Колониалните дилеми на Запада
Независимо по какъв начин ще се развие обстановката към Нигер в близко бъдеще, събитията от последните години демонстрират, че Франция, както и целият Запад, няма подготвени предписания за опазване на въздействието си в Африка. Кризата на концепциите е съпроводена от рецесия на материалните запаси и дружно те основават пагубно разбиране на обстановката.
Двойнствената позиция, в която се намират водещите страни на Запада след военния прелом в Нигер, най-добре илюстрира сложното търсене, в което се намира тяхната политика по отношение на разрастващите се страни, откакто обичайните принадлежности за въздействие са значително изчерпани. Все още не можем да кажем какъв брой трагично ще бъде продължението на историята с отстраняването на президента Базум от власт и желанието на страните от ЕКОВАС да възстановят предходния парламентарен ред в страната за Западна Африка и народа на самия Нигер. И е доста евентуално радикалната промяна на властта да не продължи в Нигер със същия триумф, както в прилежащите Мали или Буркина Фасо. Но към този момент е явно, че системата на постколониално въздействие на Франция в този район е в дълбока рецесия, чиито последствия към момента са неразбираеми. А дружно с това и общото взаимоотношение на Запада с минимум предпазената от неговите искания част от света на разрастващите се страни.
Франция, несъмнено, се задържа в Африка доста по-дълго, в сравнение с трябваше. Единствената от всички европейски колониални империи, които са основали благосъстоянията си върху ограбването на африкански и азиатски нации, след напускането си, тя съумява да сътвори в района инфраструктура за политическо въздействие освен върху стопанската система, само че и върху главните въпроси на развиването на нови суверенни страни. Икономическата общественост на западноафриканските страни (ЕКОВАС) или Западноафриканският стопански и валутен съюз, водещите интернационалните организации в района, са основани по друго време с поддръжката на Франция и се радват на нейното застъпничество. В някои страни от района, в това число Сенегал, Габон, Чад, Кот д`Ивоар и Нигер, френското наличие се показва посредством разполагането на военни бази и контингенти. Историята на района през последните четиридесет-петдесет години познава доста образци за директна военна интервенция от някогашната метрополия.
В това Париж постоянно се е радвал на двойствената поддръжка на Съединени американски щати, които, въпреки и да се стремят да лишават най-вкусните части от колониалния „ къс “ на европейците, в редица случаи избират да делегират използването на директно принуждение на техните европейски спътници. Париж играе много сполучливо тази роля от средата на 60-те години. Това е доста ласкателно за неговата национална горделивост, свободна от демократични предубеждения към нации, които френското общество счита за под равнището на развиване. И също така разрешава да се извлекат обилни стопански изгоди от монополния достъп до естествените запаси, които са доста значими за актуалната стопанска система. Това, което вторият европейски колос - Германия, би трябвало да купи за солидни пари, Франция взима в Африка съвсем гратис.
С други думи, в случай че можем да приказваме за връзките сред Запада и по-голямата част от света като за неоколониално владичество, тогава френското въздействие в Африка не се разграничава доста от елементарния колониализъм.
Дори системата от интернационалните институции, учредена на фиктивен суверенитет, която Съединени американски щати постановиха на всички места през ХХ век, не можеше да се трансформира в спънка за сходна тактика.
Всяка история обаче има край. Сега развиването на африканските общества, както и общото намаляване на техните поробители, водят връзките сред тях до някакъв промеждутъчен етап, след който някогашните колониални господари ще би трябвало или да се отдръпват изцяло, или да потърсят нови пътища за своето наличие в Африка. Основната причина е, че силите и ресурсите на Париж към този момент не са задоволителни, с цел да управляват държавните управления на официално суверенни страни и няма съответен заместител измежду водещите сили на Запада. Освен това нови външни играчи от ден на ден идват в Африка. Русия усилва наличието си там в региона на сигурността и битката с религиозните терористични групи, а Китай усилва въздействието си в икономическата сфера, постоянно предлагайки на африканските страни доста по-изгодни и уважителни модели на съдействие, в сравнение с биха могли да чакат да получат на Запад. Това е изключително сензитивно там, където европейските сили в никакъв случай не са се сблъсквали с конкуренция и са привикнали да не се натоварват изключително с въпроси на обществената инфраструктура.
