5 изненади, които направиха парламентарните избори наистина важни
Нещо доста любопитно се случи на вота. Повечето партии организираха тотално безлична предизборна акция и се подготвяха за фиктивен 4 април. Но гласуването на хората сервира изненади. То даде сол и пипер, трансформирайки изборите в доста забавни и значими. Пет събития никой не планува, а те вършат бъдещето още по-непредсказуемо:
Слави Трифонов е втори, а в случай че се бе напрегнал, можеше и първи.
Когато през десетина години се появяват цар, военачалник, а в това време и такива като Волен Сидеров, би трябвало да сме постоянно подготвени за раждането на огромен или дребен избавител. В този смисъл се знаеше, че „ Има подобен народ” на Слави Трифонов ще направи пробив, само че чак втори - на 260 000 гласа от ГЕРБ - изглеждаше необикновено. Още повече, че нито веднъж Трифонов или сценаристите му не навестиха изборните си региони. Цялата им акция се разпростря до една телевизионна и интернет среща с почитателите, плюс концерт преди деня за размисъл. Социолози разясниха след вота, че при нови избори „ Има подобен народ” ще завоюва. Но налице е и различен трогателен въпрос - нямаше ли партията да е първа още в този момент, в случай че просто Трифонов бе направил два концерта. Нека му мислят социолозите, в дълг са, откакто се провалиха и асистираха на сензацията. Защо Трифонов отхвърли да натисне педалите, може да изясни единствено той. По-важното е, че триумфът му не онагледява нито чалга полезности, нито илюзия на електората. 562 000 българи знаят какво желаят – Борисов да падне, да се разкара Българска социалистическа партия, която ражда Виденов и Орешарски, да ги няма „ умно-красивите”, потвърдено петимни за „ исторически компромиси”... Кое от изброеното не е чалга, че да сърдят някои на гласувалите за Трифонов?
Орбанът в пола обезсмисли Българска социалистическа партия
В началото, известно е, постоянно е словото. Понякога и в края. Но има случки, които никакво слово не може да опише. Такова е ситуацията при Българска социалистическа партия след вота. Партията, която даде на България президент, която „ единствена” можеше да бие ГЕРБ, „ другият полюс”, водена от „ Орбан в пола”, на фона на какви ли не кавги с ГЕРБ... записва най-ниския си резултат на парламентарен избор за всички времена (досега топ неуспехът бяха 505 000 гласа през 2014 година след Орешарски; в този момент гласовете са 476 000). Как се случи това, за какво, какво тъкмо значи – никаква композиция от букви не може да изясни напълно. Загадка е и по какъв начин не понижиха последователите още, откакто ден по-късно Орбанът в пола пое виновността, само че с мезета, т.е. без оставка. В момента Българска социалистическа партия изживява най-трудния интервал в историята си. Като изключим кашата, която водачът Корнелия Нинова персонално забърка през последната година (Вартоломееви нощи, заяждания с Румен Радев, каузи против публицисти...), да виси остава един базисен, напряко екзистенциален въпрос: за какво му е на един естествен човек да гласоподава за Българска социалистическа партия? Какво по-различно от ГЕРБ, „ Атака” или Мая Манолова му предлага тя? Отговорът е: Румен Гечев, Румен Овчаров, Борислав Гуцанов, Георги Свиленски, Янаки Стоилов и Александър Симов – туй е особеното. Сензационните 476 000 гласа май демонстрираха нещо ново – обезсмислянето на Българска социалистическа партия.
Без командно-административния избор ГЕРБ е тотална нула
Очаквано бе да намалее поддръжката за най-голямата ръководеща партия в действителни гласове. Но никой не предполагаше, че отливът ще бъде 350 000 гласа, т.е. 22% по отношение на предходните избори. За партията на Цветан Цветанов гласоподаваха едвам 40 000 души, тя действително нищо не лиши. Отливът напълно се държи на това, че хората, които до скоро смятаха Борисов за възвишен и безалтернативен, се изпаряват като вода в пернишки язовир. Дори командно-административният избор играе все по-малка роля. Но пък в случай че го няма – хептен нищо ще е в урните. Всичко това докара до развръзката ГЕРБ да има едвам двадесетина депутати повече от втория в подреждането. Като цяло изненадваща е разстановката, при която само прекомерно комплицирана тото композиция в Народното събрание може да излъчи държавно управление. В изборната нощ Борисов предложи на враговете си общ експертен кабинет до декември. И посред логореята им поналя ум: „ Нали не се съмнявате, че при този избирателен резултат постоянно може да имаме по 20, 30 или 50 членове, млади, красиви и буйни, симпатизанти на ГЕРБ, които да ви преследват като чакали, където и да сте? Кой ще надделее – може би вие, може би ние?”. Мутренски метод, ще се възмутят някои. Морков и сопа, ще отвърнат други. Но фактът си е реалност - такава невъзможност никой не очакваше.
