Ако ще спрете да правите тези грешки и ще се превърнете в “леля”
Не знам за вас, само че аз постоянно се опасявах да се трансформира в вуйна с възрастта. Страховете ми се дължах на обстоятелството, че приказвах много с приятелите на по-голямата ми сестра и просто гледах в действително време по какъв начин „ класическа вуйна “ последователно се излюпва от едва и звучно момиче, което обичаше японската лирика и мечтаеше да вземе разходка по Шанз Елизе.
Тоест жена, чиито ползи приключват с проучване на прегледа на акциите в най-близкия супермаркет, също така тя се интересува от акции, никога от беднотия, а, по този начин да се каже, от състезателен интерес.
Класическите лели не наблюдават външния си тип. По предписание те или носят конска опашка, или подстригват косата си късо и всички имат една и съща прическа. Сякаш фризьорите са научени на тази „ прическа за лели “.
Дрехите, евентуално, също се шият в някои специфични заводи, защото класическите лели се обличат в доста сходни неща – цветове без петна и по форма припомнят повече на було на резервоара.
Но външният тип не е толкоз неприятен, въпреки всичко не съм пример за усет, с цел да подлагам на критика и правя оценка някого. „ лели “ за какво стопират да наблюдават здравето си, макар че доста от тях в това време обичат да вървят в клиниката.
Ето един подобен непредвиден абсурд. Една жена като че ли отива по лекари, само че да вземем за пример не е в положение да поправя диетата си или най-малко да прави извършения заран.
Една вуйна може умерено да изяде няколко сладки с маслен крем за десерт и по-късно шумно да страда, че черният й дроб „ пада “, а тези „ доктори-паразити “ не могат да я излекуват.
Когато някои от моите познати и приятелки започнаха да се трансформират в същите лели, се замислих за какво се случва това? Къде отиват тези душевни девойки, които вървях?
Наблюденията ми доведоха до заключението, че тези от нас, които не живеят за себе си, стават лели. Помните ли известния израз: „ Трябва да живеете не за наслада, а за съвест “? Така че това е тяхното мото.
Лелите са същите дами, които са принудени непрекъснато да живеят в полза на други хора.По предписание тези хора са брачен партньор и деца. Рядко – родители и други родственици. Какво кара дамите изцяло да не помнят за своите потребности и да живеят единствено в ползите на другите хора? Дълг, казвате. И мисля, че нашите девойки не са научени да обичат себе си.
Разберете, не приказвам за егоцентричност, а не за обстоятелството, че би трябвало да напуснете децата си и да не се грижите за брачна половинка си. Грижата за фамилията и околните е естествена нужда. Но за жена, която обича себе си, тази грижа е наслада, а не от възприятие за дълг.
Забелязах, че дамите, които не са обременени със семейство, в никакъв случай не стават лели. Те могат да бъдат всевъзможни – пияници, изгнаници, девойки „ с понижена обществена отговорност ”, градски луди, само че не и лели.
Леля е онази жена, която е привикнала да се свива, да „ убива “ ползите си. Вероятно на първия стадий им е мъчно. В последна сметка, негодуванието и съжалението не могат да не зародят, когато сте принудени да се откажете освен да посещавате скъпи салони и да купувате красиви облекла, само че и нужните неща, като добър сън, в името на другите, въпреки и доста обичани хора.
Такова въздържание може да се разбере, когато в фамилията има доста дребни деца или тежко болен родственик. И тогава не би трябвало да поемате цялата отговорност единствено върху себе си. Но ние сме привикнали да съжаляваме за всички, само че не и за себе си, поставяйки от време на време непостижими задания на плещите си.
След като разбрах обстоятелството, че лелите са дами, които съвсем изцяло са подчинили живота си на ползите на други хора, започнах да ги скърбя. Те евентуално нямат потребност от тези мои усеща и даже са щастливи по собствен метод, чувствайки, че са нужни,
А когато децата им пораснат и съумеят да избягат от попечителството, лелите минават към близките, трансформирайки ги в типичен баби на пейките на входа.
Въпреки обстоятелството, че доста обичам обичаните си хора, към момента не желая да ставам вуйна, аз съм за равни връзки в семейство, където всички се поддържат и не трансферират всички грижи на един човек и живеят за лично наслаждение. Какво мислиш?
