Да си купиш „Артекс” за 2 милиона лева
„ Небесата и планинските върхове са подобаващото място на боговете, светилища и храмове се издигат на най-високия рид, дворците на владетелите се виждат отвред, а паметниците на героите имат фундамент, с цел да се открои още един път разликата сред елементарното и това, което не може да се надмине. Сякаш смирението пред висшите сили, които биха могли да се разгневят на човешката смелост и да я санкционират, прави жилищата по-скромни, по-ниски, по-незабележими. Но не и през днешния ден.”
Така през декември 2017 година в своя прибавка за “нещата от живота” седмичникът “Капитал”, издаван от съдружниците Иво Прокопиев и Теодор Захов, показват с адверториал (платена публикация) най-амбициозния план на строителната компания “Артекс” – небостъргача “Златен век” в софийския квартал “Лозенец”. Година и половина по-късно ще се окаже, че “Артекс” е пожеланият строител на властта освен поради атрактивните имоти, на които строи, нито поради високото качество на осъществяването, а най-много поради шокиращо ниските цени, на които ВИП-клиенти купуват парцелите си. А “Капитал” ще промени отношението си към “Златен век”, който от “място на боговете”, ще се трансформира в “небостъргачът, който ще се окаже златен”. И аргументите надалеч няма да са високите журналистически (и морални) стандарти на вестника и неговите притежатели, нито публичният интерес, а изцяло прозаичните 1,2 милиона щатски $.
“Зелен” заслон
В продължение на години през изданията си, а и посредством свързани с тях политически партии ( “Зелените”, “Да, България”) и промотирани цивилен организации ( “Спаси София”), Прокопиев и Захов са заставали зад начинания против презастрояването в столицата, в това число и против вложения във високо строителство. Пропагандирането на “зелените” дела се оказва съвършен заслон за прикриване на странни бизнес практики, включващи облага от лихварска активност, (принудителни) ПР-услуги, узаконяване на приходи с неразбираем генезис, а даже и за корпоративно рейдърство (превземане на активи, поради неспособност за погашение на задължения). Всички тези разновидности се оказват вероятни, предвид на подписан контракт за заем сред най-доверения сътрудник в бизнеса на Иво Прокопиев – Теодор Захов и притежателите на “Артекс” Весела и Пламен Мирянови. На 3-ти април 2018 година Захов и Мирянови подписват пред нотариус контракт, по силата на който двете компании на съиздателя на “Капитал”- “Иновент Холдинг” АД и “Иновент Финанс” АД, отпускат всяка по 600 000 щатски $ на “Артекс Инженеринг” АД. Трансферът, в случай че подобен въобще е осъществен, би трябвало да е сбъднат по банков път, като срокът за погасяването на дълга е една година, дължимата рента е 6%, а разноските са за сметка на заемателя.
И хлябът, и ножът
От наличието на документа се схваща още, че заемодателят (дружествата на Захов) е наясно с “безупречната известност на заемателя ( “Артекс”) на пазара на строителство на недвижими парцели в София, както и постоянните вероятности на този пазар”. Договорът съдържа и извънредно тежки клаузи, с които (странно защо) притежателите на “Артекс” са приели да се съгласят, като: всички отговорности могат да бъдат изискуеми с предупреждение от три дни, в случай че в това време заемателят изиска неплатежоспособност или при “настъпването на други необикновени събития”, които “биха могли да застрашат надеждността на заемателя ( “Артекс”) като дебитор или безупречната му известност на пазара”.
