелност. Ще тропнем с крайник и като персони, и като страна - и ще кажем стига толкоз. Неминуемо ще има негативи, само че ние ще ги понесем с високо вдигнати глави.
Защото достолепието не се лишава, то се дава.
Преди 112 година независимостта ни е била застрашена от война, интернационална изолираност и тежка икономическа рецесия, само че това не стопира нашите прародители да работят. Бидейки изцяло наясно какво може да последва. И тъй като са се осмелили – са победили.
Нима в този момент е по-страшно? Не, просто ние сме по-страхливи и малодушни. Преклонена главица сабя не я сече, но пашата обича смелите.
Честит празник, скъпи сънародници, уповавам се всеки един от нас да събере задоволително сили, с цел да извоюва личната си душевна самостоятелност, а по-късно и тази на България.
Още мнения и изявленията от „ По острието “ може да чуете във,,, и.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