Как д-р Зорге промени световната история
Неговите сведения са в основата на подписания през 1939 година Пакт за ненападение сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики Последните думи на именития Рамзай билина японски
" Разузнавачите, които могат да кажат от гроба, че за положително или неприятно работата им е трансформирала историята на планетата ни, се броят на пръстите на едната ръка. Зорге се пада на показалеца. "
Фредерик Форсайт
" Опустошителен образец за ослепителен триумф на шпионажа "
Дъглас Макартур, Генерал от армията
През една знойна лятна вечер на 1964 година в разположената в Подмосковието лятна вила на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов се провела кинопрожекция на игралния филм " Кой сте вие, лекар Зорге? " на френския режисьор Ив Сиампи. Лентата е взаимна продукция на Франция, Федерална Република Германия, Италия и Япония и основаването й е инспирирано от японската брачна половинка на режисьора Сейко Киси. Съветският началник бил толкоз впечатлен от личността на Зорге, че незабавно се разпоредил името и делото му да бъдат извадени от забвение. До момента в Съюз на съветските социалистически републики за активността на сътрудник " Рамзай " знаели единствено стеснен кръг отдадени.Само за месец след формалната премиера на кино лентата в Съветския съюз излезли над 30 материала в пресата за именития шпионин. Създадена била специфична комисия в Главното
Разузнавателно Управление(ГРУ) на Генералния щаб за изваждане и проучване на всички документи, свързани с личността на Рихард Зорге. На 5 ноември 1964 година с декрет на президиума на Комунистическа партия на Съветския съюз на Зорге е присъдено посмъртно званието Герой на Съюз на съветските социалистически републики, а членове на групата му са наградени с бойни ордени. Така един живописен филм става мотив обществеността зад желязната завеса да научи за активността на разузнавача, за който писателя Ян Флеминг (авторът на книгите за Джеймс Бонд) споделя: " За мен Зорге е най-забележителният шпионин въобще ".
Рихард Зорге е роден в село Сабунчи, Бакинска губерния на 4 ноември 1895 година в фамилията на немския инженер Густав Зорге, занимаващ се по това време с нефтодобив в Бакинските нефтени полета на настоящ Азербайджан. Втората брачна половинка на Густав и майка на Рихард, Нина била рускиня. В автобиографията си подадена в Коминтерна Рихард написа: " Семейството на татко ми беше с изключение на от потомствени интелигенти, само че и със остарели революционни обичаи. И дядо ми и прачичовците ми са били дейни революционери в революцията от 1848 година " През 1898 г. фамилията на Зорге се мести в Германия. Години по-късно Рихард се майтапи с московски другари: " Аз изобщо мога да се смятам за азербайджанец. Само че за неволя не знам нито една дума на азерски. " След експлоадирането на Първата международна война, въпреки и незавършил учебно заведение, Зорге се записва като доброволец. През 1915 година в боевете при река Ипр е ранен за първи път и до момента в който се лекува в Берлин взима изпитните си матури. След оздравяването си е изпратен в Галиция, само че скоро още веднъж е ранен, за което е награден с Железен кръст.През 1917 година след гърмеж на снаряд е ранен за трети път и
три дни виси на бодлива тел
до момента в който санитарите съумяват да се доберат до него. След оздравяването си е инвалидизиран (единият му крайник остава по-къс) и е уволнен от военна работа. Преживяното по фронтовете го води до бездънен нравствен поврат, в следствие от което той стартира да се интересува от левите хрумвания. Както ще напише по-късно: " Световната война оказа най-дълбоко въздействие в живота ми. Мисля че, такова въздействие не съм изпитвал от никакъв различен фактор. Само поради тази война аз станах болшевик ".След демобилизацията постъпва във Факултета по публични науки на Килския университет, където учи социология и стопанска система. По-късно се мести в Хамбургския университет. Там пази докторска степен по право. По-късно той ще признае пред другари: " Ако времената бяха други, щях да съм академик ".През 1918 година взе участие в Ноемврийската гражданска война, по време на матроските протести е член на Килския съвет на служащите и матросите. По това време се среща с Ернст Телман и през 1919 година става член на Германската комунистическа партия. Едновременно Зорге стартира да се занимава и с публицистика. През 1924 година приема предлагането на Коминтерна да замине за Москва. На идната година получава руско поданство и стартира работа като секретар на организационния отдел на Института по марксизъм-ленинизъм към Централен комитет на ВКП(б). По това време негови публикации и научни разработки са оповестени в списанията " Болшевик ", " Комунистически Интернационал ", " Световно стопанство и политика " и други. През 1926 година към този момент работи в интернационалния отдел на Коминтерна и постоянно е изпращан зад граница с политическо-организационни задания. През 1929 година е командирован във Англия и Ирландия където е арестуван от полицията, само че след това е освободен. Според една от версиите там се е срещал с почитан чиновник на английското разузнаване, от който е получил значима информация. Същата година е вербуван от Разведупр на РККА (предшественика на Главното Разузнавателно Управление на Червената армия) и персонално е управителен от началниците Семьон Урицки и Ян Берзин. През 1930г. е изпратен на задача в Шанхай, като прикритието му е на публицист от немски вестник. Скоро след идването си Зорге стартира да посещава заведенията за хранене и музикалните заведения в интернационалната част на града. Среща се с сътрудници от локалните медии, работи с немското консулство и други западни дипломати. Тук той се среща с американската журналистка и шпионка Агнес Смедли и японския публицист Хоцуми Одзаки, които след това стават едни от най-важните му информатори. Задачата на неговата група е разузнаване на скритите трендове и тайните проекти на Япония и нейните китайски сателити-политици и генерали-милитаристи. Зорге съумява да осведоми навреме и изчерпателно Центъра за " Мукденския случай ", т. е. за японската окупация на Манджурия от края на 1931 и началото на 1932 година, увенчала новите провокации по КВЖД (Китайско-Восточная железная дорога), за проведените от страна на японците нови белогвардейски семьоновски банди, чиято задача била да вземат участие в провокациите, да нахлуват през далекоизточната граница и да безчинстват в пограничните региони.