Защо Балтийско море става вътрешно море на НАТО -
Неправилно е да се счита, че аргументите са единствено поради войната в Украйна. Всичко стартира още на 15 декември предходната година, когато Кремъл насочи под формата на ултиматум и недипломатично до надменност – „ оферти ” към Съединени американски щати и НАТО – „ за нов модел на системата за сигурност ”. При това беше разгласен едноседмичен период Съединени американски щати и всяка една от страните членки на блока да изложат документално отношението си към съветската самодейност.
Резултатите от последвалите съвещания бяха систематизирани от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков:
„ НАТО повече не може да избутва Русия на втори проект. НАТО да си събира парцалите и да се връща в границите от 1997 година ”
Тази нова дипломатическа тоналност и речник на Кремъл съпътстваше целия последвал интервал, през който доникъде на февруари т.г. Русия струпа 190 хилядна формация по границите с Украйна и разигра каскада от тактически, оперативни и стратегически учения, приключили с неочакваното навлизане на 24-ти февруари.
Според Аркадий Мошас, началник на съветските стратегии в Института за интернационалните връзки на Финландия, последвалите промени във Финландия имат безусловно „ свръхестествен темперамент ”:
В продължение на десетилетия броят на на последователите на участието на Финландия в НАТО се колебаеше от 17 до 22% най-много. Числото на твърдите съперниците съставляваше като най-малко 50%. И ненадейно се получи лавина: 40% „ за ”, по-късно 50%, и то преди началото на съветското навлизане в Украйна.
„ Само тъй като съветският ултиматум от декември 2021 година, че не би трябвало да се допусне разширение на НАТО на изток, беше общопризнат като ориентиран не толкоз срещу Украйна, а преди всичко срещу Финландия ”.
Мошас разяснява: Финландия, стана неутрална не по собствен избор. Този статут й беше натрапен от Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война.
Финландия в никакъв случай не е отхвърляла опцията да се причисли към НАТО. Тя застъпваше визията, че в дадените условия, които съществуваха преди войната в Украйна, приемането в НАТО не се преглежда като непосредствена нужда.
С началото на войната в Украйна цифрата на последователите на присъединението доближи 60% и в този момент е към 70%. И каквото и да смята политическата класа за вярно и неизбежно, да се противостои в една демократична страна против демократичното волеизлиание на такава маса жители, не е допустимо. Днес по участието в НАТО е налице народен консенсус.
Тази всеобща поддръжка анулира нуждата от провеждането на референдум, още повече финландската конституция не планува такава опция.
Според Мошас Зимната война през 1939-40 година, когато Съюз на съветските социалистически републики атакува Финландия, само че не съумя да реализира „ поглъщането ” й, не е тематика, която се употребява непрекъснато, включително и в този момент за аргументация на нуждата от присъединение към НАТО. Безусловно обаче паралелите съществуват и споменът за героизма и страданието са живи.
„ Това, че Украйна на процедура остана сама против агресора, има доста мощно прочувствено влияние измежду финландците. Солидарността с Украйна във Финландия е голяма ”, приключва Мошас.
Случаят с Швеция е по-различен в психически и в политически проект. От повече от 200 години тя поредно следваше курсът на неутралитет и дружно с Швейцария беше пример за неприсъединяване към военни съюзи. Този статут ѝ послужи доста добре и през Първата и през Втората международна война с цел да избегне всеобщите жертви и опустошения и да запази и умножи националното благосъстояние.
Именно за това обаче решението за присъединение е освен смяна на траекторията на развиване на страната, само че и поръчка за по-активно присъединяване в процесите за гарантиране на сигурността в Европа.
Андрес Спрут, ръководител на Латвийския институт за интернационалните връзки, професор в Рижския университет отбелязва, че:
Отношението на Русия към региона на Балтика е исторически детерминирано. Тя има особени аспирации към така наречен сива зона, която се простира сред Русия и „ историческия Запад ”, сред „ Свещенната Римска империя и Руската империя ”. Аспирации към „ промеждутъчна Европа ”, както споделят немците. Русия не зачита тази зона, като имаща право на суверенни решения.
