Абориген в Шенген
Невръстно българче безпокои майка си с неуместни и римувани въпроси. Ето комичния разговор сред майка и наследник:
Разпитва дребният Асен:
Какво е, мамо, туй Шенген?
Повтарят ми го нощ и ден.
Че бил от Бог блажен.
Че нямам бъдеще, с изключение на
в случай че не стъпя в тоз терен.
И че ориста не е с мен,
тъй като бил съм с мургав загар
и в Мало Бучино роден.
Не знам какво е, само че в Шенген
назовават ме туземец.
Отвръща майка му без срам:
Ще бъдеш, сине, организиран!
Не ще да чакаме хептен.
Ще ни одобри някой ден
общителен чичко благородник.
– Но, мамо, аз не съм глупак –
отвръща дребният Асен –
та век да очаквам този ден!
Когато ме създадат член,
напълно не ще да съм ерген,
а дъртак износен и вкоравен,
по благосклонност взет, осиновен.
Не ти ли писна тоз рефрен?
Заврени в прогнил партер,
да чакаме инцидентен влак
да ни закара във Шенген?
Асен се е родил тъкмо когато в люксембургското селце Шенген, на яхтата „ Принцеса Мария Астрид ”, плуваща по лазурната Мозел, е било подписано съглашението „ Премахване на вътрешните граници и въвеждане на общ граничен надзор сред страните членки на Европейски Съюз ”.
От тогава минаха 37 години, момчето е към този момент мъж, пътува и работи по Европа – само че реализира това комплицирано и времегубително. Митничари го тършуват, граничари му зяпат документите, дирят го в компютри, чекират го – и това по причина че, дружно с целокупната си страна, е отвън по този начин наречената „ чакалня ”.
Реклама
А за какво клечи пред входа й толкоз време? Некадърен ли е, подценяван ли е, или по този начин наречени „ съседи ” и „ другари ”, а в действителност завистници и противници, не го желаят – него, едновремешният „ ариец на Балканите ” – да се възмогне и върне на водещото си място?
Не знам коя от горните хипотези е най-вярна, само че съм сигурен в едно – и то е, че никак не му трябваме на груповия Запад с нашите бол недостатъци – бежански талази, гранични болести, кремълски прислужници, реакционни политици и неосъдени управници. Ще продължа с питанките – за какво преди време станахме по този начин бързо евроатлантици?
Ами, известно е за какво. На Алианса му бяхме нужни, с цел да ни издърпа от Кремълския диктат. Колкото за Евросъюза – при него е в действие малко известна и даже тайна доктрина.
Преди години президентът Тургут Йозал опита да сътвори по този начин наречения Черноморски стопански съюз, с който целеше да се опълчи на Европейски Съюз, а също да усили въздействието на Анкара (помним „ отзивчивите ” му думи: „ Един ден ще купим България ”). С това, несъмнено, той стресна Европа и тя побърза да ни ваксинира от превъзходството на имперската ни съседка.
Ловни полета
Те не са „ Великите ловни полета на Маниту ”, които знаем от романите на Карл Май. По-други са, имат магистрално-мигрантски темперамент и основен воин вътрешния министър Демерджиев. Става дума за катадневните шосейни родеа. В тази част се появи нещо ново. Черната хроника в ефира се префасонира.
Преди стартираше с произшествия, а в този момент – с мигрантски гонки. Всеки божи ден стартира и приключва с новини за микробуси с бежанци, застигнати и спрени, живи и умрели, задържани, заключени и каквото още се сетите. Взехме да се смахваме, мозъците ни се задръстиха от тирове и бусове, гъчкани с афганци и сирийци.
Не знам какво е тук мнението на нашенеца, аз си имам свое и то е леко подмолно. След десетина дни Съветът на Европа ще одобри или няма да одобри (дай Боже това да стане в комплект, а не поотделно, че при втората процедура може да изпаднем) трите кандидатки България, Хърватия, Румъния.