Наличието на изискването, обвързващо репутацията на строителната компания с опцията връщането на заема, равняващ се на 2 млн. лева, да може да се изисква неотложно, надали би събудило съмнения, в случай че не бяха две основни детайлности, зародили в периода на самия контракт. Първата: на 19 март 2019 година, по-малко от месец преди датата на падежа по контракта за заем, компания “Артекс” попада във фокуса на заможен скандал, чиято съществена цел са няколко основни лица в ръководещата партия, отпред със заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, само че и самата строителна компания. Автор на разкритията се оказва дълготраен някогашен чиновник на Теодор Захов и Иво Прокопиев – Николай Стайков от така наречен “Антикорупционен фонд”. Това че Стайков към този момент не работи като публицист в групата “Икономедиа”, 49% от която са на Захов, надалеч не значи, че не поддържа дейни контакти с настоящи публицисти от “Капитал”, както и със самите притежатели. Добре известни са всички дейни мероприятия, в които Стайков взе участие от 2013 година насам, в това число и в двете паметни сбирки на кръга “Арго” от лятото на 2016 година, чиито стенограми разкриха опити за политически инженеринг, провеждан под управлението на Иво Прокопиев. Втората детайлност е, че заемодателят Теодор Захов, с изключение на във компаниите, отпуснали 1,2 млн. $, има благосъстоятелност и в “Икономедиа” – издателят на медии, които от ден първи на имотния скандал отделят изключително внимание на ролята в него на компания “Артекс”.
Така се оказва, че Захов е в привилегированото състояние да държи “и хляба, и ножа” във връзка с компанията на Мирянови, тъй като един път е в ролята на кредитор, а в това време е и съсобственик на медии, чиято публицистична политика доста бързо може да се окаже причина за уронване репутацията на заемателя, което може да послужи за предварителната дължимост на заема. В догадка, при която Мирянови нямат опция да възстановят дължимото неотложно (в период от три дни), то те биха изпаднали в обстановка, при която даже рискуват да изгубят контрола върху “Артекс”. Развитието на сходен сюжет би имал всички детайли на типичен образец за опит за корпоративно рейдърство. Но даже и да не се стигне до него, желанието на “Капитал” да превземе “Артекс” въобще не e за подценяване. А, в случай че се съди по развоя на събитията от последния месец, може да се заключи, че притежателите на строителната компания са подложени на (скрит) напън във връзка с “Златен век”.
От “място на боговете” до “скандален проект”
Не е изключено Мирянови още през предходната година да са били принудени да одобряват избрани предложения или да извършат избрани услуги към заемодателя – да заплащат за рекламно и ПР обслужване или да дават конфиденциална информация за свои ВИП-клиенти. Ако заемодателят е и издател, то когато придобие сходна сензитивна информация (за мощните на деня), вероятността да я разгласява е доста огромна, тъй като ще му даде известност, а и ще му обезпечи инструмент за напън над ръководещите. Това изяснява и за какво офанзивите бяха ориентирани само към ГЕРБ, само че не и към опозицията. А когато издателите имат и нескрити политически и властови упоритости, най-логичното е да употребяват конфиденциалната информация за офанзива против политическите съперници. Добре известна е близостта на Прокопиев и на Захов до две ( “Зелените”, въпреки с решение на съда използването на това име да е оповестено за нелегално и “Да, България”) от трите партии във формированието с искания за “уникалност”, което след следващата си промяна към този момент носи претенциозното наименование “Демократична България”. Социолози към този момент регистрираха, че от свадите с парцелите изгода имат точно извънпарламентарните партии и Българска социалистическа партия, към която в последните месеци изданията на Прокопиев отчетливо демонстрират положително отношение.
Принудени ли са били да правят услуги за “Капитал” притежателите на “Артекс” е въпрос, чийто отговор знаят най-добре двете страни. Но е реалност, че седмица преди датата по падежа на заема, изданието на Прокопиев и Захов недвусмислено визира тематиката за нарушената известност на “Артекс”, която се дължала и на неналичието на “адекватен ПР”. “Тези дни положителен имидж е нещото, което най-вече би трябвало на строителната компания, която се оказа в центъра на най-големия скандал, разтърсвал от години насам ръководството. Освен че заплашва репутацията им, той има капацитета да се окаже със съществени финансови последствия поради възобновеното внимание към най-ключовия и абсурден план, започван от „ Артекс “: небостъргачът „ Златен век”, написа “Капитал” в края на март 2019 година Това се случва броени дни преди страната да разпореди заледяване на строителните работи под публичен напън против презастрояването в столицата и “високото строителство”, щедро отразен в изданията на заемодателя Захов и съдружника му Прокопиев. Така, за по-малко от година и половина, отношението на “Капитал” към “Златен век” претърпява цялостна трансформация – от “място на боговете, светилища и храмове”, то се трансформира във внушението “скандален проект”. Разбира се, читателите не знаят, че един от двамата издатели на вестника финансира строителството на “скандалния” небостъргач с милион и двеста хиляди $. Вместо този факт, публичното неодобрение е предизвикано от изказванията в медиите на Прокопие и Захов и на близки до тях издатели, че парламентарното болшинство е приело лобистка корекция в Закона за устройство на териториите тъкмо поради “Златен век”.
