Говорите ли брюкселски? |
Не знам дали знаете, само че брюкселският език е измежду най-сложните и за асимилиране, и за схващане. Иска се същински гений да можеш да приказваш дълго, увъртяно и завалено – тъй че никой да не се обиди от рецензията, в случай че има такава.
Затова и последният отчет на Европейската комисия (ЕК) е четиво, което всеки може да пояснява съгласно личните си визии и да бъде прав. В него са включени както хвалбите на ръководещите, по този начин и рецензиите на опозицията и недоволните протестиращи. Затова и двете страни го припознават като „ справедлив “.
По-лошото е, че в отчета доста усърдно е избягвано всичко, което може да мине за оценка на Европейска комисия за обстановката у нас. Докладът, изключително частта му, отдадена особено за България, е откъс до цитата със усърдно и напоително изтъкване на източниците за една или друга информация. И по тази причина двете спорещи страни би трябвало да прибягват до статистически данни, с цел да потвърдят, че тъкмо тяхното виждане надвива. Управляващите натъртват, че името България се споменавало едвам на 10-тата страница на отчета и са маркирани всички рапортувани от тях „ триумфи “, ерго какво ни е зле?! Протестиращите вадят данните на „ Политико “, че Европейска комисия е изразила 16 пъти опасения към България и 3 пъти „ съществени опасения “, и единствено Полша ни надминава в това отношение.
Основният недостатък на отчета обаче е, че от него на процедура нищо не следва. Най-негативният резултат е, че обратно на клетвите на ръководещите, мониторингът по правораздаване и вътрешен ред върху България и Румъния не отпадна с новото наблюдаване на всички страни в Европейски Съюз. И в този момент двете страни са под двоен контрол. Което може да е позорно, само че пък ние сме на тоя срамен дирек повече от 10 години (мониторингът беше въведен през 2006 г.), тъй че сме привикнали. А и когато си в тандем, постоянно можеш да нарочиш „ другарчето “ за отговорно за обстановката. Както и стана. Някога ръководещите се бореха със зъби и нокти да заменят някоя думичка в отчетите и честваха с фанфари констатациите на Европейска комисия, че са поели „ ангажимент “ и че имат „ политическа воля “ за промени. Сега не си вършат този труд, тъй като са наясно, че Европейска комисия от дълго време е схванала, че никакъв „ ангажимент “ и „ политическа воля “ няма да трансформират статуквото у нас. Но с цел да не признае личното си изтощение, Европейска комисия към този момент има „ опасения “, а някъде и „ съществени опасения “. Нищо повече. Конюнктурата в Европейски Съюз е такава, че е по-важно на кое политическо семейство е член ръководещата някъде партия и дали поддържа каквото би трябвало когато би трябвало да поддържа, в сравнение с какви ги прави в личната си страна и дали това е в синхрон с правилата на съюза.
На този декор, признатата от Комисията по правораздаване и вътрешни работи остра проекторезолюция на Екологичен потенциал за България, в която се изброяват всички кавги, показващи законодателните пороци и корупционните практики, и се желае прекъсване на еврофондовете, е напряко като ритник в имиджа. Но имиджът на България в Европейски Съюз от дълго време е толкоз зле, че повече няма накъде. Реални последствия от тази проекторезолюция също надали ще има. Ако въобще мине на сесия поради посочените нагоре политикосемейни връзки в Европарламента.
Не знам дали всичко това би трябвало да бъде систематизирано със „ за жалост “. И Европейска комисия, и Екологичен потенциал не са институции, които могат да решат с магическа пръчка проблемите в България. Те могат да са чучело, могат да са съдружник, само че не и мотор. Енергията за смяна би трябвало да пристигна от всички, които живеем и желаеме да продължим да живеем в България. Някои ситуацията ги устройва и те бранят със зъби и нокти статуквото. Други са недоволни и месеци наред към този момент стачкуват в зной, дъжд и мраз. Трети се пробват безшумно да трансформират системата от вътрешната страна. Кой ще надделее, ще се разбере на изборите. Колкото по-бързо, толкоз по-добре.
