Историята на Фридрих Барбароса
Немският монарх Фридрих I ще остане в историята с прозвището Барбароса или Червената брада. Справка в енциклопедиите демонстрира, че е властвал като херцог на Швабия от 1147 година до 1152 година, римски крал от 1152 година до 1190 и император на Свещената римска империя от 1155 година до 1190 година
Фридрих Барбароса е водил извънредно забавен и трогателен живот, взел е присъединяване в два кръстоносни похода, а загадъчната му гибел лежи в основата на легендата за Кифхойзер, един от най-популярните легенди на германците.
Но да стартираме изначало. Крал или не, Фридрих Барбароса напълно не бил просветен човек - той не е умеел да чете или написа, въпреки че в по-късните си години се счита, че е е понаучил малко латински. Подобно на всеки феодален мъж на достойнството той е владеел до съвършенство коня и меча.
Бойните му умения и потеклото му го сложили паралелно до Конрад III по време на Кръстоносния поход против войските на султан Саладин, превзел малко преди този момент Йерусалим.
Младият Барбароса се отличил при обсадата на Дамаск и макар че походът не бил сполучлив, Фридрих за първи път става очевидец освен на военни дейности, само че и на хитра дипломация и схваща за напрежението в проблематични зони на интернационалната политика.
Властването на Фридрих Барбароса минава през поредност от борби, множеството от които императорът печели. По негово време Свещената римска империя се намира в разцвета си. Но едно нещо по този начин и не давало мира на Барбароса - свещеният за три религии град Йерусалим се намирал в ръцете на неверниците.
Императорът съумява да събере 120 000 души под знамената си и се насочва на изток, с цел да освободи Йерусалим. Пътя на неговата войска минава и по нашите земи, като не е посрещнат изключително задушевно.
По време на прекосяването през днешна България кръстоносците постоянно са нападани от локални воеводи, пътят им е бил барикадиран на няколко места. Те даже стават причина жителите на Сердика краткотрайно да я изоставен, лишавайки рицарите на Фридрих Барбароса от поддръжка, хранителни запаси или отговарящ заслон.
Напускайки България рицарите се насочат към Мала Азия. Там след няколкомесечно блуждаене при съмнителни условия император Фридрих Барбароса се удавя в река Салеф.
Според очевидци на случая мощна вълна отнася императора, както и неговия кон. Тялото му по този начин и не трябва намерено, по тази причина и гибелта му става причина неговата персони гибел да бъдат употребявани за основаване на легенда, която може да сплоти немските племена.
Когато на 10 юни 1190 г императорът на Свещената римска империя се удавя в река Салеф, умира индивидът, само че се ражда легендата за Кифхойзер и един космат държател, който спи в пещера, опрял глава на каменна маса, с брада, която доближава до земята. До ден сегашен германците имат вяра, че Барбароса ще се разсъни в миналото, с цел да върне остарялото имперско великолепие на немския народ.
