На глас ли го казах? Нова технология разчита човешките мисли
Неинвазивен мозъчно-компютърен интерфейс, кадърен да трансформира мислите на индивида в думи, един ден може да помогне на хора, изгубили способността си да приказват вследствие на инсулт, контузии или други болести, измежду които и склероза, оповестява MIT Technology Review, базирайки се на обява в Nature Neuroscience.
Ново изследване, включващо модел, подготвен въз основата на сканиране на функционален магнитен резонанс на трима доброволци, е в положение да предскаже цели фрази, които те чуват, с изненадваща акуратност. И това само на база на разбор на мозъчната им интензивност, което стимулира екипът да предизвести, че откритиеto потвърждава нуждата от бъдещи политики за отбрана на „ мозъчните данни на хората “.
Реч е била декодирана от мозъчна интензивност и преди, само че процесът нормално изисква мощно инвазивни устройства с електроди, които да бъдат вградени в мозъка на индивида. Други неинвазивни системи нормално са се ограничавали до декодиране на обособени думи или къси изречения.
Според основателите на интерфейса, екип от откриватели от Тексаския университет в Остин, за първи път в историята тяхната технология е съумяла да изведе цели фрази посредством неинвазиен разбор на мозъчната интензивност, направени посредством ядрено-магнитен резонанс – елементарната магнитно-резонансна томография (МРТ) прави фотоси на структурата на мозъка, а функционалната прави оценка кръвния поток в мозъка, изобразявайки кои елементи се задействат при избрани действия.
В началото на плана екипът образова GPT-1, огромен езиков модел, създаден от OpenAI, върху набор от данни от британски фрази, получени от Reddit, 240 истории от The Moth Radio Hour и транскрипции на подкаста Modern Love на New York Times.
Изследователите желаят разказите да са забавни и занимателни за слушане, защото това е по-вероятно да докара до положителни данни, в сравнение с нещо, което кара участниците да се отегчават.
" Всички обичаме да слушаме подкасти, тъй че за какво да не лежим в скенера за ядрено-магнитен резонанс и да не слушаме? ", майтапи се Александър Хът, доцент по неврология и компютърни науки в Тексаския университет в Остин, който управлява плана.
По време на изследването трима участници слушат по 16 часа разнообразни епизоди от едни и същи подкасти, до момента в който са в скенер за ядрено-магнитен резонанс, както и няколко лекции от TED. Идеята е да се съберат богати данни, които съгласно екипа са над пет пъти по-големи от наборите, нормално употребявани при опити с ядрено-магнитен резонанс, свързани с езика.
Моделът се научава да предсказва мозъчната интензивност, която четенето на избрани думи ще провокира. За да декодира, той отгатва последователности от думи и ревизира до каква степен това отгатване съответствува с действителните думи. Моделът предвижда по какъв начин мозъкът ще реагира на предположените думи и по-късно съпоставя прогнозата си с действително измерените мозъчни реакции.
Когато тестват модела върху нови епизоди на подкаст, той съумява да възвърне същността на това, което потребителите чуват, единствено по мозъчната им активност, като постоянно разпознава точни думи и изречения. Един от потребителите, да вземем за пример, чува " Още нямам шофьорска брошура ", а системата извежда изречението " Тя даже не е почнала да се учи да кара ".
Изследователите демонстрират на участниците и къси видеоклипове на Pixar, които не съдържат разговор, и записват реакциите на мозъка им в обособен опит, предопределен да ревизира дали декодерът е в положение да възвърне общото наличие на това, което потребителят гледа. Оказва се, че може.
Но Ромен Брет, научен невролог от парижкия Vision Institute, който не е взел участие в опита, не е изцяло уверен в ефикасността на технологията на този стадий.
" Начинът, по който работи логаритъмът, се състои главно в това, че моделът на изкуствения разсъдък сформира фрази от неразбираема информация за семантичното поле на изреченията, получена от сканирането на мозъка ", споделя той. " Възможно е да има някои забавни случаи на приложимост, като да вземем за пример извод за това какво сте сънували, на общо равнище. Но съм малко песимистичен, че в действителност се доближаваме до равнището на четене на мисли ".
Но даже да е в начален стадий на развиване, технологията към този момент поражда етични въпроси към възможното бъдещо потребление на мозъчни декодери за наблюдаване и разпит. Имайки поради това, екипът си слага за цел да ревизира дали може да се образова и пусне декодер без съдействието на индивида. Те вършат това, като се опитават да декодират възприетата тирада от всеки участник, употребявайки модели, подготвени върху данни от различен човек.
Опитът е несполучлив, което съгласно екипа подсказва, че декодерът не би могъл да се приложи към мозъчната активност на някого, в случай че той не е поискал и не е оказал помощ за образованието му.