Затова и последният отчет на Европейската комисия (ЕК) е четиво, което всеки може да пояснява съгласно личните си визии и да бъде прав. В него са включени както хвалбите на ръководещите, по този начин и рецензиите на опозицията и недоволните протестиращи. Затова и двете страни го припознават като „ справедлив “.
По-лошото е, че в отчета доста усърдно е избягвано всичко, което може да мине за оценка на Европейска комисия за обстановката у нас. Докладът, изключително частта му, отдадена особено за България, е откъс до цитата със усърдно и напоително изтъкване на източниците за една или друга информация. И по тази причина двете спорещи страни би трябвало да прибягват до статистически данни, с цел да потвърдят, че тъкмо тяхното виждане надвива. Управляващите натъртват, че името България се споменавало едвам на 10-тата страница на отчета и са маркирани всички рапортувани от тях „ триумфи “, ерго какво ни е зле?! Протестиращите вадят данните на „ Политико “, че Европейска комисия е изразила 16 пъти опасения към България и 3 пъти „ съществени опасения “, и единствено Полша ни надминава в това отношение.
Основният недостатък на отчета обаче е, че от него на процедура нищо не следва. Най-негативният резултат е, че обратно на клетвите на ръководещите, мониторингът по правораздаване и вътрешен ред върху България и Румъния не отпадна с новото наблюдаване на всички страни в Европейски Съюз. И в този момент двете страни са под двоен контрол. Което може да е позорно, само че пък ние сме на тоя срамен дирек повече от 10 години (мониторингът беше въведен през 2006 г.), тъй че сме привикнали. А и когато си в тандем, постоянно можеш да нарочиш „ другарчето “ за отговорно за обстановката. Както и стана. Някога ръководещите се бореха със зъби и нокти да заменят някоя думичка в отчетите и честваха с фанфари констатациите на Европейска комисия, че са поели „ ангажимент “ и че имат „ политическа воля “ за промени. Сега не си вършат този труд, тъй като са наясно, че Европейска комисия от дълго време е схванала, че никакъв „ ангажимент “ и „ политическа воля “ няма да трансформират статуквото у нас. Но с цел да не признае личното си изтощение, Европейска комисия към този момент има „ опасения “, а някъде и „ съществени опасения “. Нищо повече. Конюнктурата в Европейски Съюз е такава, че е по-важно на кое политическо семейство е член ръководещата някъде партия и дали поддържа каквото би трябвало когато би трябвало да поддържа, в сравнение с какви ги прави в личната си страна и дали това е в синхрон с правилата на съюза.
На този декор, признатата от Комисията по правораздаване и вътрешни работи остра проекторезолюция на Екологичен потенциал за България, в която се изброяват всички кавги, показващи законодателните пороци и корупционните практики, и се желае прекъсване на еврофондовете, е напряко като ритник в имиджа. Но имиджът на България в Европейски Съюз от дълго време е толкоз зле, че повече няма накъде. Реални последствия от тази проекторезолюция също надали ще има. Ако въобще мине на сесия поради посочените нагоре политикосемейни връзки в Европарламента.
Не знам дали всичко това би трябвало да бъде систематизирано със „ за жалост “. И Европейска комисия, и Екологичен потенциал не са институции, които могат да решат с магическа пръчка проблемите в България. Те могат да са чучело, могат да са съдружник, само че не и мотор. Енергията за смяна би трябвало да пристигна от всички, които живеем и желаеме да продължим да живеем в България. Някои ситуацията ги устройва и те бранят със зъби и нокти статуквото. Други са недоволни и месеци наред към този момент стачкуват в зной, дъжд и мраз. Трети се пробват безшумно да трансформират системата от вътрешната страна. Кой ще надделее, ще се разбере на изборите. Колкото по-бързо, толкоз по-добре.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