Как “Капитал” нападна репутацията на “Артекс”
Преди още Захов да отхвърли за връзка сред отпуснатия заем на Мирянови и изявленията в изданията му по адрес на “Златен век”, (което с интерес чакаме да се случи), прави усещане, че огромна част от публикациите по тематиката се базират на информации от неназовани източници. Това не пречи да се вършат недоказани изказвания и манипулативни изводи, които най-малкото биха сложили под риск всяка евентуална инвестиция в незавършения мегапроект, както и биха довели до съществено терзание към този момент закупилите парцели “на зелено”. Едно от тези изказвания е това, че зад строителната агресия на “Артекс” е стояла опцията “да намират финансиране”, както и “да прокарват плановете си през всички бюрократични завои”.
Макар “Капитал” самичък да показва, че през 2017 година единствено “Артекс Инженеринг” са имали съвсем 60 млн. лева доходи и 8,5 млн. лева облага, а общите доходи на сдруженията, свързани с Весела и Пламен Мирянови, да надвишават 113 млн. лева за 2017 година, изданието на няколко пъти се пробва да внуши, че компанията е подложен под сериозен риск. Изданието на Теодор Захов и на Прокопиев твърди, че има данните от открити източници, само че е реалност, че в контракта за заем участва обвързване на “Артекс” да дава на заемодателя всички финансови доклади, даже и да не са заверени, признати и оповестени.
Всичко това слага един извънредно състоятелен въпрос – за какво точно от Теодор Захов познатото на пазара на недвижими парцели в столицата от 1993 година семейство-архитекти ще търси заем от 1,2 млн. $, освен това сключвайки контракт, чиито клаузи са повече от неизгодни за сдружението. Архитектите Весела и Пламен Мирянови се явяват и поръчители по заема, по който дължимата рента е 6% на година (72 000долара). Още повече, че “Артекс” финансират огромния план с дълготраен банков заем в размер на 16 млн. лева, а приходите от продажби за 2016 и 2017 година единствено от “Златен век” към този момент възлизат на 5,5 млн. лева Логично поражда и още един въпрос – върнал ли е “Артекс” на “Иновент Холдинг” и “Иновент Финанс” дължимото или е налице предоговаряне на периода на контракта за заем, както и по какъв начин са се отразили репутационните вреди върху заемателя, предизвикани и от изявленията в изданията на заемодателя.
Защото до момента в който “гражданската общественост” (Инициативен комитет от трима души, един от които общински съветник) в “Лозенец”, интензивно промотирана от изданията на Захов и Прокопиев и близки до тях уеб сайтове и малките екрани, към този момент е удовлетворена, че строителството на “Златен век” е замразено, “Капитал” още в края на март и изключително при започване на април т.г. все по-усилено внушава, че “не е ясно какво ще стане с “Артекс” и издигнатите към този момент 18 етажа от бъдещия небостъргач. Подобно изказване, съпоставено със заема, провиснал от Захов на Мирянови, единствено демонстрира, че ползата на съиздателите на “Капитал” (трудно е да се одобри, че Захов не е уведомил Прокопиев за договорката година по-рано) към бъдещето на градежа в “Лозенец” няма ни минимум общо с публичния интерес или с грижата за околната среда. Много по-вероятно е строителната компания да е сложена под напън, който би изнемощял против осъществяването на избрани условия. Като да вземем за пример да се трансферира целия, половината или част от “Златен век” на компании на Захов и/или на Прокопиев, които се занимават с ръководство на недвижими парцели, като в подмяна “общественото недоволство” изчезне тъкмо толкоз бързо, колкото се е и появило.