В Китай разследващата група на Зорге съумява да се добере до шифровъчните кодове на немските военни съветници в армията на военачалник Чан Кай Ши, а също по този начин и с съответните им задания и имена. Често провежда празненства в дома си, които не престават до сутринта. Бурният му персонален живот основава огромна част от митовете за метода му на работа. По същото време стартира да подписва донесенията си като " Рамзай ". По-късно ще изясни че по този начин се четат буквите му Р.З. изписани с писмени знаци.През 1933 година ГРУ взима решение да бъде изпратен В Япония с задача да сътвори разследваща мрежа. Преди идването си в Япония Зорге посешава Франция, където се среща със руски емисари, и Съединени американски щати откъдето японският дипломат праща писмо да Токио с рекомендации по отношение на Рихард Зорге. Посещава също и Берлин откъдето получава предопределение като сътрудник на " Франкфуртер цайтунг " в азиатската столица. Става член на Националсоциалистическата партия и на Германскиа съюз на публицистите. Задачата сложена от ГРУ на Зорге в Япония е да разузнае и получи информация за имперските проекти на военната върхушка. Първоначално в групата му са радиста Вайнгартен, който обаче се бои от предаването на шифрованата информация и е сменен от Макс Клаузен. Освен него Зорге се свързва с японския художник Мияги Йотоку и хърватина Бранка Вукелич. Най-ценен обаче се оказва познатия от работата в Китай японски публицист Хоцуми Одзаки. Вълната от репресии заляла Съветския съюз не подминава и агентурния уред зад граница. Преките ръководители на Зорге, Ян Берзин и Урицки са разстреляни. През втората половина на 1937 година е взето решение за
отзоваване на Рамзай и очистване на резидентурата му
Ситуацията трансформира новият шеф в разследващите служби Семьон Гендин (година по-късно и той е разстрелян), който съумява да резервира групата. Въпреки това остават съмненията че Зорге предава дезинформация и е " политически малоценен ", а дори и че може би играе двойна игра. На идната година Рамзай декларира че е подготвен да се завърне в Съюз на съветските социалистически републики, само че това остава без последици. Въпреки тези политически премеждия, активността на Зорге се разраства и информацията, която той придобива става все по-достоверна и скъпа. Агентът Одзаки построява забележителна социална кариера и влиза във висшите държавни кръгове на Япония. През 1939 година той към този момент е консултант на тогавашния японски министър председател. Но, перлата в короната на от разследващи източници на Рамзай е немският боен аташе, а по-късно и дипломат в Япония Ойген Отт.Оказало се, че по време на Първата международна война, двамата били в една и съща част на Западния фронт. Освен това, Зорге познавал още от Берлин брачната половинка на посланика. Рамзай помагал доста на военния аташе, като от време на време самичък пишел информациите, които били пращани в Берлин. Когато Отт става дипломат, Зорге получава и личен кабинет в дипломатическата задача, като по този метод е имал опция безотговорно да се движи на всички места из посолството и да има достъп до огромна част от документите. Това съдействие с посланика основава обаче и илюзията за двойна игра, въпреки че Зорге подава на германците информация единствено за протичащото се в Япония, без да разкрива същинската си същина. По това време разузнавачът към този момент си е построил името на
един от най-хубавите познавачи на Япония в Европа
и това го прави най-търсения публицист който да написа по проблематиката на Източна Азия. През 1938 година обаче се случва случай, който едвам не проваля активността на цялата резидентура в Япония. Една майска вечер Зорге получава от Одзаки значима информация, която срочно би трябвало да се съобщи в Москва. Зорге сяда на мотоциклет и се насочва към дома на радиста Макс Клаузен, където се намирала радиостанцията. Но, пътьом с висока скорост се удря в стена и получава голям брой травми: разтърсване на мозъка, пукната челюст, избити зъби, изкълчване на раменната става и други. Веднага е закаран в болница за чужденци, в която лежи три седмици. Спасил го фактът, че от самото начало останал в схващане и викнал Клаузен, на който предал секретните документи. Радистът незабавно отишъл в дома на Зорге и съумял да скрие всички компрометиращи документи преди идването на полицията. Въпреки случая, работата на групата траяла. Зорге на няколко пъти запитвал Центъра докога ще води резидентурата, само че от Москва му отговаряли, че няма с кого да го заменят и по тази причина би трябвало да остане в Япония. Според някои откриватели неговите сведения са в основата на подписания през 1939 година пакт за ненападение сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики. Новината, че Япония се пробва да убеди Германия да образува антисъветски съюз кара Йосиф Сталин да притисне Берлин към договаряния, които водят до сключването на пакта Рибентроп - Молотов. Това всъщност убива всевъзможни скорошни шансове за офанзива на два фронта от Германия и Япония над Съюз на съветските социалистически републики. Едновременно с това по предписание на шефа на Германското осведомително бюро декор Ритген, Зорге изготвя материали за японската политика, които да се употребяват от немските разследващи организации. Така след немското нахлуване над Съюз на съветските социалистически републики Рамзай рапортува, че Япония никога не би нападнала Съветския съюз. През пролетта на 1941 година Зорге получава многократни сведения за предстоящето нахлуване на Германия над Съюз на съветските социалистически републики.
