Неотдавна бях на една публична лекция, където всеки от участниците

Неотдавна бях на една обществена лекция, където всеки от участниците трябваше да се обърне към индивида до себе си и да му направи комплимент, да се концентрира върху нещо положително в отсрещната страна. Това ме сложи в обстановка, в която в границите на пет минути чувах и усещах жуженето в една залата, което я караше да вибрира от приятни страсти и усмихнати частици във въздуха. За пръв път видях в подобен мащаб какъв брой хубаво е да оценяваш и да бъдеш оценен позитивно.
Комплиментът е като малко кутийка с положително отношение и положителна настройка, която можем да използваме всеки ден, като я отваряме и оставяме благите думи да литнат свободно в пространството.

Комплиментът - метод на приложимост
Добрата дума не е нещо, което би трябвало да търсим преднамерено и безусловно да отправим. Комплиментът най-много значи едно - че ценим другия и можем да се възхитим от това, което виждаме в него. Отправяйки хубавите си усещания към някого ние излизаме от ежедневния, много постоянно неопределен, код на другарство и влизаме в едно пространство, където хората се виждат и правят оценка един различен.
В отправянето на комплимент няма нищо комплицирано, стига той да бъде откровен и с него почтено да показваме положителното си отношение. Не е нужно доста, с цел да накараш някого да се усеща добре. Ценните похвали са тези, които са подплътени с истина. Трябва просто да имаме смелостта да напуснем клишето и да кажем на индивида против нас, че се възхищаваме на добре подбраните цветове, с които е облечен или че харесваме стилът му на изложение или пък просто, че с хора като него светът става по-добър.

Комплимент даден, комплимент признат
Свикнали сме да бъдем подозрителни към позитивните оценки на другите.
Умението да одобряваме похвали е директно обвързвано със самооценката, която си даваме. Когато се съмняваме в положителното отношение на другите към нас, в действителност си мислим, че не го заслужаваме. Някакъв свръхкритичен глас вътре в нас ни кара да подценяваме себе си и не дава на другите да ни ценят високо. Често одобряваме “твърде ” положителните мнения като хвалебствие, без да се замисляме, че няма да загубим нищо, а единствено ще спечелим, в случай че просто им се насладим.

Комплиментът е подарък, който би трябвало да приемем с достолепие и без предубеждения. За да позволим на отсрещния човек да ни види от положителната ни страна, не би трябвало да реагираме с думите “О, не заслужавам сходна оценка ”. Напротив би трябвало да признаем напъните на другия да изкаже своята доброжелателност и да приемем намерено похвалата. Когато се научим да имаме вяра на другите и на себе си, се научаваме и да одобряваме положителните думи доста по-лесно като по този метод ги оставяме да изпълнят предназначението си - да ни заредят с позитивна сила. Защото комплиментите не са просто етикет или метод да спечелим нечие благоволение. Те са израз на положителната воля на нашия събеседник да изкаже своето самопризнание, облечено в учтиви думи.

Хубаво е, когато не пестим положителните си думи за някого. Един комплимент може да повдигне духа ни, да ни накара да се усещаме оценени и да ни върне към едно общително и доставящо наслаждение другарство. Защото у всекиго, във всеки един миг, има нещо скъпо и си заслужава да припомняме това това както на себе си, по този начин и на хората към нас.