А щом тъкмо в този момент ефирът наш прелива от новини за хванати мигранти, може това да повлияе на брюкселците – ето, ще си кажат, България пипа крепко, я да вземем да я „ шенгеносаме ”… А което е най-учудващо – радиата и малките екрани постъпват като командвани от един център, наложително стартират с гонки – по какъв начин да не се разсъни подозрение за „ дирижирана сугестия ”? Не съм срещу тя да продължи, правилно -пресолена е, само че що да не омилостиви евроначалниците?!
„ Двойният ” 8 декември
От 100 години студентите ни честват на деня 8 декември. Тази година той ще бъде специфичен – ще бъде съпроводен с две осъществявания, у нас – с „ Гаудеамус игитур ”, а в Брюксел – с Одата на насладата. Конкретно – на този ден, както към този момент споделих, Съветът по право и вътрешни работи на Европейски Съюз ще гласоподава от дълго време чаканите Шенгенски кандидатури. Тук е забавно, че мнението му е единствено целесъобразно, а инак законното решение ще бъде взето седмица по-късно от Срещата на европейските водачи.
В този втори конгрес се крият точно подводните рифове. Нидерландия, колкото и да е доброжелателна и да ни оказва помощ безплатно със средства, колкото министър председателят Рюте да ни се усмихва, в последна сметка счита, че не заслужаваме Шенген – и към този момент 10 години ни препъва. В контраст обаче се вижда разнобой измежду нидерландските евродепутати – 15 от всичко 20 са за приемането на България.
През последния месец към Ниската земя се причисли Австрия, която се оплака, че тази година през границата й са влезнали 90 000 бежанци, за които подозрението е, че идват на първо място от и през България. Швеция пък ни сурвака с едно „ меко не ”.
За нея към този момент се приказва и друго – че ще бъде втората Англия със особено отношение към европейския интегритет. Чехия е на наша страна, но настоящето й председателство на Европейски Съюз завършва в края на годината и ще бъде последвана от… упоменатата нагоре наша скандинавска другарка.
Действат и прекомерно зли фактори – ускорява се въздействието на десните радикали – „ Лига ” на Матео Салвини, „ Национален фронт ” на Марин льо Пен, „ Алтернатива на Германия ”, белгийската „ Фламандски интерес ”, австрийската „ Партия на свободата ”.
Призовават те да се спусне мандалото за азиатци и африканци, а това завладява мисленето даже на либералите и глобалистите. Има логичност във въпросните десняци. Пуснат ли ни в Шенген, ще станем двойно по-апетитни за мигрантите – влизат си те у нас и нататък почват да шават по континента.
Хърватското „ си ви ”
Измежду София, Букурещ и Загреб най-лесно се очаква ситото да мине хърватската столица. За малко тя извърши условията, реформира се фискално и правосъдно. На всичко от горната страна е била част от някогашната Австро-Унгария, тъй че Виена ще я утвърди. Илхан Кючук, евродепутат от Движение за права и свободи, хвърли спомагателна светлина върху проблема. Каза, че познава персонално хърватския министър председател Андрей Пленкович, работили са в една комисия.
Възхити му се, че е посветил цялото си време на родината – до момента в който сътрудниците му евродепутати са се занимавали основно с писане на заявления и дрънчене на речи, той е изтрил праговете да пропагандира „ хърватското си-ви ”. Това което Бойко Борисов, майсторът на политическия танц, не стори.
Не ги може той тези тънкости, щото е булгар-булгар – плува като „ вампор ” по еврофорумите, пуска обаятелното си „ конграчулейшън ”, яде торти „ Сахер ” и подарява със звучни целувки Ангели и Урсули… Румъния, говореща съвсем на половина френски, е обичана от Франция.
А нас кой ни обича? Може би Германия, остарялата наша съюзничка? Скоро канцлерът Олаф Шолц се разгласи „ за ” нашето приемане, а той е крепък теглич.