10 март: " Новият немски боен аташе смята, че след края на европейските военни дейности, Германия ще стартира яростна война с Съюз на съветските социалистически републики "
2 май: " Според немския дипломат и военоморското аташе решението за началото на войната с Съюз на съветските социалистически републики, Хитлер ще вземе през май след войната с Англия "
19 май: " Новите немски представители, които дойдоха от Берлин обявиха, че войната със Съюз на съветските социалистически републики може да стартира в края на май, тъй като са получили заповед да се върнат до тогава в немската столица. "
30 май: " Берлин осведоми дипломат Отт, че немското нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики ще стартира във втората половина на юни. "
1 юни: " Според подполковник Шолл, бъдещото военно аташе в Бангкок, войната ще стартира на 15 юни "
15 юни: " Германски пощальон сподели на посланика, че нападението се задържа до края на месеца. Военното аташе не знае ще има или няма война. "
20 юни: " Посланик Отт сподели че войната е неизбежна "
21 юни: " Нападението се задържа до края на месеца " Впоследствие оказва се, че на 15 февруари фелдмаршал Кайтел подписва секретна инструкция за дезинформация на руското командване чрез посланиците и военните аташета в немските дипломатически задачи. В Москва смятат донесенията му за неблагонадеждни и Сталин не се доверява на информациите му като го назовава
" копеле, което основава заводи и обществени домове в Япония "
В деня на нападението на Германия против Съюз на съветските социалистически републики Зорге се напива съвсем до безпаметност. Той звъни на немския дипломат Отт, с който са другари, и му се разкрещява: " Разбираш ли, че това е безумство?! Тази война, която стартирате в този момент, е към този момент изгубена ". Въпреки този изблик германците не подхващат нищо против него. Те са безусловно сигурни, че Зорге е лоялен на Райха.Втори късмет за професионализма на Рамзай настава няколко месеца по-късно, когато на 14 септември 1941г. изпраща радиограма до Москва с информация за извършеното на 6 септември при императора свръхсекретно заседание, на което е взето решение Япония да не стартира война със Съюз на съветските социалистически републики до началото на 1942г. Шпионинът осведоми Москва, че Токио ще се концентрира върху южния си фронт и ще нападна Русия, единствено в случай че Червената войска претърпи бърза загуба от нацистка Германия. Той съумява да се добере до удостоверение, че Германия не е съумяла да убеди Япония неотложно да нападна Съюз на съветските социалистически републики.
4 октомври: " Воденето на война от страна на Япония срещу далекоизточната войска, която все се счита мощна в бойно отношение, не може да се чака по-рано от пролетта... Война през тази година няма да има. "
17 октомври: " Нашата задача в Япония е изпълнена. Войната сред Япония и Съюз на съветските социалистически републики можа да бъде избягната. Върнете ни в Москва или ни изпратете в Германия. " Тази шифрограма остава неизпратена заради почналите арести.