Днешният „ боязън на Русия от НАТО ” маскира имперски упоритости с корени в руското минало и в досъветската имперска ера.
Как Русия възприема мнимите външни опасност в този момент виждаме в Украйна и то в трагична форма. Моментът не е най-подходящ да си задаваме въпроса какво съставлява опасност за Русия, когато преди войната се правеше всичко допустимо тя да не се усеща застрашена.
„ Районът на Балтийско море става по-стабилен, по-безопасен, по-предсказуем. Досегашните въпроси за наличието на неутралитета на Финландия и Швеция отпадат. Целият район ще бъде част от НАТО. Балтийските страни от „ остров на сигурност ” стават част от евроатлантическата общественост в Европа. И това е по-добре и за Русия. Защото отпадат съмненията дали това ще остане „ сива зона ” в изискванията на рецесия от вида, каквато изживяваме с Украйна ” – приключва Спрут.
Военни аспекти от присъединението на Финландия и Швеция
След приемането на Финландия, общата граница на НАТО с Русия ще се усили с 1400 километра. А дистанцията от Санкт Петербург до границата с Финландия е единствено 150 километра. Досега Русия граничеше сухопътно с НАТО единствено с Естония, с част от Латвия и с Норвегия, в тясна изица зад полярния кръг.
В спокойно време въоръжените сили на Финландия наброяват 23000 души. В случай на боен спор Финландия може да призове в армията 250000 готови запасни.
Финландия възнамерява да закупи към 60 изтребители-бомбардировачи пето потомство Ф-35.
Швеция разполага с дребна войска, предопределена най-вече за териториална защита. Но с добре разгъната система за подготовка на запасни. И с военно-морски флот, включващ и четири подводни лодки от най-модерен клас.
Швеция разполага с мощна военна индустрия, произвеждаща най-съвременни мостри въоръжение и бойна техника. В това число е измежду извънредно ограничавания международен хайлайф, разработващ и произвеждащ бойни самолети.
Би следвало да се регистрира и възможното в допълнение дислоциране на териториите на двете страни на сухопътни съставни елементи от силите на НАТО. В момента не може да се предвижда съответно, само че в случай че преди войната в Украйна на териториите на прибалтийските страни бяха развърнати по една натовска батальонна-тактическа група, то в този момент тези страни упорстват съставът им да бъде повишен с по една бригада от сухопътните войски на НАТО.
Принципно значимост във военено-стратегически проект има събитието, че с приемането на двете страни, НАТО ще може гладко да оперира на територията, във въздушното пространство и в териториалните води на Финландия и на Швеция, което основава за Русия нови, неприкрити досега стратегически посоки.
От изключително значение е шведския остров Готланд, заемащ средищно състояние в Балтийско море. Разполагането на острова на средства за Противовъздушна отбрана, на противокорабни ракетни системи и други сили на Военновъздушни сили и на Военноморски сили на НАТО напълно отстраняват стратегическото значение на съветският Балтийски флот, който ще бъде изцяло изолиран единствено в акваторията на Финския залив. При това би трябвало да се означи, че заливът замръзва през зимния интервал. А от територията на Финландия, Главната военно-морска база на Балтийския флот – Кронщад попада под огневото влияние и на оперативно-тактическите ръкети от състава на сухопътните войски.
Аргументите на Русия за нуждата да се резервира „ безядрения статут ” в региона на Балтийско море имат само символично-пропагандно значение от страна на Кремъл.
На територията на Германия Съединени американски щати разполагат с тактически нуклеарни муниции. Русия разполага с носители на нуклеарно оръжие в надводния корабен състав на Балтийския флот, на дислоцираните в Калининградския регион оперативни ракети вид „ Искандер ”, както и във Военновъздушни сили и в сухопътните войски от състава на Централния боен окръг.
При това по опита от досегашните военни дейности в Украйна, със силите на стратегическата авиация Русия нанася от въздушното пространство над Каспийско море, ракетни удари, включително с „ хиперзвукови ” ракети вид „ Кинжал ” (за които също са създадени нуклеарни бойни части) по обекти в Западна Украйна.