Панови като гаранти
Договорът за наем сред Захов и Мирянови може би е най-разбираем образец на схемите, по които кръгът “Капитал” реализира спекулативните си схеми: било през източване на пенсионни фондове или престъпна приватизация, като тази на 33% от остатъчния държавен дял в ЕВН, за което обвиняем е Иво Прокопиев, и предхождащата я скандална договорка с “Каолин”. В случая с “Артекс”, обаче, за първи път обществото има опция да наблюдава от близко очевидния опит посредством фабрикувани медийни офанзиви и подправен “граждански” напън да се превземе печеливш бизнес, като всичко това, волно или несъзнателно, се случва и с поддръжката на държавните институции, които в тази ситуация одобриха прибързаното решение да замразят градежа на “Златен век”, просто тъй като по този начин са поискали изданията на Прокопиев и Захов и групичка “граждани”. Настоящата скица разрешава да се види и по какъв начин една солидна инвестиция и градена с години известност се оказват цели на тенденциозни акции, провеждани в името на хората, само че действително прикриващи спекулативни ползи.
Както и да се развият връзки сред “Капитал” и “Артекс” отсега нататък, двете страни имат неповторимата опция да употребяват за гаранти по своите контракти и съглашения фамилията на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Все отново точно притежателите на “Артекс” Весела и Пламен Мирянови се оказаха кумове на сватбата на Елисавета и Лозан Панови преди четири години. Две години по-рано Елисавета Панова пък придобива против 81 000 евро четиристаен апартамент (по 382 евро на кв.м.) в първокласна кооперация на “Артекс” в кв. “Изгрев”, в случай, че цените по това време в региона са четири пъти по-високи. (Реалната цена на парцела на Панови, която “Труд” към този момент разкри възлиза на половин милион лв..) В същото време фамилията на “съдия №1” е извънредно близко и до двамата издатели на “Капитал”, един от които обвиняем пред Специализирания углавен съд. Първият опит на Елисавета Панова да изясни скандалните условия към договорката й с кумовете от “Артекс”, която към този момент е обект на следствие, поради подозренията, че се касае за укриване на налози, бе изработен точно пред публицист на “Капитал”. В името на 111-то място на България в класацията на “Репортери без граници” за медийна независимост, изданието на Теодор Захов и Иво Прокопиев показва безусловно двоен стандарт във връзка с изцяло идентичните проблеми с жилищата на властта: до момента в който атакуваше политици от ГЕРБ за добитите на ниски цени жилища, то за същото оправдаваше брачната половинка на Лозан Панов.
Така през декември 2017 година в своя прибавка за “нещата от живота” седмичникът “Капитал”, издаван от съдружниците Иво Прокопиев и Теодор Захов, показват с адверториал (платена публикация) най-амбициозния план на строителната компания “Артекс” – небостъргача “Златен век” в софийския квартал “Лозенец”. Година и половина по-късно ще се окаже, че “Артекс” е пожеланият строител на властта освен поради атрактивните имоти, на които строи, нито поради високото качество на осъществяването, а най-много поради шокиращо ниските цени, на които ВИП-клиенти купуват парцелите си. А “Капитал” ще промени отношението си към “Златен век”, който от “място на боговете”, ще се трансформира в “небостъргачът, който ще се окаже златен”. И аргументите надалеч няма да са високите журналистически (и морални) стандарти на вестника и неговите притежатели, нито публичният интерес, а изцяло прозаичните 1,2 милиона щатски $.
“Зелен” заслон
В продължение на години през изданията си, а и посредством свързани с тях политически партии ( “Зелените”, “Да, България”) и промотирани цивилен организации ( “Спаси София”), Прокопиев и Захов са заставали зад начинания против презастрояването в столицата, в това число и против вложения във високо строителство. Пропагандирането на “зелените” дела се оказва съвършен заслон за прикриване на странни бизнес практики, включващи облага от лихварска активност, (принудителни) ПР-услуги, узаконяване на приходи с неразбираем генезис, а даже и за корпоративно рейдърство (превземане на активи, поради неспособност за погашение на задължения). Всички тези разновидности се оказват вероятни, предвид на подписан контракт за заем сред най-доверения сътрудник в бизнеса на Иво Прокопиев – Теодор Захов и притежателите на “Артекс” Весела и Пламен Мирянови. На 3-ти април 2018 година Захов и Мирянови подписват пред нотариус контракт, по силата на който двете компании на съиздателя на “Капитал”- “Иновент Холдинг” АД и “Иновент Финанс” АД, отпускат всяка по 600 000 щатски $ на “Артекс Инженеринг” АД. Трансферът, в случай че подобен въобще е осъществен, би трябвало да е сбъднат по банков път, като срокът за погасяването на дълга е една година, дължимата рента е 6%, а разноските са за сметка на заемателя.
