Добър Орбан, лош Орбан и чуждопоклонничеството ни
Неведнъж съм изразявал благосклонности към унгарския министър председател и ръководител на ФИДЕС Виктор Орбан. Одобрявах, когато Орбан се опълчваше на несъответстващата имиграционна политика на Европа, въодушевена от Меркеловия апел: " Елате хиляди младежи! ". Одобрявах, когато Орбан аргументирано подлагаше на критика безумията на брюкселските евроидиоти. Одобрих, когато Орбан се обърна към английските гласоподаватели в навечерието на референдума, довел до Брекзит, с думите: " Вие решавате по какъв начин ще гласувате, само че за нас, унгарците, е чест да сме в един съюз с вас! ". Одобрявах, когато Орбан притискаше НПО-тата и даже се опита да прогони от страната си ляволибералната проказа, наречена Централноевропейски университет.
Конкретно в news.bg имам два оповестени материала, отдадени на Виктор Орбан - и двата с позитивно отношение към унгарския водач. Възможно е към този момент да съм основал чувство у читателите, че съм негов почитател.
В реалност, отношението ми към Орбан (както и към който и да е различен задграничен политик) стъпва на първо място върху (разбирането ми за) българския народен интерес в дадения проблем. И в случай че до момента съм хвалил Орбан, то това е било по този начин на първо място, тъй като съм считал, че дейностите му са съвпадали с нашите ползи. Подобно е отношението ми и към Ярослав Качински, Себастиян Курц, Доналд Тръмп, Матео Салвини - държавници, за които към този момент имам по-скоро позитивно мнение.
Когато обаче някой непознат политик настъпи нашия интерес, това би трябвало да се показва ясно и изрично. И никакъв " актив " от предишното не трябва да омаловажава актуалното деяние.
По македонския проблем Виктор Орбан играе срещу България. Не единствено че одобри във вилата си някогашния македонски министър председател Никола Груевски, а и молбата на последния за политическо леговище в Унгария бе задоволена. Това е сериозен удар по ползите на нашата страна. Но и досегашното държание на Орбан по никакъв начин не вдъхваше доверие - да напомня, че при започване на юни тази година окуражаваше опозицията в Македония да блокира съглашението с Гърция за името на страната.
България има интерес Република (Северна) Македония колкото се може по-скоро да бъде призната в Европейския съюз и НАТО - вероятност, която наподобява допустима едвам откакто Никола Груевски падна от власт. Политиката на Груевски беше искрено антибългарска, в сгода на сръбските ползи в Македония и индиректно обслужваща съветската теория за дестабилизация на Европа - съответно посредством саботиране на европейската вероятност на Западните Балкани. По някакви свои аргументи Орбан реши да влезе в този тим. И това не е добре за нас.
Реалистично видяно, не можем да чакаме дейностите на унгарския министър председател да са постоянно в звук с нашите ползи - разумно е той да мисли преди всичко за своята страна. Но не трябва в никакъв случай да слагаме непозната политическа фигура, непозната партия или непозната страна над и преди България!
За страдание чуждопоклонничеството е необятно застъпено у нас. Немалко български жители (и цели политически партии) възприемат Русия за безконечен другар на България. До степен да не могат да си показват, че двете страни биха могли да имат разнообразни или даже противостоящи си ползи. И, волно или несъзнателно, се оказват проводници на съветската хибридна експанзия против България (и против Европейски Съюз като цяло).
Други пък дотолкоз са обладани от русофобия, че са склонни да оправдаят всяка нелепост, която идва от Брюксел. И да привиждат " дългата ръка на Кремъл " във всичко и на всички места. Като по този метод, волно или несъзнателно, се трансформират в обслужващ личен състав на непознати ползи.
Трети се кланят на Съединени американски щати. Четвърти - на Турция. И по този начин нататък, и по този начин нататък...
А в действителност, заставането " на колене " пред всеки " огромен брат " (или не толкоз голям) е еднообразно неоправдателно. Независимо дали е в посока Москва, Вашингтон, Анкара, Париж, Берлин или Будапеща.
Другите страни (и техните лидери) следва да бъдат уважавани, само че България и българските ползи би трябвало да бъдат сложени в центъра на нашето схващане за геополитика. Разбиране, в което чуждопоклонничеството няма място.
Нормално е да изпитваме признателност към Русия за решаващата? роля във възобновяване на българската страна - и поради Руско-турската освободителна война от 1877-78г., и поради Временното съветско ръководство, което основава основите на актуалните български държавни институции. Разбираемо е и съществуването на благосклонности към Русия измежду българското общество. Но възприятията ни към Руската империя от втората половина на 19-и век и Александър II не трябва механично да бъдат прехвърляни към днешната Руска федерация и Владимир Путин. И уважението не трябва да минава в чуждопоклонничество. Най-малкото, тъй като отсрещната страна се възползва от това в собствен интерес за сметка на нашия. Един обикновен образец: колкото по- " русофобско " е държавното управление в София, толкоз по-изгодна е цената, на която Русия ни продава природен газ. В края на 90-те години на предишния век държавното управление на Иван Костов завоюва " газовата война " и съумя да контракти по-ниски цени с " Газпром ". В края на 2012-а година кабинетът " Борисов 1 " също смъкна цената с 20%. А на какви цени купувахме природния газ при русофилските държавни управления на Българска социалистическа партия?