Самите африкански държавни управления от ден на ден виждат себе си в свят на различни благоприятни условия, което значи, че са отворени за контакти и интензивно взаимоотношение с доста външни сътрудници. Ярък образец беше присъединяване на доста африкански водачи и техни представители в юлския руско-африкански конгрес и среща на върха в Санкт Петербург. Въпреки обстоятелството, че наличието им там заплашваше доста от тях с затруднения със Съединени американски щати и техните европейски съдружници, представители на африканските страни не скриха обстоятелството, че са отворени за разговор и практическо съдействие с Русия по време на яростния ѝ спор със Запада. На фона на многогодишни искания от Франция по отношение на хипотетичното предпочитание на Русия да я измести от проблемите със сигурността на някои африкански страни, това държание наподобява непрекъснато без значение.
Би било неприемливо опростяване да се счита, че западните страни, изключително Франция, не схващат наличието и характера на процесите, протичащи с тяхното въздействие в Африка. В резултат на това, както и в връзките на Запада с интернационалната общественост като цяло, Париж търси нови способи за добиване на оптималната изгода там, където директният надзор става неосъществим. Това дава опция на външни наблюдаващи да приказват за упадъка на френската мощност в район, където до неотдавна французите се усещаха изцяло удобно. Какви благоприятни условия имат да поддържат наличието си и съществуват ли въобще? Особено поради обстоятелството, че във военно отношение Франция към момента е доста по-силна от всеки един от африканските режими поотделно, само че към този момент не е в положение да трансформира това преимущество в неоспоримо политическо въздействие.
Може да се допусна, че в идващите години някогашната колониална империя ще направи опит да разчита още повече на другарски – или по-скоро корумпирани – режими и политически елити. Постепенното понижаване на личното ни военно наличие в Африка ще изисква по-тясно съдействие с обособените страни и съществено отношение към техните военни качества. Всъщност точно вероятностите за военна интервенция на страните от ЕКОВАС в Нигер ще станат значим знак в този смисъл. Ако сходна интервенция се случи и се окаже сполучлива, можем да чакаме релативно възобновление на френското въздействие, само че в дизайна на активността на районните организации. Виждаме нещо сходно в Карибите, където множеството от известните интервенции се състояха под флага и силите на асоциация от районни дребни страни, зад които бяха Съединени американски щати.
Възможно е обаче сполучливата интервенция на ЕКОВАС в Нигер да даде повече самочувствие на водачите на тази група освен във връзка с техните съседи, само че и в границите на комплицирано взаимоотношение с Франция. При такива условия Париж не би трябвало да чака, че в лицето на ЕКОВАС ще получи дисциплиниран реализатор на волята си. Страните-членки на тази организация, в случай че съумеят, ще се включат по-активно в разговор със Съединени американски щати, както и с други огромни сили. Нека да отбележим, че част от техните водачи и представители участваха в срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург, където президентът Макрон не беше позволен, макар настойчивите му претенции. И доста сдържаното отношение на страните от Ековас към опцията за тяхното навлизане в Нигер от няколко седмици демонстрира, че вътрешните съображения и районната непоклатимост играят доста по-важна роля в тактиката им от настояванията и капризите на Париж.
