Опасен облак над Европа: Сахарският прах се засилва и удря здравето
Опасен облак над Европа: Сахарският прахуляк се ускорява и удря здравето
Южна Европа към този момент претърпява приблизително по 46 прашни епизода годишно, а най-застрашени са децата и хората с дихателни болести
Епизодите с транспорт на необитаем прахуляк към Европа стават все по-интензивни, като най-силно наранени са Южна Европа и Източното Средиземноморие. Това демонстрира ново интернационално проучване, оповестено в научното списание Nature.
Според учените увеличението на праха от Сахара и други пустинни региони
основава все по-сериозни проблеми за качеството на въздуха и публичното здраве.
В изследването вземат участие и откриватели от Кипърския институт.
Учените свързват по-интензивния транспорт на необитаем прахуляк с промени в околната среда, които подхождат на въздействието на изменението на климата. Сред главните фактори са задълбочаващите се суши, деградацията на земите в Северна Африка и измененията в атмосферната циркулация. Те улесняват напредването на големи количества прахуляк към европейския континент.
Така последствията от климатичните промени не се лимитират единствено до повишението на температурите и рисковите метеорологични феномени, а засягат и въздуха, който хората дишат.
Южна Европа към този момент претърпява приблизително към 46 епизода с необитаем прахуляк всяка година.
При тях концентрациите на прахови частици в атмосферата внезапно се усилват и качеството на въздуха се утежнява.
Според проучването пренесеният необитаем прахуляк съставлява почти една трета от целесъобразната от Световната здравна организация стойност за средногодишната централизация на фини прахови частици PM10.
Децата са измежду най-уязвимите
Високите концентрации на необитаем прахуляк могат да обострят астмата и други дихателни болести. Особено уязвими са децата, възрастните хора и хората с хронични белодробни или сърдечносъдови проблеми. Изследователите пресмятат, че при прашни епизоди краткосрочното излагане е обвързвано с почти 0,67% принос към дневната смъртност.
При децата резултатът върху дихателното здраве е по-силен.
Данните демонстрират към 2,5% растеж на дневните хоспитализации за респираторни болести по време на епизоди с необитаем прахуляк.
Средните концентрации на необитаем прахуляк в Южна Европа са повече от два пъти по-високи от измерените в Централна и Северна Европа.
Причината е близостта до Северна Африка и особеностите на въздушните течения над Средиземноморието.
Източното Средиземноморие е измежду най-засегнатите региони,
като през последното десетилетие там е регистрирано едно от най-значителните нараствания на интензивността на прашните епизоди.
Анализът демонстрира, че количеството необитаем прахуляк, достигащо до Европа, последователно се усилва през последния век.
За да проследят дълготрайната наклонност, учените са употребявали в това число измервания на прахови частици, непокътнати в леда на алпийските ледници.
Резултатите поддържат извода, че явлението се ускорява с течение на времето и може да се трансформира в още по-голям проблем през идващите години.
Как пустинният прахуляк въздейства на организма
Праховите частици могат да раздразнят очите, носа и гърлото и да провокират кашлица, затруднено дишане и стягане в гърдите.
При хора с астма или хронична обструктивна белодробна болест е допустимо признаците да се обострят. Рискът нараства при дълготрайно стоене на открито и физическо натоварване, когато човек вдишва по-голямо количество въздух.
По време на мощни прашни епизоди сензитивните групи би трябвало да лимитират престоя и интензивната физическа интензивност навън и да наблюдават формалните данни за качеството на въздуха.
Според създателите на изследването страните би трябвало да подобрят системите за ранно предизвестие и да разработят по-ясни рекомендации за отбрана на популацията.
Особено значими са навременното информиране на хората,
наблюдението на концентрациите на прахови частици и подготовката на здравните системи за интервали с нараснал брой пациенти.
Учените акцентират, че наред с непосредствените защитни ограничения са нужни и дълготрайни дейности против климатичните промени и деградацията на земите.
Южна Европа към този момент претърпява приблизително по 46 прашни епизода годишно, а най-застрашени са децата и хората с дихателни болести
Епизодите с транспорт на необитаем прахуляк към Европа стават все по-интензивни, като най-силно наранени са Южна Европа и Източното Средиземноморие. Това демонстрира ново интернационално проучване, оповестено в научното списание Nature.
Според учените увеличението на праха от Сахара и други пустинни региони
основава все по-сериозни проблеми за качеството на въздуха и публичното здраве.
В изследването вземат участие и откриватели от Кипърския институт.
Учените свързват по-интензивния транспорт на необитаем прахуляк с промени в околната среда, които подхождат на въздействието на изменението на климата. Сред главните фактори са задълбочаващите се суши, деградацията на земите в Северна Африка и измененията в атмосферната циркулация. Те улесняват напредването на големи количества прахуляк към европейския континент.
Така последствията от климатичните промени не се лимитират единствено до повишението на температурите и рисковите метеорологични феномени, а засягат и въздуха, който хората дишат.
Южна Европа към този момент претърпява приблизително към 46 епизода с необитаем прахуляк всяка година.
При тях концентрациите на прахови частици в атмосферата внезапно се усилват и качеството на въздуха се утежнява.
Според проучването пренесеният необитаем прахуляк съставлява почти една трета от целесъобразната от Световната здравна организация стойност за средногодишната централизация на фини прахови частици PM10.
Децата са измежду най-уязвимите
Високите концентрации на необитаем прахуляк могат да обострят астмата и други дихателни болести. Особено уязвими са децата, възрастните хора и хората с хронични белодробни или сърдечносъдови проблеми. Изследователите пресмятат, че при прашни епизоди краткосрочното излагане е обвързвано с почти 0,67% принос към дневната смъртност.
При децата резултатът върху дихателното здраве е по-силен.
Данните демонстрират към 2,5% растеж на дневните хоспитализации за респираторни болести по време на епизоди с необитаем прахуляк.
Средните концентрации на необитаем прахуляк в Южна Европа са повече от два пъти по-високи от измерените в Централна и Северна Европа.
Причината е близостта до Северна Африка и особеностите на въздушните течения над Средиземноморието.
Източното Средиземноморие е измежду най-засегнатите региони,
като през последното десетилетие там е регистрирано едно от най-значителните нараствания на интензивността на прашните епизоди.
Анализът демонстрира, че количеството необитаем прахуляк, достигащо до Европа, последователно се усилва през последния век.
За да проследят дълготрайната наклонност, учените са употребявали в това число измервания на прахови частици, непокътнати в леда на алпийските ледници.
Резултатите поддържат извода, че явлението се ускорява с течение на времето и може да се трансформира в още по-голям проблем през идващите години.
Как пустинният прахуляк въздейства на организма
Праховите частици могат да раздразнят очите, носа и гърлото и да провокират кашлица, затруднено дишане и стягане в гърдите.
При хора с астма или хронична обструктивна белодробна болест е допустимо признаците да се обострят. Рискът нараства при дълготрайно стоене на открито и физическо натоварване, когато човек вдишва по-голямо количество въздух.
По време на мощни прашни епизоди сензитивните групи би трябвало да лимитират престоя и интензивната физическа интензивност навън и да наблюдават формалните данни за качеството на въздуха.
Според създателите на изследването страните би трябвало да подобрят системите за ранно предизвестие и да разработят по-ясни рекомендации за отбрана на популацията.
Особено значими са навременното информиране на хората,
наблюдението на концентрациите на прахови частици и подготовката на здравните системи за интервали с нараснал брой пациенти.
Учените акцентират, че наред с непосредствените защитни ограничения са нужни и дълготрайни дейности против климатичните промени и деградацията на земите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