Свети води ненапити
Нека не се лъжем – аргументите за нашето неприемане не са корупцията и правосъдното зацикляне. Те са чисто наши вътрешни проблеми. Най го смущават западнякът другите две рискове, опиращи директно до неговата къща. Първата е миграцията, която му нападна живота, а втората е болестта с меса и млека, плодове и зеленчуци, проникваща откъм „ Капитан Андреево ”. Ясно е, че би трябвало да изведем пред скоба тези два казуса.
Но дано, в стила на контраатаката, да поговорим – изрядни ли са и идеални ли са другите страни, остарели членки на Шенген? Да напомня, че най-големият приток на опиати идва не през Странджа-Сакар, а през порт Ротердам. Че италианската Коза Ностра движи мигрантски канали.
Че гръцките острови са първи кей за афроазиатски кораби и лодки. Че Виена, столицата на валса, е в същото време територия на всевъзможни финансови перачи от целия свят и съмнителни сдружения с „ бели якички ”. Така че когато високите еврочиновници ни упрекват за дефекти, дано попогледнат и в личния си двор. Така би било почтено, нали?!
Ще вали или няма?
Това, че сме отвън Шенген, не е болежка за умиране. За политиците ни казусът е най-много репутационен. Друго си е да кажеш, че си вкарал своята страна в Шенген. А другояче по този начин и по този начин си вървим из Европа. Вярно, чакаме на КПП-тата, само че това да ни е кусурът.
И дано бъдем също така откровени – директното минаване на границите не е генерално използвано. Немалко шенгенски страни не престават макар нормативите да ревизират минаващите през техните гишета.
В умозаключение – желае ми се да минем най-сетне тая митична паспортна преграда, която ни смущава сънищата толкоз години. Успокоителен е фактът, че от 639 евродепутати 547 са дали своят вот „ за ” приема на България, Румъния и Хърватия, 49 са били „ срещу ”, 43 са се въздържали.
Сега най-голямата загадка е по какъв начин евролидерите ще гласоподават на 15 декември. Действа също и несъгласие. Така че нещата са фифти – фифти. Но дано се успокоим и послушаме цигането Фиданчо, което споделя: „ Мойто татко познава времето – споделя, че на следващия ден ще вали или няма да вали. ”
Наско Мандаджиев, особено за „ Уикенд ”
Разпитва дребният Асен:
Какво е, мамо, туй Шенген?
Повтарят ми го нощ и ден.
Че бил от Бог блажен.
Че нямам бъдеще, с изключение на
в случай че не стъпя в тоз терен.
И че ориста не е с мен,
тъй като бил съм с мургав загар
и в Мало Бучино роден.
Не знам какво е, само че в Шенген
назовават ме туземец.
Отвръща майка му без срам:
Ще бъдеш, сине, организиран!
Не ще да чакаме хептен.
Ще ни одобри някой ден
общителен чичко благородник.
– Но, мамо, аз не съм глупак –
отвръща дребният Асен –
та век да очаквам този ден!
Когато ме създадат член,
напълно не ще да съм ерген,
а дъртак износен и вкоравен,
по благосклонност взет, осиновен.
Не ти ли писна тоз рефрен?
Заврени в прогнил партер,
да чакаме инцидентен влак
да ни закара във Шенген?
Асен се е родил тъкмо когато в люксембургското селце Шенген, на яхтата „ Принцеса Мария Астрид ”, плуваща по лазурната Мозел, е било подписано съглашението „ Премахване на вътрешните граници и въвеждане на общ граничен надзор сред страните членки на Европейски Съюз ”.
От тогава минаха 37 години, момчето е към този момент мъж, пътува и работи по Европа – само че реализира това комплицирано и времегубително. Митничари го тършуват, граничари му зяпат документите, дирят го в компютри, чекират го – и това по причина че, дружно с целокупната си страна, е отвън по този начин наречената „ чакалня ”.
Реклама
А за какво клечи пред входа й толкоз време? Некадърен ли е, подценяван ли е, или по този начин наречени „ съседи ” и „ другари ”, а в действителност завистници и противници, не го желаят – него, едновремешният „ ариец на Балканите ” – да се възмогне и върне на водещото си място?
