Неда Спасова вдигна завесата за Откраднат живот и мъжа до себе си
Неда Спасова, която мнозина познават като сестра Кая Райкова от хитовия български сериал “Откраднат живот “ е родена на 19.02.1992 година във Враца. През 2014 година приключва НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов”, компетентност „ Актьорство за трагичен театър” в класа на проф. Маргарита Младенова. От началото на 2018 година е част от трупата на Театър " София ".
Има номинация Икар 2018 в категория „ Дебют” и номинация АСКЕЕР 2018 в категория " Изгряваща звезда " за ролята си на Варвара Петровна в „ Бесове” по Ф. М. Достоевски (реж. Иван Добчев, Театрална работилница „ Сфумато”). Шоу Блиц приказва с младата актриса за лекарската поредност, бъдещите ѝ креативен проекти и нейния персонален живот.
- Последният сезон на „ Откраднат живот” е към края си. Какви равносметки си вършиме за времето, в което бяхте сестра Кая Райкова?
- Много ми е мъчително, тъй като това са две години и половина от живота ми. Липсват ми хората от плана и несъмнено в никакъв случай повече няма да ги срещна под тази форма. Този екип от тъкмо тези хора. Подготвях се два-три месеца преди да приключим фотосите за този миг на разлъка. Кая ми даде доста. Причината да съм разпознаваемо лице е точно този облик и " Откраднат живот ". Много неща научих от Кая, от обстановките, в които беше поставяна поради своята доверчивост. Връщаше ме в по-далечни моменти от моя живот, по-детски. Смея да настоявам, че съм много по-зрял човек от нея.
- Как в действителност пристигна поканата да се включите в сериала и успяхте ли да завържете трайни другарства с сътрудниците?
- Явих се на кастинг, само че преди този момент ме кастваха и за друга роля - тази на доктор Войнова (Теодора Кулева - б.а.), само че образна не се вписвах в персонажа ѝ. И по този начин стартира всичко! С всички сътрудници завързах положителни другарски връзки, само че най-вече с тези, с които снимах повече. Никога не съм имала спор с някого.
- Във кино лентата го играете двойка с артиста Филип Буков, а някои фенове останаха с усещане, че и в действителния живот сред вас прехвърчат любовни искри...
- Ние доста се майтапим на тази тематика. Аз му оказвам помощ в развиването на неговите профили в обществените мрежи, “таг”-вам го и така нататък и хората остават с неверно усещане от количеството фотоси, които публикуваме. Знам, че това работи, защото Владо Карамазов го е правил с мен и ми оказа помощ пъклен доста да развия профилите си.
С Филип имаме изключителни другарски връзки и съгласие. Много е хубаво това, че хората си мислят, че сме двойка и отвън сериала, което значи, че сме си изиграли добре функциите и са ни повярвали. В живота си имаме други сътрудници. Иначе постоянно се чуваме, той ме търси за препоръки, има ми доверие.
- Винаги съм се чудил по какъв начин въздействат по-интимните подиуми сред актьорите на техния любовен живот отвън сцената и светлините на прожекторите?
- Моят другар първоначално, когато започнаха интимните подиуми с Владо Карамазов, беше малко обезпокоен. Но малко по малко видя, че няма какво да го тормози и че това е работата ми. Той доста добре схваща специалността ми и че от време на време се постанова да поддържам връзка по-интимно с сътрудници. Не влагам нищо повече от професионализъм при такива интимни подиуми.
- Как се насочихте към актьорството и от кой момент сте в Театър София? В кои постановки могат да ви видят вашите фенове?
- От дребна се занимавах с спектакъл в една детска натрупа във Враца и ми беше доста обичано да навестявам заниманията. Там се усещах на място, измежду свои хора, а не друга. Защото аз бях една такава странна тийнейджърка, слушах метъл, вървях в черни облекла, с шипове... А в тази детска натрупа никой не ме гледаше като „ странната металиска “. Съвсем непланувано, в последния миг, взех решение да аплайвам в НАТФИЗ и ме одобриха.