Този път Сталин и висшето руско командване се вслушват в думите на Зорге. По това време към този момент почнала борбата за Москва и командването могло без риск за източните граници на страната да изпрати на западния фронт 26 свежи, подготвени и добре комплектовани дивизии на помощ на бранителите на столицата.На 18 октомври 1941г. 25 от 32-та разузнавачи на групата на Зорге били задържани, като арестите почнали седмица по-рано - на 10 октомври бил арестуван Мияги, а на 14-те - Одзаки. При осъществените обиски в домовете на всички били открити доказателства за шпионската им активност, бил открит и шифърът, с който се кодирали радиограмите. Още от 1937 година японците прихванали радиосеансите, само че досега не могли да разбият шифъра. От самото начало на разпитите Зорге твърдял че работи за Коминтерна, пропагандирайки международния комунизъм, а не за руското разузнаване. Така твърдял, с цел да не попадне следствието му в ръцете на японската военна полиция. Така процесуалните дейности се водели от тайната полиция, като през януари 1942г. били осъществени нови арести - общо досега арестуваните били 35 души. Дознанието се водело от японската прокуратура и траяло до май 1942 година Като обвинени били привлечени 17 души. Съдебните съвещания почнали на 31 май 1943г., като делото на всеки обвинен се гледало от трима съдии. Така за всеки обвинен се издавала обособена присъда. Присъдите били прочетени на 29 септември 1943 година Рихард Зорге и Одзаки били наказани на гибел посредством обесване. Вукелич и Клаузен получили пожизнен затвор. Мияги починал в пандиза още преди изговаряне на присъдите. Седем други обвинени получили разнообразни периоди затвор. На 20 януари 1944 година Върховният съд на Япония отхвърлил касационната тъжба на Зорге и оставил в действие произнесената присъда. Немските публични лица дълго време не могли да повярват във виновността на Рамзай, само че след предоставените им от японска страна неопровержими доказателства, Хитлер персонално настоял шпионинът да бъде предаден на Германия. Японската страна отказала. Според спомените на именития шпионин Леополд Трепер, създател и началник на " Червения оркестър ", японците предложили на Сталин замяна, само че последният отхвърлил предлагането.В 10:20ч. на 7 ноември 1944г. в токийския затвор " Сугамо " смъртната присъда била приведена в осъществяване. Последните думи на разузнавача били на японски (говорел го недобре): " Секигун (Червена армия)! Кокусай кьосанто (Коминтерн)! Собието кьосанто (Съветска компартия)! " След Зорге на бесилката висящ и Одзаки.През 2004г. в Япония били открити документи, съдържащи отчет от шефа на пандиза отнасящ се до осъществяването на въпросните две смъртни присъди. Освен осъществяването на всички протоколи по отношение на процедурата се разказва и следното: След въпросите дали ще промени наследството си, или ще го остави както е написано към този момент, Зорге дал отговор: " Нищо, повече нищо ". След това
се обърнал към надзирателите си и им споделил: " Благодаря ви за вашата добрина "
и поел към бесилката. Години по-късно основният прокурор Йошикава ще каже: " През живота си не съм срещал по-велик човек ". Първоначално тялото на Зорге е заровено в общ гроб в двора на пандиза. По-късно неговата японска брачна половинка получава позволение да прибере останките му - разпознава ги по следите от рани по краката, зъбните коронки, очилата и токата на колана - и откакто ги кремира държи урната с праха му до 8 октомври 1950, когато е препогребан в токийското гробище Тама.
Бохемът омаял три съпруги
Японската му обич ходела на гроба му до 2000-та година
Бурният персонален живот на Рихард Зорге основава огромна част от митовете за метода му на работа. Зорге се дами за първи път през 1921 година за Кристине Герлах. Младото семейство живее в дребна къща във Франкфурт. Всичките стаи са боядисани от техен другар художник в разнообразни ярки цветове. Домът им става привлекателен център за актьори и бохеми. Всяка събота Зорге устройва там празненства. Когато през 1925 година се реалокират в Москва, нещата се трансформират. Младата жена не може да свикне с живота в руската столица. През 1926 година Кристина го напуща и се връща в Германия. Те се виждат единствено още веднъж през 1932 година, с цел да се развеждат.
Вероятно малко преди да замине за Китай, Зорге се среща с втората си брачна половинка Екатерина Максимова. Те подписват брак, когато той се връща от задачата си, само че живеят дружно единствено към година, тъй като през съвсем цялото време Рихард е в Азия. Въпреки това непрестанно поддържат връзка с писма. След ареста на Зорге в Токио през 1941 година Екатерина Максимова е изпратена в руски концлагер и през 1943 година умира там. По време на разпитите в пандиза в Токио разузнавачът споделя на служителите на реда, че в кутия на бюрото му се намират най-ценните му документи. Когато ги намират, японците с удивление виждат, че в действителност това са писмата на Кристина Герлах и Екатерина Максимова до Зорге. Случката е писмено доказана в протоколите от разпита.В Япония Зорге живее с Ханако Иси. Той се среща с нея през 1933 година, когато тя работи като сервитьорка в един от обичаните му заведения за хранене. Двамата заживяват дружно през 1936 година Тя препогребва останките му и посещава гроба му до гибелта си през 2000 година.
Русия предлага баснословна сума за негово писмо
През 2015 година японски антиквар купува от незнайна жена остарели бумаги и документи останали й от умрял родственик, изписани на латиница. По-късно ги преглежда деликатно и попада на писмо, писано на немски, съпроводено с подписана фотография на човек в униформа и пречупен кръст на ръкава. Антикварят превежда текста и узнава, че това е приветствено писмо от външния министър на Третия райх Йоахим декор Рибентроп до Рихард Зорге. Изпратено е във връзка рождения ден на разузнавача през 1938 година. В него се показва благодарността на министъра за активността му в посолството на Германия в Токио. Като схваща за находката, антикварят ги афишира на търг по интернет и те незабавно са продадени. Пет часа по-късно при него запотен идва съветският боен аташе с баснословно предложение, само че документите към този момент са сменили притежателя си.