Нормално е също да почитаме и Съединени американски щати поради демократичните? обичаи и нейния стопански напредък през годините - " страната на неограничените благоприятни условия ". Тази страна завоюва " Студената война " заради ред аргументи, измежду които централно място заема обстоятелството, че американския " лайф " е за предпочитане пред съветската " жизнь ". Само че сляпото следване на Съединени американски щати в интернационалните връзки няма да ни донесе американски " лайф " - по-скоро да ни приближи до съветската " жизнь ". Може да сме съдружници в НАТО, може да сме търговски сътрудници, може да сме част от една цивилизация, само че когато е належащо, би трябвало да отстояваме своето. Както през 1999-а година, когато Иван Костов отхвърли на Съединени американски щати да одобри десетки хиляди косовски бежанци на българската територия. А когато " проамериканското " държавно управление на НДСВ-ДПС бе измежду основателите на доминираната от Съединени американски щати интернационална коалиция за военна намеса против Ирак (България бе променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и една от четирите страни, наред със Съединени американски щати, Англия и Испания, които внесоха резолюцията), страната ни съумя ли в оптималната степен за отбрани ползите си? Капитализирахме ли присъединяване си в тази война? До каква степен български компании участваха в следвоенното възобновяване на Ирак? Получихме ли съответна отплата за иракския дълг към България?
Турция е прилежаща на нас страна, а в нашата страна живее доста турско етническо малцинство. Изключително значимо е да поддържаме добросъседски връзки. Но в това време следва да си даваме сметка, че туската геополитическа теория на неоосманизъм е в тотално несъгласие с нашите ползи да сме районен фактор на Балканите и колкото е допустимо по-влиятелен член на Европейски Съюз. И когато се постанова, да " удряме през пръстите " всеки турски посланик, който се намесва във вътрешната ни политика.
А що се отнася до Европейския съюз, извънредно време е да осъзнаем, че " Брюксел - това сме ние " (наред с другите държави-членки). Това, което идва от европейската администрация, не е Библия и предстои освен на коментар, а и на актуализация - в сходство с националните ни ползи. Можем да влияем, можем да сътворяваме " тематични обединения ", можем да постановяваме несъгласие - само че времето на " по-големия брат " следва да остане окончателно в предишното.
Сред българския политически хайлайф, измежду българските общественици и измежду българските жители би трябвало да се възпита чувство за " българоцентричност ". Първо България, след това другите. Така, както е във всяко уважаващо себе си общество.
И обстановката с Виктор Орбан е доста добър мотив.
Димитър Петров, news.bg
Конкретно в news.bg имам два оповестени материала, отдадени на Виктор Орбан - и двата с позитивно отношение към унгарския водач. Възможно е към този момент да съм основал чувство у читателите, че съм негов почитател.
В реалност, отношението ми към Орбан (както и към който и да е различен задграничен политик) стъпва на първо място върху (разбирането ми за) българския народен интерес в дадения проблем. И в случай че до момента съм хвалил Орбан, то това е било по този начин на първо място, тъй като съм считал, че дейностите му са съвпадали с нашите ползи. Подобно е отношението ми и към Ярослав Качински, Себастиян Курц, Доналд Тръмп, Матео Салвини - държавници, за които към този момент имам по-скоро позитивно мнение.
Когато обаче някой непознат политик настъпи нашия интерес, това би трябвало да се показва ясно и изрично. И никакъв " актив " от предишното не трябва да омаловажава актуалното деяние.
По македонския проблем Виктор Орбан играе срещу България. Не единствено че одобри във вилата си някогашния македонски министър председател Никола Груевски, а и молбата на последния за политическо леговище в Унгария бе задоволена. Това е сериозен удар по ползите на нашата страна. Но и досегашното държание на Орбан по никакъв начин не вдъхваше доверие - да напомня, че при започване на юни тази година окуражаваше опозицията в Македония да блокира съглашението с Гърция за името на страната.
България има интерес Република (Северна) Македония колкото се може по-скоро да бъде призната в Европейския съюз и НАТО - вероятност, която наподобява допустима едвам откакто Никола Груевски падна от власт. Политиката на Груевски беше искрено антибългарска, в сгода на сръбските ползи в Македония и индиректно обслужваща съветската теория за дестабилизация на Европа - съответно посредством саботиране на европейската вероятност на Западните Балкани. По някакви свои аргументи Орбан реши да влезе в този тим. И това не е добре за нас.
Реалистично видяно, не можем да чакаме дейностите на унгарския министър председател да са постоянно в звук с нашите ползи - разумно е той да мисли преди всичко за своята страна. Но не трябва в никакъв случай да слагаме непозната политическа фигура, непозната партия или непозната страна над и преди България!