В Театър София попаднах през 2018 година в един основен за мен миг. След като приключих 4 години нямах работа на трудов контракт. Играех в малко планове. В един миг си споделих, че не мога по този начин да не преставам, би трябвало да се устоявам въпреки всичко.
И тъкмо в този миг ми се обади шефът на театъра Ириней Константинов да ме предложения в нов план, да ми предложи работа. Не можех да допускам, че ми се случва това нещо, тъй като към този момент бях решила да се отхвърлям от тази специалност. Всъщност, това е театърът, в който първо си подадох документите за работа след завършването. Тогава той ми сподели, че сега няма място в трупата, само че че не не помни хората и четири години по-късно ме предложения.
Активните постановки с мое присъединяване сега са: " Тирамису ", " Няма да платим! Няма да платим! " и " Ревизор ". Има още две, които сега не ги играем, заради епидемиологичната обстановка. Надявам се скоро да ги възстановим. Всички са ми на сърце, тъй като съм работила и съм си дала душата и сърцето. Хубавото е, че всички постановки са разнообразни и е същинско предизвикателство за мен като актриса да върша разнообразни неща. За страдание, постоянно актьорите и тук, и по света влизат в един стандарт за функции, в един типаж функции и ги канят все за тях. В Театър София имам опцията да играя адвокатка, дипломатична жена, корпоративна мръсница, лека жена, слугиня и така нататък Полезно е както за мен, по този начин и за феновете да ме виждат в разнообразни функции.
- Намаленият потенциал на публиката сигурно не въздейства добре на актьорската колегия...
- Това с редуцираната аудитория в действителност беше кофти. Радвам се, че към този момент потенциалът на публиката ще бъде 50%. От доста време се апелирам това да се случи. При дребен брой залата е много празна, хората са с маски, само че пък се научихме да усещаме реакциите им, макар маските. Друго е да има 300 души в залата, напълно друго е да са 90. Справяме се, преодоляваме обстановката, само че ни липсва цялостната зала.
- Вие сблъскахте ли се с ковид и с какви настройки сте? Вярвате ли на тайните теории за вируса?
- Не съм го оповестявала до момента, с изключение на в това изявление, само че аз се имунизирах. Това е мое персонално решение и считам, че до момента имунизацията ме е пазила. Какви ли неща не четох и не слушах и ненапълно имам вяра в такива тайни теории за вируса, който ни лиши естествения живот към този момент една година и евентуално ще продължи най-малко още толкоз. Сблъсквали сме се с грип, имало е грипни епидемии, само че за два-три месеца и си отива. Докато коронавирусът е тук повече от година, взе доста жертви... Минало ми е през главата, че това нещо не е естествено основано.
- Две-три години преди появяването на вируса, сякаш имаше едно голямо завръщане на младите към театъра. Дали пък зародилата обстановка няма да ги откаже?
- Откакто съм в Театър София имам по-преки наблюдения и несъмнено виждам желанието на феновете да посещават театралните постановки. На доста хора им е традиция да вървят на спектакъл. Говоря за столицата, не знам по какъв начин е отвън София и дали има задоволително аудитория. Младите хора обърнаха внимание на театрите и поради сериалите, които се въртят по малкия екран. Не считам, че има отлив на млада аудитория сега. Наскоро бяха пристигнали от Класическата гимназия дванадесетокласници и то на представлението на Теди Москов " Няма да платим! Няма да платим! ", което има хумористични пост-комунистически детайли. Те реагираха извънредно доста, което значи, че са осведомени с тази материя. На мен ми стана доста хубаво, че схващат знаците и средствата на това зрелище. Надявам се да продължи да идва младата аудитория. За страдание следя и една наклонност в обществените мрежи и едно грубо прославяне на някого, който прави да вземем за пример смешни видеа. Какво повече ти носи това?! Тази наклонност съществува и малко ме тормози дали младите няма да предпочетат да стоят у дома и да гледат видеа, а не да дойдат на спектакъл. Театърът въпреки всичко ангажира съзнанието пълноценно и остава в него доста повече от 5 минути. Но такива са времената и по-скоро ние ще би трябвало да се наместваме и променяме по отношение на това, което се случва в международен мащаб.