" Разузнавачите, които могат да кажат от гроба, че за положително или неприятно работата им е трансформирала историята на планетата ни, се броят на пръстите на едната ръка. Зорге се пада на показалеца. " Фредерик Форсайт
" Опустошителен образец за ослепителен триумф на шпионажа "
Дъглас Макартур, Генерал от армията
През една знойна лятна вечер на 1964 година в разположената в Подмосковието лятна вила на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов се провела кинопрожекция на игралния филм " Кой сте вие, лекар Зорге? " на френския режисьор Ив Сиампи. Лентата е взаимна продукция на Франция, Федерална Република Германия, Италия и Япония и основаването й е инспирирано от японската брачна половинка на режисьора Сейко Киси. Съветският началник бил толкоз впечатлен от личността на Зорге, че незабавно се разпоредил името и делото му да бъдат извадени от забвение. До момента в Съюз на съветските социалистически републики за активността на сътрудник " Рамзай " знаели единствено стеснен кръг отдадени.Само за месец след формалната премиера на кино лентата в Съветския съюз излезли над 30 материала в пресата за именития шпионин. Създадена била специфична комисия в Главното
Разузнавателно Управление(ГРУ) на Генералния щаб за изваждане и проучване на всички документи, свързани с личността на Рихард Зорге. На 5 ноември 1964 година с декрет на президиума на Комунистическа партия на Съветския съюз на Зорге е присъдено посмъртно званието Герой на Съюз на съветските социалистически републики, а членове на групата му са наградени с бойни ордени. Така един живописен филм става мотив обществеността зад желязната завеса да научи за активността на разузнавача, за който писателя Ян Флеминг (авторът на книгите за Джеймс Бонд) споделя: " За мен Зорге е най-забележителният шпионин въобще ". Рихард Зорге е роден в село Сабунчи, Бакинска губерния на 4 ноември 1895 година в фамилията на немския инженер Густав Зорге, занимаващ се по това време с нефтодобив в Бакинските нефтени полета на настоящ Азербайджан. Втората брачна половинка на Густав и майка на Рихард, Нина била рускиня. В автобиографията си подадена в Коминтерна Рихард написа: " Семейството на татко ми беше с изключение на от потомствени интелигенти, само че и със остарели революционни обичаи. И дядо ми и прачичовците ми са били дейни революционери в революцията от 1848 година " През 1898 г. фамилията на Зорге се мести в Германия. Години по-късно Рихард се майтапи с московски другари: " Аз изобщо мога да се смятам за азербайджанец. Само че за неволя не знам нито една дума на азерски. " След експлоадирането на Първата международна война, въпреки и незавършил учебно заведение, Зорге се записва като доброволец. През 1915 година в боевете при река Ипр е ранен за първи път и до момента в който се лекува в Берлин взима изпитните си матури. След оздравяването си е изпратен в Галиция, само че скоро още веднъж е ранен, за което е награден с Железен кръст.През 1917 година след гърмеж на снаряд е ранен за трети път и три дни виси на бодлива тел
до момента в който санитарите съумяват да се доберат до него. След оздравяването си е инвалидизиран (единият му крайник остава по-къс) и е уволнен от военна работа. Преживяното по фронтовете го води до бездънен нравствен поврат, в следствие от което той стартира да се интересува от левите хрумвания. Както ще напише по-късно: " Световната война оказа най-дълбоко въздействие в живота ми. Мисля че, такова въздействие не съм изпитвал от никакъв различен фактор. Само поради тази война аз станах болшевик ".След демобилизацията постъпва във Факултета по публични науки на Килския университет, където учи социология и стопанска система. По-късно се мести в Хамбургския университет. Там пази докторска степен по право. По-късно той ще признае пред другари: " Ако времената бяха други, щях да съм академик ".През 1918 година взе участие в Ноемврийската гражданска война, по време на матроските протести е член на Килския съвет на служащите и матросите. По това време се среща с Ернст Телман и през 1919 година става член на Германската комунистическа партия. Едновременно Зорге стартира да се занимава и с публицистика. През 1924 година приема предлагането на Коминтерна да замине за Москва. На идната година получава руско поданство и стартира работа като секретар на организационния отдел на Института по марксизъм-ленинизъм към Централен комитет на ВКП(б). По това време негови публикации и научни разработки са оповестени в списанията " Болшевик ", " Комунистически Интернационал ", " Световно стопанство и политика " и други. През 1926 година към този момент работи в интернационалния отдел на Коминтерна и постоянно е изпращан зад граница с политическо-организационни задания. През 1929 година е командирован във Англия и Ирландия където е арестуван от полицията, само че след това е освободен. Според една от версиите там се е срещал с почитан чиновник на английското разузнаване, от който е получил значима информация. Същата година е вербуван от Разведупр на РККА (предшественика на Главното Разузнавателно Управление на Червената армия) и персонално е управителен от началниците Семьон Урицки и Ян Берзин. През 1930г. е изпратен на задача в Шанхай, като прикритието му е на публицист от немски вестник. Скоро след идването си Зорге стартира да посещава заведенията за хранене и музикалните заведения в интернационалната част на града. Среща се с сътрудници от локалните медии, работи с немското консулство и други западни дипломати. Тук той се среща с американската журналистка и шпионка Агнес Смедли и японския публицист Хоцуми Одзаки, които след това стават едни от най-важните му информатори. Задачата на неговата група е разузнаване на скритите трендове и тайните проекти на Япония и нейните китайски сателити-политици и генерали-милитаристи. Зорге съумява да осведоми навреме и изчерпателно Центъра за " Мукденския случай ", т. е. за японската окупация на Манджурия от края на 1931 и началото на 1932 година, увенчала новите провокации по КВЖД (Китайско-Восточная железная дорога), за проведените от страна на японците нови белогвардейски семьоновски банди, чиято задача била да вземат участие в провокациите, да нахлуват през далекоизточната граница и да безчинстват в пограничните региони.