И хлябът, и ножът
От наличието на документа се схваща още, че заемодателят (дружествата на Захов) е наясно с “безупречната известност на заемателя ( “Артекс”) на пазара на строителство на недвижими парцели в София, както и постоянните вероятности на този пазар”. Договорът съдържа и извънредно тежки клаузи, с които (странно защо) притежателите на “Артекс” са приели да се съгласят, като: всички отговорности могат да бъдат изискуеми с предупреждение от три дни, в случай че в това време заемателят изиска неплатежоспособност или при “настъпването на други необикновени събития”, които “биха могли да застрашат надеждността на заемателя ( “Артекс”) като дебитор или безупречната му известност на пазара”.
Наличието на изискването, обвързващо репутацията на строителната компания с опцията връщането на заема, равняващ се на 2 млн. лева, да може да се изисква неотложно, надали би събудило съмнения, в случай че не бяха две основни детайлности, зародили в периода на самия контракт. Първата: на 19 март 2019 година, по-малко от месец преди датата на падежа по контракта за заем, компания “Артекс” попада във фокуса на заможен скандал, чиято съществена цел са няколко основни лица в ръководещата партия, отпред със заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, само че и самата строителна компания. Автор на разкритията се оказва дълготраен някогашен чиновник на Теодор Захов и Иво Прокопиев – Николай Стайков от така наречен “Антикорупционен фонд”. Това че Стайков към този момент не работи като публицист в групата “Икономедиа”, 49% от която са на Захов, надалеч не значи, че не поддържа дейни контакти с настоящи публицисти от “Капитал”, както и със самите притежатели. Добре известни са всички дейни мероприятия, в които Стайков взе участие от 2013 година насам, в това число и в двете паметни сбирки на кръга “Арго” от лятото на 2016 година, чиито стенограми разкриха опити за политически инженеринг, провеждан под управлението на Иво Прокопиев. Втората детайлност е, че заемодателят Теодор Захов, с изключение на във компаниите, отпуснали 1,2 млн. $, има благосъстоятелност и в “Икономедиа” – издателят на медии, които от ден първи на имотния скандал отделят изключително внимание на ролята в него на компания “Артекс”.
Така се оказва, че Захов е в привилегированото състояние да държи “и хляба, и ножа” във връзка с компанията на Мирянови, тъй като един път е в ролята на кредитор, а в това време е и съсобственик на медии, чиято публицистична политика доста бързо може да се окаже причина за уронване репутацията на заемателя, което може да послужи за предварителната дължимост на заема. В догадка, при която Мирянови нямат опция да възстановят дължимото неотложно (в период от три дни), то те биха изпаднали в обстановка, при която даже рискуват да изгубят контрола върху “Артекс”. Развитието на сходен сюжет би имал всички детайли на типичен образец за опит за корпоративно рейдърство. Но даже и да не се стигне до него, желанието на “Капитал” да превземе “Артекс” въобще не e за подценяване. А, в случай че се съди по развоя на събитията от последния месец, може да се заключи, че притежателите на строителната компания са подложени на (скрит) напън във връзка с “Златен век”.
От “място на боговете” до “скандален проект”
Не е изключено Мирянови още през предходната година да са били принудени да одобряват избрани предложения или да извършат избрани услуги към заемодателя – да заплащат за рекламно и ПР обслужване или да дават конфиденциална информация за свои ВИП-клиенти. Ако заемодателят е и издател, то когато придобие сходна сензитивна информация (за мощните на деня), вероятността да я разгласява е доста огромна, тъй като ще му даде известност, а и ще му обезпечи инструмент за напън над ръководещите. Това изяснява и за какво офанзивите бяха ориентирани само към ГЕРБ, само че не и към опозицията. А когато издателите имат и нескрити политически и властови упоритости, най-логичното е да употребяват конфиденциалната информация за офанзива против политическите съперници. Добре известна е близостта на Прокопиев и на Захов до две ( “Зелените”, въпреки с решение на съда използването на това име да е оповестено за нелегално и “Да, България”) от трите партии във формированието с искания за “уникалност”, което след следващата си промяна към този момент носи претенциозното наименование “Демократична България”. Социолози към този момент регистрираха, че от свадите с парцелите изгода имат точно извънпарламентарните партии и Българска социалистическа партия, към която в последните месеци изданията на Прокопиев отчетливо демонстрират положително отношение.
