Щом се смеете, имате нещо общо с маймуните - и науката го доказа
Ако в миналото сте се смели неудържимо, става известно, че споделяте нещо общо с най-близките си родственици в животинския свят. Ново проучване демонстрира, че хората и човекоподобните маймуни се смеят по изумително подобен метод - и това съвсем не се е трансформирало през последните към 15 милиона години.
Учени от Университета в Уоруик анализирали видеозаписи на горили, шимпанзета, бонобо и орангутани, които били гъделичкани в границите на предходни научни проучвания. След това сравнили звуците им със смеха на четири дребни деца, снимани по време на игра вкъщи.
Резултатът посочил, че смехът при хората и човекоподобните маймуни следва съвсем идентичен темп - със сходни шпации сред обособените прояви на смях. Според учените това е завещание от общ предшественик.
„ В прочут смисъл хората и човекоподобните маймуни са доста сходни - през последните към 15 милиона години те са се смели по съвсем един и същи метод “, споделя приматоложката Киара Де Грегорио, водещ създател на проучването.
Учените означават, че с течение на еволюцията човешкият смях е станал по-бърз и по-богат на нюанси. Днес той може да звучи напълно друго съгласно обстановката - от учтиво подсмихване в офиса до неукротим смях в компанията на другари.
Любопитното е, че освен човекоподобните маймуни демонстрират сходни реакции. Например плъховете също издават присъщи звуци, когато бъдат гъделичкани, само че те са ултразвукови и се разграничават доста от човешкия смях.
Според откривателите това подсказва, че смехът не е просто израз на наслада. Той е значима част от общественото другарство и се е развивал в продължение на милиони години, дружно с другите скотски типове.
Откритията са оповестени в научното списание Bioacoustics и дават още едно доказателство, че даже най-обикновеният човешки смях носи следи от далечното ни еволюционно минало.
Източници: ScienceAlert; Превод: GlasNews
Учени от Университета в Уоруик анализирали видеозаписи на горили, шимпанзета, бонобо и орангутани, които били гъделичкани в границите на предходни научни проучвания. След това сравнили звуците им със смеха на четири дребни деца, снимани по време на игра вкъщи.
Резултатът посочил, че смехът при хората и човекоподобните маймуни следва съвсем идентичен темп - със сходни шпации сред обособените прояви на смях. Според учените това е завещание от общ предшественик.
„ В прочут смисъл хората и човекоподобните маймуни са доста сходни - през последните към 15 милиона години те са се смели по съвсем един и същи метод “, споделя приматоложката Киара Де Грегорио, водещ създател на проучването.
Учените означават, че с течение на еволюцията човешкият смях е станал по-бърз и по-богат на нюанси. Днес той може да звучи напълно друго съгласно обстановката - от учтиво подсмихване в офиса до неукротим смях в компанията на другари.
Любопитното е, че освен човекоподобните маймуни демонстрират сходни реакции. Например плъховете също издават присъщи звуци, когато бъдат гъделичкани, само че те са ултразвукови и се разграничават доста от човешкия смях.
Според откривателите това подсказва, че смехът не е просто израз на наслада. Той е значима част от общественото другарство и се е развивал в продължение на милиони години, дружно с другите скотски типове.
Откритията са оповестени в научното списание Bioacoustics и дават още едно доказателство, че даже най-обикновеният човешки смях носи следи от далечното ни еволюционно минало.
Източници: ScienceAlert; Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