Независимо по какъв начин ще се развие обстановката към Нигер в близко бъдеще, събитията от последните години демонстрират, че Франция, както и целият Запад, няма подготвени предписания за опазване на въздействието си в Африка. Кризата на концепциите е съпроводена от рецесия на материалните запаси и дружно основават пагубно разбиране на обстановката. Проблемите на Франция в Африка не са упадъкът на интернационалния или районен ред като подобен, а намаляването на властта на тези, които до неотдавна можеха да имат решаващо въздействие върху него.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Двойнствената позиция, в която се намират водещите страни на Запада след военния прелом в Нигер, най-добре илюстрира сложното търсене, в което се намира тяхната политика по отношение на разрастващите се страни, откакто обичайните принадлежности за въздействие са значително изчерпани. Все още не можем да кажем какъв брой трагично ще бъде продължението на историята с отстраняването на президента Базум от власт и желанието на страните от ЕКОВАС да възстановят предходния парламентарен ред в страната за Западна Африка и народа на самия Нигер. И е доста евентуално радикалната промяна на властта да не продължи в Нигер със същия триумф, както в прилежащите Мали или Буркина Фасо. Но към този момент е явно, че системата на постколониално въздействие на Франция в този район е в дълбока рецесия, чиито последствия към момента са неразбираеми. А дружно с това и общото взаимоотношение на Запада с минимум предпазената от неговите искания част от света на разрастващите се страни.
Франция, несъмнено, се задържа в Африка доста по-дълго, в сравнение с трябваше. Единствената от всички европейски колониални империи, които са основали благосъстоянията си върху ограбването на африкански и азиатски нации, след напускането си, тя съумява да сътвори в района инфраструктура за политическо въздействие освен върху стопанската система, само че и върху главните въпроси на развиването на нови суверенни страни. Икономическата общественост на западноафриканските страни (ЕКОВАС) или Западноафриканският стопански и валутен съюз, водещите интернационалните организации в района, са основани по друго време с поддръжката на Франция и се радват на нейното застъпничество. В някои страни от района, в това число Сенегал, Габон, Чад, Кот д`Ивоар и Нигер, френското наличие се показва посредством разполагането на военни бази и контингенти. Историята на района през последните четиридесет-петдесет години познава доста образци за директна военна интервенция от някогашната метрополия.
В това Париж постоянно се е радвал на двойствената поддръжка на Съединени американски щати, които, въпреки и да се стремят да лишават най-вкусните части от колониалния „ къс “ на европейците, в редица случаи избират да делегират използването на директно принуждение на техните европейски спътници. Париж играе много сполучливо тази роля от средата на 60-те години. Това е доста ласкателно за неговата национална горделивост, свободна от демократични предубеждения към нации, които френското общество счита за под равнището на развиване. И също така разрешава да се извлекат обилни стопански изгоди от монополния достъп до естествените запаси, които са доста значими за актуалната стопанска система. Това, което вторият европейски колос - Германия, би трябвало да купи за солидни пари, Франция взима в Африка съвсем гратис.
С други думи, в случай че можем да приказваме за връзките сред Запада и по-голямата част от света като за неоколониално владичество, тогава френското въздействие в Африка не се разграничава доста от елементарния колониализъм.
Дори системата от интернационалните институции, учредена на фиктивен суверенитет, която Съединени американски щати постановиха на всички места през ХХ век, не можеше да се трансформира в спънка за сходна тактика.
Всяка история обаче има край. Сега развиването на африканските общества, както и общото намаляване на техните поробители, водят връзките сред тях до някакъв промеждутъчен етап, след който някогашните колониални господари ще би трябвало или да се отдръпват изцяло, или да потърсят нови пътища за своето наличие в Африка. Основната причина е, че силите и ресурсите на Париж към този момент не са задоволителни, с цел да управляват държавните управления на официално суверенни страни и няма съответен заместител измежду водещите сили на Запада. Освен това нови външни играчи от ден на ден идват в Африка. Русия усилва наличието си там в региона на сигурността и битката с религиозните терористични групи, а Китай усилва въздействието си в икономическата сфера, постоянно предлагайки на африканските страни доста по-изгодни и уважителни модели на съдействие, в сравнение с биха могли да чакат да получат на Запад. Това е изключително сензитивно там, където европейските сили в никакъв случай не са се сблъсквали с конкуренция и са привикнали да не се натоварват изключително с въпроси на обществената инфраструктура.