Принудени ли са били да правят услуги за “Капитал” притежателите на “Артекс” е въпрос, чийто отговор знаят най-добре двете страни. Но е реалност, че седмица преди датата по падежа на заема, изданието на Прокопиев и Захов недвусмислено визира тематиката за нарушената известност на “Артекс”, която се дължала и на неналичието на “адекватен ПР”. “Тези дни положителен имидж е нещото, което най-вече би трябвало на строителната компания, която се оказа в центъра на най-големия скандал, разтърсвал от години насам ръководството. Освен че заплашва репутацията им, той има капацитета да се окаже със съществени финансови последствия поради възобновеното внимание към най-ключовия и абсурден план, започван от „ Артекс “: небостъргачът „ Златен век”, написа “Капитал” в края на март 2019 година Това се случва броени дни преди страната да разпореди заледяване на строителните работи под публичен напън против презастрояването в столицата и “високото строителство”, щедро отразен в изданията на заемодателя Захов и съдружника му Прокопиев. Така, за по-малко от година и половина, отношението на “Капитал” към “Златен век” претърпява цялостна трансформация – от “място на боговете, светилища и храмове”, то се трансформира във внушението “скандален проект”. Разбира се, читателите не знаят, че един от двамата издатели на вестника финансира строителството на “скандалния” небостъргач с милион и двеста хиляди $. Вместо този факт, публичното неодобрение е предизвикано от изказванията в медиите на Прокопие и Захов и на близки до тях издатели, че парламентарното болшинство е приело лобистка корекция в Закона за устройство на териториите тъкмо поради “Златен век”.
Как “Капитал” нападна репутацията на “Артекс”
Преди още Захов да отхвърли за връзка сред отпуснатия заем на Мирянови и изявленията в изданията му по адрес на “Златен век”, (което с интерес чакаме да се случи), прави усещане, че огромна част от публикациите по тематиката се базират на информации от неназовани източници. Това не пречи да се вършат недоказани изказвания и манипулативни изводи, които най-малкото биха сложили под риск всяка евентуална инвестиция в незавършения мегапроект, както и биха довели до съществено терзание към този момент закупилите парцели “на зелено”. Едно от тези изказвания е това, че зад строителната агресия на “Артекс” е стояла опцията “да намират финансиране”, както и “да прокарват плановете си през всички бюрократични завои”.
Макар “Капитал” самичък да показва, че през 2017 година единствено “Артекс Инженеринг” са имали съвсем 60 млн. лева доходи и 8,5 млн. лева облага, а общите доходи на сдруженията, свързани с Весела и Пламен Мирянови, да надвишават 113 млн. лева за 2017 година, изданието на няколко пъти се пробва да внуши, че компанията е подложен под сериозен риск. Изданието на Теодор Захов и на Прокопиев твърди, че има данните от открити източници, само че е реалност, че в контракта за заем участва обвързване на “Артекс” да дава на заемодателя всички финансови доклади, даже и да не са заверени, признати и оповестени.
Всичко това слага един извънредно състоятелен въпрос – за какво точно от Теодор Захов познатото на пазара на недвижими парцели в столицата от 1993 година семейство-архитекти ще търси заем от 1,2 млн. $, освен това сключвайки контракт, чиито клаузи са повече от неизгодни за сдружението. Архитектите Весела и Пламен Мирянови се явяват и поръчители по заема, по който дължимата рента е 6% на година (72 000долара). Още повече, че “Артекс” финансират огромния план с дълготраен банков заем в размер на 16 млн. лева, а приходите от продажби за 2016 и 2017 година единствено от “Златен век” към този момент възлизат на 5,5 млн. лева Логично поражда и още един въпрос – върнал ли е “Артекс” на “Иновент Холдинг” и “Иновент Финанс” дължимото или е налице предоговаряне на периода на контракта за заем, както и по какъв начин са се отразили репутационните вреди върху заемателя, предизвикани и от изявленията в изданията на заемодателя.