В Китай разследващата група на Зорге съумява да се добере до шифровъчните кодове на немските военни съветници в армията на военачалник Чан Кай Ши, а също по този начин и с съответните им задания и имена. Често провежда празненства в дома си, които не престават до сутринта. Бурният му персонален живот основава огромна част от митовете за метода му на работа. По същото време стартира да подписва донесенията си като " Рамзай ". По-късно ще изясни че по този начин се четат буквите му Р.З. изписани с писмени знаци.През 1933 година ГРУ взима решение да бъде изпратен В Япония с задача да сътвори разследваща мрежа. Преди идването си в Япония Зорге посешава Франция, където се среща със руски емисари, и Съединени американски щати откъдето японският дипломат праща писмо да Токио с рекомендации по отношение на Рихард Зорге. Посещава също и Берлин откъдето получава предопределение като сътрудник на " Франкфуртер цайтунг " в азиатската столица. Става член на Националсоциалистическата партия и на Германскиа съюз на публицистите. Задачата сложена от ГРУ на Зорге в Япония е да разузнае и получи информация за имперските проекти на военната върхушка. Първоначално в групата му са радиста Вайнгартен, който обаче се бои от предаването на шифрованата информация и е сменен от Макс Клаузен. Освен него Зорге се свързва с японския художник Мияги Йотоку и хърватина Бранка Вукелич. Най-ценен обаче се оказва познатия от работата в Китай японски публицист Хоцуми Одзаки. Вълната от репресии заляла Съветския съюз не подминава и агентурния уред зад граница. Преките ръководители на Зорге, Ян Берзин и Урицки са разстреляни. През втората половина на 1937 година е взето решение за
отзоваване на Рамзай и очистване на резидентурата му
Ситуацията трансформира новият шеф в разследващите служби Семьон Гендин (година по-късно и той е разстрелян), който съумява да резервира групата. Въпреки това остават съмненията че Зорге предава дезинформация и е " политически малоценен ", а дори и че може би играе двойна игра. На идната година Рамзай декларира че е подготвен да се завърне в Съюз на съветските социалистически републики, само че това остава без последици. Въпреки тези политически премеждия, активността на Зорге се разраства и информацията, която той придобива става все по-достоверна и скъпа. Агентът Одзаки построява забележителна социална кариера и влиза във висшите държавни кръгове на Япония. През 1939 година той към този момент е консултант на тогавашния японски министър председател. Но, перлата в короната на от разследващи източници на Рамзай е немският боен аташе, а по-късно и дипломат в Япония Ойген Отт.Оказало се, че по време на Първата международна война, двамата били в една и съща част на Западния фронт. Освен това, Зорге познавал още от Берлин брачната половинка на посланика. Рамзай помагал доста на военния аташе, като от време на време самичък пишел информациите, които били пращани в Берлин. Когато Отт става дипломат, Зорге получава и личен кабинет в дипломатическата задача, като по този метод е имал опция безотговорно да се движи на всички места из посолството и да има достъп до огромна част от документите. Това съдействие с посланика основава обаче и илюзията за двойна игра, въпреки че Зорге подава на германците информация единствено за протичащото се в Япония, без да разкрива същинската си същина. По това време разузнавачът към този момент си е построил името на
един от най-хубавите познавачи на Япония в Европа
и това го прави най-търсения публицист който да написа по проблематиката на Източна Азия. През 1938 година обаче се случва случай, който едвам не проваля активността на цялата резидентура в Япония. Една майска вечер Зорге получава от Одзаки значима информация, която срочно би трябвало да се съобщи в Москва. Зорге сяда на мотоциклет и се насочва към дома на радиста Макс Клаузен, където се намирала радиостанцията. Но, пътьом с висока скорост се удря в стена и получава голям брой травми: разтърсване на мозъка, пукната челюст, избити зъби, изкълчване на раменната става и други. Веднага е закаран в болница за чужденци, в която лежи три седмици. Спасил го фактът, че от самото начало останал в схващане и викнал Клаузен, на който предал секретните документи. Радистът незабавно отишъл в дома на Зорге и съумял да скрие всички компрометиращи документи преди идването на полицията. Въпреки случая, работата на групата траяла. Зорге на няколко пъти запитвал Центъра докога ще води резидентурата, само че от Москва му отговаряли, че няма с кого да го заменят и по тази причина би трябвало да остане в Япония. Според някои откриватели неговите сведения са в основата на подписания през 1939 година пакт за ненападение сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики. Новината, че Япония се пробва да убеди Германия да образува антисъветски съюз кара Йосиф Сталин да притисне Берлин към договаряния, които водят до сключването на пакта Рибентроп - Молотов. Това всъщност убива всевъзможни скорошни шансове за офанзива на два фронта от Германия и Япония над Съюз на съветските социалистически републики. Едновременно с това по предписание на шефа на Германското осведомително бюро декор Ритген, Зорге изготвя материали за японската политика, които да се употребяват от немските разследващи организации. Така след немското нахлуване над Съюз на съветските социалистически републики Рамзай рапортува, че Япония никога не би нападнала Съветския съюз. През пролетта на 1941 година Зорге получава многократни сведения за предстоящето нахлуване на Германия над Съюз на съветските социалистически републики.