Има номинация Икар 2018 в категория „ Дебют” и номинация АСКЕЕР 2018 в категория " Изгряваща звезда " за ролята си на Варвара Петровна в „ Бесове” по Ф. М. Достоевски (реж. Иван Добчев, Театрална работилница „ Сфумато”). Шоу Блиц приказва с младата актриса за лекарската поредност, бъдещите ѝ креативен проекти и нейния персонален живот.
- Последният сезон на „ Откраднат живот” е към края си. Какви равносметки си вършиме за времето, в което бяхте сестра Кая Райкова?
- Много ми е мъчително, тъй като това са две години и половина от живота ми. Липсват ми хората от плана и несъмнено в никакъв случай повече няма да ги срещна под тази форма. Този екип от тъкмо тези хора. Подготвях се два-три месеца преди да приключим фотосите за този миг на разлъка. Кая ми даде доста. Причината да съм разпознаваемо лице е точно този облик и " Откраднат живот ". Много неща научих от Кая, от обстановките, в които беше поставяна поради своята доверчивост. Връщаше ме в по-далечни моменти от моя живот, по-детски. Смея да настоявам, че съм много по-зрял човек от нея.
- Как в действителност пристигна поканата да се включите в сериала и успяхте ли да завържете трайни другарства с сътрудниците?
- Явих се на кастинг, само че преди този момент ме кастваха и за друга роля - тази на доктор Войнова (Теодора Кулева - б.а.), само че образна не се вписвах в персонажа ѝ. И по този начин стартира всичко! С всички сътрудници завързах положителни другарски връзки, само че най-вече с тези, с които снимах повече. Никога не съм имала спор с някого.
- Във кино лентата го играете двойка с артиста Филип Буков, а някои фенове останаха с усещане, че и в действителния живот сред вас прехвърчат любовни искри...
- Ние доста се майтапим на тази тематика. Аз му оказвам помощ в развиването на неговите профили в обществените мрежи, “таг”-вам го и така нататък и хората остават с неверно усещане от количеството фотоси, които публикуваме. Знам, че това работи, защото Владо Карамазов го е правил с мен и ми оказа помощ пъклен доста да развия профилите си.
С Филип имаме изключителни другарски връзки и съгласие. Много е хубаво това, че хората си мислят, че сме двойка и отвън сериала, което значи, че сме си изиграли добре функциите и са ни повярвали. В живота си имаме други сътрудници. Иначе постоянно се чуваме, той ме търси за препоръки, има ми доверие.
- Винаги съм се чудил по какъв начин въздействат по-интимните подиуми сред актьорите на техния любовен живот отвън сцената и светлините на прожекторите?
- Моят другар първоначално, когато започнаха интимните подиуми с Владо Карамазов, беше малко обезпокоен. Но малко по малко видя, че няма какво да го тормози и че това е работата ми. Той доста добре схваща специалността ми и че от време на време се постанова да поддържам връзка по-интимно с сътрудници. Не влагам нищо повече от професионализъм при такива интимни подиуми.
- Как се насочихте към актьорството и от кой момент сте в Театър София? В кои постановки могат да ви видят вашите фенове?
- От дребна се занимавах с спектакъл в една детска натрупа във Враца и ми беше доста обичано да навестявам заниманията. Там се усещах на място, измежду свои хора, а не друга. Защото аз бях една такава странна тийнейджърка, слушах метъл, вървях в черни облекла, с шипове... А в тази детска натрупа никой не ме гледаше като „ странната металиска “. Съвсем непланувано, в последния миг, взех решение да аплайвам в НАТФИЗ и ме одобриха.
В Театър София попаднах през 2018 година в един основен за мен миг. След като приключих 4 години нямах работа на трудов контракт. Играех в малко планове. В един миг си споделих, че не мога по този начин да не преставам, би трябвало да се устоявам въпреки всичко.
