TIME: Национализмът има лоша репутация, но точно от него се нуждае сега Америка
Неотдавна президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп дефинира себе си като националист. Какво имаше поради? Американците в никакъв случай не са били толкоз разединени, страната на практика се разпада, лишавайки се от обичайна културна основа, в ролята на която в миналото влизаше християнството. Сега Съединени американски щати се нуждаят точно от американски шовинизъм, написа Йорам Хазони в публикация за известното нюйоркско списание TIME, представена от организация " Фокус ".
В днешно време слушаме неопределено и погрешно схващане на термина „ бял шовинизъм “ най-често при споменаването на „ американски шовинизъм “. И всякога, когато в диалог бъде упомената думата „ шовинизъм “, той бързо бива свеждан към расизма. Например, на протест на 23 октомври президентът Доналд Тръмп назова себе си националист. Той употребява този термин, с цел да се опълчи на глобалистите, т.е. по неговите думи, на „ човек, който желае всичко в света да е хубаво и който не е доста угрижен за благополучието на нашата страна “. Мнозина коментатори побързаха да интерпретират думите на Тръмп като сигнал, адресиран на първо място към неговите съидейници, за това, че той откровено поддържа концепцията за „ белия шовинизъм “. И таман тези коментатори за следващ път потушиха изцяло оправданите разногласия за полезностите на американския шовинизъм, потвърждавайки, че расисткият „ бял шовинизъм “ е тъкмо това, което в този момент би трябвало да се разисква.
Точно това е казусът. Защото в сегашния миг Съединени американски щати се нуждаят точно от американски шовинизъм. През целия ни живот нито един път не станахме очевидци на това разнообразни своеве от американското общество да е толкоз фрагментирано, толкоз нетърпимо един към различен, толкоз готово да се лиши от правото си на битие. Взаимната отдаденост, която сплотява американците дружно като нация, наподобява се трансформира. Горещият спор по отношение на продължаващия развой на имиграция е единствено една от деянията на доста по-дълбок въпрос: могат ли американците още веднъж да се сплотяват към обща национална концепция? Ще могат ли още веднъж да видят един в различен братя?
Терминът „ бял шовинизъм " се употребява, с цел да опише дребна част от американците, които са уверени, че националността се дефинира от цвета на кожата им. Тези групи хора разпространяват такива хрумвания, които имат някаква връзка с теорията на Дарвин и които са в основата на немския нацизъм: от тяхната позиция „ качеството " на гените играе решаваща роля. Следователно, хората би трябвало да извърнат особено внимание на цвета на кожата и на характерностите на лицето - т.е. тези характерности, които демонстрират степента на точност на гените.
Повечето американци считат тези опити за свеждането на националността до раса като отвратителна. Това е по този начин, тъй като расовата политика докара до унищожаването на милиони европейци, а в Америка сътвори иго, революция и неодобрение - даже и принуждение понякога, което към момента не е преодоляно.
Освен това мнозина схващат неправилно термина „ бял шовинизъм ", тъй като „ бял " не е нация. Ние сме осведомени с народите на Англия, Нидерландия, Франция и Полша. Те могат да бъдат разпознати по общото културно завещание, по езика и религията, както и от обвързаността на взаимната преданост, която се е формирала в продължение на доста епохи на взаимна битка. Например полският народ е прочут с полския си език, с привързаността към католицизма и с дългата мъчителна история на битката за самостоятелност от Германия и Русия. И в нито един исторически документ не се загатва за „ бял народ ". Няма такива концепции като език, вяра и културното завещание на „ белите ". Идеята за „ бяла нация " е просто фикция. Вместо да се гордеят и укрепват връзките си с забележителните англоамерикански политически и религиозни обичаи, с помощта на които Съединени американски щати пораждат, „ белите националисти " организират парадите си под странните нови флагове, които са основали за себе си. Те избират да заменят достоверните обичаи на американския шовинизъм с измислена нова расова еднаквост, която има толкоз доста общо с предишното на Америка, колкото и неомарксистката гражданска война, за която се борят левите.
Но в случай че американският народ не е раса, тогава какво е? В актуалните времена постоянно се споделя, че американският народ в действителност е „ концепция " – концепция, че всички хора са основани равни и всички държавни пълномощия произтичат от единодушието на ръководените, както е посочено в Декларацията за самостоятелност. Тази концепция обаче не е по-убедителна от расизма на различното право. В края на краищата, в случай че Америка е просто една шепа нереални правила, извлечени от философията на Просвещението от XVIII век, по какъв начин да се отнасяме към американците, които отхвърлят да одобряват тази философия - базирайки се на Библията, Аристотел, (Едмънд) Бърк или (Дейвид) Хюм? Дали несъгласието с философските хрумвания в действителност значи, че не сте американци? Разбира се, че не. Освен това, в случай че хората, живеещи в друга страна, се кълнат във честност към идеалите на Декларацията за самостоятелност, дали ги прави американци? Не, не ги прави.