10 март: " Новият немски боен аташе смята, че след края на европейските военни дейности, Германия ще стартира яростна война с Съюз на съветските социалистически републики "
2 май: " Според немския дипломат и военоморското аташе решението за началото на войната с Съюз на съветските социалистически републики, Хитлер ще вземе през май след войната с Англия "
19 май: " Новите немски представители, които дойдоха от Берлин обявиха, че войната със Съюз на съветските социалистически републики може да стартира в края на май, тъй като са получили заповед да се върнат до тогава в немската столица. "
30 май: " Берлин осведоми дипломат Отт, че немското нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики ще стартира във втората половина на юни. "
1 юни: " Според подполковник Шолл, бъдещото военно аташе в Бангкок, войната ще стартира на 15 юни "
15 юни: " Германски пощальон сподели на посланика, че нападението се задържа до края на месеца. Военното аташе не знае ще има или няма война. "
20 юни: " Посланик Отт сподели че войната е неизбежна "
21 юни: " Нападението се задържа до края на месеца " Впоследствие оказва се, че на 15 февруари фелдмаршал Кайтел подписва секретна инструкция за дезинформация на руското командване чрез посланиците и военните аташета в немските дипломатически задачи. В Москва смятат донесенията му за неблагонадеждни и Сталин не се доверява на информациите му като го назовава
" копеле, което основава заводи и обществени домове в Япония "
В деня на нападението на Германия против Съюз на съветските социалистически републики Зорге се напива съвсем до безпаметност. Той звъни на немския дипломат Отт, с който са другари, и му се разкрещява: " Разбираш ли, че това е безумство?! Тази война, която стартирате в този момент, е към този момент изгубена ". Въпреки този изблик германците не подхващат нищо против него. Те са безусловно сигурни, че Зорге е лоялен на Райха.Втори късмет за професионализма на Рамзай настава няколко месеца по-късно, когато на 14 септември 1941г. изпраща радиограма до Москва с информация за извършеното на 6 септември при императора свръхсекретно заседание, на което е взето решение Япония да не стартира война със Съюз на съветските социалистически републики до началото на 1942г. Шпионинът осведоми Москва, че Токио ще се концентрира върху южния си фронт и ще нападна Русия, единствено в случай че Червената войска претърпи бърза загуба от нацистка Германия. Той съумява да се добере до удостоверение, че Германия не е съумяла да убеди Япония неотложно да нападна Съюз на съветските социалистически републики.
4 октомври: " Воденето на война от страна на Япония срещу далекоизточната войска, която все се счита мощна в бойно отношение, не може да се чака по-рано от пролетта... Война през тази година няма да има. "
17 октомври: " Нашата задача в Япония е изпълнена. Войната сред Япония и Съюз на съветските социалистически републики можа да бъде избягната. Върнете ни в Москва или ни изпратете в Германия. " Тази шифрограма остава неизпратена заради почналите арести.