Въздействие върху по-нататъшните вероятности за разширение на НАТО
Грузия , публично, в никакъв случай не се е отказвала от устрема да бъде призната в НАТО. Сегашното държавно управление обаче пристигна на власт като „ антитеза ” не на външнополитическата ориентировка на страната, а като открит съперник на предходния президент Саакашвили поради това, че не само е позволил, само че и предизвикал войната с Русия през 2008 година
Към аналогични възгледи се придържа публично държавното управление и по отношение на войната в Украйна. Но вместо Саакашвили, за провинен този път е посочен украинския президент Зеленски.
При изискване, че зад настояването за присъединение към НАТО сегашните управляващи в Грузия маскират желанието да са част от „ съветския мир/свят ” на Путин, процедурата за участие не може да получи развиване.
Молдова , официално оповестила искане на участие в НАТО е в извънредно усложнена позиция, със опасност от анексия на съветския анклав Приднестровие, включително и посредством намерено навлизане или за дестабилиизране по метода не „ цветните революции ”. За това Молдова заема неуверена позиция, изчаквайки развръзката в Украйна и заявява „ неутралитет ”. Същия „ неутралитет ”, който не може да я избави от опасността от страна на Русия и не ѝ оказа помощ да възвърне своята териториална целокупност.
Грузия и Молдова подадоха искане за присъединение към Европейски Съюз без да имат потвърдените към този момент в хода на войната с Русия заслуги на Украйна, за принадлежността им към европейската еднаквост.
Азербайджан, също официално оповестил се в интерес на участието в НАТО ще продължи да търси гаранции за личната си сигурност посредством по-нататъшно задълбочаване на военно-политическите връзки с Турция.
Заради всичко това, практическият геополитически смисъл от участието на Финландия и на Швеция в НАТО може да бъде изразена с формулата на Марк Твен:
" Стабилна ограда – положителни съседи ”.
Материалът е основан на изявленията на Сергей Медведев с Андрис Спрудс, шеф на Латвийския институт за външна политика, Джеймс Шер, старши теоретичен помощник в института за външна политика на Естония и Аркадий Мошес, началник на съветската стратегия на финландския институт за интернационалните връзки.
Резултатите от последвалите съвещания бяха систематизирани от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков:
„ НАТО повече не може да избутва Русия на втори проект. НАТО да си събира парцалите и да се връща в границите от 1997 година ”
Тази нова дипломатическа тоналност и речник на Кремъл съпътстваше целия последвал интервал, през който доникъде на февруари т.г. Русия струпа 190 хилядна формация по границите с Украйна и разигра каскада от тактически, оперативни и стратегически учения, приключили с неочакваното навлизане на 24-ти февруари.
Според Аркадий Мошас, началник на съветските стратегии в Института за интернационалните връзки на Финландия, последвалите промени във Финландия имат безусловно „ свръхестествен темперамент ”:
В продължение на десетилетия броят на на последователите на участието на Финландия в НАТО се колебаеше от 17 до 22% най-много. Числото на твърдите съперниците съставляваше като най-малко 50%. И ненадейно се получи лавина: 40% „ за ”, по-късно 50%, и то преди началото на съветското навлизане в Украйна.
„ Само тъй като съветският ултиматум от декември 2021 година, че не би трябвало да се допусне разширение на НАТО на изток, беше общопризнат като ориентиран не толкоз срещу Украйна, а преди всичко срещу Финландия ”.
Мошас разяснява: Финландия, стана неутрална не по собствен избор. Този статут й беше натрапен от Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война.
Финландия в никакъв случай не е отхвърляла опцията да се причисли към НАТО. Тя застъпваше визията, че в дадените условия, които съществуваха преди войната в Украйна, приемането в НАТО не се преглежда като непосредствена нужда.
С началото на войната в Украйна цифрата на последователите на присъединението доближи 60% и в този момент е към 70%. И каквото и да смята политическата класа за вярно и неизбежно, да се противостои в една демократична страна против демократичното волеизлиание на такава маса жители, не е допустимо. Днес по участието в НАТО е налице народен консенсус.