Защото до момента в който “гражданската общественост” (Инициативен комитет от трима души, един от които общински съветник) в “Лозенец”, интензивно промотирана от изданията на Захов и Прокопиев и близки до тях уеб сайтове и малките екрани, към този момент е удовлетворена, че строителството на “Златен век” е замразено, “Капитал” още в края на март и изключително при започване на април т.г. все по-усилено внушава, че “не е ясно какво ще стане с “Артекс” и издигнатите към този момент 18 етажа от бъдещия небостъргач. Подобно изказване, съпоставено със заема, провиснал от Захов на Мирянови, единствено демонстрира, че ползата на съиздателите на “Капитал” (трудно е да се одобри, че Захов не е уведомил Прокопиев за договорката година по-рано) към бъдещето на градежа в “Лозенец” няма ни минимум общо с публичния интерес или с грижата за околната среда. Много по-вероятно е строителната компания да е сложена под напън, който би изнемощял против осъществяването на избрани условия. Като да вземем за пример да се трансферира целия, половината или част от “Златен век” на компании на Захов и/или на Прокопиев, които се занимават с ръководство на недвижими парцели, като в подмяна “общественото недоволство” изчезне тъкмо толкоз бързо, колкото се е и появило.
Панови като гаранти
Договорът за наем сред Захов и Мирянови може би е най-разбираем образец на схемите, по които кръгът “Капитал” реализира спекулативните си схеми: било през източване на пенсионни фондове или престъпна приватизация, като тази на 33% от остатъчния държавен дял в ЕВН, за което обвиняем е Иво Прокопиев, и предхождащата я скандална договорка с “Каолин”. В случая с “Артекс”, обаче, за първи път обществото има опция да наблюдава от близко очевидния опит посредством фабрикувани медийни офанзиви и подправен “граждански” напън да се превземе печеливш бизнес, като всичко това, волно или несъзнателно, се случва и с поддръжката на държавните институции, които в тази ситуация одобриха прибързаното решение да замразят градежа на “Златен век”, просто тъй като по този начин са поискали изданията на Прокопиев и Захов и групичка “граждани”. Настоящата скица разрешава да се види и по какъв начин една солидна инвестиция и градена с години известност се оказват цели на тенденциозни акции, провеждани в името на хората, само че действително прикриващи спекулативни ползи.
Както и да се развият връзки сред “Капитал” и “Артекс” отсега нататък, двете страни имат неповторимата опция да употребяват за гаранти по своите контракти и съглашения фамилията на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Все отново точно притежателите на “Артекс” Весела и Пламен Мирянови се оказаха кумове на сватбата на Елисавета и Лозан Панови преди четири години. Две години по-рано Елисавета Панова пък придобива против 81 000 евро четиристаен апартамент (по 382 евро на кв.м.) в първокласна кооперация на “Артекс” в кв. “Изгрев”, в случай, че цените по това време в региона са четири пъти по-високи. (Реалната цена на парцела на Панови, която “Труд” към този момент разкри възлиза на половин милион лв..) В същото време фамилията на “съдия №1” е извънредно близко и до двамата издатели на “Капитал”, един от които обвиняем пред Специализирания углавен съд. Първият опит на Елисавета Панова да изясни скандалните условия към договорката й с кумовете от “Артекс”, която към този момент е обект на следствие, поради подозренията, че се касае за укриване на налози, бе изработен точно пред публицист на “Капитал”. В името на 111-то място на България в класацията на “Репортери без граници” за медийна независимост, изданието на Теодор Захов и Иво Прокопиев показва безусловно двоен стандарт във връзка с изцяло идентичните проблеми с жилищата на властта: до момента в който атакуваше политици от ГЕРБ за добитите на ниски цени жилища, то за същото оправдаваше брачната половинка на Лозан Панов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