И въпреки всичко, както казахме нагоре, технологията е напълно в начален стадий на развиване, което значи, че бъдещето крие доста незнайни.
Ново изследване, включващо модел, подготвен въз основата на сканиране на функционален магнитен резонанс на трима доброволци, е в положение да предскаже цели фрази, които те чуват, с изненадваща акуратност. И това само на база на разбор на мозъчната им интензивност, което стимулира екипът да предизвести, че откритиеto потвърждава нуждата от бъдещи политики за отбрана на „ мозъчните данни на хората “.
Реч е била декодирана от мозъчна интензивност и преди, само че процесът нормално изисква мощно инвазивни устройства с електроди, които да бъдат вградени в мозъка на индивида. Други неинвазивни системи нормално са се ограничавали до декодиране на обособени думи или къси изречения.
Според основателите на интерфейса, екип от откриватели от Тексаския университет в Остин, за първи път в историята тяхната технология е съумяла да изведе цели фрази посредством неинвазиен разбор на мозъчната интензивност, направени посредством ядрено-магнитен резонанс – елементарната магнитно-резонансна томография (МРТ) прави фотоси на структурата на мозъка, а функционалната прави оценка кръвния поток в мозъка, изобразявайки кои елементи се задействат при избрани действия.
В началото на плана екипът образова GPT-1, огромен езиков модел, създаден от OpenAI, върху набор от данни от британски фрази, получени от Reddit, 240 истории от The Moth Radio Hour и транскрипции на подкаста Modern Love на New York Times.
Изследователите желаят разказите да са забавни и занимателни за слушане, защото това е по-вероятно да докара до положителни данни, в сравнение с нещо, което кара участниците да се отегчават.
" Всички обичаме да слушаме подкасти, тъй че за какво да не лежим в скенера за ядрено-магнитен резонанс и да не слушаме? ", майтапи се Александър Хът, доцент по неврология и компютърни науки в Тексаския университет в Остин, който управлява плана.
По време на изследването трима участници слушат по 16 часа разнообразни епизоди от едни и същи подкасти, до момента в който са в скенер за ядрено-магнитен резонанс, както и няколко лекции от TED. Идеята е да се съберат богати данни, които съгласно екипа са над пет пъти по-големи от наборите, нормално употребявани при опити с ядрено-магнитен резонанс, свързани с езика.
Моделът се научава да предсказва мозъчната интензивност, която четенето на избрани думи ще провокира. За да декодира, той отгатва последователности от думи и ревизира до каква степен това отгатване съответствува с действителните думи. Моделът предвижда по какъв начин мозъкът ще реагира на предположените думи и по-късно съпоставя прогнозата си с действително измерените мозъчни реакции.
Когато тестват модела върху нови епизоди на подкаст, той съумява да възвърне същността на това, което потребителите чуват, единствено по мозъчната им активност, като постоянно разпознава точни думи и изречения. Един от потребителите, да вземем за пример, чува " Още нямам шофьорска брошура ", а системата извежда изречението " Тя даже не е почнала да се учи да кара ".
Изследователите демонстрират на участниците и къси видеоклипове на Pixar, които не съдържат разговор, и записват реакциите на мозъка им в обособен опит, предопределен да ревизира дали декодерът е в положение да възвърне общото наличие на това, което потребителят гледа. Оказва се, че може.
Но Ромен Брет, научен невролог от парижкия Vision Institute, който не е взел участие в опита, не е изцяло уверен в ефикасността на технологията на този стадий.
" Начинът, по който работи логаритъмът, се състои главно в това, че моделът на изкуствения разсъдък сформира фрази от неразбираема информация за семантичното поле на изреченията, получена от сканирането на мозъка ", споделя той. " Възможно е да има някои забавни случаи на приложимост, като да вземем за пример извод за това какво сте сънували, на общо равнище. Но съм малко песимистичен, че в действителност се доближаваме до равнището на четене на мисли ".
Но даже да е в начален стадий на развиване, технологията към този момент поражда етични въпроси към възможното бъдещо потребление на мозъчни декодери за наблюдаване и разпит. Имайки поради това, екипът си слага за цел да ревизира дали може да се образова и пусне декодер без съдействието на индивида. Те вършат това, като се опитават да декодират възприетата тирада от всеки участник, употребявайки модели, подготвени върху данни от различен човек.
Опитът е несполучлив, което съгласно екипа подсказва, че декодерът не би могъл да се приложи към мозъчната активност на някого, в случай че той не е поискал и не е оказал помощ за образованието му.
И въпреки всичко, както казахме нагоре, технологията е напълно в начален стадий на развиване, което значи, че бъдещето крие доста незнайни.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