Бавно и бавно се появяват нови фактори
Рядко внимание притеглят обединения, които остават под чертата, в случай че до последно нямат шансове да я преминат. Сега обаче две заслужават разбор. При нови избори те имат действителна опция да влязат в Народното събрание, а още от на следващия ден ще бъдат мечтани за обединения – ексхазартният необут Васил Божков със сподвижниците си, настоящо явили се посредством абревиатурата БНО, и „ Възраждане” на Костадин Костадинов. Първата без никакъв опит и подготовка взе съвсем 3%. Втората удвои резултата по отношение на 2017 година, въпреки й да бе спусната „ гъба двойник”, крадяща гласове („ Възраждане на Отечеството” на Николай Малинов). Откъм другата част на стълбицата също има изненади – „ Атака” и АБВ с по 0.4% даже не се вредиха за дотация. Да, АБВ с антиковид иконата Мангъров.
Не епидемията, а Борисов повлия на изборната интензивност.
Очакваше се пикът в третата вълна на ковид да повлияе върху изборната интензивност у нас, а локдауните - и в чужбина. Но към урните се стекоха към 3 мн. души, което кореспондира с интензивността през 2013 година и 2014 година Специално българите в чужбина записаха рекордно присъединяване. Кое ги стимулира, заключи най-добре живеещата във Англия Велислава Тихолова: „ ГЕРБ имаха опция 12 години да проведат каквито си изискат политики и да покажат дарба да ръководят. На помощ им бяха европейски средства, с които предходни държавни управления не разполагаха. Но в действителност се показваше една джипка, едно безпределно безхаберие, опростачване, безочливост и лакомия. Чаках 2 часа и 15 минути, с цел да дам гласа си - за смяната. Тя не е в ръцете на Слави, само че надалеч по-малко беше в ръцете на Борисов. Всички, които пътуваха по час и чакаха над два, желаят смяна. Нямаше значение дали берат зеле или движат финанси за милиони”.
Това е то – към този момент има не национален яд от ситуацията у нас, а национален бяс. И той разбърка картите.
Диян Божидаров, "Сега "
Слави Трифонов е втори, а в случай че се бе напрегнал, можеше и първи.
Когато през десетина години се появяват цар, военачалник, а в това време и такива като Волен Сидеров, би трябвало да сме постоянно подготвени за раждането на огромен или дребен избавител. В този смисъл се знаеше, че „ Има подобен народ” на Слави Трифонов ще направи пробив, само че чак втори - на 260 000 гласа от ГЕРБ - изглеждаше необикновено. Още повече, че нито веднъж Трифонов или сценаристите му не навестиха изборните си региони. Цялата им акция се разпростря до една телевизионна и интернет среща с почитателите, плюс концерт преди деня за размисъл. Социолози разясниха след вота, че при нови избори „ Има подобен народ” ще завоюва. Но налице е и различен трогателен въпрос - нямаше ли партията да е първа още в този момент, в случай че просто Трифонов бе направил два концерта. Нека му мислят социолозите, в дълг са, откакто се провалиха и асистираха на сензацията. Защо Трифонов отхвърли да натисне педалите, може да изясни единствено той. По-важното е, че триумфът му не онагледява нито чалга полезности, нито илюзия на електората. 562 000 българи знаят какво желаят – Борисов да падне, да се разкара Българска социалистическа партия, която ражда Виденов и Орешарски, да ги няма „ умно-красивите”, потвърдено петимни за „ исторически компромиси”... Кое от изброеното не е чалга, че да сърдят някои на гласувалите за Трифонов?