И тъкмо в този миг ми се обади шефът на театъра Ириней Константинов да ме предложения в нов план, да ми предложи работа. Не можех да допускам, че ми се случва това нещо, тъй като към този момент бях решила да се отхвърлям от тази специалност. Всъщност, това е театърът, в който първо си подадох документите за работа след завършването. Тогава той ми сподели, че сега няма място в трупата, само че че не не помни хората и четири години по-късно ме предложения.
Активните постановки с мое присъединяване сега са: " Тирамису ", " Няма да платим! Няма да платим! " и " Ревизор ". Има още две, които сега не ги играем, заради епидемиологичната обстановка. Надявам се скоро да ги възстановим. Всички са ми на сърце, тъй като съм работила и съм си дала душата и сърцето. Хубавото е, че всички постановки са разнообразни и е същинско предизвикателство за мен като актриса да върша разнообразни неща. За страдание, постоянно актьорите и тук, и по света влизат в един стандарт за функции, в един типаж функции и ги канят все за тях. В Театър София имам опцията да играя адвокатка, дипломатична жена, корпоративна мръсница, лека жена, слугиня и така нататък Полезно е както за мен, по този начин и за феновете да ме виждат в разнообразни функции.
- Намаленият потенциал на публиката сигурно не въздейства добре на актьорската колегия...
- Това с редуцираната аудитория в действителност беше кофти. Радвам се, че към този момент потенциалът на публиката ще бъде 50%. От доста време се апелирам това да се случи. При дребен брой залата е много празна, хората са с маски, само че пък се научихме да усещаме реакциите им, макар маските. Друго е да има 300 души в залата, напълно друго е да са 90. Справяме се, преодоляваме обстановката, само че ни липсва цялостната зала.
- Вие сблъскахте ли се с ковид и с какви настройки сте? Вярвате ли на тайните теории за вируса?
- Не съм го оповестявала до момента, с изключение на в това изявление, само че аз се имунизирах. Това е мое персонално решение и считам, че до момента имунизацията ме е пазила. Какви ли неща не четох и не слушах и ненапълно имам вяра в такива тайни теории за вируса, който ни лиши естествения живот към този момент една година и евентуално ще продължи най-малко още толкоз. Сблъсквали сме се с грип, имало е грипни епидемии, само че за два-три месеца и си отива. Докато коронавирусът е тук повече от година, взе доста жертви... Минало ми е през главата, че това нещо не е естествено основано.
- Две-три години преди появяването на вируса, сякаш имаше едно голямо завръщане на младите към театъра. Дали пък зародилата обстановка няма да ги откаже?
- Откакто съм в Театър София имам по-преки наблюдения и несъмнено виждам желанието на феновете да посещават театралните постановки. На доста хора им е традиция да вървят на спектакъл. Говоря за столицата, не знам по какъв начин е отвън София и дали има задоволително аудитория. Младите хора обърнаха внимание на театрите и поради сериалите, които се въртят по малкия екран. Не считам, че има отлив на млада аудитория сега. Наскоро бяха пристигнали от Класическата гимназия дванадесетокласници и то на представлението на Теди Москов " Няма да платим! Няма да платим! ", което има хумористични пост-комунистически детайли. Те реагираха извънредно доста, което значи, че са осведомени с тази материя. На мен ми стана доста хубаво, че схващат знаците и средствата на това зрелище. Надявам се да продължи да идва младата аудитория. За страдание следя и една наклонност в обществените мрежи и едно грубо прославяне на някого, който прави да вземем за пример смешни видеа. Какво повече ти носи това?! Тази наклонност съществува и малко ме тормози дали младите няма да предпочетат да стоят у дома и да гледат видеа, а не да дойдат на спектакъл. Театърът въпреки всичко ангажира съзнанието пълноценно и остава в него доста повече от 5 минути. Но такива са времената и по-скоро ние ще би трябвало да се наместваме и променяме по отношение на това, което се случва в международен мащаб.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