Не знам коя от горните хипотези е най-вярна, само че съм сигурен в едно – и то е, че никак не му трябваме на груповия Запад с нашите бол недостатъци – бежански талази, гранични болести, кремълски прислужници, реакционни политици и неосъдени управници. Ще продължа с питанките – за какво преди време станахме по този начин бързо евроатлантици?
Ами, известно е за какво. На Алианса му бяхме нужни, с цел да ни издърпа от Кремълския диктат. Колкото за Евросъюза – при него е в действие малко известна и даже тайна доктрина.
Преди години президентът Тургут Йозал опита да сътвори по този начин наречения Черноморски стопански съюз, с който целеше да се опълчи на Европейски Съюз, а също да усили въздействието на Анкара (помним „ отзивчивите ” му думи: „ Един ден ще купим България ”). С това, несъмнено, той стресна Европа и тя побърза да ни ваксинира от превъзходството на имперската ни съседка.
Ловни полета
Те не са „ Великите ловни полета на Маниту ”, които знаем от романите на Карл Май. По-други са, имат магистрално-мигрантски темперамент и основен воин вътрешния министър Демерджиев. Става дума за катадневните шосейни родеа. В тази част се появи нещо ново. Черната хроника в ефира се префасонира.
Преди стартираше с произшествия, а в този момент – с мигрантски гонки. Всеки божи ден стартира и приключва с новини за микробуси с бежанци, застигнати и спрени, живи и умрели, задържани, заключени и каквото още се сетите. Взехме да се смахваме, мозъците ни се задръстиха от тирове и бусове, гъчкани с афганци и сирийци.
Не знам какво е тук мнението на нашенеца, аз си имам свое и то е леко подмолно. След десетина дни Съветът на Европа ще одобри или няма да одобри (дай Боже това да стане в комплект, а не поотделно, че при втората процедура може да изпаднем) трите кандидатки България, Хърватия, Румъния.
А щом тъкмо в този момент ефирът наш прелива от новини за хванати мигранти, може това да повлияе на брюкселците – ето, ще си кажат, България пипа крепко, я да вземем да я „ шенгеносаме ”… А което е най-учудващо – радиата и малките екрани постъпват като командвани от един център, наложително стартират с гонки – по какъв начин да не се разсъни подозрение за „ дирижирана сугестия ”? Не съм срещу тя да продължи, правилно -пресолена е, само че що да не омилостиви евроначалниците?!
„ Двойният ” 8 декември
От 100 години студентите ни честват на деня 8 декември. Тази година той ще бъде специфичен – ще бъде съпроводен с две осъществявания, у нас – с „ Гаудеамус игитур ”, а в Брюксел – с Одата на насладата. Конкретно – на този ден, както към този момент споделих, Съветът по право и вътрешни работи на Европейски Съюз ще гласоподава от дълго време чаканите Шенгенски кандидатури. Тук е забавно, че мнението му е единствено целесъобразно, а инак законното решение ще бъде взето седмица по-късно от Срещата на европейските водачи.
В този втори конгрес се крият точно подводните рифове. Нидерландия, колкото и да е доброжелателна и да ни оказва помощ безплатно със средства, колкото министър председателят Рюте да ни се усмихва, в последна сметка счита, че не заслужаваме Шенген – и към този момент 10 години ни препъва. В контраст обаче се вижда разнобой измежду нидерландските евродепутати – 15 от всичко 20 са за приемането на България.
През последния месец към Ниската земя се причисли Австрия, която се оплака, че тази година през границата й са влезнали 90 000 бежанци, за които подозрението е, че идват на първо място от и през България. Швеция пък ни сурвака с едно „ меко не ”.
За нея към този момент се приказва и друго – че ще бъде втората Англия със особено отношение към европейския интегритет. Чехия е на наша страна, но настоящето й председателство на Европейски Съюз завършва в края на годината и ще бъде последвана от… упоменатата нагоре наша скандинавска другарка.