Орбанът в пола обезсмисли Българска социалистическа партия
В началото, известно е, постоянно е словото. Понякога и в края. Но има случки, които никакво слово не може да опише. Такова е ситуацията при Българска социалистическа партия след вота. Партията, която даде на България президент, която „ единствена” можеше да бие ГЕРБ, „ другият полюс”, водена от „ Орбан в пола”, на фона на какви ли не кавги с ГЕРБ... записва най-ниския си резултат на парламентарен избор за всички времена (досега топ неуспехът бяха 505 000 гласа през 2014 година след Орешарски; в този момент гласовете са 476 000). Как се случи това, за какво, какво тъкмо значи – никаква композиция от букви не може да изясни напълно. Загадка е и по какъв начин не понижиха последователите още, откакто ден по-късно Орбанът в пола пое виновността, само че с мезета, т.е. без оставка. В момента Българска социалистическа партия изживява най-трудния интервал в историята си. Като изключим кашата, която водачът Корнелия Нинова персонално забърка през последната година (Вартоломееви нощи, заяждания с Румен Радев, каузи против публицисти...), да виси остава един базисен, напряко екзистенциален въпрос: за какво му е на един естествен човек да гласоподава за Българска социалистическа партия? Какво по-различно от ГЕРБ, „ Атака” или Мая Манолова му предлага тя? Отговорът е: Румен Гечев, Румен Овчаров, Борислав Гуцанов, Георги Свиленски, Янаки Стоилов и Александър Симов – туй е особеното. Сензационните 476 000 гласа май демонстрираха нещо ново – обезсмислянето на Българска социалистическа партия.
Без командно-административния избор ГЕРБ е тотална нула
Очаквано бе да намалее поддръжката за най-голямата ръководеща партия в действителни гласове. Но никой не предполагаше, че отливът ще бъде 350 000 гласа, т.е. 22% по отношение на предходните избори. За партията на Цветан Цветанов гласоподаваха едвам 40 000 души, тя действително нищо не лиши. Отливът напълно се държи на това, че хората, които до скоро смятаха Борисов за възвишен и безалтернативен, се изпаряват като вода в пернишки язовир. Дори командно-административният избор играе все по-малка роля. Но пък в случай че го няма – хептен нищо ще е в урните. Всичко това докара до развръзката ГЕРБ да има едвам двадесетина депутати повече от втория в подреждането. Като цяло изненадваща е разстановката, при която само прекомерно комплицирана тото композиция в Народното събрание може да излъчи държавно управление. В изборната нощ Борисов предложи на враговете си общ експертен кабинет до декември. И посред логореята им поналя ум: „ Нали не се съмнявате, че при този избирателен резултат постоянно може да имаме по 20, 30 или 50 членове, млади, красиви и буйни, симпатизанти на ГЕРБ, които да ви преследват като чакали, където и да сте? Кой ще надделее – може би вие, може би ние?”. Мутренски метод, ще се възмутят някои. Морков и сопа, ще отвърнат други. Но фактът си е реалност - такава невъзможност никой не очакваше.
Бавно и бавно се появяват нови фактори
Рядко внимание притеглят обединения, които остават под чертата, в случай че до последно нямат шансове да я преминат. Сега обаче две заслужават разбор. При нови избори те имат действителна опция да влязат в Народното събрание, а още от на следващия ден ще бъдат мечтани за обединения – ексхазартният необут Васил Божков със сподвижниците си, настоящо явили се посредством абревиатурата БНО, и „ Възраждане” на Костадин Костадинов. Първата без никакъв опит и подготовка взе съвсем 3%. Втората удвои резултата по отношение на 2017 година, въпреки й да бе спусната „ гъба двойник”, крадяща гласове („ Възраждане на Отечеството” на Николай Малинов). Откъм другата част на стълбицата също има изненади – „ Атака” и АБВ с по 0.4% даже не се вредиха за дотация. Да, АБВ с антиковид иконата Мангъров.
Не епидемията, а Борисов повлия на изборната интензивност.
Очакваше се пикът в третата вълна на ковид да повлияе върху изборната интензивност у нас, а локдауните - и в чужбина. Но към урните се стекоха към 3 мн. души, което кореспондира с интензивността през 2013 година и 2014 година Специално българите в чужбина записаха рекордно присъединяване. Кое ги стимулира, заключи най-добре живеещата във Англия Велислава Тихолова: „ ГЕРБ имаха опция 12 години да проведат каквито си изискат политики и да покажат дарба да ръководят. На помощ им бяха европейски средства, с които предходни държавни управления не разполагаха. Но в действителност се показваше една джипка, едно безпределно безхаберие, опростачване, безочливост и лакомия. Чаках 2 часа и 15 минути, с цел да дам гласа си - за смяната. Тя не е в ръцете на Слави, само че надалеч по-малко беше в ръцете на Борисов. Всички, които пътуваха по час и чакаха над два, желаят смяна. Нямаше значение дали берат зеле или движат финанси за милиони”.
Това е то – към този момент има не национален яд от ситуацията у нас, а национален бяс. И той разбърка картите.
Диян Божидаров, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