Повечето американци не са привлечени от политиката на белите расисти и расистката политика на еднаквост, препоръчана от левите неомарксисти. Твърдението, че Америка е просто „ концепция ", обаче не откри доста поддръжници. Повечето американци остават правилни на по-традиционното схващане за нацията си - схващане, което през днешния ден малко хора ясно показват.
Не толкоз от дълго време американците към момента имаха интуитивно схващане за националната общественост, чийто източник беше Библията. В Библията термините „ нация " и „ народ " са упоменати хиляди пъти. Четейки Светото писание, американците, сходно на техните британски, нидерландски и шотландски братовчеди, са прочели, че Бог дава обещание на Авраам: „ И ще направя от вас велики хора " (Битие 12:2); че Бог дава обещание на Мойсей: „ Вие ще бъдете царство от свещеници и свят народ " (Изход 19:6). За доста генерации американци, които четат Библията, античният Израел е бил първообраз на „ нацията ".
В Библията „ нациите " не се дефинират по раса. Библията споделя, че доста египтяни са се включили към израилтяните и са отишли дружно с тях на планината Синай, и че цар Давид е потомък на моавитянката Рут, която е пристигнала при израилтяните и е споделила: „ Народът ти ще бъде мой народ и твоят Бог ще ми бъде Бог " (Рут 1:16). В Библията, народите одобряват като част от себе си човеци и даже цели племена.
Народите в Библията не са били дефинирани от расата, само че не са били просто „ концепция ". Библейският Израел се състои от доста разнообразни племена, които все пак са свързани между тях посредством общ език и закон, както и от лоялност един към различен, която се образува по време на взаимната битка против враговете им. Обърнете внимание, когато Рут идва при израилтяните, тя приема както еврейския народ, по този начин и неговия Бог. Това значи, че освен „ концепцията " на един Бог, който го прави израелски. Тя се асоциира със характерните фамилии и племена на тази нация, с техния език и метод на живот: „ Вашият народ ще бъде мой народ ".
Американските националисти са възприели нацията си тъкмо по този метод: нито като раса, нито като нереална „ концепция ", а като съюз на доста племена, които имат общо завещание и са лоялни едни към други заради обща история. Първите американски щати, въпреки и доста разнородни, по предписание приказват британски език, изповядват протестантство и следват общия закон - и дружно водят война против Англия. Нацията, имала тези характерности, е била толкоз мощна, че последователно е съумяла да одобри в своите редици други „ племена " - католици, евреи и вероятно афроамериканци, оживели от ерата на робството и сегрегацията.
В днешно време слушаме неопределено и погрешно схващане на термина „ бял шовинизъм “ най-често при споменаването на „ американски шовинизъм “. И всякога, когато в диалог бъде упомената думата „ шовинизъм “, той бързо бива свеждан към расизма. Например, на протест на 23 октомври президентът Доналд Тръмп назова себе си националист. Той употребява този термин, с цел да се опълчи на глобалистите, т.е. по неговите думи, на „ човек, който желае всичко в света да е хубаво и който не е доста угрижен за благополучието на нашата страна “. Мнозина коментатори побързаха да интерпретират думите на Тръмп като сигнал, адресиран на първо място към неговите съидейници, за това, че той откровено поддържа концепцията за „ белия шовинизъм “. И таман тези коментатори за следващ път потушиха изцяло оправданите разногласия за полезностите на американския шовинизъм, потвърждавайки, че расисткият „ бял шовинизъм “ е тъкмо това, което в този момент би трябвало да се разисква.
Точно това е казусът. Защото в сегашния миг Съединени американски щати се нуждаят точно от американски шовинизъм. През целия ни живот нито един път не станахме очевидци на това разнообразни своеве от американското общество да е толкоз фрагментирано, толкоз нетърпимо един към различен, толкоз готово да се лиши от правото си на битие. Взаимната отдаденост, която сплотява американците дружно като нация, наподобява се трансформира. Горещият спор по отношение на продължаващия развой на имиграция е единствено една от деянията на доста по-дълбок въпрос: могат ли американците още веднъж да се сплотяват към обща национална концепция? Ще могат ли още веднъж да видят един в различен братя?
Терминът „ бял шовинизъм " се употребява, с цел да опише дребна част от американците, които са уверени, че националността се дефинира от цвета на кожата им. Тези групи хора разпространяват такива хрумвания, които имат някаква връзка с теорията на Дарвин и които са в основата на немския нацизъм: от тяхната позиция „ качеството " на гените играе решаваща роля. Следователно, хората би трябвало да извърнат особено внимание на цвета на кожата и на характерностите на лицето - т.е. тези характерности, които демонстрират степента на точност на гените.
