Неподражаеми бисери на деца и техните родители
Непосредствеността, откриването на всичко ново и живото въображение оказват помощ на децата да намират решение във всяка житейска обстановка. А от време на време и родителите им не отстъпват. Предлагаме ви някои житейски обстановки, родили неподражаеми бисери:
Майка се оглежда пред огледалото в новите си джинси. Ангелина (7 години):
– Мамо, в тези джинси си като тийнейджърка! Изглеждаш като на 15 години!
Майката се усмихва. Честно казано, и тя мисли по същия метод. И тук Ангелина прибавя:
– Но не се разстройвай, мамо! Когато те погледнат в лицето, незабавно излиза наяве, че си на съвсем трийсет!
***
На плажа сме с мъжа и сина. Забравихме да вземем шапки, а слънцето пече мощно. Казах на мъжа ми да гледа за дребния и отидох до у дома за шапки. Върнах се и виждам следната картина: синът ми закопан в пясъка, единствено главата му стърчи. Питах го:
– Къде е татко ти?
Синът щастлив:
– Тати се къпе!
– А ти за какво си тук?
Не по-малко жизнерадостно:
– Той ме закопа тук, с цел да не се изгубя!
Заслужава награда за татко на годината, дами и господа…
***
Влизам в стаята и виждам, че синът ми на 3 години седи на стола и реве.
– Какво се е случило?
– Уморих се да виждам детски.
***
Синът ми (6 години и половина) яде чорба без възторг. Питам го:
– Вкусно ли е?
– А кой го е сготвил?
– Аз.
Той въздъхва:
– Тогава е вкусно.
***
10-годишният ни наследник пита майка си:
– Не съжаляваш ли, че имаш трима сина и нито една щерка?
– Разбира се, би било хубаво, в случай че имахме и една дъщеричка. Но не щеш ли и с вас печем курабийки и се занимаваме с ръкоделие…
– Вярно е – сподели синът ми, – само че момичето щеше да го прави на драго сърце.
***
Дете след визити в зоопарка описал в съчинение по какъв начин е прекарало уикенда: „ Видях елен. При него нашата окачалка е на главата му. “
***
Докато докторът попълня картона на сина ми, детето деловито обикаля из кабинета му, преглежда всичко и се стопира до тясната здравна софа. След това, първо поглеждайки доктора, а след това и внушителните размери на здравната сестра, споделя:
– Добре си живеете, единствено не мога да схвана, по какъв начин се побирате двамата на това легло?
***
– Мамо, аз какъв бях, когато се родих?
– Мъничък.
– А можех ли да виждам детски?
– Не.
– А да тичам?
– Да върша салто?
– Не. Не можеше да ядеш с лъжица, не можеше да стоиш, да вървиш и седиш, дори не можеше да се обръщаш от тил по стомах.
Изумено:
– А какво съм правел?
– Нищо. Лежеше и викаше.
– И какво виках? „ Моля, помогнете “?
***
Синът:
– Татко е купил и вода, и сок. Ти си му разрешила?
– На татко ти не му е нужно моето позволение, може да прави каквото изиска.
Синът:
– Ти си му разрешила да прави всичко, което изиска?
***
Качваме се със сина ми в маршрутка. Всички места са заети. Жена взима дребния на ръце. Питам го:
– Е, какво би трябвало да кажеш?
Синът ми се обръща към дамата:
– Омъжена ли сте?
***
Днес синът ми пристигна и ми сподели:
– Животът няма смисъл.
– Защо? – запитвам го аз.
Отговор:
– Паднаха ми зъбите… На кого съм необходим в този момент подобен?
***
5-годишна дъщеричка гледа майка си, която мери ново палто:
– Мамо! Толкова си красива в това палто!
– Наистина ли? – зарадвала се майката.
– Наистина. В него приличаш на овчарка!