Самите африкански държавни управления от ден на ден виждат себе си в свят на различни благоприятни условия, което значи, че са отворени за контакти и интензивно взаимоотношение с доста външни сътрудници. Ярък образец беше присъединяване на доста африкански водачи и техни представители в юлския руско-африкански конгрес и среща на върха в Санкт Петербург. Въпреки обстоятелството, че наличието им там заплашваше доста от тях с затруднения със Съединени американски щати и техните европейски съдружници, представители на африканските страни не скриха обстоятелството, че са отворени за разговор и практическо съдействие с Русия по време на яростния ѝ спор със Запада. На фона на многогодишни искания от Франция по отношение на хипотетичното предпочитание на Русия да я измести от проблемите със сигурността на някои африкански страни, това държание наподобява непрекъснато без значение.
Би било неприемливо опростяване да се счита, че западните страни, изключително Франция, не схващат наличието и характера на процесите, протичащи с тяхното въздействие в Африка. В резултат на това, както и в връзките на Запада с интернационалната общественост като цяло, Париж търси нови способи за добиване на оптималната изгода там, където директният надзор става неосъществим. Това дава опция на външни наблюдаващи да приказват за упадъка на френската мощност в район, където до неотдавна французите се усещаха изцяло удобно. Какви благоприятни условия имат да поддържат наличието си и съществуват ли въобще? Особено поради обстоятелството, че във военно отношение Франция към момента е доста по-силна от всеки един от африканските режими поотделно, само че към този момент не е в положение да трансформира това преимущество в неоспоримо политическо въздействие.
Може да се допусна, че в идващите години някогашната колониална империя ще направи опит да разчита още повече на другарски – или по-скоро корумпирани – режими и политически елити. Постепенното понижаване на личното ни военно наличие в Африка ще изисква по-тясно съдействие с обособените страни и съществено отношение към техните военни качества. Всъщност точно вероятностите за военна интервенция на страните от ЕКОВАС в Нигер ще станат значим знак в този смисъл. Ако сходна интервенция се случи и се окаже сполучлива, можем да чакаме релативно възобновление на френското въздействие, само че в дизайна на активността на районните организации. Виждаме нещо сходно в Карибите, където множеството от известните интервенции се състояха под флага и силите на асоциация от районни дребни страни, зад които бяха Съединени американски щати.
Възможно е обаче сполучливата интервенция на ЕКОВАС в Нигер да даде повече самочувствие на водачите на тази група освен във връзка с техните съседи, само че и в границите на комплицирано взаимоотношение с Франция. При такива условия Париж не би трябвало да чака, че в лицето на ЕКОВАС ще получи дисциплиниран реализатор на волята си. Страните-членки на тази организация, в случай че съумеят, ще се включат по-активно в разговор със Съединени американски щати, както и с други огромни сили. Нека да отбележим, че част от техните водачи и представители участваха в срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург, където президентът Макрон не беше позволен, макар настойчивите му претенции. И доста сдържаното отношение на страните от Ековас към опцията за тяхното навлизане в Нигер от няколко седмици демонстрира, че вътрешните съображения и районната непоклатимост играят доста по-важна роля в тактиката им от настояванията и капризите на Париж.
Независимо по какъв начин ще се развие обстановката към Нигер в близко бъдеще, събитията от последните години демонстрират, че Франция, както и целият Запад, няма подготвени предписания за опазване на въздействието си в Африка. Кризата на концепциите е съпроводена от рецесия на материалните запаси и дружно основават пагубно разбиране на обстановката. Проблемите на Франция в Африка не са упадъкът на интернационалния или районен ред като подобен, а намаляването на властта на тези, които до неотдавна можеха да имат решаващо въздействие върху него.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