Действат и прекомерно зли фактори – ускорява се въздействието на десните радикали – „ Лига ” на Матео Салвини, „ Национален фронт ” на Марин льо Пен, „ Алтернатива на Германия ”, белгийската „ Фламандски интерес ”, австрийската „ Партия на свободата ”.
Призовават те да се спусне мандалото за азиатци и африканци, а това завладява мисленето даже на либералите и глобалистите. Има логичност във въпросните десняци. Пуснат ли ни в Шенген, ще станем двойно по-апетитни за мигрантите – влизат си те у нас и нататък почват да шават по континента.
Хърватското „ си ви ”
Измежду София, Букурещ и Загреб най-лесно се очаква ситото да мине хърватската столица. За малко тя извърши условията, реформира се фискално и правосъдно. На всичко от горната страна е била част от някогашната Австро-Унгария, тъй че Виена ще я утвърди. Илхан Кючук, евродепутат от Движение за права и свободи, хвърли спомагателна светлина върху проблема. Каза, че познава персонално хърватския министър председател Андрей Пленкович, работили са в една комисия.
Възхити му се, че е посветил цялото си време на родината – до момента в който сътрудниците му евродепутати са се занимавали основно с писане на заявления и дрънчене на речи, той е изтрил праговете да пропагандира „ хърватското си-ви ”. Това което Бойко Борисов, майсторът на политическия танц, не стори.
Не ги може той тези тънкости, щото е булгар-булгар – плува като „ вампор ” по еврофорумите, пуска обаятелното си „ конграчулейшън ”, яде торти „ Сахер ” и подарява със звучни целувки Ангели и Урсули… Румъния, говореща съвсем на половина френски, е обичана от Франция.
А нас кой ни обича? Може би Германия, остарялата наша съюзничка? Скоро канцлерът Олаф Шолц се разгласи „ за ” нашето приемане, а той е крепък теглич.
Свети води ненапити
Нека не се лъжем – аргументите за нашето неприемане не са корупцията и правосъдното зацикляне. Те са чисто наши вътрешни проблеми. Най го смущават западнякът другите две рискове, опиращи директно до неговата къща. Първата е миграцията, която му нападна живота, а втората е болестта с меса и млека, плодове и зеленчуци, проникваща откъм „ Капитан Андреево ”. Ясно е, че би трябвало да изведем пред скоба тези два казуса.
Но дано, в стила на контраатаката, да поговорим – изрядни ли са и идеални ли са другите страни, остарели членки на Шенген? Да напомня, че най-големият приток на опиати идва не през Странджа-Сакар, а през порт Ротердам. Че италианската Коза Ностра движи мигрантски канали.
Че гръцките острови са първи кей за афроазиатски кораби и лодки. Че Виена, столицата на валса, е в същото време територия на всевъзможни финансови перачи от целия свят и съмнителни сдружения с „ бели якички ”. Така че когато високите еврочиновници ни упрекват за дефекти, дано попогледнат и в личния си двор. Така би било почтено, нали?!
Ще вали или няма?
Това, че сме отвън Шенген, не е болежка за умиране. За политиците ни казусът е най-много репутационен. Друго си е да кажеш, че си вкарал своята страна в Шенген. А другояче по този начин и по този начин си вървим из Европа. Вярно, чакаме на КПП-тата, само че това да ни е кусурът.
И дано бъдем също така откровени – директното минаване на границите не е генерално използвано. Немалко шенгенски страни не престават макар нормативите да ревизират минаващите през техните гишета.
В умозаключение – желае ми се да минем най-сетне тая митична паспортна преграда, която ни смущава сънищата толкоз години. Успокоителен е фактът, че от 639 евродепутати 547 са дали своят вот „ за ” приема на България, Румъния и Хърватия, 49 са били „ срещу ”, 43 са се въздържали.
Сега най-голямата загадка е по какъв начин евролидерите ще гласоподават на 15 декември. Действа също и несъгласие. Така че нещата са фифти – фифти. Но дано се успокоим и послушаме цигането Фиданчо, което споделя: „ Мойто татко познава времето – споделя, че на следващия ден ще вали или няма да вали. ”
Наско Мандаджиев, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