„Нека любовта да бъде с теб“. Това означава поздравът „Ашколсун“.

„ Нека любовта да бъде с теб “. Това значи поздравът „ Ашколсун “. Така се поздравяват дервишите. Но дервишът не изповядва наложително ислямската религия. Наричат ги въртящите се мъдреци. Те са мистиците на Изтока.

„ Усещането е – в случай че една птичка е била затворена в клетка цялостен живот и я пуснеш. Този един-единствен момент на независимост. Това е една независимост от самите нас “. Така дефинира мистичния танц единственият танцуваш дервиш в България – Васил Тосев .

Дервишите имат вяра, че основата на човешкото битие е да познаем себе си. В това има вяра и Васил. Пътят му към суфизма стартира преди 10 години , когато се среща с индийски преподавател, изповядващ учението на мъдростта. Случайно попада на събитие, отдадено на турската просвета, където вижда зрелище на дервиши.

„ Как да ви кажа, това е като обич от пръв взор . То е нещо необяснимо по никакъв метод “, спомня си Васил.

Ден след тази среща той стартира да учи дервишкото въртене – част от церемонията, наречена сема. Танцува в продължение на часове, всеки ден.

„ Просто знам, че би трябвало да го направя. Човек за какво си мие зъбите? Просто знаеш, че нещо би трябвало да го направиш. Не е нужно да прилагаш каквото и да е изпитание “.

Казва, че тялото му изпада в положение, сходно на транс .

„ Всъщност самото въртене има същата цел, както има йога. Йога значи краткотрайни паузи в непрекъснатата циркулация на мозъка. А мозъкът постоянно се задвижва по часовниковата стрелка. Затова дервишите се въртят назад на часовника. Т.е. мисълта стартира да се разрежда и да стане тази пауза “, споделя дервишът.

Необикновената история на Васил обаче стартира преди 18 години, когато животът му се прекатурва изцяло .

„ Бях към 110 кг. Получавах припадъци от високо кръвно. Сериозна хипертония. Отделно имаше проблеми с депресията, стрес доста. Пиех антидепресанти от девет години, които бяха увредили много тялото. И когато ми споделиха, че ми остава една година живот, към този момент бях решил, че нещата по този начин няма по какъв начин да продължат “.

Случайността го среща с един от доайените на йога културата у нас по това време.

„ Имаше един миг на промяна. Виждайки един човек, който го е постигнал това, си споделих – не е проблем и аз ще го направя! И го започнах. Оттам нататък беше работа. Работа, работа, работа, доста работа! Сутрин ставах, час и половина йога, ходя на работа, връщам се, час и половина йога. Почивните дни – единствено йога. Естествено, душeвността беше най-трудна за възобновяване. Килограмите се смъкнаха елементарно “, спомня си Васил Тосев.

Вярва, че единствено посредством дишане, можем да променим тялото и мозъка си. И че в живота му се е случило знамение .
„ Това е смисълът на трансформацията в едно тяло. Да видиш вярното и да се държиш за него. Затова споделям и на моите възпитаници, че всеки може да промени себе си, стига да има задоволително дисциплинираност, неизменност и самообладание. Дисциплината – това е дисциплината йога за мен. Постоянството е нещата, които се споделят, да се ползват в всекидневието. А търпението значи не да сме търпеливи и да чакаме резултата, а тъкмо противоположното – правене, без очакване на какъвто и да е резултат. Това е истината “.

Вижте още във видеото: -->