За страдание чуждопоклонничеството е необятно застъпено у нас. Немалко български жители (и цели политически партии) възприемат Русия за безконечен другар на България. До степен да не могат да си показват, че двете страни биха могли да имат разнообразни или даже противостоящи си ползи. И, волно или несъзнателно, се оказват проводници на съветската хибридна експанзия против България (и против Европейски Съюз като цяло).
Други пък дотолкоз са обладани от русофобия, че са склонни да оправдаят всяка нелепост, която идва от Брюксел. И да привиждат " дългата ръка на Кремъл " във всичко и на всички места. Като по този метод, волно или несъзнателно, се трансформират в обслужващ личен състав на непознати ползи.
Трети се кланят на Съединени американски щати. Четвърти - на Турция. И по този начин нататък, и по този начин нататък...
А в действителност, заставането " на колене " пред всеки " огромен брат " (или не толкоз голям) е еднообразно неоправдателно. Независимо дали е в посока Москва, Вашингтон, Анкара, Париж, Берлин или Будапеща.
Другите страни (и техните лидери) следва да бъдат уважавани, само че България и българските ползи би трябвало да бъдат сложени в центъра на нашето схващане за геополитика. Разбиране, в което чуждопоклонничеството няма място.
Нормално е да изпитваме признателност към Русия за решаващата? роля във възобновяване на българската страна - и поради Руско-турската освободителна война от 1877-78г., и поради Временното съветско ръководство, което основава основите на актуалните български държавни институции. Разбираемо е и съществуването на благосклонности към Русия измежду българското общество. Но възприятията ни към Руската империя от втората половина на 19-и век и Александър II не трябва механично да бъдат прехвърляни към днешната Руска федерация и Владимир Путин. И уважението не трябва да минава в чуждопоклонничество. Най-малкото, тъй като отсрещната страна се възползва от това в собствен интерес за сметка на нашия. Един обикновен образец: колкото по- " русофобско " е държавното управление в София, толкоз по-изгодна е цената, на която Русия ни продава природен газ. В края на 90-те години на предишния век държавното управление на Иван Костов завоюва " газовата война " и съумя да контракти по-ниски цени с " Газпром ". В края на 2012-а година кабинетът " Борисов 1 " също смъкна цената с 20%. А на какви цени купувахме природния газ при русофилските държавни управления на Българска социалистическа партия?
Нормално е също да почитаме и Съединени американски щати поради демократичните? обичаи и нейния стопански напредък през годините - " страната на неограничените благоприятни условия ". Тази страна завоюва " Студената война " заради ред аргументи, измежду които централно място заема обстоятелството, че американския " лайф " е за предпочитане пред съветската " жизнь ". Само че сляпото следване на Съединени американски щати в интернационалните връзки няма да ни донесе американски " лайф " - по-скоро да ни приближи до съветската " жизнь ". Може да сме съдружници в НАТО, може да сме търговски сътрудници, може да сме част от една цивилизация, само че когато е належащо, би трябвало да отстояваме своето. Както през 1999-а година, когато Иван Костов отхвърли на Съединени американски щати да одобри десетки хиляди косовски бежанци на българската територия. А когато " проамериканското " държавно управление на НДСВ-ДПС бе измежду основателите на доминираната от Съединени американски щати интернационална коалиция за военна намеса против Ирак (България бе променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и една от четирите страни, наред със Съединени американски щати, Англия и Испания, които внесоха резолюцията), страната ни съумя ли в оптималната степен за отбрани ползите си? Капитализирахме ли присъединяване си в тази война? До каква степен български компании участваха в следвоенното възобновяване на Ирак? Получихме ли съответна отплата за иракския дълг към България?
Турция е прилежаща на нас страна, а в нашата страна живее доста турско етническо малцинство. Изключително значимо е да поддържаме добросъседски връзки. Но в това време следва да си даваме сметка, че туската геополитическа теория на неоосманизъм е в тотално несъгласие с нашите ползи да сме районен фактор на Балканите и колкото е допустимо по-влиятелен член на Европейски Съюз. И когато се постанова, да " удряме през пръстите " всеки турски посланик, който се намесва във вътрешната ни политика.
А що се отнася до Европейския съюз, извънредно време е да осъзнаем, че " Брюксел - това сме ние " (наред с другите държави-членки). Това, което идва от европейската администрация, не е Библия и предстои освен на коментар, а и на актуализация - в сходство с националните ни ползи. Можем да влияем, можем да сътворяваме " тематични обединения ", можем да постановяваме несъгласие - само че времето на " по-големия брат " следва да остане окончателно в предишното.
Сред българския политически хайлайф, измежду българските общественици и измежду българските жители би трябвало да се възпита чувство за " българоцентричност ". Първо България, след това другите. Така, както е във всяко уважаващо себе си общество.
И обстановката с Виктор Орбан е доста добър мотив.
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