Повечето американци считат тези опити за свеждането на националността до раса като отвратителна. Това е по този начин, тъй като расовата политика докара до унищожаването на милиони европейци, а в Америка сътвори иго, революция и неодобрение - даже и принуждение понякога, което към момента не е преодоляно.
Освен това мнозина схващат неправилно термина „ бял шовинизъм ", тъй като „ бял " не е нация. Ние сме осведомени с народите на Англия, Нидерландия, Франция и Полша. Те могат да бъдат разпознати по общото културно завещание, по езика и религията, както и от обвързаността на взаимната преданост, която се е формирала в продължение на доста епохи на взаимна битка. Например полският народ е прочут с полския си език, с привързаността към католицизма и с дългата мъчителна история на битката за самостоятелност от Германия и Русия. И в нито един исторически документ не се загатва за „ бял народ ". Няма такива концепции като език, вяра и културното завещание на „ белите ". Идеята за „ бяла нация " е просто фикция. Вместо да се гордеят и укрепват връзките си с забележителните англоамерикански политически и религиозни обичаи, с помощта на които Съединени американски щати пораждат, „ белите националисти " организират парадите си под странните нови флагове, които са основали за себе си. Те избират да заменят достоверните обичаи на американския шовинизъм с измислена нова расова еднаквост, която има толкоз доста общо с предишното на Америка, колкото и неомарксистката гражданска война, за която се борят левите.
Но в случай че американският народ не е раса, тогава какво е? В актуалните времена постоянно се споделя, че американският народ в действителност е „ концепция " – концепция, че всички хора са основани равни и всички държавни пълномощия произтичат от единодушието на ръководените, както е посочено в Декларацията за самостоятелност. Тази концепция обаче не е по-убедителна от расизма на различното право. В края на краищата, в случай че Америка е просто една шепа нереални правила, извлечени от философията на Просвещението от XVIII век, по какъв начин да се отнасяме към американците, които отхвърлят да одобряват тази философия - базирайки се на Библията, Аристотел, (Едмънд) Бърк или (Дейвид) Хюм? Дали несъгласието с философските хрумвания в действителност значи, че не сте американци? Разбира се, че не. Освен това, в случай че хората, живеещи в друга страна, се кълнат във честност към идеалите на Декларацията за самостоятелност, дали ги прави американци? Не, не ги прави.
Повечето американци не са привлечени от политиката на белите расисти и расистката политика на еднаквост, препоръчана от левите неомарксисти. Твърдението, че Америка е просто „ концепция ", обаче не откри доста поддръжници. Повечето американци остават правилни на по-традиционното схващане за нацията си - схващане, което през днешния ден малко хора ясно показват.
Не толкоз от дълго време американците към момента имаха интуитивно схващане за националната общественост, чийто източник беше Библията. В Библията термините „ нация " и „ народ " са упоменати хиляди пъти. Четейки Светото писание, американците, сходно на техните британски, нидерландски и шотландски братовчеди, са прочели, че Бог дава обещание на Авраам: „ И ще направя от вас велики хора " (Битие 12:2); че Бог дава обещание на Мойсей: „ Вие ще бъдете царство от свещеници и свят народ " (Изход 19:6). За доста генерации американци, които четат Библията, античният Израел е бил първообраз на „ нацията ".
В Библията „ нациите " не се дефинират по раса. Библията споделя, че доста египтяни са се включили към израилтяните и са отишли дружно с тях на планината Синай, и че цар Давид е потомък на моавитянката Рут, която е пристигнала при израилтяните и е споделила: „ Народът ти ще бъде мой народ и твоят Бог ще ми бъде Бог " (Рут 1:16). В Библията, народите одобряват като част от себе си човеци и даже цели племена.
Народите в Библията не са били дефинирани от расата, само че не са били просто „ концепция ". Библейският Израел се състои от доста разнообразни племена, които все пак са свързани между тях посредством общ език и закон, както и от лоялност един към различен, която се образува по време на взаимната битка против враговете им. Обърнете внимание, когато Рут идва при израилтяните, тя приема както еврейския народ, по този начин и неговия Бог. Това значи, че освен „ концепцията " на един Бог, който го прави израелски. Тя се асоциира със характерните фамилии и племена на тази нация, с техния език и метод на живот: „ Вашият народ ще бъде мой народ ".
Американските националисти са възприели нацията си тъкмо по този метод: нито като раса, нито като нереална „ концепция ", а като съюз на доста племена, които имат общо завещание и са лоялни едни към други заради обща история. Първите американски щати, въпреки и доста разнородни, по предписание приказват британски език, изповядват протестантство и следват общия закон - и дружно водят война против Англия. Нацията, имала тези характерности, е била толкоз мощна, че последователно е съумяла да одобри в своите редици други „ племена " - католици, евреи и вероятно афроамериканци, оживели от ерата на робството и сегрегацията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