Този път Сталин и висшето руско командване се вслушват в думите на Зорге. По това време към този момент почнала борбата за Москва и командването могло без риск за източните граници на страната да изпрати на западния фронт 26 свежи, подготвени и добре комплектовани дивизии на помощ на бранителите на столицата.На 18 октомври 1941г. 25 от 32-та разузнавачи на групата на Зорге били задържани, като арестите почнали седмица по-рано - на 10 октомври бил арестуван Мияги, а на 14-те - Одзаки. При осъществените обиски в домовете на всички били открити доказателства за шпионската им активност, бил открит и шифърът, с който се кодирали радиограмите. Още от 1937 година японците прихванали радиосеансите, само че досега не могли да разбият шифъра. От самото начало на разпитите Зорге твърдял че работи за Коминтерна, пропагандирайки международния комунизъм, а не за руското разузнаване. Така твърдял, с цел да не попадне следствието му в ръцете на японската военна полиция. Така процесуалните дейности се водели от тайната полиция, като през януари 1942г. били осъществени нови арести - общо досега арестуваните били 35 души. Дознанието се водело от японската прокуратура и траяло до май 1942 година Като обвинени били привлечени 17 души. Съдебните съвещания почнали на 31 май 1943г., като делото на всеки обвинен се гледало от трима съдии. Така за всеки обвинен се издавала обособена присъда. Присъдите били прочетени на 29 септември 1943 година Рихард Зорге и Одзаки били наказани на гибел посредством обесване. Вукелич и Клаузен получили пожизнен затвор. Мияги починал в пандиза още преди изговаряне на присъдите. Седем други обвинени получили разнообразни периоди затвор. На 20 януари 1944 година Върховният съд на Япония отхвърлил касационната тъжба на Зорге и оставил в действие произнесената присъда. Немските публични лица дълго време не могли да повярват във виновността на Рамзай, само че след предоставените им от японска страна неопровержими доказателства, Хитлер персонално настоял шпионинът да бъде предаден на Германия. Японската страна отказала. Според спомените на именития шпионин Леополд Трепер, създател и началник на " Червения оркестър ", японците предложили на Сталин замяна, само че последният отхвърлил предлагането.В 10:20ч. на 7 ноември 1944г. в токийския затвор " Сугамо " смъртната присъда била приведена в осъществяване. Последните думи на разузнавача били на японски (говорел го недобре): " Секигун (Червена армия)! Кокусай кьосанто (Коминтерн)! Собието кьосанто (Съветска компартия)! " След Зорге на бесилката висящ и Одзаки.През 2004г. в Япония били открити документи, съдържащи отчет от шефа на пандиза отнасящ се до осъществяването на въпросните две смъртни присъди. Освен осъществяването на всички протоколи по отношение на процедурата се разказва и следното: След въпросите дали ще промени наследството си, или ще го остави както е написано към този момент, Зорге дал отговор: " Нищо, повече нищо ". След това
се обърнал към надзирателите си и им споделил: " Благодаря ви за вашата добрина "
и поел към бесилката. Години по-късно основният прокурор Йошикава ще каже: " През живота си не съм срещал по-велик човек ". Първоначално тялото на Зорге е заровено в общ гроб в двора на пандиза. По-късно неговата японска брачна половинка получава позволение да прибере останките му - разпознава ги по следите от рани по краката, зъбните коронки, очилата и токата на колана - и откакто ги кремира държи урната с праха му до 8 октомври 1950, когато е препогребан в токийското гробище Тама.
Бохемът омаял три съпруги
Японската му обич ходела на гроба му до 2000-та година Бурният персонален живот на Рихард Зорге основава огромна част от митовете за метода му на работа. Зорге се дами за първи път през 1921 година за Кристине Герлах. Младото семейство живее в дребна къща във Франкфурт. Всичките стаи са боядисани от техен другар художник в разнообразни ярки цветове. Домът им става привлекателен център за актьори и бохеми. Всяка събота Зорге устройва там празненства. Когато през 1925 година се реалокират в Москва, нещата се трансформират. Младата жена не може да свикне с живота в руската столица. През 1926 година Кристина го напуща и се връща в Германия. Те се виждат единствено още веднъж през 1932 година, с цел да се развеждат.
Вероятно малко преди да замине за Китай, Зорге се среща с втората си брачна половинка Екатерина Максимова. Те подписват брак, когато той се връща от задачата си, само че живеят дружно единствено към година, тъй като през съвсем цялото време Рихард е в Азия. Въпреки това непрестанно поддържат връзка с писма. След ареста на Зорге в Токио през 1941 година Екатерина Максимова е изпратена в руски концлагер и през 1943 година умира там. По време на разпитите в пандиза в Токио разузнавачът споделя на служителите на реда, че в кутия на бюрото му се намират най-ценните му документи. Когато ги намират, японците с удивление виждат, че в действителност това са писмата на Кристина Герлах и Екатерина Максимова до Зорге. Случката е писмено доказана в протоколите от разпита.В Япония Зорге живее с Ханако Иси. Той се среща с нея през 1933 година, когато тя работи като сервитьорка в един от обичаните му заведения за хранене. Двамата заживяват дружно през 1936 година Тя препогребва останките му и посещава гроба му до гибелта си през 2000 година. Русия предлага баснословна сума за негово писмо
През 2015 година японски антиквар купува от незнайна жена остарели бумаги и документи останали й от умрял родственик, изписани на латиница. По-късно ги преглежда деликатно и попада на писмо, писано на немски, съпроводено с подписана фотография на човек в униформа и пречупен кръст на ръкава. Антикварят превежда текста и узнава, че това е приветствено писмо от външния министър на Третия райх Йоахим декор Рибентроп до Рихард Зорге. Изпратено е във връзка рождения ден на разузнавача през 1938 година. В него се показва благодарността на министъра за активността му в посолството на Германия в Токио. Като схваща за находката, антикварят ги афишира на търг по интернет и те незабавно са продадени. Пет часа по-късно при него запотен идва съветският боен аташе с баснословно предложение, само че документите към този момент са сменили притежателя си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