Тази всеобща поддръжка анулира нуждата от провеждането на референдум, още повече финландската конституция не планува такава опция.
Според Мошас Зимната война през 1939-40 година, когато Съюз на съветските социалистически републики атакува Финландия, само че не съумя да реализира „ поглъщането ” й, не е тематика, която се употребява непрекъснато, включително и в този момент за аргументация на нуждата от присъединение към НАТО. Безусловно обаче паралелите съществуват и споменът за героизма и страданието са живи.
„ Това, че Украйна на процедура остана сама против агресора, има доста мощно прочувствено влияние измежду финландците. Солидарността с Украйна във Финландия е голяма ”, приключва Мошас.
Случаят с Швеция е по-различен в психически и в политически проект. От повече от 200 години тя поредно следваше курсът на неутралитет и дружно с Швейцария беше пример за неприсъединяване към военни съюзи. Този статут ѝ послужи доста добре и през Първата и през Втората международна война с цел да избегне всеобщите жертви и опустошения и да запази и умножи националното благосъстояние.
Именно за това обаче решението за присъединение е освен смяна на траекторията на развиване на страната, само че и поръчка за по-активно присъединяване в процесите за гарантиране на сигурността в Европа.
Андрес Спрут, ръководител на Латвийския институт за интернационалните връзки, професор в Рижския университет отбелязва, че:
Отношението на Русия към региона на Балтика е исторически детерминирано. Тя има особени аспирации към така наречен сива зона, която се простира сред Русия и „ историческия Запад ”, сред „ Свещенната Римска империя и Руската империя ”. Аспирации към „ промеждутъчна Европа ”, както споделят немците. Русия не зачита тази зона, като имаща право на суверенни решения.
Днешният „ боязън на Русия от НАТО ” маскира имперски упоритости с корени в руското минало и в досъветската имперска ера.
Как Русия възприема мнимите външни опасност в този момент виждаме в Украйна и то в трагична форма. Моментът не е най-подходящ да си задаваме въпроса какво съставлява опасност за Русия, когато преди войната се правеше всичко допустимо тя да не се усеща застрашена.
„ Районът на Балтийско море става по-стабилен, по-безопасен, по-предсказуем. Досегашните въпроси за наличието на неутралитета на Финландия и Швеция отпадат. Целият район ще бъде част от НАТО. Балтийските страни от „ остров на сигурност ” стават част от евроатлантическата общественост в Европа. И това е по-добре и за Русия. Защото отпадат съмненията дали това ще остане „ сива зона ” в изискванията на рецесия от вида, каквато изживяваме с Украйна ” – приключва Спрут.
Военни аспекти от присъединението на Финландия и Швеция
След приемането на Финландия, общата граница на НАТО с Русия ще се усили с 1400 километра. А дистанцията от Санкт Петербург до границата с Финландия е единствено 150 километра. Досега Русия граничеше сухопътно с НАТО единствено с Естония, с част от Латвия и с Норвегия, в тясна изица зад полярния кръг.
В спокойно време въоръжените сили на Финландия наброяват 23000 души. В случай на боен спор Финландия може да призове в армията 250000 готови запасни.
Финландия възнамерява да закупи към 60 изтребители-бомбардировачи пето потомство Ф-35.
Швеция разполага с дребна войска, предопределена най-вече за териториална защита. Но с добре разгъната система за подготовка на запасни. И с военно-морски флот, включващ и четири подводни лодки от най-модерен клас.
Швеция разполага с мощна военна индустрия, произвеждаща най-съвременни мостри въоръжение и бойна техника. В това число е измежду извънредно ограничавания международен хайлайф, разработващ и произвеждащ бойни самолети.
Би следвало да се регистрира и възможното в допълнение дислоциране на териториите на двете страни на сухопътни съставни елементи от силите на НАТО. В момента не може да се предвижда съответно, само че в случай че преди войната в Украйна на териториите на прибалтийските страни бяха развърнати по една натовска батальонна-тактическа група, то в този момент тези страни упорстват съставът им да бъде повишен с по една бригада от сухопътните войски на НАТО.
Принципно значимост във военено-стратегически проект има събитието, че с приемането на двете страни, НАТО ще може гладко да оперира на територията, във въздушното пространство и в териториалните води на Финландия и на Швеция, което основава за Русия нови, неприкрити досега стратегически посоки.
От изключително значение е шведския остров Готланд, заемащ средищно състояние в Балтийско море. Разполагането на острова на средства за Противовъздушна отбрана, на противокорабни ракетни системи и други сили на Военновъздушни сили и на Военноморски сили на НАТО напълно отстраняват стратегическото значение на съветският Балтийски флот, който ще бъде изцяло изолиран единствено в акваторията на Финския залив. При това би трябвало да се означи, че заливът замръзва през зимния интервал. А от територията на Финландия, Главната военно-морска база на Балтийския флот – Кронщад попада под огневото влияние и на оперативно-тактическите ръкети от състава на сухопътните войски.
Аргументите на Русия за нуждата да се резервира „ безядрения статут ” в региона на Балтийско море имат само символично-пропагандно значение от страна на Кремъл.
На територията на Германия Съединени американски щати разполагат с тактически нуклеарни муниции. Русия разполага с носители на нуклеарно оръжие в надводния корабен състав на Балтийския флот, на дислоцираните в Калининградския регион оперативни ракети вид „ Искандер ”, както и във Военновъздушни сили и в сухопътните войски от състава на Централния боен окръг.
При това по опита от досегашните военни дейности в Украйна, със силите на стратегическата авиация Русия нанася от въздушното пространство над Каспийско море, ракетни удари, включително с „ хиперзвукови ” ракети вид „ Кинжал ” (за които също са създадени нуклеарни бойни части) по обекти в Западна Украйна.
Въздействие върху по-нататъшните вероятности за разширение на НАТО
Грузия , публично, в никакъв случай не се е отказвала от устрема да бъде призната в НАТО. Сегашното държавно управление обаче пристигна на власт като „ антитеза ” не на външнополитическата ориентировка на страната, а като открит съперник на предходния президент Саакашвили поради това, че не само е позволил, само че и предизвикал войната с Русия през 2008 година
Към аналогични възгледи се придържа публично държавното управление и по отношение на войната в Украйна. Но вместо Саакашвили, за провинен този път е посочен украинския президент Зеленски.
При изискване, че зад настояването за присъединение към НАТО сегашните управляващи в Грузия маскират желанието да са част от „ съветския мир/свят ” на Путин, процедурата за участие не може да получи развиване.
Молдова , официално оповестила искане на участие в НАТО е в извънредно усложнена позиция, със опасност от анексия на съветския анклав Приднестровие, включително и посредством намерено навлизане или за дестабилиизране по метода не „ цветните революции ”. За това Молдова заема неуверена позиция, изчаквайки развръзката в Украйна и заявява „ неутралитет ”. Същия „ неутралитет ”, който не може да я избави от опасността от страна на Русия и не ѝ оказа помощ да възвърне своята териториална целокупност.
Грузия и Молдова подадоха искане за присъединение към Европейски Съюз без да имат потвърдените към този момент в хода на войната с Русия заслуги на Украйна, за принадлежността им към европейската еднаквост.
Азербайджан, също официално оповестил се в интерес на участието в НАТО ще продължи да търси гаранции за личната си сигурност посредством по-нататъшно задълбочаване на военно-политическите връзки с Турция.
Заради всичко това, практическият геополитически смисъл от участието на Финландия и на Швеция в НАТО може да бъде изразена с формулата на Марк Твен:
" Стабилна ограда – положителни съседи ”.
Материалът е основан на изявленията на Сергей Медведев с Андрис Спрудс, шеф на Латвийския институт за външна политика, Джеймс Шер, старши теоретичен помощник в института за външна политика на Естония и Аркадий Мошес, началник на съветската стратегия на финландския институт за интернационалните връзки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